№ 651
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330200991 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. М. И. против Наказателно постановление №
20 – 1030 – 014556 от 30.12.2020 г. , издадено от Началник Група към ОДМВР
- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя
- на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на
30 лв. за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП;
- на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на
чл. 103 ЗДвП;
- на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на
10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се моли за
неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което се моли същата да бъде оставена без
уважение, съответно атакуваното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
частична отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Съдът приема за изяснена следната фактическа обстановка:
На 04.12.2020г. около 20,00 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ –
кръстовище с ул. „Стара планина“, жалбоподателят управлявал собственият
си лек автомобил „Опел Астра 1.6 И“ с рег.№ ***, като навлезнал след пътен
знак В1 /забранено влизането на пътни превозни средства/. Посоченото било
забелязано от свидетелите Т. и Ч. – полицейски служители в Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, които тръгнали след автомобила, управляван от
жалбоподателя. Последният на подадения светлинен и звуков сигнал от
страна на полицейските служители не се подчинил и не спрял в опит да
осуети проверката.
Впоследствие гореописаният лек автомобил бил установен от
полицейските служители, спрян на паркинга на Община Пловдив, район
„Северон“, находящ се зад бул. „Цар Борис III Обединител“. След около
десетина минути, жалбоподателят, придружаван от свид. Г. се върнал при
автомобила, където свид. Т. му съставил АУАН бл. № 670388 от 04.12.2020 г.
В него и в атакуваното наказателно постановление актосъставителя,
респективно административнонаказващия орган приели, че описаната
деятелност на И. следва да се квалифицира като нарушения на чл. 6, т. 1, чл.
103 от ЗДвП, както и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП доколкото полицейските
служители констатирали, че същият не носи контролния талон от
свидетелството за управление на МПС.
Жалбоподателят отказал да подпише така съставения му АУАН, като
отказа му бил надлежно удостоверен и с подписа на един свидетел, а именно –
Й.К..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, включващи показанията на
актосъставителя Т., както и показанията на колегата му - свидетеля Ч.. Съдът
2
кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, като намира същите за
логични, подробни, последователни и подкрепени от останалите
доказателствени материали по делото. Двамата свидетели са очевидци на
процесните събития и същевременно показанията ми представляват
достоверен източник на информация, доколкото изхождат от
незаинтересовани лица.
Що се отнася до показанията на свид. Г. съдът кредитира същите
единствено в частта в която свидетелят посочва, че на посочените в АУАН и
НП време и място жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил. В
останалите им части съдът намира показанията на свидетеля за тенденциозни,
нелогични и изолирани от останалия доказателствен материал. Същите не са
годни да внесат убедителни съмнения във фактическите изводи на съда, като
намира, че целта им е единствено обслужване защитната теза на
жалбоподателя. Отделно от това, от вниманието на съда е невъможно да
убегне обстоятелството, че свид. Г. е близък приятел на жалбоподателя, като
твърденията му в насока, че той самият също е бил обект на процесната
полицейска проверка се явяват сериозна индиция за недостоверността на
дадените от него показания.
Описаната в АУАН и НП, и приета от настоящия съдебен състав
фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежния ред
писмени доказателства - докладна записка рег. № 1030р – 3604/ 03.02.2020 г.;
докладна записка рег. № 1030р – 38410/ 07.12.2020 г.; справка за нарушител/
водач.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповед № 8121з –
515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з – 825/19.07.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на
административно- наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 04.12.2020г., а НП - на 30.12.2020г.,
тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Относно нарушението с квалификация чл. 6, т. 1 ЗДвП
3
По отношение на нарушението, описано в пункт I от НП, съдът намира, че
при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушената правна
норма.
Правилно описаното нарушение е квалифицирано като такова по 6, т. 1
ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Посредством горепосочените способи, до знанието на водачите на МПС
достигат едностранни властнически нареждания, с които правните субекти -
техни адресати, следва да се съобразяват и да привеждат поведението си в
съответствие с тях.
В конкретния случай, макар и жалбоподателят да е възприел наличния
пътен знак В1 (установяващ забрана за навлизане в улицата на пътни
превозни средства), то той е преценил да не се съобрази с него.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да не
навлиза след знака, забраняващ влизането може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици, включително за живота, здравето и
имуществото всеки участник в движението, и е искал настъпването на
последиците като именно е преминал въпреки забраняващия знак В1.
Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в
текста на чл. 183, ал.3, т. 5, пр1 ЗДвП, който предвижда административна
санкция "глоба" в размер на 30 (тридесет) лева за извършване на
гореописаното нарушение. Наказващият орган е наложил санкция именно в
размер от 30 лева, поради което преценката му се явява законосъобразна.
Следва да се посочи и че размерът на глобата е фиксиран, поради което не
подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.
По гореизложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че в
посочената част НП следва да бъде потвърдено.
4
Относно нарушението с квалификация чл. 103 ЗДвП
Съдът, като съобрази така изяснената фактическа обстановка, а и след
внимателен прочит на процесния АУАН и атакуваното НП намира, че от
обективна и субективна страна, жалбоподателят не е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 103
ЗДвП. Съобразно цитираната норма, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. В конкретния случай, след анализ на показанията на свидетелите –
Т. и Ч., с категоричност се изяснява обстоятелството, че на жалбоподателят
не е подаден по надлежен начин сигнал за спиране, доколкото полицейският
автомобил се е движел със специален режим – светлинен и звуков. В аспект
на горното следва изрично да се подчертае, че така подаденият светлинен и
звуков сигнал от служебния автомобил не е сред изрично предвидените в чл.
207 ППЗДвП. Съобразно цитираната норма, сигнал за спиране може да
бъде подаден от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез
постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!", а не чрез
звуков и светлинен сигнал – специален режим за движение. След като не е
подаден сигнал чрез един от лимитативно изброените в ППЗДвП способи и то
по ясен и недвусмислен начин, то за жалбоподателя не е съществувало и
задължение да се подчини на разпореждането.
Доколкото реализираното поведение на жалбоподателя се явява
несъставомерно, постановлението в тази му част – по обвинението за
извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП следва да бъде отменено.
Относно нарушението с квалификация чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
По отношение на нарушението, описано в пункт III от НП, съдът намира,
че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушената правна
5
норма.
Правилно описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Правилно е посочено, че съставът на нарушението
предвижда задължение за водачите на МПС да носят контролен талон към
СУМПС. В случая изпълнителното деяние включва противоправно
бездействие, което поначало е с ниска степен на обществена опасност, поради
което и глобата, която законодателят е предвидил в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
е в минималния размер от 10 лв. Посочената санкционна разпоредба правилно
е приложена, като размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи
на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд. От жалбоподателя
не са ангажирани доказателства да е носел контролен талон при
извършването на проверката, поради което и съдът намира, че
административното нарушение е извършено.
По гореизложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира,
че в посочената част НП следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни при
съблюдаване принципа за пропорционалност. Доколкото обаче нито
жалбоподателят, нито въззиваемата страна са релевирали искане в тази
насока, то и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 1030 – 014556 от
30.12.2020 г. , издадено от Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, В ЧАСТТА с която на Д. М. И., ЕГН **********
- за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева
6
- за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева,
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 1030 – 014556 от 30.12.2020
г., издадено от Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ В ЧАСТТА с която на Д. М. И., ЕГН ********** за нарушение на
чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7