Решение по дело №443/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 414
Дата: 6 юли 2021 г.
Съдия: Зорница Гладилова
Дело: 20211001000443
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 260421/20.01.2021 г. по т.д.№ 12054/2018 г., СГС, ГО, I-19
състав е отхвърлен иска на Община Белово срещу Държавен фонд „Земеделие“ с правно
основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 621 068.96 лв. е ДДС,
представляваща неизплатена финансова помощ по договор 2322/24.10.2006 г. и с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2374.23 лв. мораторна лихва върху частично
предявената първоначална главница от 25 100 лв. пред ОС — Пазарджик за периода
26.01.2015 г. - 31.12.2015 г. като неоснователни като Община Белово е осъдена да заплати на
Държавен фонд „Земеделие“ на основание чл. 78 ал.З от ГПК сумата от 150 лв. - разноски.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Община Белово чрез адв.Б.,
с която жалбоподателят моли решението да бъде отменено и въззивният съд да уважи
предявените искове. Поддържа, че правните изводи на съда са неправилни, в резултат на
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, уреждаща обществените
отношения свързани с определяне на финансовите корекции. Съдът не бил обсъдил всички
събрани по делото доказателства., като по отношение на давността следва да намери
приложение чл.З , пар.1 ,ал.З от Регламент № 2988/95 и създадената във връзка с него
практика на СЕС.
Жалбоподателят твърди, че на 25.10.2006 г. между Община Белово и ДФ
„Земеделие” е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №
2322/24.10.2006 г. при условията на специалната предпресъединителна програма на ЕС за
развитие на земеделието и селските райони в РБ /САПАРД/. Договорена била безвъзмездна
финансова помощ за проект „Изграждане на канализация за битово-фекални отпадни води и
дъждовни отпадни води в с. ***" като стойността на помощта възлиза на 100% от
1
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, разпределени, както следва 75% от
ЕС и 25% от държавния бюджет на РБ. В Раздел II, т .2.1 първоначално одобрената помощ е
1 644 968 лв. без ДДС, представляващи 100% от целия размер на одобрената инвестиция,
съобразен с Таблицата за одобрените инвестиционни разходи - Приложение 1 /т.2.1. от
договора/. В Приложение 1 общия размер на инвестицията бил 1 864 946.00 лева без ДДС от
които : Размер на собствено участие - 219 079.00 лева; Размер на субсидията - 1 644 968.00
лева; Размер на субсидията от ЕС -1 233 726 лева; Размер на субсидията от НБ - 411 242.00
лева. На 12.05.2008 г. бил подписан анекс към договора от 24.10.2006 г., съгласно който
одобрената помощ, въз основа на представените документи и на база резултати от
провеждане на тръжни процедури точка 2.1 се променя и е в размер на 1 640 448 лв. без
ДДС , преставляващи 100 % целия размер на одобрената инвестиция – Приложение 4. В
Приложение 4, което заменило Приложение 1 в т.2.1 от договора общия размер на
инвестицията е 1 640 448.00 лева без ДДС от които: Размер на собствено участие - 0.00 лева
; Размер на субсидията - 1 640 448 .00 лева ; Размер на субсидията от ЕС -1 230 336.00 лева;
Размер на субсидията от НБ - 410 112 .00 лева.
С писмо от Държавен фонд „Земеделие“ изх.№ 02-0800/2604 от 22.08.2013 г.
във връзка с постъпило възражение в вх.№ 02-0800/ 2604 от 15.07.2013 г. на Кмета на
Община Белово, с което се изразява несъгласие с взетото решение на заседание на УС на ДФ
„Земеделие“, проведено на 12.06.2012 г. за определяне на окончателното плащане по
договор № 2322/24.10.2006 г. между община Белово и ДФ „Земеделие“ било посочено : "В
допълнение Ви обръщаме внимание, че съгласно договор № 2322/24.10.2006 г. сключен
между ДФ „Земеделие” и община Белово, ангажиментът на Фонда е в размер на 1 604 848.00
лв. Същият изрично е уточнен в сключения на 24.09.2007 г. договор между община Белово и
изпълнителя на СМР „Райкомерс конструкшън” АД, а именно: от общата стойност на
разходите за СМР в размер на 2 251 504,52 лв., ангажиментът на ДФ „Земеделие” е в размер
па 1 604 848,00 лв. Разликата е за сметка на общ. Белово. След извършване на всички
административни проверки била изчислена общата стойност на допустимите за
финансиране разходи. Реалното изпълнение, доказано със съответните документи,
приложени към заявката за плащане и издадени в срока на договора с ДФ „Земеделие",
възлизащи на 1 527 899,98 лв., което процентно представлява 67,86% от договореното (1 527
899,98 лв. / 2 251 564,52 лв.)" Обективираното в писмото на ДФ „Земеделие", твърдение, че
реално извършените и доказани със съответните документи възлиза на 1 527 899,98 лв.
съставлява по естеството си извънсъдебно признание на неизгоден за него факт и годно
доказателствено средство. ДФ „Земеделие“ следвало да плати на основание т.4.7
предвидената в т.2.1 и т.2.2 от договор № 2322/24.10.2006 г. сума , а не частично от нея. По
отношение на давността следвало да намери приложение чл.З , пар.1 ,ал.З от Регламент №
2988/95 и създадената във връзка с него практика на СЕС.Регламент /ЕО ,ЕВРАТОМ /
2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защита на финансовите интереси на
Европейските обобщености съгласно който срокът за давност се прекъсва от всяко действие
на компетентните органи, което е нотафицирано на лицето, свързано с разследването или
правните действия, отнесящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново
след всяко действие , което го прекъсва.“ Писмата на Държавен фонд „Земеделие“ с изх.№
02-0800/2604 от 22.08.2013 г. и изх.№ 02-800/1743 от 07.04.2015 г. прекъсвали давностния
срок тъй като представлявали административни мерки по смисъла на чл.4 Регламент №
2988/95 г.

Ответникът Държавен фонд „Земеделие“ не е подал отговор на въззивната
жалба.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
2
страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Община
Белово, с която е твърдяла, че на 25.10.2006 г. между общината и ответника ДФ „Земеделие“
бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 2322/24.10.2006
г. при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на
земеделието и селските райони в РБ /САПАРД/. Съгласно договора, безвъзмездната
финансова помощ била за проект „Изграждане на канализация за битово-фекални отпадни
води и дъждовни отпадни води в с. ***“. Стойността на помощта възлизала на 100% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, разпределени, както следва: 75% от
ЕС и 25% от държавния бюджет на РБ. Първоначално одобрената помощ била 1 644 968 лв.
без ДДС, представляващи 100% от целия размер на одобрената инвестиция, съобразен с
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Договорено било, че когато одобрената
сума надхвърли реално направените разходи, фондът изплаща сума в размер до 100% от
одобрените реално извършени и доказани разходи. Посочено е, че на 24.09.2007 г. Община
Белово като възложител сключила с „Райкомерс конструкшън“ АД като изпълнител
Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на канализация за
битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“, съгласно който общата
цена била определена на 2 944 967.92 лв. В договора било посочено, че финансирането по
САПАРД е 1 604 848 лв., а съфинансирането от Община Белово било 849 291.93 лв. На
11.06.2004 г. било издадено разрешение за строеж по повод проекта. На 03.12.2007 г. бил
подписан протокол образец 2а, за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво за строежи. На 01.04.2008 г. между страните бил подписан
договор, с който били уредени взаимоотношенията между тях във връзка с определяне на
лимит за временни безлихвени заеми от централния бюджет на общината за финансиране
разходите при изпълнение на проекта. На 12.05.2008 г. бил подписан анекс към договора от
24.10.2006 г., съгласно който одобрената помощ, въз основа на представените документи и
на база резултати от провеждане на тръжни процедури е в размер на 1 640 448 лв. без ДДС.
На 19.05.2008 г. бил издаден акт – образец 15, установяващ годността за приемане на
строежа. На 28.05.2008 г. бил издаден акт-образец 16, а на 29.05.2008 г. било издадено
разрешение за ползване. Впоследствие били подписани акт – образец 19 и сметка – образец
22, а на следващата година били съставени още по един акт-образец 19 и сметка-образец 22.
На 12.06.2008 г. Община Белово подала до ДФ „Земеделие“ заявка за плащане, в отговор на
която на 11.03.2009 г. бил изпратен отказ за изплащане на финансовата помощ, с който
сключеният договор бил обявявал за прекратен. На 24.03.2011 г. със заповед на министъра
на земеделието отказът бил отменен, а преписката била върната за произнасяне по заявката
за плащане на ДФ „Земеделие“. На 12.06.2012 г. било проведено заседание на УС на фонда,
на което било взето решение да се изплати сумата от 1 122 890.53 лв. без ДДС. Сумата била
наредена на 21.06.2012 г. По повод изпратено възражение на кмета на Община Белово, на
22.08.2013 г. ИД на ДФ „Земеделие“ изпратил уведомително писмо, съгласно което фондът
признал, че дължи на общината сума в размер на 1 604 848 лв. само за СМР като
действителния размер на задължението е 1 640 448 лв. без ДДС като в него са включени и
35 600 лв. без ДДС за строителен контрол. Ищецът е поискал от съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 621 068,96 лв. с ДДС на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, представляваща
дължима, но неизплатена финансова помощ, сумата от 2 374.23 лв. – мораторна лихва върху
частично предявената първоначална главница пред ОС – Пазарджик за периода 26.01.2015 г.
– 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018 г.
Претендират се и разноски.
Ответникът Държавен фонд „Земеделие“ оспорва предявените искове. Заявява
възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа неоснователност на исковите
претенции. Твърди, че Община Белово провела процедура за избор на изпълнител, в
резултат на която подписала с „Райкомерс констукшън“ АД договор за „Изграждане на
канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“, по който
била възложена дейност в размер 2 944 967.92 лв., които включвали разходи за СМР –
3
2 251 504.52 лв.; за непредвидени разходи - 9% или 202 635.41 лв. и за ДДС – 490 827.99 лв.
По силата на сключения договор между Община Белово и Държавен фонд
„Земеделие“безвъзмездната финансова помощ била в общ размер 1 644 968 лв., от които
1 604 848 лв. за СМР и 40 120 лв. – разходи за независим строителен контрол. След
извършване на всички административни проверки било установено, че реалното изпълнение
на строително-монтажните работи, доказано със съответни документи, приложени към
заявката за плащане и издадени в срока за изпълнение на договора с Държавен фонд
„Земеделие“ възлизало на 1 527 899.98 лв. тази сума представлявала 67.86% от договорената
по договора между Община Белово и „Райкомерс констукшън“ АД възнаграждение в общ
размер 2 251 504.52 лв. Следвало да се има предвид, че задължението на Държавен фонд
„Земеделие“ за заплащане възниквало при изпълнение на 100% от одобрената КСС и
строителен надзор или в случай, че изпълнителят е извършил дейностите като параметри и
количества в съответствие със сключения договор с общината както и при изпълнение и
доказване на разходи в размер 2 251 504.52 лв. Ответникът твърди, че на 67.86% се
равнявало изпълнението на общината по сключения с Държавен фонд „Земеделие“ договор
или на 1 089 070.53 лв. Разликата в размер 515 777.47 лв. представлявал размер на
непризнати разходи за СМР. Допълнително твърди, че разходи на стойност 1 780 лв. по
договор с „Пловдивинвест“ АД – изпълнител по договора за строителен надзор били
определени за недопустими за плащане поради наложена финансова корекция в размер 5%
поради непредставени документи по чл.47, ал.9 от ЗОП, чл.32, ал.1от Наредба за възлагане
на малка обществена поръчка и гаранция за изпълнение на договора от изпълнителя при
подписване на договор за строителен надзор, констатирани при извършена проверка относно
законосъобразното провеждане на обществената поръчка. Изплатени са разходи за
строителен надзор в размер 33 820 лв. след намалението с 5% финансова корекция.
Ответникът е твърдял, че не го обвързват мотивите на решението по т.д.№ 105/2013 г. на ОС
Пазарджик, тъй като въпреки, че Държавен фонд „Земеделие“ участвал като трето лице
помагач, в диспозитива на решението не било изрично посочено, че то е постановено при
участието на третото лице помагач. Оспорва и акцесорния иск.
По делото е представен договор № 2322/24.10.2006 г., сключен между ДФ
„Земеделие“ от една страна и Община Белово в качеството й на ползвател от друга страна,
по силата на който фондът се е задължил да предостави на ползвателя безвъзмездна
финансова помощ за изпълнение на проект: „Изграждане на канализация за битово-фекални
отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“. Съгласно чл. 2.1 от договора
първоначално одобрената помощ е в размер на 1 644 968 лв. без ДДС, представляващи 100%
от целия размер на одобрената инвестиция, съобразно таблицата за одобрени
инвестиционни разходи, представляваща приложение 1 към договора, а именно 1 604 848 лв.
за изграждане на канализация на БФОВ и ДОВ с. *** и за независим строителен надзор
/НСН/ – 40 120 лв. Срокът за осъществяване на инвестицията е не по-късно от 30.05.2008 г.
като срока по договора започва да тече от деня на неговото сключване /чл. 3.1 и 3.2 от
договора/. Съгласно чл.4.7 фондът се е задължил да изплати на ползвателя предвидената в
т.2.1 и т.2.2 финансова помощ в срок от 3 месеца от постъпване на заявката, заедно с всички
необходими документи, доказващи направената инвестиция.
С анекс от 16.04.2008 г., сключен на 12.05.2008 г. Държавен фонд „Земеделие“
и Община Белово договорили общата стойност на одобрената помощ въз основа на
представените документи и на база резултати от провеждане на тръжни процедури да е в
размер на 1 640 448 лв. без ДДС, представляващи 100% от целия размер на одобрената
инвестиция, съобразно приложение 4 към анекса, от която сума 1 604 848 лв. – за изграждане
на канализация за БФОВ и ДОВ с. *** и сумата 35 600 лв. – строителен надзор.
Представено е разрешение за строеж № 16/11.06.2004 г. на община Белово, с
което е разрешено на Община Белово да извърши предвидените в одобрения инвестиционен
проект фаза ТП и РП СМР съгласно одобрен проект за строеж – „канализация с. *** за
БФОВ и ДОВ“.
4
С договор от 24.09.2007 г., община Белово в качеството на възложител е
възложела на „Райкомерс Конструкшън“ АД, в качеството на изпълнител да изпълни
поръчката: обект “Изграждане на канализация за БФОВ и ДОВ, с. ***, община Белово“ с
цена по договора без ДДС в размер на 2 454 139, 93 лв. Цената с ДДС е 2 944 967.92 лв.,
които включват разходи за СМР – 2 251 504.52 лв.; за непредвидени разходи - 9% или
202 635.41 лв. и за ДДС – 490 827.99 лв. Финансирането по САПАРД е 1 604 848 лв., а
съфинансирането от Община белово било 849 291.93 лв.
Представен е протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежи от 03.12.2007 г. с възложител – община Белово и
строител – „Райкомерс Конструкшън“ АД.
С уведомително писмо № СА-1552/10.12.2007 г. ДФ „Земеделие“ е уведомил
кмета на Община Белово, че фондът не възразява срещу сключените от община Белово и
дружествата – изпълнители, договори за обществена поръчка, съгласно договор 2322/2006 г.
Представен е констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа „канализация за БФОВ и ДОВ, с. ***, община Белово“ от 19.05.2008 г., от който се
установява, че е приет строежа „Канализация за БФОВ и ДОВ, с. ***“, община Белово,
който е изпълнен, съгласно одобрените инвестиционни проекти.
С протокол за установяване на годността за ползване на строежа от 23.05.2008
г. на ДПК е приет строежа „Канализация за БФОВ и ДОВ, с. ***“, община Белово като е
удостоверено, че същият може да бъде ползван по предназначението си.
Представено е разрешение за ползване № ДК-07-29/29.05.2008 г. на МРРБ,
ДНСК, с което е разрешено ползването на строеж „Канализация за БФОВ и ДОВ, с. ***“,
община Белово.
Представен е протокол за установяване завършването и за заплащането на
натурални видове СМР към 29.05.2008 г., подписан от представители на инвеститора
Община Белово и изпълнителя „Райкомерс констукшън“ АД, съгласно който стойността на
завършените и подлежащи на заплащане разходи е 1 604 844. 22 лв.
Представен е отказ за изплащане на финансова помощ с изх. № 01-0800/110 от
11.03.2009 г. на ДФ „Земеделие“, с който е отправено и изявление на основание чл. 87 от
ЗЗД, че счита договора за прекратен от датата на получаване на отказа.
Със заповед № РД-09-176/24.03.2011 г. на министъра на земеделието и храните
отказът на ДФ „Земеделие“ от 11.03.2009 г. е отменен.
С протокол № 36 от заседание на УС на ДФ „Земеделие“ от 12.06.2012 г. е
взето решение да се изплати на община Белово по проекти по програма САПАРД сумата от
1 122 890.53 лв. без ДДС.
С писмо от ДФ „Земеделие“ изх. № 01-800/2325 от 16.07.2012 г. е посочено, че
допустимите за финансиране разходи са в размер на 1 122 890,53 лв. без ДДС като при
изчисляване на финансовата помощ разходи на стойност 517 557, 47 лв. са определени като
недопустими за финансиране на основание резултатите от проверките на заложените към
договора за изпълнение на проекта количества и параметри, редуцирани с коефициент на
база съотношение между максимална и одобрена стойност. Счетените за недопустими
разходи са посочени в табличен вид в писмото.
Представена е и последваща кореспонденция между страните по спора с оглед
горепосоченото писмо на ДФ“Земеделие“, включваща възражение от Община Белово.
Представена по делото е заповед 3086/04.07.2011 г. на ДФ „Земеделие“ за
5
проверка на място на 06.07.2011 г., ведно с контролен лист от извършената проверка респ.
резултатите от същата.

С писмо изх. № АО-268/02.02.2012 г. на Община Белово /стр.1733 и сл. в
първоинстанционното дело/ кметът на Община Белово е посочил, че СМР, установени и
приети по протокол от 31.03.2009 г. на стойност 355 775 лв. без ДДС на практика не са били
заявени и не са предмет на искане за финансиране от община Белово към ДФ „Земеделие“, а
са задължение като сума за съфинансиране по силата на сключения договор от 24.07.2007 г.
между община Белово и „Райкомерс Конструкшън“ АД и същите се явяват задължение на
община Белово, което тя следва да разплати със собствени средства и/или капиталови
такива. Към писмото е приложен протокола от 31.03.2009 г., в който са отразени
допълнителните СМР.

С влязло в сила решение № 77/12.06.2014 г. по т.д.№ 105/2013 г. на ОС
Пазарджик Община Белово е осъдена да заплати на „Райкомерс констукшън“ АД сумата
1 045 750.94 лв. с ДДС представляваща задължение по Договор от 24.09.2007 г. за възлагане
на обществена поръчка с предмет „Изграждане на канализация за битово-фекални отпадни
води и дъждовни отпадни води в с. ***“. В решението е посочено, че по този договор е
заплатен аванс в размер 962 908.80 лв. с ДДС на 29.04.2008 г.; частично плащане в размер
284 866.53 лв. на 28.06.2012 г.; 56 973.31 лв. на 22.11.2012 г.; 2 244 лв. на 26.11.2012 г. . Като
трето лице помагач на страната на ответника Община Белово е участвал Държавен фонд
„Земеделие“. В мотивите на решението съдът е приел, че възложената по договора работа е
изпълнена и приета без възражения. Съдът е приел, че работите по протокол от 31.03.2009 г.
на стойност 355 775 лв. без ДДС, независимо, че в самия протокол е употребено понятието
„допълнителни работи“ не са работи извън предмета на договора. Посочено е, че Договор от
24.09.2007 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на канализация за
битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“ е сключен при
специалните условия на ЗОП в изпълнение на специфични цели по програма САПАРД. По
тази причина предметът на договора е същия като предмета на договор № 2322/24.10.2006 г.,
сключен между ДФ „Земеделие“ от една страна и Община Белово, по силата на който
фондът се е задължил да предостави безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на
проекта
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице инж. Е. М., която не е оспорена от страните. Съгласно заключението на вещото лице
СМР по изграждане на канализация за битовофекални отпадни води и дъждовни отпадни
води в с. *** са изпълнени, съобразно одобрения проект като строителството и приемането в
експлоатация са документирани в издадените строителни книжа. Посочено в експертизата е,
че СМР по изграждане на главен колектор І и прилежащите му второстепенни канали като
първи етап от строителството са завършени на 09.05.2007 г., а СМР на главни колектори
ІІ,ІІІ, ІV и прилежащите им второстепенни канали като втори етап на строителството са
завършени на 19.05.2008 г.

По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице П. Д., съгласно чието заключение е платена сума в размер на 1 089 070, 53 лв. без ДДС
за изпълнени СМР и сума в размер на 33 820 лв. без ДДС за строителен надзор като общата
незаплатена сума, съобразно приложение 4 към анекс от 12.05.2008 г. е в общ размер на
517 557.47 лв. без ДДС или 621 068.96 лв. с ДДС.

6
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. чл.17, ал.1 от НАРЕДБА № 38 от 27.08.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското
наследство и културни традиции по Специалната предприсъединителна програма на
Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България
(САПАРД) и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.17, ал.1 от НАРЕДБА № 38 от 27.08.2003 г. финансовата помощ
се изплаща след извършване на цялата инвестиция или на част от нея.
В обобщение на изложеното, по делото е установено, че между Държавен
фонд „Земеделие“ и Община Белово е бил сключен договор № 2322/24.10.2006 г за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 2350/ 24.10.2006 г. за осъществяване на
инвестиция по проект № 290702100178 - „Изграждане на канализация за битово-фекални
отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“, като с анекса от 16.04.2008 г., сключен на
12.05.2008 г. размерът на субсидията /финансова помощ/ е уговорен на 1 640 448 лв. без
ДДС, представляващи 100% от целия размер на одобрената инвестиция, съобразно
приложение 4 към анекса, от която сума 1 604 848 лв. – за изграждане на канализация за
БФОВ и ДОВ с. *** и сумата 35 600 лв. – строителен надзор. Крайният срок за реализация
на инвестицията е уговорен на 30.05.2008 г. В изпълнение на договора Община Белово е
сключила Договор от 24.09.2007 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Изграждане на канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с.
***“ след провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка и след
одобрението на изпълнителя от страна на фонда. Въз основа на подадената от Община
Белово заявка за плащане вх.№ 3290702100533, депозирана на 12.06.2008 г. и след
намаляване размера на определените като допустими за финансиране разходи фондът е
заплатил на Община Белово сумата от 1 089 070.53 лв. без ДДС за изпълнени СМР и сума в
размер на 33 820 лв. без ДДС за строителен надзор. Ищецът претендира разликата до пълния
уговорен размер на безвъзмездната финансова помощ.
Страните са обвързани от ненаименован договор, по силата на който ищецът
се е задължил да осъществи проект „Изграждане на канализация за битово-фекални отпадни
води и дъждовни отпадни води в с. ***“ в срок до 30.05.2008 г. срещу задължение на
ответника да му плати финансова помощ в размер 100 % от одобрената инвестиция.
Ответникът твърди, че не е налице основание за плащане на помощта, тъй
като ищецът не бил изпълнил проекта съобразно договореното – изпълнени били по-малък
обем СМР.
Представените по делото доказателства установяват, че изпълнението по
договора е приключило към 30.05.2008 г. и ищецът е осъществил проекта „Изграждане на
канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“. След
сключване на Договор от 24.09.2007 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Изграждане на канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с.
***“, на 7.11.2007 г. „Райкомерс констукшън“ АД е уведомило кмета на Община Белово за
налагаща се промяна на материалите за изграждането на обекта „Изграждане на
канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“, която
промяна не води до изменение на общата стойност на проекта. За горните обстоятелства
кметът на Община Белово на свой ред своевременно - на 9.10.2007 г. и на 8.11.2007 г., е
уведомил Държавен фонд „Земеделие“. В отговор фондът е разрешил замяна на
предвидените тръби, но е указал, че замяната на бетонова подложка с пясъчна не може да
бъде одобрена, тъй като не е част от проведената тръжна процедура като евентуалните
разходи ще бъдат за сметка на общината.
7
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява
безпротиворечиво, че изграденият и въведен в експлоатация обект „Изграждане на
канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“ отговаря
на одобрените строителни книжа, както и на проект № 290702100178, за чието
осъществяване е сключен Договор от 24.09.2007 г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Изграждане на канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни
води в с. ***“ , както и че инвестицията по проекта е осъществена, като обектът е напълно
завършен и може да функционира съгласно предназначението си като е налице пълно
изпълнение на строително-монтажните работи по проекта. Този ключов за изхода на спора
извод е направен въз основа на приетите и фигуриращи по делото строителни книжа,
съставени съобразно действащата нормативна уредба, в т.ч. актове, съставени по време на
строителство, приети и подписани от всички участници в строителния процес актове обр. 19,
удостоверяващи изпълнението на строително-монтажните работи, съгласно количествено-
стойностна сметка, разрешението за ползване за обекта.
По делото е установено, че с влязло в сила съдебно решение ищецът е осъден
да заплати на лицето, на което е възложил по реда на специалните правила на ЗОП
изпълнението на обществената поръчка по „Изграждане на канализация за битово-фекални
отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“ сумата 1 045 750.94 лв. с ДДС
представляваща задължение по Договор от 24.09.2007 г. за възлагане на обществена поръчка
с предмет „Изграждане на канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни
отпадни води в с. ***“. В решението е посочено, че по този договор е заплатен аванс в
размер 962 908.80 лв. с ДДС на 29.04.2008 г.; частично плащане в размер 284 866.53 лв. на
28.06.2012 г.; 56 973.31 лв. на 22.11.2012 г.; 2 244 лв. на 26.11.2012 г. Държавен фонд
„Земеделие“ е било трето лице помагач на страната на ответника Община Белово. Съгласно
чл.223, ал.1 от ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на
третото лице и насрещната страна. Съгласно ал.2, това, което съдът е установил в мотивите
на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която
помага или която го е привлякла. Държавен фонд „Земеделие“ е възразил, че в диспозитива
на решението не е отразено неговото участие. Както е разяснено в Решение № 37/15.07.2020
по дело № 3440/2019 на ВКС, ГК, I г.о. целта на привличането на третото лице в
гражданския процес, е от една страна то да помага на привличащата го главна страна /чл.
219 ГПК/, а от друга – да бъде обвързано от силата на мотивите по отношение на
привличащата страна, както и от силата на пресъдено нещо по отношение на насрещната
страна в производството /чл. 223 ГПК/. Съдебната практика приема, че след като
привличането е допуснато, за да има яснота по отношение на субектите, които решението
обвързва, в съответното процесуално качество, съдът е длъжен да впише в диспозитива на
решението, че то е постановено с участие на трето лице помагач и страната, на която помага.
В посоченото решение Върховният касационен съд приема, че пропускът на съда да посочи
в диспозитива, може и следва да бъде отстранен по почин на съда или по искане на страна
по делото, включително и от третото лице помагач, по реда на поправянето на очевидна
фактическа грешка по чл. 247 ГПК, за което процесуалния закон не предвижда срокове. Тъй
като вписването на третото лице в диспозитива на решението има значение за яснотата
спрямо кои лица действа съдебното решение, настоящият съдебен състав намира, че
невписването на третото лица в диспозитива не може да се отрази на качеството му на трето
лице по делото. В мотивите на решение № 77/12.06.2014 г. по т.д.№ 105/2013 г. на ОС
Пазарджик е посочено, че Държавен фонд „Земеделие“ участва като трето лице помагач на
страната на ответника Община Белово. От друга страна Държавен фонд „Земеделие“ не
оспорва участието си като трето лице помагач по т.д.№ 105/2013 г. на ОС Пазарджик. По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в качеството му на трето
лице помагач по т.д.№ 105/2013 г. на ОС Пазарджик Държавен фонд „Земеделие“ и Община
Белово са обвързани от установеното в мотивите на решението, а именно: възложената по
Договор от 24.09.2007 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на
канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“ работа е
изпълнена и приета без възражения като е дължим пълният размер на договореното
8
възнаграждение.
Както от установеното в настоящото производство, така и в производството по
т.д.№ 105/2013 г. на ОС Пазарджик следва, че не е налице твърдяното неизпълнение в
количествено и стойностно отношение, от естество да обоснове намаляване размера на
дължимата субсидия. Предвид изложеното настоящият въззивен съд намира, че
безвъзмездната финансова помощ е дължима в пълния уговорен размер от 1 640 448 лв. след
приспадане на наложената финансова корекция по отношение на строителния надзор в
размер 1780 лв. или за сумата 1 638 668 лв. без ДДС, представляващи 100% от целия размер
на одобрената инвестиция, съобразно приложение, от която сума 1 604 848 лв. – за
изграждане на канализация за БФОВ и ДОВ с. *** и сумата 33820 лв. – строителен надзор.
По делото съдебно-счетоводната експертиза е установила, че сумата за
строителен надзор е заплатена. В производството по т.д.№ 105/2013 г. на ОС Пазарджик е
установено, че дължимата от Община Белово към „Райкомерс констукшън“ АД сума по
сключения Договор от 24.09.2007 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Изграждане на канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с.
***“ е в общ размер 2 352 743.58 лв. с ДДС. Съдът приема, че работите по протокол от
31.03.2009 г. на стойност 355 775 лв. без ДДС, независимо, че са в предмета на Договор от
24.09.2007 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на канализация за
битово-фекални отпадни води и дъждовни отпадни води в с. ***“ са извън предмета на
договор № 2322/24.10.2006 г., сключен между ДФ „Земеделие“ от една страна и Община
Белово, за което е направено извънсъдебно признание от страна на ищеца, поради което
сумата следва да бъде отнесена към сумите, дължими като съфинансиране от страна на
Община Белово по договора с „Райкомерс констукшън“ АД. Сумата с начисляване на
дължимият ДДС е 426 926 лв. По делото не е установено извън посочената сума да има
извършени други СМР, които да са определени за съфинансиране от страна на Община
Белово.
По тази причина съдът намира, че остатъка от дължимата сума 2 352 743.58 лв.
след приспадане на 426 926 лв. - 1 925 817.58 лв. с ДДС представлява извършени по
договора СМР, за които не е установено каква част от тях подлежи на съфинансиране от
Община Белово, заплащането на които до размера, уговорен в процесния договор - 1 604 848
лв. е дължимо от страна на ответника.
Видно от представените доказателства и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза заплатените от ответника по договора с ищеца суми за СМР са в
общ размер : 1 089 070.53 лв. без ДДС като експертът е посочил, че остават дължими
517 557.47 лв. без ДДС или 621 068.96 лв. с ДДС.
Предвид изложеното съдът счита за доказано задължението на ответника по
делото към ищеца за заплащане на сума в общ размер на 517 557.47 лв. без ДДС или
621 068.96 лв. с ДДС.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност:
С клаузата на т.4.7 от договор 2322/24.10.2006 г. фондът се е задължил да
изплати на бенефициера уговорената финансова помощ в рамките на относително
определен срок от 3 месеца от постъпване на заявката, заедно с всички необходими
документи, доказващи направената инвестиция, съобразно Наредба № 38 от 27.08.2003 г.,
издадена от Министъра на земеделието и горите, поради което падежът на задължението на
Държавен фонд „Земеделие“ при условията на чл. 84, ал.1 от ЗЗД настъпва след изтичане на
срока за изпълнение, с което изпада в забава и дължи обезщетение за мораторните вреди от
неизпълнението на паричното си задължение, в размер на законната лихва за времето на
9
забавата. Фондът обаче, изпада в забава само ако бенефициерът е изпълнил задължението си
по чл. 18, ал.2 от Наредба № 38 от 27.08.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и
културни традиции по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за
развитие на земеделието и селските райони в Република България да представи със заявката
всички предвидени в специалния нормативен акт документи. Съгласно чл. 18, ал.2 от
Наредба № 38, за изплащане на финансовата помощ кандидатът подава заявка за плащане по
образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФ "З.", и прилага документи съгласно
приложение № 6, в т.6 от което е посочено разрешително за ползване на строеж, издадено от
Дирекцията за национален строителен контрол - протокол образец 16. От това следва, че
уговореният с договора срок за заплащане на безвъзмездната финансова помощ започва да
тече от представяне на всички приложения към заявката, посочени приложение № 6 към чл.
18, ал.2 от Наредба № 38/2003 г.
Със заявка за плащане вх.№ 3290702100533, депозирана на 12.06.2008 г. Община
Белово е поискала заплащане на пълния размер на договорената финансова помощ. Видно
от постановения отказ, същият не е основан на липсата на представени документи, поради
което съдът приема, че заявката е била комплектована и редовно подадена. Уговореният
тримесечен срок изтича на 12.09.2008 г. и това е падежът на задължението. Предвиденият с
чл.110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок изтича на 13.09.2013 г. Исковата молба е
депозирана пред ОС Пазарджик на 25.01.2018 г., по пощата.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че дори да се приеме, че
давностният срок тече от датата на решението на УС на ответника за изплащане на
дължимата по договора сума /решение, взето по протокол № 36 от заседание на УС на ДФ
„Земеделие“ от 12.06.2012 г./, то петгодишният давностен срок е изтекъл към 13.06.2017 г.,
което означава преди депозиране на исковата молба в съда.
Въззивният съд намира неоснователни твърденията на ищеца, че давностния срок
не е изтекъл поради многократното му прекъсване с оглед извънсъдебни признания от
страна на длъжника, обективирани в три писма от 22.08.2013 г. 24.07.2014 г. и 07.04.2015 г.,
тъй като от изявлението на Държавен фонд „Земеделие“ в текстовете на тези писма не се
установява извършено признание за дължимост на процесната сума. Напротив, в писмата
последователно е посочвано, че сумата съставлява непризнат разход.
Въззивният съд намира неоснователно възражението във въззивната жалба за
прекъсване на давностния срок по реда на чл.4 от Регламент № 2988/95 г. Съгласно чл.1, т.1
от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 НА СЪВЕТА от 18.12.1995 година
относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности същият въвежда
общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и
санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността. С разпоредбата на
чл.3, т.1 от Регламента се определя срок за давност за процедурите от четири години от
момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена и
същевременно се регламентира, че този срокът за давност се прекъсва от всяко действие на
компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или
правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново
след всяко действие, което го прекъсва. Следователно този текст регламентира срока в който
компетентните органи могат да проведат проверки и да наложат административните мерки
и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността. С изтичането на
ката определения срок се погасява правото на съответните органи да проведат проверките и
да наложат административните мерки и санкции. Тази давност не се отнася до вземането на
ползвателя на финансовата помощ по договора, по силата на който същата му е отпусната.
Тук следва допълнително да се посочи, че в процесния случай определеният от страна на
Държавен фонд „Земеделие“ размер на финансовата помощ е вследствие констатацията за
обема на извършената работа, а не поради наложена санкция за констатирана нередност.
10
Допълнително, изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл.
116 ЗЗД не дава възможност за разширяването им, тъй като става дума за императивна
правна норма, въвеждаща процесуални действия и ограничен брой факти, които са изрично
посочени в нея.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че вземането, предмет на делото
е погасено поради изтекла погасителна давност, поради което искът за присъждането му
следва да бъде отхвърлен като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено.
Тъй като не се установи основателност на главния иск, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен и акцесорния за присъждане на мораторна лихва.

По разноските, направени от страните в производството съдът приема, че при
този изход на делото отговорността за разноските, включително направените от насрещната
страна, следва да се възложи на въззивника като същият бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените от него разноски – 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260421/20.01.2021 г. по т.д.№ 12054/2018 г.,
СГС, ГО, I-19 състав.

ОСЪЖДА Община Белово да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във
вр. чл.78, ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11