РЕШЕНИЕ
№ 13218
Варна, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВАНКА ИВАНОВА |
При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257050701822 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на А. Б. Т. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ***** против Решение № 2153-03-132/15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против разпореждане [номер] по Протокол № 2146-03-115/25.04.2025 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, с което пенсията на жалбоподателя е прекратена поради отпаднало основание за нейното получаване.
В жалбата е посочено, че процесното разпореждане и потвърдилото ги решение са постановени при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Според чл. 73, ал. 3 от КСО пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО се отпускат пожизнено, а не за срока на инвалидността, така както е предвидено в ал. 2 от същия член за лицата ненавършили пенсионна възраст. Съгласно чл. 30, ал. 2 от НПОС пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО се отпуска пожизнено. Ако лицето навърши възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО през срока, за който му е определена трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане, пенсията и добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО се считат за отпуснати пожизнено от датата на навършване на възрастта, а не за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК /НЕЛК/, както е предвидено в ал. 1 от същия член за лицата ненавършили пенсионна възраст. Жалбоподателят сочи, че е навършил пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през срока, за който му е била определена трайно намалена работоспособност от 100% на сто.Законодателят е предвидил специалната разпоредба на ал. 3 от чл. 73 КСО и е направил разграничение на срока на пенсията. Преосвидетелстването с последващо решение на ТЕЛК може да послужи за спиране/ отпускане на помощи и друг вид социални плащания, но не е основание за спиране на пожизнена пенсия.Искането е за отмяна на процесното разпореждане и потвърдилото ги решение с връщането на преписката на адм. орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, така че изплащането на пенсията да бъде възстановено, като бъдат изплатени пенсиите през месеците за които не са били превеждани ведно със законната лихва, след м. февруари 2025 г.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и изразява становище за отмяна на адм. акт.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ - Варна, редовно призован, се представлява от юрк. Г., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, а разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на ЛП за инвалидност на 19.12.2022 г., към което е приложил две трудови книжки, ЕР на ТЕЛК за 100% ТНР без чужда помощ № 91790 от 238/ 12.12.2022 г. с диагноза: Белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце, удостоверения № УП № 2 и УП № 3
На 02.02.2023 г. с разпореждане [номер] е била отпусната на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване – 100% от 537, 05 лв. при осигурителен стаж преди инвалидизирането от 21 г., 5 м. и 26 дни в минимален размер съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО.
На 08.02.2023 г. жалбоподателят е получил писмо за представяне на удостоверение обр. УП-3 за периода от 26.09.1979 г. – 03.11.1979 г. от СМК „ПМА“ гр. Варна, тъй като трудовата книжка не е оформена по надлежния ред и удостоверение обр. УП-3 за периода от 24.03.1986 г. – 01.05.1986 г. от Балкантурист хотели и ресторанти, тъй като трудовата книжка не е оформена по надлежния ред.
С декларация от 22.02.2023 г. жалбоподателят Т. се е отказал от трудовия си стаж в СМК „ПМА“ гр. Варна.
С разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна на жалбоподателя от 08.03.2023 г. е била изменена отпуснатата ЛП за инвалидност поради общо заболяване – пожизнено съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО в минимален размер на 537, 05 лв.
На 07.12.2023 г. е било издадено ЕР № 93304 от 235 на ТЕЛК при „МБАЛ Св. А. – Варна“ АД с 30 % ВСУ с водеща диагноза: „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“ и придружаващи заболявания: „Белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце“.
Жалбоподателят е оспорил посоченото ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК – София.
На 08.04.2024 г. НЕЛК се е произнесъл с ЕР № 90815 от 045 като е преосвидетелствал жалбоподателя Т. и е отменил ЕР на ТЕЛК като е върнал преписката за ново освидетелстване на жалбоподателя, поради съществени нарушения на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ.
След новото освидетелстване на жалбоподателя с ЕР № 91576 от 99 на 04.11.2024 г. ТЕЛК при УМБАЛ „Св. М. – Варна“ ЕАД е определил на жалбоподателя 10% ТНР с определена водеща диагноза: „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“ и придружаващи заболявания: „Белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце“.
Жалбоподателят е обжалвал решението на ТЕЛК, като НЕЛК – София се е произнесла с ЕР № 90691 от 35 на 28.02.2025 г., като е определила 22% ТНР със срок от 3 години. Решението е получено от жалбоподателя на 11.03.2025 г. и няма данни да е било обжалвано пред съда, поради което съдът приема, че е влязло в сила.
На 25.04.2025 г. е издадено разпореждане [номер], в което ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна е приел, че ЛП за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя следва да бъде прекратена, тъй като лицето не отговаря на условията на чл. 72 от КСО – няма определени 50% и над 50% ТНР и степен на увреждане.
На 17.06.2025 г. жалбоподателят Т. е подал жалба против процесното разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Варна.
На 15.07.2025 г. директорът на ТП на НОИ – Варна се е произнесъл по жалбата на оспорващия с Решение № 2153-03-132, с което е отхвърлил жалбата на Т. против процесното разпореждане.
Решението е получено на 21.07.2025 г. от жалбоподателя според представената обратна разписка
На 30.07.2025 г. жалбоподателят Т. е подал пред АО настоящата жалба против Решение № 2153-03-132/ 15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Варна.
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законово определения срок, от лице с правен интерес при неблагоприятно засягане от адм. акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното:
Процесния адм. акт Решение № 2153-03-132/ 15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е издадено от материално и териториално компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.
Актът е издаден в изискуемата се писмена форма с излагане на фактически и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК.
На основание чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50% и над 50% ТНР/ВСУ. След като отпадне основанието за получаването и / намаляване на процента на ТНР/ пенсията се прекратява с разпореждане на пенсионния орган на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО.
Жалбоподателят Т. след последното си освидетелстване от НЕЛК с ЕР № 90691/ 35/ от 28.02.2025 г. е определен с ТНР от 22%, с дата на инвалидност от 06.12.2022 г. и срок на инвалидност до 01.11.2027 г. Това ЕР е било получено от Т., но не е било оспорено, поради което е влязло в законна сила.
Поради това макар и да е била отпусната на Т. ЛПИОЗ, то след последвалото преосвидетелстване и определяне на ТНР от 22% с решение на НЕЛК на жалбоподателя, то правилно е била прекратена пенсията за инвалидност на оспорващия. Поради това следва да се посочи, че процентът на ТНР е бил определен като свързан с определен срок, а не пожизнено и затова е бил и променен при последващо преосвидетелстване на оспорващия Т..
При изхода от оспорването съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 173 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. Т. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], вх. *** против Решение № 2153-03-132/15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против разпореждане [номер] по Протокол № 2146-03-115/25.04.2025 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, с което пенсията на жалбоподателя е прекратена поради отпаднало основание за нейното получаване.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р. България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
| Съдия: | |