Определение по дело №641/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от А.Л., З. на подс.М. П., от с.А., О. – с.С., против присъда №3248/21.ІХ.2011 г., постановена по НОХД №1089/2007 г. по описа на РС-Г.Г. Д..

В жалбата се сочи, че по делото не било установено П. да е осъществявал изпълнително деяние на престъплението „измама”. Касаело се до гражданско правоотношение, възникнало с пострадалия. В тази връзка се моли съда да отмени присъдата на РС и постанови нова, с която признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.209, ал.1 от НК.

В съд.заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат. Поддържат изцяло жалбата си, като представят нови писмени доказателства – у-я за раждане.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна, поради което и моли съда да я остави без уважение. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С атакувания съдебен акт първата инстанция е признала подсъдимия М. М. П., с ЕГН *, за виновен в това, че на неустановена дата през м.08.2005 г. в с.А., О., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Кемал Аличов Делиев от същото С., че ще му достави 200 бр. метални кофражни платна от непозната жена от с.Б, общ.Разлог и с това му причинил имотна вреда в размер 1200 лева, и извършеното не е маловажен случай, поради което и на основание чл.209, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК, го осъдел да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, в закрит тип затворническо заведение, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.

На основание чл.25 във вр.с чл.23 от НК определил на подсъдимия М. М. П. едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 м., представляващо най-тежкото от наложените му със споразумение по НОХД № 410/2004 г. на Районен съд Г.Г. Д. със споразумение по НОХД № 379/2007 г. на Районен съд Г.Г. Д. и с настоящата присъда, което наказание подсъдимия да изтърпи в закрит тип затворническо заведение при първоначален строг режим на изтърпяване, като присъединява към така определеното общо наказание наказанието ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева наложено по НОХД № 410/2004 г. на Районен съд Г.Г. Д..

Приспаднал на основание чл.25 ал.2 от НК от така определеното общо наказание от 9 м. лишаване от свобода наказанието”лишаване от свобода” за срок от 6 м., наложено по НОХД № 410/2004 г. на Районен съд Г.Г. Д. което подсъдимия е изтърпял изцяло за периода от 23.06.2008 г. до 13.11.2008 г.

За да постанови присъдата си, РС приел за установено следното:

Срещу подсъдимият М. М. П. бил внесен обвинителен акт, с който Районна П. - Г.Г. Д. го обвинява в това, че на неустановена дата през м.08.2005 г. в с.А., О., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у К от същото С., че ще му достави 200 бр. метални кофражни платна от непозната жена от с.Б, общ.Разлог и с това му причинил имотна вреда в размер на 1200 лева, и извършеното не е маловажен случай- престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Фактите по делото са в насока, че подсъдимия М. П. е 39 годишен, жител е на с.А., О., с основно образование, женен, осъждан е неколкократно за престъпления от общ характер.

През лятото на 2005 г. свидетеля К, който е от същото С. А. и двамата с подсъдимия се познават, решил да се занимава с изкупуване и отдаване под наем на строителни кофражни платна. За целта той предупредил всички изкупвачи на вторични суровини, да му доставят стари метални платна, които той се ангажирал да изкупува. По същото време подсъдимия М. П. имал пункт за изкупуване на старо желязо в с.А.. След като научил за намерението на пострадалия Д, на неустановена дата през м.08.2005 г. подсъдимия отишъл в дома на същия и му предложил 200 броя метални платна срещу сумата от 1200 лв. Относно предложените платна подсъдимия обяснил на Д, че при връщане от събор в с.В е срещнал в района на с.Долно Дряново непозната жена, която имала повреда в автомобила си и след като й помогнал да се прибере до с.Бачево, в двора на къщата й, подсъдимия обяснил, че видял въпросните около 200 метални платна и попитал дали са за продан, като след като разбрал, че жената продавала платната, решил да съобщи за това на свидетеля Д. Първоначално Д се колебаел дали да се довери на подсъдимия, тъй като последния не се ползвал с особен авторитет в селото, но въпреки това след като П. го уверил, че няма до го подведе и ще му достави платната до вечерта на същия ден, свид.Д му дал сумата от 1000 лв., като се разбрали да му заплати остатъка от 200 лв. при доставката. Същата вечер, подсъдимия не донесъл обещаните кофражните платна на пострадалия, като не му се обадил и в продължение на следващите около две седмици. Това накарало свид.Д да се усъмнил че е излъган, поради което същия потърсил подсъдимия за да разбере каква е причината за да не изпълни ангажимента си. При срещата подсъдимия П. отново уверил Д че ще му достави платната, без да му обясни по каква причина се е забавил. Няколко дни по-късно, пострадалия отново се срещнал с обвиняемия и поискал последния да му върне сумата от 1000 лв., но П. отново го убедил, че ще спази обещанието си. Около 3 месеца по-късно и след като не получил въпросните кофражни платна, свид.Д подал оплакване до органите на МВР, по повод на което свидетеля С - служител на РУП - Г.Д. извикал подсъдимия и го предупредил да уреди взаимоотношенията си със свид.Д, като П. отново обещал, че до месец ще изпълни ангажимента си. В края на м.03.2006 г., пострадалия закарал сина си и свид.А и тримата отишли до пункта за изкупуване на скрап на подс.П. в с.А.. Свидетеля Д заявил на П., че ще вземе „караваната” му, тъй като не е изпълнил обещанието си, на което подсъдимия не се съгласил и поискал от пострадалия сумата от 40 лв, за да зареди гориво на товарния автомобил с който да донесе още същия ден обещаните кофражни платна. ПострадалияТ отново се съгласил и дал поисканата сума от 40 лв., като обяснил, че ще я приспадне от дължимите още 200 лв. Същия ден, обвиняемия пратил работника си - свидетеля Ц да отиде до с.Г и да вземе от свидетеля И 200 метални кофражни платна. Свид.Н се познавал със свид.Ц, тъй като преди това работел при него в пункта му за изкупуване на скрап в с.Г. Н взел платната под наем за два месеца, като двамата се договорили и за наемната цена, след което с товарния автомобил транспортирал платната до пункта на подсъдимия в с.А.. Още същата вечер подс.П. показал на свид.Д платната, след което на следващата сутрин с товарния автомобил ги превозил до дома на Д и последния му доплатил сумата от 160 лева. Тъй като платната били стари и част от тях счупени, се наложило свид.Д да ги ремонтира и възстанови. Около два месеца по-късно, пострадалия бил извикан в с.Огняново от полицейския инспектор Т, който му обяснил, че въпросните 200 метални кофражни платна, които подсъдимия П. му е доставил, са притежание на свидетеля Ц и са взети от него под наем. Свидетеля Д потвърдил, че действително такива платна са му продадени няколко месеца преди това от подсъдимия П. и доставени със същия товарен автомобил. Тъй като пострадалия направил доста допълнителни разходи по възстановяване на платната, се договорил със собственика им - свид.Ц, да му заплати същите и да ги задържи. За същите платна постр.Д заплатил на св.Ц сумата от 800 лв., за което между двамата била оформена разписка.

Описаното от фактическа страна съдът приел за установено въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени материали - показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия, приложените писмени материали. При това положение същият приел, че П. е осъществил състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК от НК.

Предвид изложеното, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

В същата е направен идентичен довод относно гражданско-правната същност на взаимоотношенията между П. и Д, а оттук и несъставомерност на извършеното от подсъдимия, по който първата инстанция е взела становище в мотивите към присъдата. В тази насока следва да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно изводите на РС, като не намира за необходимо да ги преповтаря. За пълнота на изложението следва да посочи, че в доктрината и съдебната практика много ясно са отграничени действията, изпълващи състава на измамата и тези, при които следва да се приеме, че се касае до гражданско-правна сделка. В разглежданият казус не само предвид пръвноначалната липса на готовност срещу получените парични средства П. да достави строителни платна на Д, но и с оглед конкретния начин, по който същият „изпълнил” задължението си, сочат на ясно формирани мотиви да се заблуди пострадалия, в резултат на което и да се разпореди с процесната сума в полза на извършителя. Ето защо и доводите за неизпълнение за облигационно отношение като същност на стореното от П. се явяват изцяло неоснователни.

РС е приложил правилно материалния закон. Осъщественото от подсъдимия осъществява всички признаци на престъплението, визирано в ОА.

Наложеното наказание като вид и размер е законосъобразно и адекватно на стореното. При определянето на същото са взети под внимание всички установени обстоятелства по делото. На неговия размер или режим на изтърпяване не може да окажат влияние представените от страната нови писмени доказателства, сочещи на задължение за грижа за 3 непълнолетни деца. Срокът на фактическо изтърпяване, след извършената кумулация, е минимален.

Проверявайки изцяло присъдата съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира нарушения, налагащи нейното изменение или отмяна.

Като правилна и законосъобразна, същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила присъда №3248/21.ІХ.2011 г., постановена по НОХД №1089/2007 г. по описа на РС-Г.Г. Д..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :