Решение по дело №5534/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4327
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20195330105534
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  4327                                  13.11.2019  година                    град Пловдив

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                                  

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5534 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 против А.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./.

 

В исковата молба се твърди, че ищецът е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 925,52 лева по щета № ******* за увреден при ПТП, настъпило на ***** г. в гр. П. л. а., „Мерцедес А160“ с ДКН  ******, собственост на И. О. П. от гр. П.. Твърди се в молбата, че виновен за ***** е ответника А. С. Б., който управлявайки собствения си мотор „Хонда 900 СС ****“ при движение по бул. „М.“, на кръстовището, поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост загубил контрол над управлението на мотора и ударил правомерно движещото с МПС, по който механизъм причинил ПТП. Ответникът управлявал увреждащото превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът твърди, че му отправил покана да възстанови изплатената сума, но липсвало плащане.

Въз основа на гореизложените твърдения съдът е  сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 925,52 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета с № ****** обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание /протокол от о.с.з., проведено на 03.10.2019 г./, изразява становище, че не оспорва описания в исковата молба механизъм на извършване на произшествието, размерът на вредите, както и, че към момента на настъпване на ПТП-то не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва, че му е изпращана покана за доброволно плащане на сумите. Не оспорва, че дължи заплащане на определената сума. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид становището на ответника, безспорни по делото се явяват следните обстоятелства – настъпилото ПТП по негова вина, при управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", неговият механизъм, настъпилите вреди, наличието на причинна връзка между ПТП-то и вредите, изплащането от Гаранционен фонд на сумата от 925,52 лева обезщетение.

Всички тези факти се установяват и от представените по делото писмени доказателства, а именно: протокол за ПТП № ****** от 22.04.2014 г.; писмо от 09.07.2014 г., изходящо от ОД на МВР – Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, адресирано до Гаранционен фонд, с което последният е уведомен, че във връзка с АУАН, сер. № ******, е издадено наказателно постановление № *************/20.05.2014 г. по чл. 315, ал. 1, т. 1 КЗ, като същото е връчено на ответника на 20.06.2014 г. и няма данни да е обжалвано; писмо 09.07.2014 г., изходящо от ОД на МВР – Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, адресирано до Гаранционен фонд, с което последният е уведомен, че във връзка с АУАН, сер. № ************., е издадено наказателно постановление № *********/08.05.2014 г. по чл. 179, ал. 2 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, като същото е връчено на ответника на 20.06.2014 г. и няма данни да е обжалвано; справка от база данни на Гаранционен фонд; уведомление за имуществени вреди от 22.04.2014 г.; доклад по щета за имуществени вреди № *****, от което се установява, че определеното обезщетение за имуществени вреди е в размер на 925,52 лева; техническа експертиза за щета; заключение по техническа експертиза за щета; опис на претенция № ****** от 22.04.2014 г..; опис на претенция № ********* от ***** г.; преводно нареждане от 05.08.2014 г.; контролен талон от 10.02.2011 г.; свидетелство за управление на МПС, издадено на О. П. И.; свидетелство за регистрация – част ІІ и покана за плащане с изх. № *****, адресирана до ответника. Ответникът не оспорва представените доказателства.

Безспорно от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че настъпилото ПТП е причинено от ответника, който при управление на собствения си мотор „Хонда 900 ******“, е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост загубил контрол над управлението на мотора и ударил правомерно движещото се МПС – л.а. „Мерцедес А160“ с ДКН ******, собственост на И. О. П.. В резултат на инцидента, на л. а., собственост на П., са причинени материални щети, които са били констатирани в протокола за ПТП, описани и в техническа експертиза за щета, като за тях е било определено обезщетение в размер на общо 925,52 лева. То е било изплатено на пострадалия, видно от преводно нареждане от 05.08.2014 г. /л. 22/. Установява се, че водачът – ответник по настоящото дело, е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, която би покрила причинените от него вреди на трети лица. Не е спорно обстоятелството, че е изплатено обезщетение по банков път след подадено уведомление от пострадалия за причинените имуществени вреди, на собственото му МПС, установени по съответния ред в производството по образуваната преписка по щета, след извършена експертиза.

В случая, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, тъй като след изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. От представените с исковата молба писмени доказателства /преписка по щета и платежно нареждане/, се установява размерът на щетите и изплащане на съответното обезщетение на увредения. Ответникът не оспорва размера на претенцията. Признава, че към момента на настъпване на ПТП-то не е имал застраховка „Гражданска отговорност“, не оспорва механизма на извършване на произшествието, както и размера на вредите. Оспорва единствено да му е изпращана покана за доброволно изплащане на сумата. Съдът намира за напълно ирелевантно за настоящото производство възражението за липса на надлежно връчена регресна покана, тъй като в случая не се търси заплащане на лихва за забава, поради което и същата няма значение за спора. Ето защо и така направеното възражение не следва да се коментира.   

С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенцията се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът се осъди да заплати на ищеца търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането.

Направеното от ответника искане за разсрочване на задължението не може да бъде уважено. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК съдът има правомощието да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Ответникът обаче, единствено посочи, че към момента финансовото му състояние е влошено, като има и други лични проблеми, без обаче да ангажира каквито и да било доказателства в тази насока. Ето защо и искането се явява неоснователно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него разноски в производството в размер на 50 лева за платена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.С.Б., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” 2, ет. 4, представлявано от ***** Б. И. М., на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, СУМАТА от 925,52 лева /деветстотин двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционен фонд на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./ по щета № ******* обезщетение за причинени имуществени вреди на л. а. марка „Мерцедес А160“ с ДКН РВ ******, собственост на И. О. П., ЕГН **********, причинени от ПТП, настъпило на 22.04.2014 г. в гр. П. при движение по бул. „М.“ на кръстовището, вследствие на виновно поведение на ответника А.С.Б., като водач на собствения си мотор „Хонда 900 ****“, като е управлявал МПС, без да е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда 09.04.2019 г. до окончателното погасяване, както и съдебно – деловодни разноски в размер на 50 лева /петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                   

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова

 

 

Вярно с оригинала!

Д. К.