Решение по дело №2115/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 205
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20227040702115
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

205                                 дата   27 февруари 2023г.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 02 февруари 2022г.,  в следния състав:

 

                                                                                      Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                                        

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор: ……………….….…

 

разгледа адм. дело № 2115 по описа за 2022г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от М.И.А. *** против Заповед № 22-0769-001268/07.11.2022г., издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция, с която, на основание чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.

            Жалбоподателят  оспорва заповедта, като възразява, че е била издадена въз основа на невлязъл в сила административен акт, в процес на обжалване пред горестоящ орган, както и счита, че не са били налице материалните предпоставки за прилагане на мярката. Иска се отмяна на заповедта.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез пълномощник поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски.

            Ответникът – полицейски инспектор в ОДМВР – Бургас, сектор Пътна полиция, приложил принудителната административна мярка, не се явява и не изпраща представител.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Видно от мотивите на обжалваната заповед, административният орган е посочил, че на жалбоподателя М.А., на 08.04.2020г., е било издадено СУМПС № ********* от категория В1, В, С1, С, АМ, Ткт, валидно до 08.04.2025г. Позовал се е на издадена на жалбоподателя Карта № 56/26.01.2022г. за оценка на физическата годност на водача/кандидат за придобиване на свидетелство/ правоспособност за управление на МПС, издадена от ТОЛЕК – Бургас, съгласно която жалбоподателят отговаря на изискванията за физическа годност за водач на  МПС само от категория В и не отговаря на изискванията за физическа годност за всички останали категории.

На 01.02.2022г. жалбоподателят подал жалба пред ТЦЕЛК София, с която оспорил заключението на ТОЛЕК Бургас.

На 26.05.2022г. подал жалба пред Административен съд Бургас, по която е образувано адм.дело № 862/2022г., с която оспорил решението на ТОЛЕК Бургас, поради липса на произнасяне в законовия срок на горестоящата комисия. По делото е било изпратено писмо от ТЦЕЛК София, видно от което, жалбата е била предоставена на комисията – ТЦЕЛК, но до момента (02.06.2022г) лицето не се е записало за запазване на дата за явяване на преглед пред комисията.

С Определение № 917/13.06.2022г. съдът прекратил производството по делото, като посочил, че не е изчерпан задължителния административен ред за оспорване. По реда на инстанционния контрол този съдебен акт е оставен в сила с Определение № 9062/18.10.2022г. по адм.дело № 7952/2022г. на ВАС.

На 07.11.2022г. административния орган издал процесната Заповед № 22-0769-001268/07.11.2022г., с която, на основание чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.

Заповедта е законосъобразна.

Изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и към кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и условията и редът за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите са уредени в Наредба № 3 от 11.05.2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл.2 и чл.3 от Наредбата, водачите на моторни превозни средства и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС трябва да отговарят на изискванията за физическа годност за категорията, която притежават, съответно категорията, за която придобиват правоспособност, която се установява чрез: 1) медицински преглед/и за установяване на здравословното състояние по отношение на изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответните категории и 2) заключение за съответствието на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност към водачите на МПС и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2, изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС са определени в Приложение № 1 към Наредбата, чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС, като видно от т.69, посочена като мотив при издаване на Карта № 56/26.01.2022г. на ТОЛЕК Бургас, преценката е индивидуална, като в случая комисията е преценила, че жалбоподателят отговаря на изискванията за водач на МПС само от категория В.

 Жалбоподателят възразява, че тъй като това заключение на комисията е било обжалвано пред горестоящата ТЦЕЛК, респ. издадената Карта № 56/26.01.2022г. не следва да се счита за влязла в сила, то органът не е имал основание да издаде процесната заповед при наличието на висящо административно производство.

Възражението съдът счете за неоснователно.

Целта на процесната административна мярка е  да обезпечи сигурността на участниците в движението, като преустанови управлението на МПС от водачи, представляващи потенциална заплаха, поради това, че не отговарят на критериите за физическа и психическа годност за управление. Това може да бъде установено от контролен орган както при извършването на проверка на пътя в процеса на управление на МПС, така и въз основа на друг източник. Друг такъв източник в случая се явява постъпилата при органа Карта № 56/26.01.2022г., като с оглед постигането на посочената цел на закона, производството по нейното оспорване не е пречка за прилагане на принудителната мярка. Аналогично е и разбирането на Върховния административен съд видно от мотивите на поставените от него Решение № 2085/16.02.2009г. по адм.дело № 13823/2008г., Решение № 6895 от 02.07.2007г.  по адм. д. № 299/2007г., Решение № 9114 от 25.06.2012г. по адм. д. № 3366/2012г., Решение № 3997 от 24.03.2014г. по адм. д. № 11951/2013г. В посочените съдебни актове е възприето, че предвид обстоятелството, че приоритетен за защита в случая е обществения интерес да се осигури безопасността на движението, допустимо е мярката да бъде приложена преди приключването на процедурата по оценка на годността на водача по реда на посочената наредба. Отделно от това, видно е, че жалбоподателят е подал жалбата против заключението на ТОЛЕК на 01.02.2022г. и както е отбелязал Върховният административен съд в посоченото Определение № 9062/18.10.2022г. по адм.дело № 7952/2022г. процедурата продължава да е висяща именно поради поведението на жалбоподателя, който бездейства за записване на час за явяване пред горестоящата комисия, вкл. и към момента на издаване на процесната заповед и в този смисъл не може да се позовава на неправомерното си поведение, водещо до неопределеност във времето на висящност на производството. В контекста на горните мотиви съдът счете за неоснователно и възражението за неправилно приложен материален закон, като видно от нормата на чл.7, ал.4 от Наредбата прилага се мярка на посоченото от органа правно основание по чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП, което е видно и от посочената съдебна практика.          

На основание изложените мотиви, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.А. *** против Заповед № 22-0769-001268/07.11.2022г., издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция,

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: