ПРОТОКОЛ
№ 19
гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500654 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателят М. И. М. – се явява лично и с пълномощника му адв. Б.
И. Н. – редовно упълномощен.
Ответник Д. И. А. – не се явява. Вместо него се явяват адв. Д. С. и адв.
И. С. – редовно упълномощени.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Не е налице процесуална пречка. Моля да дадете ход на
делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
затова при условията на чл. 142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд № 707 от 22.06.2022 г.
1
постановено по гр.д. №20215220102492 по описа на съда за 2021 г. са
отхвърлени предявените от ищеца М. И. М. с ЕГН ********** от гр. п., ул.
„А.*“ № ** против ответника Д. И. А. с ЕГН ********** от гр. п., ул. „С.А.“
№ * искове:
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата 3000 лв. като част от
сумата 5000 лв., която е получена от ответника без основание, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
16.07.2021 г. до плащането;
по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на сумата
5279.60 лв. /след допуснато изменение на иска/, представляващи
припадащата се на ответника част от направените от ищеца полезни
разноски /подобрения/ на съсобствена вещ /бунгало в гр. К./, както и за
заплащане на сумата от 390 лв., представляващи припадащата се на
ответника част от направените от ищеца необходими разноски за
почистване, поддържане и опазване съсобствената вещ, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
16.07.2021 г. до плащането;
по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лв. като част от сумата 1800
лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на вземането, което е
предмет на иска по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, дължимо за периода от направата на
полезните разноски /заплащането на подобренията/ до предявяването на иска;
по чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащането на сумата от 1500 лв. като част от сумата
3000 лв., представляваща припадащата се на ищеца част от получените от
ответника доходи от съсобствената вещ;
- по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 283.19лв. /след допуснато
изменение на иска/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на
вземането, което е предмет на иска за получени доходи по чл. 30, ал. 3 от ЗС,
дължимо за периода от получаването на доходите до предявяването на иска.
Със същото решение е осъден ищеца М. И. М. с ЕГН ********** да заплати
на ответника Д. И. А. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 1000
лв.
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена от ищеца в
производството М. И.а М..
По иска с правно основание в чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД жалбоподателят
2
твърди че са събрани гласни доказателства за договорки между
наследодателката А.М.А. и ищеца М. М. за продажба на нейната 1/2 ид.ч. от
бунгалото при цена от 5000 лв., изплатена изцяло на два пъти, установено със
свидетелски показания и вносни бележки, но че не се е стигнало до
сключване на договор за продажбата поради настъпил смърт на
продавачката, като при предаването на сумите са присъствали и други лица, и
че не е установено сумата за бунгалото да не е платена от ищеца, а от баща му
И.М.. Получаването на сумата от наследодателката, с оглед на неосъществено
основание, подлежала на връщане на ищеца М., който е дал сумата. По иска
по чл. 61, ал. 1 и чл. 30 от ЗС ищецът твърди, че е изправна страна като
възложител до договор за изработка на СМР извършени от баща му И., като е
заплати възнаграждение авансово и доплащане след съставяне на приемно-
предавателен протокол. Акцентира, че в договора и в ППП изрично са
описани възложените и извършените и приети СМР напълно съвпадащи с
описаните от свидетелите И. и К., и че не е възлагал СМР на свид. И..
Посочва се освен изпълнител по договора за изработка е имало и
подизпълнители на които е било заплащано от възложителя М. И. М..Посочва
и разноските, които е направил по имота приживе на наследодателката и от
16.05.2008 г. по запазването и функционирането на бунгалото. Процесуален
пропуск на съда било неоткриването на производство по чл. 193 и чл. 194 от
ГПК за оспорване на частни писмени документи.Претендира присъждане и на
стойността на СМР и от разноските от съсобственика Д. А., както и изтекла
законна лихва.По иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС порокът на решението бил, че
съдът не е обсъдил явни противоречия и несъответствия в показанията на
свидетели Г. Д. и дъщеря му И.Д. и на зетя свид. Д. относно дейностите по
извършване ремонт на бунгалото, кой ги е извършил и кой ги е заплатил.
Като неверни се определят показанията на съпрузите Д.и, както и като
изключително условни и неточни; че съдът избирателно е обсъждал
показанията а свид. И.Д. и без да е коментирал заключението по назначена
съдебно-счетовонна експертиза. Признава се, че в същност наследодателката
е отдавала бунгалото под наем и по нейна сметка са превеждани и получени
всички наеми през периода 2018 г. – 2020 г., от които на ищеца се следвало
половината 1/2 представляващи граждански плодове от съсобствена вещ по
аргумент на чл. 30, ал. 3 от ЗС. В тази връзка се коментират и събраните
свидетелски показания и изслушаната счетоводна експртиза. Претендира се
3
присъждане на исковите суми като подробно ги индивидуализира във
въззивната жалба по основания и по размери. Претендира разноски.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Оспорват се всички заявени претенции като неоснователни и недоказани.
Отговаря се пунктуално на всеки един от предявените искове, като се
поддържат изцяло доводите и съображенията на първоинстанционния съд, въз
основа на които е постановил и обжалваното решение. Анализират се
събраните по делото доказателства и се моли да бъде потвърден изцяло
обжалваното решение.
Няма направени доказателствени искания по реда на чл. 266 от ГПК
пред въззивната инстанция от страните.
АДВ. Н.: Поддържам въззивната жалба и всички доводи, изложени в
нея, и смятам, че в отговора на въззивната жалба са посочени възражения
срещу изложените в нея тези, които се основават на различни съждения на
ответника и на представителите на ответника, и на изкарани от контекста
изрази от показанията на свидетелите, които не характеризират в цялост
смисъла на това, което те са искали да кажат. Държа да бъде уважена
жалбата, да бъде отменено решението, съгласно представения диспозитив.
Нямам доказателствени искания.
АДВ. С.: Уважаеми въззивни съдии, оспорвам въззивната жалба. Моля
същата да бъде оставена без уважение. Поддържам отговора на въззивната
жалба. Нямам доказателствени искания.
АДВ. С.: Поддържам изказаното от колегата С.. Нямам доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Н.: Аз ще помоля да ми дадете срок за писмени бележки. Тук
само няколко думи ще кажа с цел процесуална икономия. По отношение на
претенцията за наем например, се твърди, че съсобствениците са били
разпределили ползването на бунгалото и А. е давала под наем бунгалото само
в този период, когато е нейното време за ползване на бунгалото, обаче това не
се установи от никакви показания. Тук се тълкуват показанията на
4
свидетелите, които казаха, че тя го е давала под наем, когато те не са там, а не
че някога са разпределяли ползването. Не се и установи от коя дата до коя
дата е разпределяно това ползване, след като тя го е давала точно в този
период, в който е трябвало тя да го ползва.
По отношение на извършените ремонти: бяха разпитани включително
физическите лица, дето е трябвало да са извършили ремонтите – най-
подробно: по видове работа – какво са извършили, какво са заварили, какво са
направили и т.н. В решението се твърди, че едва ли не били извършени
такива ремонти. Не се приеха експертизи, които са допуснати от съда.
Включително имаше такъв въпрос към вещото лице, което беше изслушано и
въпреки това съдът не е взел предвид експертизата му - дали не са го водили в
друго бунгало – да са му показали друго бунгало, а не това, което е
истинското. Един вид, някое ремонтирано и той е оценил ремонтираното, а не
това, което е процесното. И все от този вид неща, които не ми се коментират.
А по отношение на даването на парите – на тези 5000 лева, ние сме
представили писмени доказателства, че са внесени по нейна сметка от нея
самата тези 5000 лева. Те абсолютно кореспондират с показанията на
свидетелката, с която даже са пили кафе и тя й обяснила, че: „Тези пари току
що й ми ги дадоха брат ми и племенника ми и аз отивам да ги внеса по
сметка“. Дали те са за заплащане на идеална част от бунгалото, в което тя е
почивала и не е имала време да продаде, да се разберат да го продаде или не,
това според мен е без значение. Това са пари, получени без правно основание.
Изрично каза свидетелката: „Не, не са бонуси, не са възнаграждения, не са
заплати“. Абсолютно ирелевантен е факта за какво са тези пари. Факт е, че те
са дадени за него, насрещна престация не е получена. Дали ще са за продажба
на идеална част, дали не, според мен, това няма никакво значение. Парите
трябва да се върнат след като са дадени без представителна власт. А, че са
дадени, има извлечение от сметка и счетоводна експертиза, и кога, на кои
дати са внесени. Това също следва да бъде изяснено. С някакво много странно
обяснение излиза, като казва: „Ама той баща му ги е дал, а не той“. Ако тук,
както сме няколко души и един от нас даде някакви банкноти на друг човек,
това означава ли, че той ги дава от свое име и за собствена сметка?
Физическото предаване не е установено, дали той или баща му ги е дал. Тя
била казала: „Даде ми ги баща му на М. и затова те не са дадени от М., и респ.
той не може да иска връщането им.
5
Те са в близки родствени отношения – бащата и сина – и естествено
какви пари се предават, дали това са собствени средства на М. или на баща
му, или М. ги е дал на баща му, пък баща му ги е дал на нея, дори не е задаван
такъв въпрос и няма такива събирани по случая доказателства – кой на кого
ги е дал. Въпреки това съдът е казал: „Не, баща му ги е дал, не ги е дал М..
Значи той не може да предяви иск за връщането им.“ С извинение, съдията е
бил там и е видял кой на кого ги дава. Има абсурдни неща в това.
Моля да дадете срок за писмени бележки. Представям списък с
извършените разноски в настоящото производство с копие за колегите.
Във въззивната жалба съм оспорил и разноските по делото, които са
присъдени на другата страна. Направили сме искания по реда на ГПК, както е
правилно, да бъде намален хонорара до размера на минимума. Съдията не го е
намалил до размера на минимума и няма и мотиви защо не го е намалил.
Просто записано е в протокола: „Моля да бъде намален до размера,
предвиден в Наредба № 1 – минимален размер“. В решението, въпреки това, е
присъдено толкова, колкото пише в пълномощното, без мотиви, без нищо.
Моля да ми дадете срок, за да представя в отделно възражение доводите си.
АДВ. С.: Уважаеми въззивни съдии, възразяваме срещу абсолютно
всичко, което каза колегата в днешното съдебно заседание, поради следните
причини:
Първо: по събраните гласни доказателства в първоинстанционното
производство се доказа, че това помещение (това бунгало) се разпределя
между двамата съсобственика и всеки го отдава в неговата си част на който
иска и както пожелае. Това е уговорка между тях.
Второто, което е: във връзка с парите, колегата не знам дали си е
направил труда да види гласните доказателства за даваните 5000 лева, от
техния свидетел, който каза, че А. е взела парите и е отишла да ги внесе в
банката. Ако беше погледнал справката, щеше да види, че парите, които е
внесла А., е много преди срещата на кафето.
На следващо място, не знам доколко съдът е длъжен да се мотивира,
дали ще намали хонорара или не. Счел е, и напротив – не е така. Мотивирал
се е и казал, че счита, че възнаграждението е правилно и затова не го е
намалил.
По всички останали негови становища, които даде в днешното съдебно
6
заседание, ние също искахме да ангажираме съда да гледа още един път
делото, но ще искаме ние също писмени бележки, за да можем да оборим
неговите твърдения.
Моля да потвърдите първоинстанционното решение. Считаме, че
същото изцяло е съблюдавано с материалния закон. Процесуални нарушения
ние не забелязахме и сме го описали в отговора на въззивната жалба.
Претендираме разноски и молим да ги приемете.
АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Както каза
колегата С., въззивникът въобще не се е запознал с протоколите от
първоинстанционното производство, в което много точно и ясно са записани
показанията на свидетелите и на двете страни, вкл. и на свид. Х., доведена от
ищеца, която изрично потвърди, че не знае за какво са давани пари от бащата
на ищеца на неговата сестра – починала, както и каза, че и друг път във
връзка с техни служебни отношения, са давани пари от бащата на М. на
неговата сестра. В тази връзка не се представиха писмени доказателства, от
които да се установява, че е имало някаква уговорка между ищеца и
наследодателката на ответника - въобще за продажба на идеална част на
процесното бунгало.
Както каза и колегата С., видно от приложените банкови извлечения, от
които се виждат внесените суми по сметката на А., вноските са направени
рано сутринта, а не в периода, в който свидетелката на ищеца твърди, че те са
се виждали и че бащата на ищеца е дал пари. В тази връзка неоснователно е
твърдението, че според ищеца било доказано наличие на облигационни
отношения между него и неговата леля, както недоказани останаха и
твърденията за извършените от тях подобрения в процесното бунгало.
По отношение на разпределението на бунгалото за ползването му,
доказа се от свидетелските показания на нашите свидетели, че такова
разпределение е имало и А. е имала основание да отдава в определени
периоди бунгалото за ползване от трети лица. Не доказа ищецът, че не е
имало такава уговорка, т.е. не можа да обори това наше твърдение. В тази
връзка считам, че правилно първоинстанционният съд е приел, че има такова
разпределение, и че А. е получавала парите за периода, в който тя е имала
право да ползва бунгалото. С оглед на това, моля да потвърдите
7
първоинстанционното решение и да отхвърлите въззивната жалба.
Съдът счита делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА СРОК на адв. Н. до 23.01.2023 г. да представи на писмена
защита,с препис за връчване на насрещната страна, а на адв. С. и адв. С. до
28.01.2023 г.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 18.02.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8