Р
Е Ш Е Н И Е № 105
гр. Хасково, 26.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I
–ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Д.Х., като
разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. гр. д. № 97 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 823 от 09.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 2087 по описа за 2019г. на Районен съд – Хасково Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР е осъдена да
заплати на Б.А.К. сума в размер на 1538,58 лева, представляваща брутен размер
на дължимото му допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в
периода 01.08.2016г. - 30.06.2019г., в резултат на преизчисляването на нощния
му труд към дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба /23.07.2019г./ до окончателното изплащане и сума в
размер на 176,64 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2016г.
– 30.06.2019г., изчислено върху нетния размер на главницата от 1384,72 лева. Присъдени
са разноски в полза на ищеца Б.А.К. в размер на 350,07 лева, а на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сума в
размер на 311,54 лева, представляващи дължимата държавна такса и възнаграждение
за вещо лице.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника, с която същото се обжалва изцяло като неправилно и необосновано.
Излага подробни аргументи за незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт, а
именно същият е постановен при неправилно приложение на материалния закон – субсидиарно
прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Жалбоподателят намира, че редът на полагане,
отчитане и заплащане на нощен и на извънреден труд е изрично предвиден ЗМВР и
не съществува празнота в закона, която да налага прилагането на друг нормативен
акт по аналогия. Посочва, че тълкуването и препращането, без това да е записано
изрично в нормативния акт, представлява дописване на закона и не може да се
възприеме като правилно. Подробно разглежда специфичния статут и служебни
задължения на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и обуславя
именно с тях невъзможността за субсидирано приложение на подзаконов нормативен
акт, издаден въз основа на КТ, уреждащ друг вид правоотношения (трудови). Сочи
допълнителни аргументи за неприложимост на общата уредба на трудовите
правоотношение към служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно
видът и условията на заплащане на възнаграждения, натурални престации и работно
време на държавните служители в МВР са уредени в глава XV, раздел VII на ЗМВР от 2006г. и на глава VII, раздел VI и VII на ЗМВР от 2014г., от които следва, че видовете допълнителни
възнаграждения са изчерпателно изброени в ЗМВР и не се допуска други такива,
предвидени в различни от ЗМВР нормативни актове; отчитането на работното време
и възнаграждението за извънреден труд също са уредени по начин, изключващ
приложението на общите правила, а именно с изричен подзаконов нормативен акт,
издаден на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР; за служителите в МВР е предвидена
максимална продължителност на нощния труд от 8 часа за всеки 24-часов период,
поради което не следва същият да се трансформира в дневен с коефициент 1,143, а
се заплаща допълнително възнаграждение за него, определено със Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. На следващо място
се посочва, че първоинстанционният съд не мотивира извода си защо
допълнителното възнаграждение за нощен труд преизчислен към дневен се определя
като за извънреден труд. Счита, че са смесени понятията „извънреден“ и „нощен“
труд. Подробно се излагат аргументи за различните видове нощен труд (нощен
труд по график в рамките на месечната
норма, нощен труд по график извън месечната норма и нощен труд при извънредни
ситуации) и начините на изчисляване на дължимото възнаграждение за тях.
Първоинстанционното решение се обжалва и в частта за разноските. Моли
настоящата въззивна инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови
ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд относно
основателността на предявените искове и счита, че същите трябва да бъдат
споделени от въззивната инстанция. Твърди, че мотивите относно
приложимостта
на Наредба за структурата и организацията на работната заплата са единствените
и възможни правилни такива, доколкото в действащите към процесния период
Наредби № 8121з-592 от 25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. не се съдържа норма, определяща
преизчисляването на нощния труд в дневен. Допълва, че липсата на преизчисляване
на нощния труд към дневен поставя работещите въз основа на служебно
правоотношение в неравностойно положение от тези въз основа на трудово такова.
Намира, че липсата на изрична норма в тази насока не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. На следващо
място намира, че неправилно са тълкувани разпоредбите от ЗМВР, касаещи
допустимата продължителност на часовете нощен труд, доколкото в тях се посочвал
само максималния размер, а не нормалната продължителност на работното време
през нощта. Въззиваемата страна оспорва твърдението, че след като за часовете
нощен труд се дължи допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лева на час не
следва да се извършва трансформиране на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1,143. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно включително в частта за разноските. Претендира направените
такива и в настоящата инстанция. С допълнителна молба при евентуална отмяна на
обжалваното решение прави възражение за юрисконсултското възнаграждение и моли да бъде присъдено в
законовоустановения минимум.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени
във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба на Б.А.К., с която е поискано Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР да бъде осъдена да заплати сума в
размер на 1386,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 231 часа
(след превръщането на нощните часове към дневни), извънреден труд, през периода
от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба (23.07.2019г.) до окончателното й изплащане,
както и сума в размер на 409,66 лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1386,00 лева, за процесния
период от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. В съдебно заседание е уточнен началният
момент на изискуемостта на главницата, съответно на претендираната мораторна
лихва, а именно – 01.10.2016г. По повод молба с правно основание чл. 214, ал. 1
от ГПК първоинстанционният съд е допуснал с протоколно определение от 11.11.2019г.
изменение на предявените искове чрез увеличаване размера на главния иск от
1386,00 лева на 1538,58 лева, и чрез намаляване на размера на акцесорния от
409,66 лева на 179,78 лева, като за разликата е прекратил производството.
От събраните пред
първата инстанция доказателства се констатира, че през процесния период от 01.08.2016г.
до 30.06.2019г. Б.А.К. е бил в служебно правоотношение с ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - заемал е длъжността *** в РС ПБЗН – *** при РДПБЗН - ***, като
изпълнявал задълженията си на 24-часов сменен режим. От приетото заключение,
изготвено по назначената съдебно счетоводна експертиза, се установява, че
отработените от Б.К. часове нощен труд са 1624 часа, а преобразувани в дневни с
коефициент 1,143 - 1856,23 часа.
В настоящото
производство страните не спорят по правнорелевантните факти, приети за
установени от първоинстанционния съд, а относно допустимостта на преизчисляване
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и образуването на извънреден труд
в следствие на това преизчисляване, за който се търси допълнително
възнаграждение.
Въпросът
дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
следва да се разгледа на първо място, доколкото обуславя този за наличието на
извънреден труд.
Настоящата
въззивна инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно
субсидираното приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ, което се налагало поради
липсата на изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Съгласно
чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Такава непълнота в приложимата правна регламентация липсва. Съгласно чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на посочената законова делегация в процесния период от министъра на
вътрешните работи са били издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от
11.02.2016г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016г., постановено по
адм. д. № 5450 от 2016г. на ВАС, V-чл. състав/ и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г. и бр. 4 от
14.01.2020г. с Решение № 16766 от 10.12.2019г., постановено по адм. д. № 8601
по описа за 2019г. на ВАС, V-чл. състав, I-ва колегия/. От това следва, че с издадените въз
основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредби е дадена изчерпателна регламентация на
отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР
извънреден труд и няма празнота в закона, която да налага приложение на друг нормативен
акт по аналогия.
Във
всяка една от посочените наредби, действали през процесния период се съдържа
идентична правна норма относно работата на смени и продължителността на
часовете нощен труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР като
такава от нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407 от 11.8.2014г., от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда
нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа. В трите
посочени наредби се съдържа регламентация за начина на разпределяне на
работното време и неговото отчитане. Единствено в Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., приложима
за част от процесния период поради отмяната на Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г., се съдържа правна норма, предвиждаща, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и
06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В другите две наредби
липсва аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г.
за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Правната
регламентация на отчитането на положения нощен труд в тези наредби съдържа
единствено вида на протокола, който се съставя, от кои лица и в какъв срок.
Липсата на норма, която да предвижда преизчисляване на часовете нощен труд не е
законодателен пропуск, а е целенасочено уеднаквяване на начина на изчисляване и
отчитане на работното време и постигане на по-голяма яснота по отношение на
отработеното време и положения труд извън установеното работно време. Въпросът
за отпадане на приравняването на положените часове нощен труд в дневен дори е
бил предмет на становището на синдикалната организация на служителите в МВР,
изготвено по повод приемането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., което е
допълнителен аргумент, че не е налице законодателен пропуск, а целенасочена
промяна в отчитането на часовете нощен труд.
Същевременно
съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Посоченото правило трябва да се разглежда заедно с
чл. 136, ал. 1 и ал. 3 и чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда КТ/. Те
предвиждат различна продължителност на работното време в зависимост дали трудът
се полага през деня или през нощта, тоест от 22:00 до 06:00 часа. Нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40
часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта е 35 часа, тоест нормалната
продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното
следва, че съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
полагания през нощта труд е 8:7, което налага при подневно отчитане на
работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143.
По
различен начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд от
служителите в ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени законодателят в съответствие с чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време е допуснал полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на допустимия размер
нощен труд е 1:1 и няма какво да се преобразува.
В тази връзка
следва да се посочи, че въззивната инстанция не споделя направеното възражение
за неправилно тълкуване на разпоредбите от ЗМВР,
касаещи допустимата продължителност на часовете нощен труд, доколкото в тях се
посочвал само максималния размер, а не нормалната продължителност на работното
време през нощта. Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 2 от КТ нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа, а съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Макар да е
използван различен законодателен подход за определяне на допустимата
продължителност на часовете нощен труд („до 7 часа“ и „не следва да надвишава средно
8 часа“) е очевидно, че с двете правни норми се предвижда максималната
продължителност на нощния труд. Поради това не може да се възприеме тезата, че
първата разпоредба предвижда нормална продължителност на часовете нощен труд, а
втората максимално допустимите такива. Двете предвиждат, както законово
допустимата максимална продължителност на нощния труд, така и нормалната
продължителност на нощното работно време, но за различни правоотношения –
трудови и служебни.
Посочената
разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между
служителите в МВР и работниците, съответно между разпоредбите на ЗМВР и КТ, не
е несъответствие в законодателството, нито пък е дискриминационна. Напротив тя
е съобразена с характера на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно
специфичната дейност, която извършват, е причина правата и задълженията им да
се регламентират от специален нормативен акт. С него са предвидени редица
отклонения от правата и задълженията на престиращите работна сила по трудово
правоотношение, уредени в КТ. Видът на извършваната дейност (противодействие на
престъпността, опазване обществения ред, защита на националната сигурност,
граничен контрол, пожарна безопасност и защита на населението и други) налага
някои по-неблагоприятните условия на полагане на труд, в това число и
възможността за полагане на повече часове нощен труд, поради което в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове са предвидени различни права (привилегии) за
служителите на МВР в отклонение от КТ, които да служат за компенсация.
С
оглед изложеното настоящата въззивна инстанция не споделя мотивите на
първоинстанционния съд за приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ поради непълнота в
нормативната уредба и поставяне на служителите на МВР в неравностойно положение
спрямо работещите по трудово правоотношение.
Дори в периода
на действие на Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., когато е съществувало
приравняването на нощния труд в дневен, допълнително възнаграждение за
извънреден труд в следствие на това преизчисляване не се дължи. Причината за
това е в обстоятелството, че превръщането на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 не води до полагането на извънреден труд. Извънреден труд или
труд извън установеното работно време, каквото понятие използва ЗМВР и Наредба №
8121з-407 от 11.8.2014г., е труд, който е положен извън нормалната
продължителност на работното време. Твърдения за полагане на труд извън
определените 12-часови смени или за полагане на нощен труд над 8 часа не са
наведени. Съгласно изложеното в исковата молба извънредния труд, за който се претендира
допълнително възнаграждение, се формира от преизчисляването на нощния труд в
дневен, но доколкото нормалната продължителност на нощния труд за служителите в
системата на МВР е 8 часа, дневната е също 8 часа, то няма какво да се
преобразува, съответно по този начин не може да се стигне до полагане на
извънреден труд.
За положените
часове нощен труд се дължи допълнително възнаграждение, съгласно чл. 179, ал. 1
от ЗМВР. През процесния период от 01.08.2016г.
до 30.06.2019г. са действали три редакции на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията от 27.06.2014 г.,
размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а в редакциите от 05.12.2017г.
и 23.04.2019г. - условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер с негова заповед. От това следва, че определянето на
допълнителното възнаграждение за положен нощен труд за процесния период е било
регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на
вътрешните работи относно определяне на размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията
и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, изменена със Заповед
№8121з-40 от 15.01.2015г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016г. на
Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от 05.06.2015г. и Заповед №
8121з-437 от 28.04.2016г. (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017г. на
Върховен административен съд), от Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на
министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и
06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част
от него между 22:00 и 06:00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Страните обаче
не оспорват заплащането на това допълнително трудово възнаграждение в размер на
0,25 лева за час нощен труд, нито пък същото се претендира.
С
претендираното преизчисляване на нощен труд в дневен и заплащане на
допълнително възнаграждение на получените часове като за положен извънреден
труд се цели получаване на по-високо възнаграждение за нощния труд от
нормативно предвиденото. Действително полагането на нощен труд има
неблагоприятен ефект спрямо работещия, поради което е предвиден компенсаторен
механизъм - допълнително възнаграждение.
Невъзможността на същия да изпълни целта си и да послужи за реално обезпечаване
на вредните последици от полагането на труд през нощта не може да се преодолее
по съдебен ред и то чрез прилагане по аналогия на друга правна уредба при
наличието на изрична регламентация за размера, реда и условията за изплащане
му.
С оглед гореизложеното настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено, а предявеният иск за сумата от 1538,58 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд (след превръщането на нощните часове към дневни), през периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (23.07.2019г.) до окончателното й изплащане да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 176,64 лева, представляваща лихва за забава
върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, за процесния период от
01.10.2016г. до 30.06.2019г. също следва да бъде отхвърлен, доколкото
същият е акцесорен и неговата основателност е обусловена от уважаването на главния
иск.
При този изход на правния спор с правна
възможност да претендира разноски разполага единствено въззивника. Поискано е
присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и платената
държавна такса за настоящата инстанция. Същото се определя съгласно чл. 78, ал.
8 от ГПК като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело
предвид чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата и правна
сложност на правния спор, както и обстоятелството, че и двете страни са
волеизявили присъждането на юрисконсултско възнаграждение да бъде в минимален
размер, настоящата въззивна инстанция определя по 100 (сто) лева за всяка
инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Заплатената
от въззивника държавна такса за настоящото производство също следва да се
възложи в тежест на въззиваемата страна, доколкото представлява разноски,
направени от страна, в чиято полза е разрешен правния спор. Следователно в
тежест на въззиваемия Б.А.К. следва да се възложи сумата от 255,77 лева,
представляващи държавна такса за въззивната инстанция (55,77 лева) и
юрисконсултско възнаграждение (по 100 лева за всяка инстанция).
Предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено
по тълк. дело № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания
дължимата държавна такса за разглеждането на делото пред първа инстанция и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда,
доколкото въззиваемият Б.А.К. е държавен служител в МВР и е освободен от
заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 823 от 09.12.2019г., постановено по гр.д. № 2087 по описа за 2019г. на Районен съд – Хасково, включително в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.К., ЕГН **********,***
– адвокат В.Л. против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1538,58 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд (след превръщането
на нощните часове към дневни), през периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
(23.07.2019г.) до окончателното й изплащане, както и иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 176,64 лева, представляваща
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, за
процесния период от 01.10.2016г. до 30.06.2019г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК Б.А.К., ЕГН **********,*** – адвокат В.Л. да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, сумата от 255,77 лева, представляваща направени пред двете
съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за
въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.