№ 1919
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501939 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Н. Т., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. „С“,
бл.71, вх.4, ет.2, ап.4 против определение № 264076/04.09.2021г., постановено от РС –
Бургас по ч. гр. д. № 7195/2020г., с което не е прието възражението й против заповед №
260838/177.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК. Частният жалбоподател иска от съда да отмени процесното определение.
В жалбата Т. твърди, че заповедта за незабавно изпълнение не й е връчена с поканата
за доброволно изпълнение на 01.06.2021г., а в по-късен момент, на 21.09.2021г. с нарочно
разпореждане на ЧСИ Таня Маджарова. Поради това, срокът за подаване на възражението
по чл.414 от ГПК не изтича на 01.07.2021г., както е приел районния съд, а на 21.10.2021г.
Препис от частната жалба е изпратен на ответната страна „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, която не представя писмен отговор.
Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и представените по делото
доказателства, съдът приема следното:
ФАКТИ:
На 13.11.2020г. „Първа Инвестиционна Банка“ АД подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против Таквор Гаро Т., ЕГН: ********** от гр.
Бургас, ж.к. „З“, бл.9, вх.1, ет.1, ап.2 и Н.Н. Таквор, ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. „С“,
бл.71, вх.4, ет.2, ап.4 за парично вземане в общ размер на 9 230,02 евро. Към заявлението е
приложен договор за банков кредит и извлечение от счетоводните книги на банката за
размера на задължението.
На 17.11.2020г. Районен съд – Бургас издава заповед № 260838/17.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Въз основа на
заповедта е издаден изпълнителен лист.
На 01.06.2021г. ЧСИ Таня Маджарова връчва на Н.Т. покана за доброволно
изпълнение на задължението. В поканата е записано, че към нея е приложен препис от
1
подлежащия на принудително изпълнение акт.
На 24.09.2021г. Т. подава възражение по чл.414 от ГПК, към което прилага
разпореждане за връчване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадено от ЧСИ
Таня Маджарова, получено на 21.09.2021г. От съдържанието на разпореждането се
установява, че на посочената дата ЧСИ връчва на длъжника копие от заповед №
260838/17.11.2020г. за незабавно изпълнение.
С определение № 264076/04.10.2021г. Районен съд – Бургас не приема възражението
поради просрочие. В мотивите на определението съдът подчертава, че на 01.06.2021г. ЧСИ е
връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение, придружена с препис от заповедта.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена на 08.10.2021г. и е насочена против определение, с което
се слага край на заповедното производство. Независимо, че съдържа петитум за отмяна на
процесното определение, по своята същност, частната жалба представлява възражение пред
въззивния съд по смисъла на чл.423 от ГПК, което е подадено в законоустановения
едномесечен срок. Препис от жалбата е връчен на ответната страна. Поради това,
възражението е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, възражението е основателно. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не
му е била връчена надлежно. Възражението по чл.423, ал.1 от ГПК е извънреден способ за
защита на длъжника в заповедното производство и съдът проверява неговата основателност
само на заявените основания за нарушено право на защита, без да се произнася по
съществото на изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява
висящността на заповедното производството и възможността да се подаде възражение по
чл.414 от ГПК, а с неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и
издадения изпълнителен лист. В конкретния случай наведените от Н. Н. Т. фактически
твърдения се основават на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК – длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно. Това възражение е основателно. Действително, в поканата за доброволно
изпълнение е записано, че към нея е приложен подлежащия на принудително изпълнение
акт, но от приложеното по делото разпореждане изх.№ 32470/17.09.2021г. се установява, че
заповедта за незабавно изпълнение е връчена отделно на длъжника чрез неговия
процесуален представител на 21.09.2021г. Поради това, настоящият съдебен състав приема,
че от фактическа страна е осъществен съставът на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и длъжникът е
бил лишен от възможността да оспори вземането, защото заповедта за незабавно изпълнение
не му е връчена надлежно. При това положение, възражението се явява основателно и
трябва да се уважи със следващото от това приемане и възстановяване висящността на
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА възражението на Н. Н. Т., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. „С“, бл.71,
вх.4, ет.2, ап.4 против заповед № 260838/17.11.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. №
71950/2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3