Р Е Ш Е Н И Е
№ 138/16.1.2020г.
Град Пловдив, 16 януари 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2981 по описа на съда
за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „ТРАНС
СПОРТ 1” ООД против решение № 1501 от 11.08.2019 г., постановено по
а.н.д. № 2786 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 407911-F399926 от 13.02.2019 г.
на директора на Дирекция „Контрол” при ТД Пловдив на НАП, с което на „ТРАНС
СПОРТ 1” ООД на основание чл.180а, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 50 лева за нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2, вр. чл.82,
ал.2, т.3, вр. чл.21, ал.2, вр. чл.22, ал.3, вр. чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДДС.
Според касатора решението е неправилно. В хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на чл.18 и чл.34 ЗАНН, които
районният съд е игнорирал. Иска се отмяна на решението и на обжалваното
наказателно постановление. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в допълнителна молба.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната
жалба и моли тя да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че фактическата обстановка е установена от събраните по делото
доказателства, както и че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като са изложени всички обстоятелства на нарушението.
В хода
на административното производство съдът не е констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че са спазени и сроковете по чл.34 ал.1
и 3 ЗАНН. По отношение на размера на наложената имуществена санкция според
районния съд тя е в рамките на минимума, предвиден в санкционната норма, като
не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно. Въз основа на установените факти
районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Неоснователно е възражението
на касатора, че е нарушен чл.18 ЗАНН, тъй като за нарушения от вида на
процесното от значение е неизпълнението на задължението за начисляване на ДДС
за съответния данъчен период (общата сума на данъка по всички доставки за
периода), а не неизпълнение на задължението за начисляване на данъка по всяка
отделна доставка. Съгласно чл.86, ал.1, т.2 ЗДДС регистрирано лице, за което
данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл.125 за този
данъчен период (месец). А съгласно чл.88, ал.1 ЗДДС резултатът за данъчния
период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за
този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено
правото на приспадане през този данъчен период. За данъчно задължените лица е
налице задължение да начислят ДДС за месечен период, който данък е сборът от
дължимия ДДС по всички доставки, по които лицето е получател. А в случая и
двете доставки са от месец 09.2017 г.
Настоящата
инстанция изцяло споделя извода на районен съд, че са спазени сроковете по
чл.34, ал.1 и 3 ЗАНН, като в тази насока е необходимо да се допълни, че
очевидно и в АУАН, и НП е допусната техническа правописна грешка и като дата на
откриване на нарушението е посочена датата 14.05.2017 г., вместо 14.05.2018 г.,
когато нарушението е открито, след представяне на документи с вх.№ РД-201361 от
14.05.2018 г. Т.е., няма как нарушението да е открито преди представянето на
документите. Допуснатата правописна грешка не влияе върху волеизявлението на
наказващия орган, нито се е отразила неблагоприятно върху реализирането на
правото на защита на нарушителя.
Предвид всичко изложеното касационната
инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НК и обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1501
от 11.08.2019 г., постановено по а.н.д. № 2786 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.