РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение № 266667 от 25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 16025 по опис на СГС за
2018 г., първоинстанционният съд е отхвърлил главни искове с правно основание с пр.
основание чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от Б. Р. А. и Г. Р. А., като
наследници на Р. Г. А., срещу В. Г. А., за осъждане на ответницата да заплати на всеки от
ищците сумата по 26 151 лева, или общо 52 303 лв., претендирани като дължими по устен
договор за паричен заем от 10.05.2013г., сключен между наследодателя на ищците Р. Г. А. и
ответницата В. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска - 28.11.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, на
основание чл. 86 от ЗЗД. Със същото решение са отхвърлени и евентуалните искове с пр.
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за същите суми,като получени без основание, ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на иска - 28.11.2018г. до
окончателното изплащане на претендираната сума, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Недоволни от решението, ищците Б. Р. А. и Г. Р. А. го обжалват изцяло, като излагат
съображения за неговата неправилност и необоснованост. Молят, да бъде отменен и вместо
нето постановен друг, с който да бъдат уважени исковите им претенции в поредността на
предявяването. Считат, че са провели пълно и главно доказване по иска с пр. основание чл.
79 вр. чл. 240 от ГПК, но съдът не зачел доказателствената сила на събраните по делото
1
доказателства. Считат, че ответницата не е провела пълно и главно доказване по
съединените в евентуалност искове във връзка с възраженията, че претендираните суми са
превеждани за издръжка на общото домакинство и не се дължи връщане, защото с тях
наследодателят на ищците е изпълнявал нравствен дълг.
Ответната страна е оспорила въззивната жалба по основателност и в писмен отговор е
изложила съображения за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.
Отправила е искане за неговото потвърждаване.
В съдебно заседание, страните поддържат становищата си и претендират разноски, както
следва: ищците – сумата от 7 492.12 лева, а ответницата сумата от 4000 лева. Ответницата е
направила възражение за прекомерност.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при
проверката на правилността и обосноваността е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът, след служебна проверка констатира, че обжалвания съдебен акт е валиден и
допустим. По наведените от ищците твърдения за неправилност и необоснованост, съдът
приема следното: Делото е образувано по предявени главни осъдителни искове с правно
основание чл.79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и евентуални с пр. основание чл. 55, ал.1
пр.1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД. Ищците са изложели фактически твърдения, част от които не
са били спорни /предвид писмения отговор на ответницата/ и възоснова на тях, са поискали
от съда да установи наличието на договор за паричен заем скл. на 13.05.2013г. между
техния наследодател Р. Г. А. и ответницата В. Г. А., неговата цена – 70 000 лева, връщане
на част от сумата 17 697 лева и са поискали ответницата да бъде осъдена да заплати остатъка
от 52 303 лева, а ако съдът не уважи тази претенция да им присъди същата сума, като дадена
без основание.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест която следва от материално
правните норми на чл. 79 и чл. 240 от ЗЗД ищците е следвало да докажат съществените
елементи от твърдяната договорна облигационна връзка. Съобразно нормата на чл. 55, ал.1
пр.1 от ЗЗД в тежест на ответницата е да докаже, че е било налице основание при
разместване на парични суми от банковата сметката на наследодателя на ищците в нейната
банкова сметка.
В първоинстанционното и във въззивното производство не са спорни следните факти:
Ищците са единствени наследници на Р. Г. А., б.ж. на гр. ***, починал на ******** г.,
разведен към датата на откриване на факта на смъртта. Живял на съпружески начала с
ответницата. Не е спорно, че от м. май 2013 г. вкл. до м. септември 2016 г. вкл. А. е
прехвърлил по сметка на ответницата, ежемесечно по 2000 лева / 35 превода по 2000 лева,
общо 70 000 лева/ , както и че в периода от 09.08.2013 г. до 13.09.2018 г. ответницата е
превела обратно по сметката на Р. А. сумата от 17697 лева. Последното плащане, което
ответницата е направила е от 13.09.2018 г. – един месец след смъртта. След тази дата,
2
ответницата е преустановила плащането.
Спорно между страните са основанията на извършените банкови операции. Ищците
твърдят, че наследодателят им е дал на ответницата паричен заем, а ответницата твърди, че е
изпълнявал нравствен дълг, като сумите са били предназначени за организиране на общото
им домакинство, водено в нейните недвижими имоти –апартамент и вила и заплащане на
сметките за него.
Видно от хартиен носител, събран като писмено доказателство, не оспорено от страните,
чиято съдържание е потвърдено от справките извършени от вещото лице по ССч.Е, между
А. и А. са извършвани банкови преводи на парични суми. В посока от сметка на А. към
сметка на А. е извършван ежемесечен директен дебит в размер на 2000 лева в периода от
10.05.2013 г. до 29.02.2016 г. общо сумата от 70 000 лева. В обратната посока са извършени
десет превода в периода от 09.08.2013 г. до 13.09.2018 г. общо 17 697 лева.
Според ищците плащането извършвано от техния баща е по повод договор за паричен заем,
съответно връщането е по изпълнение на задължението по същия договор, а с поред
ответницата получените суми са финансовото участие на А. в издръжка на домакинството,
чиято организация е било нейна грижа.
Представени са доказателства, за заплащане на организирани пътувания в чужбина, чрез
банкови преводи, който нямат отношение към предмета на делото, с изключение на
безспорния между страните факт, че А. и А. –М. са поддържали близки отношения, които
включват и съвместни пътувания.
Отношенията между А. и А., предвид периода на съвместното съжителство и свързаните с
него общи дейности – покупка на недвижими имоти с един и същ административен адрес и
пътувания в чужбина, са оставили сложни следи във финансовата организация на личния
живот на всеки от тях. Въпреки това, поради липсата на брак, придобитото имущество е
лична собственост на всеки от тях.
Размяната на финансови средства са възмездни, но липсват каквито и да е доказателства, че
са сключвали договори за парични заеми помежду си. Процесните суми от по 2000 лева
ежемесечно са прехвърляни, чрез директен дебит, но без основание. Директният дебит не е
основание, а вид банкова операция. Ищците не са ангажирали каквито и да е доказателства,
че между А. и А. е било налице съгласие, той да даде, а тя да получи пари в заем или
уговорка за тяхното връщане. Такива твърдения, впрочем не са изложени и в исковата
молба. Разместването на парични суми е факт по който страните не спорят и е установен с
писмени доказателства. Основанието, което ищцата твърди - организиране на
домакинството, което включва разходи по месечната издръжка срещу живеене в нейното
жилище, представлява едновременно възражение срещу главния иск и твърдение за
наличие на основание по евентуалния иск – изпълнение на нравствен дълг.
Първоинстанционният съд, за яснота във финансовите взаимоотношения между А. и А.- М.,
е събрал като доказателство ССч.Е, която не е оспорена от страните. Настоящият съд, също
кредитира заключението като обективно и компетентно дадено, доколкото отразява
3
относими към предмета на доказване факти. Вещото лице е отговорило на двадесет и един
въпроси, от отговорите на които съдът приема, следното: Титуляр на банкова сметка № ***
с IBAN *** в „Банка ДСК“ ЕАД е Р. Г. А., сметката е открита на 24.03.2005 г. и закрита на
05.04.2019 г. Титуляр на банкова сметка № *** с IBAN *** в „Банка ДСК“ ЕАД е В. Г. А. -
М. с ЕГН ********** сметката е открита на 27.04.2004 г.
Между двете сметки в посока А. – А., вещото лице е установило 35 броя преводи,
осъществени в периода от м. май 2013 г. до 29.02.2016 г. вкл, 34 от които са в края на
месеците / в числата 28-30 от месеца/ и един превод на 10.05.2013 г. В обратната посока,
вещото лице е установило, че по сметката на А. са посипвали суми от две различни сметки,
с титуляр ответницата, която общо в периода е наредила девет превода на обща стойност
17 677 лева. Разликата, останала в тежест на ответницата е в размер на 52 323 лева, от
коитосе претендират 52 303 лева / общата цена на предявените искове/.
От банковата сметка (02)********** *** BGN в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр В. Г. А. — М.
по банкова сметка № 00000000*** С IBAN: *** в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Р. Г. А. за
периода от 10.05.2013 г. до 29.02.2016 г. включително са наредени 16 броя вътрешнобанкови
превода по 246,00 лева всеки, общо в размер на 3 936,00 лева. От сметката на ответницата са
заплащани задължения на А. към Телекомунакациона в общ размер на 1062.69 лева /седем
превода през 2015 г., осем през 2016 г., осем през 2017 г. и 4 през 2018 г. В периода от
10.05.2013 г. до 13.09.2018 г. ответницата е получила пенсия в размер на 47 145.04 лева. В
периода от 10.05.2013 г. до 13.09.2018 г. ответницата е извършила банкови преводи от своя
сметка в друга също нейна сметка общо 98 412.81 лева. Сметката на А. от която са
извършвани регулярните преводи по 2000 лева всеки е служила за обслужване общо на 8
/осем/ броя кредити Банков Кредит № 14027***, с месечна анюитетна погасителна вноска в
размер на 583,10 лева, падеж 18-то число на месеца. Погасени са 11 месечни вноски за
периода от 18.05.2013 г. до 18.03.2014 г. вкл. общо в размер на 6 414,78 лева. Не е установен
вида на кредита ипотечен или потребителски. Банков Кредит № 14549*** с месечна
анюитетна погасителна вноска в размер на 272,62 лева, падеж за плащане всяко 05-то число
на месеца. Погасени са 10 месечни вноски за периода от 05.06.2013 г. до 05.03.2014 г. вкл.
общо в размер на 2 726,20 лева. Не е установен вида на кредита ипотечен или
потребителски. Банков Кредит № 18399*** с месечна погасителна вноска в размер на 210,02
лева, падеж всяко 05-то число на месеца. Погасени са 10 месечни вноски за периода от
05.06.2013 г. до 05.03.2014 г. вкл. общо в размер на 2 100,20 лева. Записът в банковото
извлечение за основание на счетоводното записване е: „плащане по заем 18399201“, от
който не става ясно какъв е видът на кредита - ипотечен или потребителски. Банков Кредит
№ 20822*** с месечна анюитетна погасителна вноска в размер на 242,24 лева за периода
05.06.2013 г. - 05.02.2014 г. , 242,37 лева за периода 05.03.2014 г. - 05.12.2014 г. ,
242,49 лева за периода 05.01.2015 г. - 05.02.2016 г. Падеж за плащане всяко 05-то число на
месеца. Погасени са 33 месечни вноски за периода от 05.06.2013 г. до 05.02.2016 г.
включително общо в размер на 7 998,72 лева. Записът в банковото извлечение за основание
на счетоводното записване е: „плащане по заем 20822721“, от който не става ясно какъв е
4
видът на кредита - ипотечен или потребителски. Банков Кредит № 20882*** с месечна
анюитетна погасителна вноска в размер на 246,06 лева за периода 05.06.2013 г. - 05.02.2014
г. 246,19 лева за периода 05.03.2014 г. - 05.12.2014 г., 242,31 лева за периода 05.01.2015 г. -
05.02.2016 г., 218,19 лева за периода 05.03.2016 г. - 05.05.2017 г. Падеж за плащане всяко 05-
то число на месеца. Погасени са 49 месечни вноски за периода от 05.06.2013 г. до 05.05.2017
г. включително общо в размер на 11 397,63 лева. Записът в банковото извлечение за
основание на счетоводното записване е: „плащане по заем 20882***“, от който не става ясно
какъв е видът на кредита - ипотечен или потребителски. Банков Кредит № 21644*** с
месечна анюитетна погасителна вноска в размер на 485,75 лева за периода 15.04.2014 г. -
15.11.2014 г. 486,00 лева за периода 15.12.2014 г. - 15.01.2016 г. Падеж за плащане
всяко 15-то число на месеца. Погасени са 22 месечни вноски за периода от 15.04.2013 г. до
15.01.2016 г. включително общо в размер на 10 690,00 лева. Банков кредит № 23*** с
месечна анюентна вноска в размер на 517,22 лева за периода 15.02.2016 г. 15.08.2016 г.,
518,79 лева за периода 15.09.2016 г. - 15.09.2018 г. Падеж за плащане всяко 15-то число на
месеца. Погасени са 32 месечни вноски за периода от 15.02.2016 г. до 15.09.2018 г.
включително общо в размер на 16 590,29 лева. Записът в банковото извлечение за основание
на счетоводното записване е: „плащане по заем 23301199“, от който не става ясно какъв е
вида на кредита - ипотечен или потребителски. Банков Кредит № 24393***с месечна
анюитетна погасителна вноска в размер на 176,83 лева за периода 05.06.2017 г. -
05.08.2017 г., 175,69 лева за периода 05.09.2017 г. - 05.02.2018 г. 173,71 лева за периода
05.03.2018 г.- 5.09.2018 г. с падеж всяко 05-то число на месеца. Погасени са 16 месечни
вноски за периода от 05.06.2017 г. до 05.09.2018 г. включително общо в размер на 2 800,60
лева. Не става ясно какъв е видът на кредита - ипотечен или потребителски.
От сметка с IBAN: *** в „Банка ДСК“ ЕАД на В. Г. А. - М. към сметка с IBAN: *** в
„Банка ДСК“ ЕАД на Р. Г. А. са извършени следните преводи: на 09.08.2013 г. превод за 2
000,00 лв. с основание: „В. Г. А. - М. – ТР **********/*********“; на 03.12.2013 г. превод за
1 600,00 лв. с основание: „В. Г. А. – М. ЗАХРАНВАНЕ **********/*********/27042004 “; на
26.01.2017 г. превод за 2 000,00 лв. с основание: „ В. Г. А. - М. - ЗАХРАНВАНЕ на сметка
********** “, на 27.01.2017 г. превод за 1 365,00 лв. с основание: „ В. Г. А. - М. -
ЗАХРАНВАНЕ **********/*********/20052014 “; на 22.08.2017 г. превод за 5 000,00 лв. с
основание: „Р. Г. А. - ТРАНСФЕР no PC ЗЛАТЕН“; на 13.09.2018 г. превод за 222,00 лв. с
основание: „Р. Г. А. - ТРАНСФЕР“.
От цялостният анализ на заключението, относим към извършените плащания, не може да се
изведе еднозначен извод, че ответницата е поела организацията в домакинството и за този
ангажимент е получавала от А. сумите от по 2000 лева всеки месец, за разплащане на
ежемесечни разходи за ток, вода, газ и т.н., доколкото такива разходи са извършвани и от
него.
В решението на първоинстнационния съд е прието, че А. и А. живеели заедно в
притежаваното от ответницата жилище в гр. ***, к-с „***“, бл.***, ет.***, ап.***, ползвали
нейния гараж, а през лятото и в почивните дни обитавали вила в м. „Щъркелово гнездо“,
5
също нейна собственост. Това е фактическо твърдение в отговора към исковата молба, за
което не са събрани доказателства. Признание за съвместно живеене е налице в становище
от ищците с вх. Рег. № 33697 от 17.03.2020 г., но в него липсва конкретизацията посочена в
обжалвания акт относно мястото на съвместния живот, ползването на гараж, собствеността
на вилата и т.н. вкл. ползването на личния автомобил на ответницата. На тези твърдения
приети необосновано в обжалваното решение като безспорни, ищците са противопоставили
писмено доказателство - договор за ипотечен жилищен кредит от 11.04.2014 г. сключен
между А. и Банка ДСК в размер на 38 000 лева и плащанията осъществени от наследодателя
по сметка на „Барокко“ ООД – продавач по договорите за покупко-продажба на своя имот,
както и на имотите придобити от ответницата. Предвид гореизложеното, недоказано е
възражението, че отношенията между А. и А.-М. са били строго регламентирани във
финансово отношение с изключение на организацията на домакинството, за която
ответницата е получавала по 2000 лева всеки месец, която да разходва за издръжката на
двамата, като заплаща режийни разноски и осигурява изхранването.
От допълнителното заключение на същото вещо лице, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установяват множество факти, относно теглене на суми,
с което се предполага, че са извършени плащания за задгранични пътувания. Те имат връзка
само с факта, че А. и А. са почивали заедно. Този факт обаче е неотносим към предмета на
доказване и по двата предявени иска, доколкото не е свързан пряко с паричните преводи от
по 2000 лева месечно, които се претендират за връщане.
Чрез гласни доказателства, се установява, че около 20 години А. и А. са живели на
съпружески начала. Животът им е описан от св.М. като охолен. Същата пояснява, че са
почивали редовно в чужбина, а по повод нейната 50 годишнината са поканили 150 гости.
Свидетелката знае, че преди 2013 г. А. е давал пари на ръка, а после е започнал да превежда
суми от по 2000 лева по банковата сметка на ответницата. Свидетелката знае, но от
ответницата, че тази сметка била за общи разходи и от нея се разплащат
екскурзиите,режийните разноски и храната. Показанията на св. С., са категорични, че
паричните преводи от А. към А. са за пазаруване, сметки и екскурзии. Знанието, което
демонстрира свидетелката е възприето от казаното от ответницата, поради което настоящият
съд не приема показанията за достоверни, доколкото възпроизвеждат само изгодни за
ответницата твърдения, чиито първоизточник е самата нея. Настоящият съд кредитира
показанията в частта, относно съвместното съжителство между А. и А., но не кредитира
показанията, в частта относно превеждането на суми по банкова сметка и предназначението
и поради това, че показанията са събрани след данните изложени в заключението на вещото
лице, и защото, със свидетелски показания могат да се доказват само лично възприети
факти, но не и основания на извършените банкови преводи.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
Ищците са съединили в условията на евентуалност осъдителни искове, главен с правно
основание чл. 79 вр. 240 от ЗЗД и евентуален с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
По главните искове: Договорът за заем на пари или вещи е уреден в Закона за
6
задълженията и договорите (ЗЗД, чл.чл. 240-241) и не е изменян с десетилетия. С този
договор заемодателят предава в собственост на заемателя пари или вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Отношенията по повод договор за заем между физически лице се уреждат от ЗЗД. Когато
страните не са уговорили срок за връщане, парите се дължат след покана за изпълнение.
Договорът може да бъде както реален, така и консенсуален /банков кредит/, но се дължи
връщане само на реално получените от заемополучателя суми. От извършените парични
преводи, се установява, че сумите реално са постъпили в сметката на А.- М. и са преведени
от сметката на А.. Преводите са превеждани по споразумение с банката да извършва
превода ежемесечно. Липсва регистрирано от банката основание за извършеното плащане.
Такова не е попосочено и в изходящите от банката документи. Ищците не са ангажирали
съда с документ, от които да се установи посочил ли е наследодателя им основание, когато
е задължавал банката с директно банкиране. Не се установява също, че преводите
извършени в обратната посока, са с основание връщане на паричен заем, което би било
индиция, че е налице съвпадане на насрещни волеизявления /съгласие/ за това, че
отношенията по повод на прехвърляните суми имат основанието на чл. 240 от ЗЗД. Затова,
настоящият въззивен съд приема за правилно и обосновано решението на
първоинстанционния съд в частта, в която е разрешил спора по главния иск, като
неоснователен.
В процесния период 10.05.2013г. до 29.02.2016г., наследодателят на ищците Р. Г. А. е
направил преводи чрез директен дебит в размер на 2000 лв. месечно от своя сметка в „Банка
ДСК“ ЕАД, в полза на ответницата В. А. М. по нейна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, а
отразяването в преводни нареждания основание "съгласие за директен дебит“ не сочи на
извод за възникнало заемно или каквото и да е друго договорно основание. Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че директният дебит е платежна операция, чрез която
клиентът дава своето предварително съгласие Банката да извършва плащания, без да има
отношение към липсата или наличието на основание за плащане. Ищците не са провели
пълно и главно доказване, че преводът е с основание договор за заем. Основанието не
следва от записването в регистъра на банката за осъществения превод, а следва от
отношенията между страните. В тази връзка е без значение, какъвто и да е обявен от
първоинстанционния съд като „ноторно известен“ факт, свързан с личността на
наследодателя, неговите доходи, навици, начина му на живот и т.н.
По евентуалните искове: Съгласно константната съдебна практика фактическият състав,
при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД,
включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго
имуществено благо от едно лице и получаването от друго, и липса на основание за
разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Под „основание”
следва да се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществени блага, като това становище се споделя в преобладаващата
съдебна практика. За разлика от разпределението на доказателствената тежест по главния
7
иск, в тежест на ищците е само да докажат, че претендираните за връщане суми са дадени от
наследодателя им. Този факт е установен с преводните нареждания, които са обсъдени в
заключението на вещото лице и по които изначално няма спор, че ответницата е получавала
сумите. В нейна тежест е да установи, пълно и главно, че е получавала сумите с основание.
Това, което е заявила като основание е съвместното съжителстване с А., което е
предполагало разходи за организация на домакинството. Фактическото съпружеско
съжителстване се характеризира на първо място с общност в домакинството. За да приеме
съда, че е налице такава общност в тежест на получаващата сумите е да докаже на първо
място къде е това домакинство, както и разходваните суми в негова полза или да представи
изявление изходящо от наредителя, че сумите се дават с тази цел и затова не се дължи
връщане.
Както бе отбелязано по-горе, наредителят не е посочвал основание за преводите.
Ответницата не доказва пълно и главно наличието на основание за получаването на сумите
– издръжка на общо домакинство. Общото домакинство А. и А.- М. са имали и преди 2013
г. Общото домакинство според показанията е продължило до смъртта на А., но плащанията
са започнали на 10.05.2013 г. и са приключили на 29.02.3016 г. Началният момент съвпада с
придобиването на имот, което би могло да е основание както за връщане на предварително
даден заем от ответницата на А., така и сумите да са дадени в заем. Предположенията за
финансови взаимоотношения са неограничени. Доказателства за правни основания на
разместването на парични средства не са представени. Получателят на банкови преводи е
длъжен да докаже основанието на получаването, а посоченото от ответницата – организация
на общо домакинство, дори и да е логично предвид безспорния факт за съжителство на
съпружески начала, не е доказано. Затова настоящият възизвен съд, приема, че липсва
основание за разместване в имуществените сфери на А. и А. в общ размер от 70 000 лева, от
които основателна е претенцията за сумата от 52 303 лева, тъй като искът е предявен в този
размер, без да е необходимо да установява, дали обратното движение на средства
представлява погасяване на договор за заем или връщане на недължимо платени суми.
По възражението на ответницата, че сумата от 70 000 лева представлява ежемесечно
изпълнение на нравствен дълг, съдът намира следното: Установеното по делото липса на
основание за ежемесечни банкови преводи, може да се преодолява от възражение за
изпълнение на нравствен дълг, когато отношенията между даващ и получаващ са такива, че
обосноват нравствени задължения. Първинснацинният съд е извел наличие на нравствено
задължение от няколко факта, първият от които е хармоничната връзка, вторият, че са
обитавали имоти собствени на ответницата /апартамент от 126 кв.м. и вила/ и третия е,
изведен от заключенията по ССч.Е, че ежемесемните разходи и екскурзии в чужбина са
заплащани преимуществено с банкови преводи от сметката на ответницата. Съдът е приел,
че е нравствен дълг поемането на част от разходите сторени при съвместното им
съжителство - консумативни разходи за жилище, гараж, вила, храна, пътувания, екскурзии,
посрещане на гости. За да приеме това обаче, се е позовал на заключението на ССч.Е и
свидетелските показания. Настоящият съд приема, че нито заключението на вещото лице
8
сочи на еднолично поемане на разходите за съвместно съжителство, нито свидетелските
показания могат да бъдат приети за достоверни в тази част. Не са събрани преки
доказателства, които да водят до обоснованост на извода, направен в обжалваното решение,
че наследодателят на ищците при извършване на престацията е съзнавал, че изпълнява
морално задължение. Такова не следва нито от факта обсъден в мотивите на решението, че
А. е висш магистрат приет за „ноторно известен“ , нито от факта, че е разполагал със
средства, с което е осигурявал на себе си и на ответницата охолен живот, нито от
заключението на ССч.Е.
Поради несъвпадане в правните изводи по отношение на евентуалните искове, решението в
тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ответницата да
бъде осъдена да заплатили на ищците претендираната сума, която дължи като получена без
основание. За разлика от съпрузите, чиито лични и имуществени отношения са обект на
защита от нормите на СК, отношенията между фактически съжителстващи субекти се
регламентират от общите норми на ЗЗД. Независимо, че съществуват правни норми, които
приравняват част брачното правоотношение с фактическото съжителстване, не може да се
придават по-големи нравствени задължения между съвместно съжителстващите от
нравствените задължения между съпрузите. Това е така, защото брачните връзки обвързват
всички останали роднини с факта на брака и протичащите от него последици, а липсата му
обвързва само фактически съжителстващите партньори докато съжителстват заедно. Когато
съжителството се прекъсне независимо дали от факт на смъртта, от общата воля на
съжителствалите или от волята на един от тях, отношенията им до прекъсването не
обвързват наследниците им с нравствените им задължения, което са имали един към друг.
Затова при оценката на нравствен дълг, съдът е длъжен да изхожда от събраните по делото
доказателства, а не от само нему служебно известни факти или от предположения. С оглед
изхода от спора, в тежест на ответницата следва да бъдат присъдени направените във
въззивното производство разноски.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266667 от 25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 16025 по опис на СГС
за 2018 г., В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил евентуално съединени осъдителни искове
с правно основание с пр. основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД , предявени от Б. Р. А. с ЕГН
********** и Г. Р. А. с ЕГН ********** и двамата от гр. ***, ул. „***“ № *** против В. Г.
А.- М. ЕГН **********, за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 52 303
лв. разделно и по равно - по 26 151лв. на всеки ищец, претендирани като получени без
основание , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска - 28.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от
ЗЗД, и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Г. А.- М. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Р. А. с ЕГН ********** и Г. Р.
9
А. с ЕГН ********** и двамата от гр. ***, ул. „***“ № ***, сумата от 52 303 /петдесет и две
хиляди триста и три/ лв. разделно и по равно - по 26 151 /двадесет и шест сто петдесет и
един/ лв. на всеки ищец, получена без основание в периода от 10.05.2013 г. до 29.02.2016 г.
чрез банкови преводи от сметка № *** с IBAN *** в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Р. Г. А. в
сметка № *** с IBAN *** в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр В. Г. А. - М. с ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска
28.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Г. А. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ общо на Б. Р. А. с ЕГН ********** и Г.
Р. А. с ЕГН ********** и двамата от гр. ***, ул. „***“ № *** сумата от – сумата от 7 492.12
/седем хиляди четиристотин деветдесет и две точка дванадесет/ лева, представляващи
направените във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10