Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 398 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - Агенция „Митници“, твърди, че след проведена процедура по обществена поръчка сключил на 30.09.2014 г., с ответника - ЗК „Л.И.” АД, договор, по силата на който последният се задължил да застрахова определени блага, сред които и имущество на ищеца, представляващо моторни превозни средства /МПС/, описани в приложение № 1 към договора, както и електронно оборудване, инсталирано в собствените на ищеца МПС-та, предназначено за движение по пътищата, описано в приложение № 2 към договора. В изпълнение на този договор между страните са сключени следните договори за имуществено застраховане: - договор, сключен със застрахователна полица № 93001610075947 от 20.09.2016 г., с който ответникът поел задължение срещу получаване на застрахователна премия да застрахова имущество на ищеца, представляващо МПС, съгласно приложение № 1 към договора, като срокът на предоставеното застрахователно покритие е от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г.; - договор, сключен със застрахователна полица № 00008054/98011610002325 от 26.09.2016 г., с който ответникът поел задължение срещу получаване на застрахователна премия да застрахова имущество на ищеца, представляващо електронно оборудване, инсталирано в МПС, съгласно приложение № 2б към договора, като срокът на предоставеното застрахователно покритие е от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г. Ищецът посочва, че на 24.02.2017 г. на ГКПП – Дунав мост, Митница Русе настъпил инцидент при движение на мобилна рентгенова система HCVM 60321, представляваща МПС марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № *******, в резултат на което тази вещ била увредена. Заявява, че за поправка на увредената вещ е направил разходи в размер на 136 494 лв., от които сумата от 2 094 лв., представляваща платено възнаграждение за извършен оглед, софтуерен тест и функционален тест на повредата и сумата от 134 400 лв., представляваща платено възнаграждение за извършен ремонт на мобилната рентгенов система. Ищецът твърди, че с оглед на тези факти е настъпил риск, който застрахователят се е задължил да покрива по силата на договора за застраховка „Каско“, сключен със застрахователна полица № 93001610075947 от 20.09.2016 г., поради което и последният дължи да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените вреди, което е в размер на 136 494 лв. Ответникът не е изпълнил това парично задължение нито на падежа, нито към настоящия момент, поради което за него е възникнало и акцесорно задължение за заплащане на неустойка за забава, чиято дължимост е уговорена в чл. 18, ал. 1 от договора, сключен на 30.09.2014 г. Тя е в размер на 1 % за всеки ден забава върху неплатеното в срок застрахователно обезщетение, но не повече от 20 % от тази сума. Размерът на дължимата неустойка за забава за периода на допуснатата от ответника забава от 01.02.2020 г. до 20.02.2020 г. е 27 298, 80 лв. За периода от 21.02.2020 г. до 21.02.2020 г. ответникът дължи обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, което възлиза на сумата от 37, 92 лв. Ищецът счита, че ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва и за забавено плащане на начислената неустойка за забава, което за периода от 21.02.2020 г. до 21.02.2020 г. е в размер на 7, 58 лв. С оглед на изложеното ищецът моли ЗК „Л.И.” АД да бъде осъдено да му заплати следните суми: 1) сумата от 136 494 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен със застрахователна полица № 93001610075947 от 20.09.2016 г., между ЗК „Л.И.” АД и Агенция „Митници“, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо мобилна рентгенова система HCVM 60321, монтирана върху товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № *******, от настъпило на 24.02.2017 г. застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие; 2) сумата от 27 298, 80 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на застрахователното обезщетение, начислена за периода от 01.02.2020 г. до 20.02.2020 г., дължима съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, сключен на 30.09.2014 г., между Агенция „Митници“ и ЗК „Л.И.” АД; 3) сумата от 37, 92 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на дължимото застрахователно обезщетение, начислено за 21.02.2020 г.; сумата от 7, 58 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на дължимата неустойка, начислено за 21.02.2020 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – ЗК „Л.И.” АД, оспорва предявените искове. Възразява
срещу размера на претендираното застрахователно обезщетение, като счита, че то
трябва да бъде намалено със стойността на овехтяването на увредената вещ, която
е придобита през 2012 г. Прави възражение за погасяване по давност на предявените
вземания, като се позовава на кратката тригодишна давност. Поради изложеното
моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на изложените от ищеца в исковата молба
обстоятелства, се налага изводът, че като правопораждащ претенцията му за
обезщетение факт той сочи сключен застрахователен договор, който с оглед твърдения
предмет, е договор за имуществено застраховане на вещ. С оглед на това и
доколкото предмет на заявената в процеса парична претенция е дължимостта от застрахователя
на обезщетение за вредите, причинени на застрахованото имущество в резултат на
събитие, което представлява покрит риск по договора за имуществена застраховка,
то следва да се заключи, че правната квалификация на предявения иск е чл. чл. 405, ал. 1 КЗ. За да бъде уважен този
иск по делото трябва
да бъде установено осъществяването на следните елементи от фактическия състав, при който
възниква задължението на застрахователя да заплати обезщетение на
застрахования: 1) съществуването
на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения; 2) настъпване на събитие, което
съгласно договора е риск, който застрахователят се е задължил да покрива; 3)
наличието на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка
със събитието, т.е. да са следствие от него.
Не
се спори в производството, а и се установява от представения по делото писмен
договор от 30.09.2014 г., че между Агенция „Митници“ и ЗК „Л.И.” АД е сключен договор, с който застрахователното дружество е поело
задължение да сключи с Агенция „Митници“ следните застрахователни договори: 1) договор за
застраховка „Каско“ с предмет моторни превозни средства /МПС/, включително
ремаркета и полуремаркета, предназначени за движение по пътищата, които са
собственост на Агенция „Митници“ и са посочени в Приложение № 1 към договора; 2)
договор за застраховка „Злополука на лицата в МПС“ за моторни превозни средства, които са собственост на Агенция „Митници“ и са
посочени в Приложение № 1 към договора; 3) договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по списък - Приложение № 1 към договора; 4) договор за застраховка
електронно оборудване, инсталирано в моторни
превозни средства, предназначени за движение по пътищата, собственост на Агенция
„Митници“, посочени в Приложение № 2 към договора; 5) договор за застраховка на
плавателни съдове, собственост на Агенция
„Митници“; 6) договор за застраховка с предмет недвижими имоти, представляващи
публична държавна собственост, предоставени за управление на Агенция „Митници“.
При тълкуване на поетите с договора от 30.09.2014 г. задължения от двете страни
по него е видно, че той има характера на рамков договор за имуществено
застраховане, като конкретните застрахователни правоотношения между застрахователя
и застрахования възникват от момента на сключване на всеки един от различните
по вид застрахователни договори, чиито съществени елементи, като имуществото,
което се застрахова и условията, при които става това, са определени в
съдържанието на рамковия договор и приложенията към него.
От направените от ищеца с молба от 15.02.2021 г. уточнения на
правопораждащия предявеното вземане факт е видно, че застрахователният договор,
от който той твърди, че произтича вземането му за заплащане на застрахователно
обезщетение представлява договор за застраховка „Каско на МПС“, който е
подписан между страните по спора, в изпълнение на задълженията, поети от тях с
описания рамков договор. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали този
договор за застраховане е сключен, както и дали описаната в исковата молба вещ
е предмет на застраховане по него.
По делото не е спорно, че в изпълнение на рамковия договор от 30.09.2014
г. между Агенция „Митници“, като застрахован, и ЗК „Л.И.” АД, като застраховател, e сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“, която е един от видовете застраховки, посочени
в рамковия договор, които двете страни се задължават да сключат за срока му на
действие. Това се установява и от представената застрахователна
полица № 93001610075947/
20.09.2016 г. Съдът приема, че тази застрахователна полица е подписана от двете
договарящи страни по нея, въпреки че наличния по делото екземпляр съдържа
подпис само за застраховател, защото тя е представена в процеса от
застрахования, което означава, че е в негово държане, като той изрично сочи, че
се е съгласил с нейното съдържание и се позовава в процеса на действието й.
Трябва да се вземе предвид, че при сключване на договор е обичайно екземплярът,
който остава у една от страните, да не е подписан от нея, а да носи подпис само
на насрещната страна по правоотношението, защото за нея е съществено да има
доказателство точно за изявлението за съгласие на съдоговорителя си, но не и за
своето. С оглед на това трябва да се заключи, че при сключване на договора за
застраховка „Каско“ е спазена изискуемата от закона писмена форма за това – той
е сключен във формата на застрахователна полица, която носи подписите на
представители на двете страни по сделката и следователно е действителен и е
породил присъщите му правни последици.
От съдържанието на договора за имуществена застраховка „Каско“ от
20.09.2016 г. се установява, че с него ответникът е поел задължение да
обезщетява щетите, причинени от настъпване на определени рискове по клауза „1” по
застрахованото имущество, което е конкретно определено и представлява товарен
автомобил с марка „Мерцедес”, модел „Актрос“, с рег. № *******.
На следващо
място съдът е длъжен да отговори на въпроса дали вещта, която е описана като
увредена в исковата молба, е част от
имуществото, което страните са се съгласили, че е предмет на договора за
имуществена застраховка „Каско“, сключен на 20.09.2016 г.
При съобразяване на посочените в исковата молба обстоятелства трябва да
се заключи, че тази вещ представлява рентгенова система HCVN 6032,
сер. № 0314, която е монтирана
на товарен автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Актрос“, с рег. № *******. В исковата молба ищецът изрично заявява, че е
увредена самата рентгеновата система, а не товарния автомобил, като повредата представлява деформация
на кутията на детекторната линия на рентгеновата система, поради което съдът
приема, че по делото се претендира заплащане на обезщетение за щетите,
причинени единствено на движимата вещ, представляваща рентген, но не и на МПС-то,
върху което тя е монтирана.
От изводите на вещото лице, направени в приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и уточнени в съдебно заседание, проведено на 21.04.2021 г., се
установява, че в случая е налице една вещ, която представлява агрегат от две
отделни и самостоятелни вещи и която се използва като мобилна рентгенова
система за сканиране на товарни МПС-та и контейнери, преминаващи през Митница
„Русе“. Едната вещ, от която е съставена тази мобилна рентгенова система, е товарен
автомобил с марка „Мерцедес”, модел „Актрос“, т.нар. шаси. Втората вещ е рентген
с марка „Смит Детекшънс“, който се произвежда отделно от товарния автомобил и
от различен производител на този вид специализирано оборудване, като може да се
монтира върху МПС-то, за да се използва като мобилна рентгенова система.
Следователно в случая са налице две самостоятелни вещи, които могат да
съществуват и да бъдат използвани по предназначение както самостоятелно и
отделно една от друга, така и заедно като мобилна рентгенова система тогава,
когато рентгена е монтиран върху шасите на товарния автомобил. Това означава,
че тези вещи могат да бъдат предмет както на отделни договори за имуществено
застраховане, така и на един единствен застрахователен договор.
При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузата на чл. 1, т. 1 и
т. 4 от сключения рамков договор, се налага извода, че те са постигнали
съгласие, че моторните превозни средства, които са собственост на застрахования
и са посочени в Приложение № 1 към договора, и електронното оборудване, което е инсталирано в тези превозно средства
и е посочено в Приложение № 2 към договора, ще бъдат предмет на различни договори за имуществена застраховка, които
се сключват и при различни условия, включително при прилагане на различни общи
условия към всеки отделен застрахователен договор. От съдържанието на приетото
като доказателство по делото Приложение № 1, което представлява неразделна част от
сключения рамков договор, се установява, че в него са описани МПС-тата, които
ще бъдат предмет на сключен между Агенция
„Митници“ и ЗК „Л.И.” АД договор
за застраховка „Каско“, както и че едно от тях е МПС с марка „Мерцедес 2532л”,
с рег. № *******, което е товарният автомобил, върху който е монтирана
процесната рентгенова система. От съдържанието на приетото като доказателство
по делото Приложение № 2, което също представлява неразделна част от сключения рамков договор, е
видно, че в него е описано електронното оборудване, което ще бъде предмет на
сключен между Агенция „Митници“ и ЗК „Л.И.” АД отделен договор за
имуществена застраховка на електронно
оборудване, инсталирано в МПС, като сред
вещите, които представляват такова електронно оборудване, е посочен и рентген в
МПС „Мерцедес 2532л”, с рег. № *******, който се използва в Митница Русе, която
вещ по описание съответства напълно на процесната рентгенова система, която се
твърди, че е увредена. Следователно волята на страните по спора, изразена в
съдържанието на сключения рамков договор, е двете вещи, които в своята
съвкупност образуват процесната мобилна рентгенова система, които са товарният
автомобил с марка „Мерцедес Актрос“ и рентгеновата система с марка „Смит
Детекшънс“, която е монтирана в този автомобил и която представлява електронно
оборудване по смисъла на това понятие, определено в рамковия договор, да бъдат
застраховани не като съвкупност по силата на един застрахователен договор, а да
са обект на два отделни договора за имуществено застраховане, които са сключени
при различни условия – различни са покритите рискове по двете имуществени
застраховки, както и правилата за изплащане на застрахователно обезщетение.
Това означава, че страните са се съгласили, че за целите на застраховането
товарният автомобил и електронната рентгенова система ще съществуват като
самостоятелни вещи и вредите, които ще бъдат причинени по тях от събития,
представляващи покрити рискове, ще се репарират отделно, по различни
облигационни отношения, въпреки че тези вещи фактически се използват от Агенция
„Митници“ единствено и само в своята съвкупност като специализирано превозно
средство, представляващо мобилна рентгенова система. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Ето защо и
постигнатите между ищеца и ответника уговорки за това какъв ще бъде предмета на
сключените въз основа на рамковия договор отделни договори за имуществено
застраховане и как ще се обезщетяват вредите по застрахованото с тях имущество,
ги обвързват и са задължителни за тях.
От представените по делото доказателства е видно, че в изпълнение на така
постигнатата уговорка в рамковия договор, между Агенция „Митници“, като
застрахован, и ЗК „Л.И.” АД,
като застраховател, са сключени два отделни договора за имуществено
застраховане, които имат за предмет отделните части от процесната мобилна
рентгенова система, които представляват отделни вещи, а именно товарният
автомобил и рентгеновата система, която е инсталирана в него. Първият договор е
процесният, който е сключен със застрахователна полица № 93001610075947/ 20.09.2016 г. и който видно от
посоченото в съдържанието на тази полица има за предмет имущество,
представляващо товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Актрос“, с
рег. № *******, т.е. предмет на този договор е само товарният автомобил, т.нар.
шаси, но без монтираната върху него рентгенова система, която съгласно рамковия
договор е обект на застраховане по различна по вид застраховка. Вторият договор
е сключен със застрахователна
полица № 00008054/
98011610002325/ 26.09.2016 г. и има за предмет имущество, представляващо
електронно оборудване, инсталирано в МПС, съгласно приложение № 2б към полицата, в което под номер 14 е посочен
и рентген в МПС „Мерцедес 2532л”, с рег. № *******, който е процесната
рентгенова система, която се твърди да е увредена в резултат на настъпило
застрахователно събитие. Следователно застранованото по този договор имущество
е само рентгеновата система, която е монтирана върху шасито на товарния
автомобил, но не и самият автомобил.
Както беше посочено ищецът твърди, че имуществото, което е увредено и за
което претендира заплащане на обезщетение от ответника, представлява
рентгеновата система, която е монтирана върху товарния автомобил „Мерцедес
2532л”, с рег. № *******, но не и шасито на МПС-то. Фактът на наличие на
повреда само на рентгеновата система за сканиране на товарни МПС и контейнери с
марка „Смит Детекшънс“, но не и на шасито на товарния автомобил, върху който
тази система е монтирана, се и доказва по делото от изводите, направени от
вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза в разпита му, проведен в съдебно заседание от
21.04.2021 г. Тази рентгенова система е застрахована по договора за имуществено
застраховане на електронно оборудване, сключен със застрахователна полица № 00008054/
98011610002325/ 26.09.2016 г., а не с договора за застраховка „Каско“, сключен със
застрахователна
полица № 93001610075947/
20.09.2016 г., който се сочи като правопораждащ предявеното вземане за
заплащане на обезщетение факт. След като имуществото, което се твърди и се
доказва, че е увредено, не е застраховано с договора за застраховка, на който
ищецът основава претенцията си по настоящото дело, то това означава, че няма
как по силата на тази сделка изобщо да възникне вземането за заплащане на
обезщетение за причинените на Агенция „Митници“ вреди от повредата на това
имущество, което е предмет на предявения главен осъдителен иск и следователно
този иск е неоснователен.
Предметът на произнасяне от съда
се определя от твърденията на ищеца, които са направени при предявяване на иска
относно правопораждащия спорното вземане факт и заявения от него петитум. Съдът
не може да се произнася по нещо различно от предмета на предявения иск, т.е. по
нещо различно от основанието и петитума, заявени от ищеца. Ето защо и в случая
настоящият съдебен състав може да се
произнесе само дали претендираното вземане за заплащане на обезщетение е
възникнало на предявеното основание, а именно по силата на договор за застраховка „Каско“, сключен между
страните по спора със застрахователна полица № 93001610075947/ 20.09.2016 г., като не може да разглежда въпроса дали вземане за получаване на застрахователно обезщетение за вреди, причинени на
имуществото, представляващо рентгенова система, е възникнало за ищеца по силата
на друг договор за застраховане, който е сключен със застрахователна
полица № 00008054/
98011610002325/ 26.09.2016 г., защото тази сделка не е
посочена като основание на осъдителния иск за
присъждане на сума в размер на 136
494 лв. нито
в исковата молба, за разглеждане на която е образувано делото, нито чрез
упражняване от ищеца на процесуалното право по чл. 214 ГПК да измени
основанието на предявения иск чрез прибавяне на допълнително такова, което да
се разгледа при условието на евентуалност спрямо главното, на което се основава
заявената претенция. Ето защо и предявеният иск с правна квалификация чл. 405,
ал. 1 КЗ следва да се отхвърли на предявеното в процеса основание, което е договор за застраховка „Каско“, сключен между
страните по спора със застрахователна полица № 93001610075947/ 20.09.2016 г.
Предвид извода,
че главното вземане за заплащане на застрахователно обезщетение не е възникнало,
трябва да се приеме, че не са възникнали и предявените вземания за неустойка за
забавено плащане на това обезщетение и за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, тъй като те
имат акцесорен характер спрямо главното вземане. Това прави
неоснователни и предявените осъдителни искове с правна квалификация чл. 92, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи в общ размер на 750 лв., от които 650 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице, сума в размер на 100 лв. –възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция „Митници“, с адрес: гр. София, ул. „Г. С. *******, срещу ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК: 1*******, със седалище и адрес на управление:***, искове, както следва: иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗК „Л.И.” АД да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 136 494 лв. /сто тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и четири лева/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен със застрахователна полица № 93001610075947 от 20.09.2016 г., между ЗК „Л.И.” АД и Агенция „Митници“, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо мобилна рентгенова система HCVM 6032, монтирана върху товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № *******, от настъпило на 24.02.2017 г. застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗК „Л.И.” АД да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 27 298, 80 лв. /двадесет и седем хиляди двеста деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща неустойка за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на 136 494 лв., начислена за периода от 01.02.2020 г. до 20.02.2020 г., дължима съгласно чл. 18, ал. 1 от рамков застрахователен договор, сключен на 30.09.2014 г., между Агенция „Митници“ и ЗК „Л.И.” АД; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗК „Л.И.” АД да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 37, 92 лв. /тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 136 494 лв., начислено за 21.02.2020 г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗК „Л.И.” АД да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 7, 58 лв. /седем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на дължимата неустойка в размер на 27 298, 80 лв., начислено за 21.02.2020 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Агенция
„Митници“ да заплати на ЗК
„Л.И.” АД сума в размер на
750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: