Решение по дело №95/2021 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №260070

гр. Шумен, 26.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменски окръжен съд в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова                                                                                                                 2. мл. с. Соня Стефанова

    

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 95 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 114/ 01.02.2021 год., депозирана от З.Ц.М., с адрес *** против действие на ДСИ Е.Х.при СИС при РС – Нови пазар по ИД № 2020*0400093 по описа на СИС при РС – Нови пазар, изразяващо се в налагане на запор върху трудово възнаграждение на жалбоподателя, което последният счита за несеквестируемо. Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено действие на ДСИ, изразяващо се в налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят, чрез процесуалния си представител адв. С.З.,***, е депозирал писмено възражение по жалбата, в което излага становище за нейната неоснователност. Оспорва приложеното към жалбата допълнително споразумение от 01.11.2020 год. към трудов договор от 23.06.2020 год. като навежда твърдение, че същото е изготвено за нуждите на процеса с цел да увреди кредитора. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ДСИ са изложени мотиви по отношение на обжалваното постановление от районен съдия от РС – Нови пазар, заместващ ДСИ, съгласно заповед № РД 15-57 от 19.02.2021 год. на и.ф. Председател на РС – Нови пазар. Сочи се, че в запорното съобщение до работодателя изрично е указано, че удръжките следва да се правят при спазване на правилата по чл. 446 от ГПК, както и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта. Допълнено е, че от депозираното от работодателя становище се установило, че месечното брутно трудово възнаграждение на длъжника е в размер на 200 лева, поради което до момента удръжки не са правени.

С оглед разпоредбата на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК жалбата е подадена в срок (доколкото липсват данни съобщение за наложения запор да е било връчено на жалбоподателя), от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Приложеното изп. д. № № 2020*0400093 по описа на СИС при РС – Нови пазар е образувано по молба на "Ринг" ЕООД, с адрес на управление: гр. К..., представлявано от В.Й.В.- Управител срещу длъжника З.Ц.М. въз основа на издаден изп. лист № 48 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 878/2020 г. на РС – Нови пазар. Взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, да наложи възбрана върху подробно описан в молбата недвижим имот, находящ се в гр. К..., да извърши справка в КАТ за притежавани от длъжника МПС, върху които да бъде наложен запор, както и да извърши справка в Дирекция „Местни данъци“, общ. К.за притежавани от длъжника други недвижими имоти, върху които да бъде наложена възбрана.

На 05.01.2021 г. на длъжника по изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение при отказ да я получи.

Наложен е запор върху банковите сметки на длъжника в банка „Юробанк България“ АД, както и върху трудовото му възнаграждение от „Тиз-М“ ЕООД, като запорното съобщение е получено от работодателя му на 26.01.2021 год.

В становище вх. № 113/ 01.02.2021 год. последният е заявил несъгласие с наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Посочил е, че уговореното месечно трудово възнаграждение е в размер на 200 лева и представлява несеквестируем доход. Освен това е уведомил, че не превежда парични суми по банкова сметка ***.

По изпълнителното дело е представено допълнително споразумение № 11/ 02.11.2020 год. към трудов договор № 12/ 23.06.2020 год., съгласно което уговореното брутно трудово възнаграждение на длъжника е в размер на 200 лева.  

По молба на взискателя с разпореждане от 24.02.2021 год. на дежурен съдия от РС – Нови пазар, заместващ ДСИ съгласно заповед № РД 15-57 от 19.02.2021 год. на и.ф. Председател на РС – Нови пазар,  изпълнително дело № 2020*0400093 на осн. чл. 427, ал. 5 от ГПК е прекратено и изпратено на ЧСИ Я.Б..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са изброени конкретно и лимитативно изпълнителните действия на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва. В случая, в депозираната пред съда частна жалба е наведено твърдение, че е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, което същият счита за несеквестируемо.

В мотивите към т. 1 на ТР №2/ 26.06.2015 год. по т.д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прие, че налагането на запор или възбрана върху несеквестируема, непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Те самите не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи всяко насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяна на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., но съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

Принципът, установен в чл. 133 от ЗЗД и чл. 442 от ГПК е за секвестируемост на цялото имущество на длъжника, но от този принцип законът предвижда изключения /чл. 444, чл. 446, чл. 446а от ГПК/, като защитата важи за всяко физическо лице. Изричната законова забрана да се насочва изпълнението върху определени права е водена от съображения за обществен интерес, да се запазят определени имуществени права, които служат като опора за съществуването на длъжника и неговото семейство.

Процесуалната норма на чл. 446, респ. чл. 446а ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника за несеквестируеми (пълна или частична несеквестируемост). В съдебната практика няма спор, че трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният запор върху тях обхваща само секвестируемата част (ТР № 2/26.06.2015 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, 3, 13). Преценката дали сумата, върху която е насочено изпълнението е секвестируема, изхожда от това, какъв е произходът на паричните средства – такива за положен труд (без значение формата на тяхното плащане - в брой или по банков път).

В настоящия случай действително съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Тиз-М“ ЕООД. В изпратеното от съдебния изпълнител на основание чл. 507, ал. 1 от ГПК запорно съобщение до „Тиз-М“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, обаче, изрично е посочено, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК, както и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта. Тоест на практика не е налице наложен запор върху несеквестируемо имущество на длъжника. Приложението на чл. 446 от ГПК се извършва от третото задължено лице - в случая работодателя на длъжника „Тиз-М“ ЕООД. То следва въз основа на размера на трудовото възнаграждение да определи и удръжката от него. В случая по делото е постъпило становище от третото задължено лице, с което уведомява съдебния изпълнител, че тъй като размерът на получаваното от З.Ц.М. трудово възнаграждение е под размера на установената в страната минимална работна заплата, няма да бъде предприето изпълнение на запорното съобщение. Нещо повече, от материалите по изпълнителното дело е видно, че от трудовото възнаграждение на длъжника не са извършвани удръжки поради факта, че размерът му е под размера на минималната работна заплата, установена в страната. Не са ангажирани доказателства, а и няма наведени твърдения, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху друго имущество на длъжника, което последният счита за несеквестируемо.

Ето защо, в случая наложеният с Разпореждане  от 19.01.2021 год. на ДСИ при РС – Нови пазар запор на трудовото възнаграждение на длъжника не нарушава несеквестируемостта на вземанията му за трудово възнаграждение, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Направеното от взискателя „Ринг“ ЕООД доказателствено искане да бъде извършена служебна справка в Национална база данни „Население“, от която да се установи свързаността на длъжника с управителя на фирмата работодател, е неотносимо за настоящия спор, поради което следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 114/ 01.02.2021 год., депозирана от З.Ц.М., с адрес *** против действие на ДСИ Е.Х. при СИС при РС – Нови пазар по ИД 2020*0400093 по описа на СИС при РС – Нови пазар, изразяващо се в насочване на принудително изпълнение върху негово несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение с Разпореждане  от 19.01.2021 год.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Я.Б..

На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.