№ 1719
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110136082 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
07.03.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети февруари две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Валерия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №36082 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.100 и сл. от
ЗЕ, вр. чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от „ФИРМА“
..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС представлявано от К.М.-
Управител, чрез адв.Р.М. от САК, срещу ФИРМА със седалище и адрес на управление:
1
гр.АДРЕС представлявано от Й.Д. Управител, с която са предявени установителни искове по
реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за признаване дължимостта на обективирани в
издадена заповед за изпълнение суми по чл.410 ГПК от 08.04.2021г. по ч.гр.д. №8923/2021г.
описа на СРС, 165 състав, както следва: сума от 1 675,30 лв., представляваща задължение по
Договор за доставка на електрическа енергия от 27.04.2017г. и сума от 502,64 лв.
представляваща обезщетение за забава, за периода от 14.01.2018г. до 15.02.2021г. В исковата
молба се посочва, че по силата на Договор от 27.04.2017г., сключен между ответника и
ФИРМА- в несъстоятелност, последното дружество, в качеството си на търговец,
притежаващ валидна лицензия за извършване на търговия с електрическа енергия на
свободния пазар по смисъла на чл.39, ал.1, т.5, вр. ал.5, т.5 от ЗЕ, е доставило на ответника
електрическа енергия и допълнителни услуги, за периода: м.11- м.12.2017г., до обект:
химическо чистене, находящо се в к.к. „АДРЕС“, като е издало фактури, с падеж на 14- то
число на месеца, следващ месеца на доставка. Твърди се, че ответникът не е заплатил на
падежа задълженията си. Ищецът основава права си на Постановление за възлагане №.......
по т.д. № 3343/2017г. по описа на СГС, с което са възложени по чл.717з от ТЗ в негова полза
вземанията по горния договор след търг с тайно наддаване, проведен в хода на
производството по несъстоятелност. Претендират се сторените разноски.
Срещу така предявените претенции е постъпил в законния срок отговор на искова
молба от ответното дружество, чрез адв.Е.Т. от САК, с който се оспорват исковете като
неоснователни. Твърди се, че претендираните суми са били изплатени на ФИРМА- в
несъстоятелност, преди излагането им на продан в производството по несъстоятелност.
Оспорва се да е доставяна електрическа енергия до адреса на управление на дружеството.
Прави се възражение относно настъпването на падежа на процесните вземания, тъй като за
същите не са получени фактури. Оспорва се дължимостта и размера на мораторната лихва.
Релевира се възражение за недължимост на процесните вземания поради изтекла
погасителна давност.
За безспорно между страните обстоятелство е прието, че на 27.04.2017г. е сключен
договор за доставка на електрическа енергия между ФИРМА- в несъстоятелност, в
качеството си на доставчик и ФИРМА в качеството си на клиент.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на Договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, сключен на
27.04.2017г., между ФИРМА и ФИРМА и Общи условия към него.
Служебно е изискан от СГС препис на горното постановление за възлагане.
Правните изводи на съда са следните:
Търговията с електрическа енергия е дейност, подлежаща на лицензиране по реда на
ЗЕ, на основание чл.39, ал.1, т.5, вр. ал.5, т.5 от ЗЕ. С доклада по делото е възложено в
доказателствена тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване
доставката на електрическа енергия до горепосочения обект на потребление и надлежното й
фактуриране. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищеца по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.717з от ТЗ, когато лицето, обявено за купувач, внесе своевременно
дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в деня, следващ деня
на плащането. От датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива
всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право. Възлагателно
постановление по чл.717з, ал.1 от ТЗ представлява заключителен съдебен акт в процедурата
по реда на чл. 717а и сл. от ТЗ. В случай, че с постановлението за възлагане са възложени
вземания, включени в масата на несъстоятелността, е налице сходство с възлагането вместо
плащане по чл.510 от ГПК. Последното като способ за принудително удовлетворяване на
2
взискателя, представлява своеобразна принудителна цесия и превръща взискателя в титуляр
на самото вземане, като му дава възможност да го упражнява в качеството на негов носител.
Взискателят на когото вземането е възложено с постановление на съдебен изпълнител по
реда на чл.510 от ГПК придобива единствено качеството на процесуален субституент и
разполага само с право да упражни правата на длъжника от свое име, но за негова сметка,
съгласно практиката на ВКС. С оглед на горното по аналогия следва да се приеме, че
ищецът в настоящото съдебно производство следва да установи дължимостта при условията
на пълно и главно доказване на съдебно предявените искови претенции. Издаването на
постановление по реда на чл.717з от ТЗ не освобождава ищеца- приобретател на вземането
от доказателствената тежест в процеса срещу клиента на услугата, нито може да се ползва от
установеното в производството по несъстоятелност. От ангажираната доказателствена
съвкупност по делото не може да се направи извод в тази насока. Не е установен и размерът
на претендираното обезщетение за забава. Предвид на горното исковите претенции
подлежат на отхвърляне като недоказани по основание и по размер. С оглед изхода на спора
не следва да се обсъжда релевираното от ответника възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност.
Следва да се посочи за пълнота, че съгласно чл.11, ал.4 от представените ОУ за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги, клиентът се задължава да заплати на търговеца дължимите суми по
издадената фактура в български лева в срок до 14- то число на месеца, в който фактурата е
изпратена от търговеца на клиента. Клаузите на приложимите за правоотношението ОУ
предвиждат изрична уговорка между страните, че изплащането на задължението става след
покана, какъвто характер има и данъчната фактура, независимо от срочния характер на
задължението. Общите условия обвързват и двете страни и съставляват част от договора
помежду им, поради което имат силата на закон за страните. Задължението става изискуемо
с получаването на фактура от търговеца, от който момент се счита, че е настъпил падежът
му. Разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД изисква длъжникът да бъде поканен, за да възникне
отговорността му за забава. Допълнителен аргумент в тази насока се извлича и от
разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, предвид това, че процесният казус се отнася до
отношения между търговски дружества, която обвързва изплащането на парично
задължение с получаването на фактура или друга покана за плащане. Фактурата
представлява първичен счетоводен документ и покана за плащане, като наведените от
страна от ответника възражения в тази насока следва да се приемат за основателни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ответникът
претендира разноски за настоящото производство, съобразно представен списък, /стр.55/,
както следва: сума от 372 лв.- адвокатски хонорар по заповедното дело и сума от 840 лв.-
адвокатски хонорар по исковото дело. Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Исковият съд по чл.422 от ГПК разпределя отговорността за разноските с оглед изхода на
спора и по заповедното дело. Доказателства за заплащането на разноски следва да са
представени към заповедното дело, с оглед защита правата и интересите на страните. Такива
не са налице по горното частно гражданско дело, като последващото им представяне по
исковото дело е ирелевантно. С оглед на горното така претендираните разноски по
заповедното дело не следва да бъдат присъждани в тежест на ищеца. По разноските за
исковия процес ищецът прави бланкетно възражение за прекомерност на адвокатски
хонорар за исковия процес, преендиран от ответника, с оглед на което в негова тежест
следва да се присъдят разноски от 500 лв. за исковия процес.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
3
ОTХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.АДРЕС представлявано от К.М.- Управител, срещу ФИРМА със седалище и
адрес на управление: гр.АДРЕС представлявано от Й.Д. Управител, установителни искове за
признаване дължимостта на следните суми: сума от 1 675,30 /хиляда шестстотин седемдесет
и пет лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща задължение по Договор за доставка на
електрическа енергия от 27.04.2017г., сключен между ФИРМА- в несъстоятелност и
ФИРМА и сума от 502,64 /петстотин и два лева и шестдесет и четири стотинки/ лв.
представляваща обезщетение за забава, за периода от 14.01.2018г. до 15.02.2021г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8923/2021г.
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС
представлявано от К.М.- Управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ФИРМА
със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС представлявано от Й.Д. Управител, сума от
общо 500 /петстотин/ лв., представляваща сторени деловодни разноски по исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4