Решение по дело №217/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. С., с [ЕГН], със съдебен адрес - [населено място], [улица], ет.*, против Решение № 22/01.05.2024г. по АНД № 20232310200658/2023 г. на Районен съд -[община]. Със съдебния акт е потвърден Електронен фиш серия К №*******, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който на касатора, в качеството му на собственик на МПС- лек автомобил марка и модел „Ф.П.“ с рег. № [рег. номер], е наложено на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 50.00 лв., за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система - ARH CAM S1 № 11743d3.В тежест на С. са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си да провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, не е установил компетентността на органите, взели участие в производството по налагане на наказанието, представените цифрови снимки, възпроизведени на хартиен носител, представляват негоден доказателствен материал, неправилност на решението в частта му за разноските.Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

По касационната жалба е депозирано възражение от ОДМВР-Ямбол чрез юрисконсулт, със становище, че първоинстанционният съд е събрал всички относими към случая доказателства, на които е направил цялостен и верен анализ и е приел за безспорно установено за извършено от жалбоподателя описаното в ЕФ нарушение. Правилен е изводът на ЕPC, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които биха водили до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити и съответства на утвърдения със заповед на министъра на вътрешните работи образец. Съдът е анализирал всички представени доказателства, както и обстоятелството, че техническото средство, с което е установено и заснето нарушението е използвано законосъобразно и в съответствие с условията на Наредба № 8121 з-532/l205.2015 год., както и надлежно е попълнен протокол за използване на АТСС. Използваното АТСС е такова съгласно §6, т.65, б.“б“ от ДР на ЗДв11 и след извършена проверка съдът е установил, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно АТСС, като същото не е използвано по време на движение, а в стационарен режим - същото е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.Съдът е констатирал, че нарушението е извършено на посоченото в електронния фиш време и място, а именно на 24.07.2022г. в 17:11 ч., в [населено място] път 1-7 км.***+***м. (кръстовището с път III-****), в населено място с посока на движение от ГКПП - ЛЕСОВО към [улица]южно от града, което се потвърждава и от изисканите от съда и приети доказателства по делото. Правилни са констатациите на съда по отношение па авторството и квалификацията на нарушението, тяхната безспорна установеност и квалификация в ЕФ. Наложените санкции са адекватни на тежестта на извършеното нарушение и ЕФ е правилен и законосъобразен. Неоснователни са сочените от касационния жалбоподател нарушения на процесуалните правила, а именно липса на компетентност на наказващия орган. Електронният фиш е съставен на основание снимков материал (видеоклип) за заснето нарушение по ЗДвП, а именно - извършено нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство, при което файловете автоматично се генерират в електронната система А. Е. Р. и автоматично се зарежда съдържанието на електронния фиш, съгласно утвърдения образец, по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Няма участие на какъвто и да е орган в автоматично генерирания документ. Целта на законодателя е била именно да се изключи каквато и да е намеса на човешки фактор при установяването на нарушенията и налагане на санкцията. Процесът е автоматизиран и няма орган, който да преценя всеки конкретен случай и да се произнася за издаването на всеки конкретен ЕФ. Такава възможност за участие на човешки фактор е предвидена единствено при направено възражение от страна на санкционираното лице. По отношение на възражението, че не са представени доказателства за компетентността на служителя , който е позиционирал АТСС, следва да се посочи, че по делото е представена заповед на министъра на вътрешните работи с № **** з- ****/2.12.2021 г. и протокол № ***р-****/20.01.2022 г. за запознаване на служителя. По отношение на възражението, че не са представени доказателства за проведено обучение, следва да се отбележи, че за конкретния служител, като заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ е вменено като задължение по длъжностна характеристика, копие от която се представя.Иска се решението на ЕPC да бъде потвърдено като правилно и обосновано, претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, като сочи, че е налице административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, при което съдът правилно е потвърдил обжалвания електронен фиш.

Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

С Решение № 22/01.05.2024г. по АНД № 20232310200658/2023 г. на Районен съд -Елхово е потвърден Електронен фиш серия К №*******, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който на касатора, в качеството му на собственик на МПС- лек автомобил марка и модел „Ф.П.“ с рег. № [рег. номер], е наложено на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 50.00 лв., за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система - ARH CAM S* № *******.. тежест на С. са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението на Районен съд – Елхово е подробно мотивирано от фактическа и правна страна.Възраженията на касатора не са нови, те са поддържани и пред въззивната инстанция, съдът е дал отговор на тях и касационният състав изцяло споделя доводите, изложени в обжалвания съдебен акт.

Обсъдени са реквизитите на електронния фиш, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, легалната дефиниция за „електронен фиш" в ДР на ЗАНН и ЗДвП и съобразно тях е извършена проверка за законосъобразност, изложени са мотиви и по приложението на правилото „специалният закон отменя общия“ във връзка с възражението за неспазване на разпоредби от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съдът е изследвал в цялост съдържащите се в административната преписка доказателства, изискал е допълнително такива за участъка от пътя, на който е констатирано нарушението, установил е годността на използваното АТСС, зачел е доказателствената сила на протокола за използването му като официален удостоверителен документ.

Нарушението е установено с мобилно АТСС - в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш. Налице е ясна връзка между обжалвания ЕФ и изготвеното статично изображение, обективирано в 5 бр.снимки - от № *****.*/******* до № *****.*/******, за времето от 17.11.34.8 часа до 17.11.36.0 часа на 24.07.2022г. от преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 №*****.*. От протокола за използване на АТСС се установява, че видеоконтролът е извършван в обл.Ямбол, [община], [населено място] на път I-7 км.***+*** /кръстовището с път ІІІ-****/, в населено място, при общо ограничение на скоростта за населено място, с посока на задействане на радара при отдалечаване в случая на контролираното МПС от ГКПП-Лесово към [улица]. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДП. Ясна е посоката на движение на процесното МПС - на отдалечаване от АТСС, както и е ясно разпознаваем регистрационния номер на заснетия автомобил.С. Т. С. не е оспорил авторството на вмененото му с ЕФ деяние, чрез декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, от която да се установява, че не той като собственик, а друго лице е управлявало процесното МПС на инкриминираната дата, време и място.

Съдът е установил правилна квалификация на нарушението и наложена санкция съгласно чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева.Поради това крайният му извод, че издаденият ЕФ се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, е съответстващ на събраните доказателства и приложението на закона. Изходът на спора е обусловил и присъждането на разноски в полза на ОДМВР-[област] в минимален размер, по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева/, като мотивите на съда за ниската фактическа и правна сложност на делото, изготвяне единствено на писмено становище от юрисконсулт без участие са съобразени с относимото в тази връзка Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила.Изходът на спора обуславя и основателност на претенцията на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв. по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК и чл.63д от ЗАНН, Административен съд [област]

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 22/01.05.2024г. по АНД № 20232310200658/2023 г. на Районен съд -[община].

ОСЪЖДА С. Т. С., с [ЕГН], [населено място], да заплати на ОД на МВР-[област], разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 80(осемдесет)лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.