№ 43
гр. Русе, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520202193 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Н. ЮС. против наказателно постановление № 21-1085-
002008/20.08.2021 г. на Началника на група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Русе. Същата моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно призована не се явява; вместо нея се явява упълномощен
процесуален представител, който взема становище по жалбата, като моли съда да я уважи.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС категория “В”.
На 07.07.2021 г. около 00,30 часа по ул. „Борисова“, до № 58, в посока ул.“Мария
Луиза“, жалбоподателката управлявала собствения си л.а.“Пежо 307“ с немски рег.№
ННМС3777. В района на ул.“Борисова“ № 58 тя решила да извърши обратен завой в посока
центъра на гр.Русе, въпреки двойната непрекъсната маркировка. Тъй като не успяла да
осъществи тази маневра, тя блъснала паркиран автомобил и се качила на тротоара, което
нейно поведение привлякло вниманието на множество хора, сред които и св.Б.Р., който бил
седнал отвън на маса на заведение в този район. Жалбоподателката оставила колата, където
1
успяла да спре, след което излязла от нея и побягнала. Уплашени от поведението и
множество хора позвънили на ЕЕН 112 , като на място почти веднага пристигнали
полицейски служители, които по показания на очевидци открили жалбоподателката в
игрална зала в района. Там поискали да бъде изпробвана за употреба на алкохол с
техническо средство на което тя отказала. Бил и издаден и талон за изследване на кръвта,
като тя не се явила в определеното и време в болнично заведение за даване на кръв. По–
късно същата нощ, при управление на автомобила си, жалбоподателката отново била спряна
за проверка от св.П., но отново отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол, за което
и бил съставен още един АУАН за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Св.Ц.П. съставил
АУАН против жалбоподателката, а въз основа на АНО издал обжалваното наказателно
постановление. На жалбоподателката били наложени кумулативните наказания глоба в
размер на 2 000лв. и ЛПУМПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице
– то е разбрало в какво е обвинено и е упражнило в срок процесуалното си право на жалба
срещу НП. Правилно е приложен и материалният закон.
От показанията на актосъставителя се установява, че жалбоподателката е отказала да
бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. Единственият спорен въпрос
по делото е дали дали тя е управлявала лекия автомобил, т.е. била ли е водач на ППС.
Съгласно § 6 т.25 от ДР към ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство. Съдът приема, че жалбоподателят има такова качество след съвкупната преценка
на показанията на всички разпитани по делото свидетели.
Показанията на полицейския служител Ц.П. съдът кредитира изцяло, защото същите
произхождат от незаинтересовано от изхода на делото лице; освен това се подкрепят и от
други събрани по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.Б.Р.,
който също по преценка на съда е напълно незаинтересован свидетел. Св.Б.Р. е възприел
поведението на жалбоподателката докато тя управлява автомобила по ул.“Борисова“,
извършва забранената маневра обратен завой, причинявайки ПТП и изоставянето на
автомобила и. Това нейно поведение е било възприето и от други, неустановени по делото
лица, които били привлечени от нейното рисково поведение на пътя още преди
извършването на маневрата обратен завой и което именно ги е провокирало да тръгнат след
нея. Отделно от това, св.Б.Р. изрично си спомня, че водачът на автомобила, който е
извършвал „безумни маневри“, е бил жена с дълга коса. На следващо място няма спор по
делото, че именно управляваният от нея автомобил с немски регистрационни номер също е
2
претърпял вреди от настъпилото ПТП, което е напълно логично от една страна, а от друга се
установява и от показанията на св.А. П., който въпреки стремежа си да разграничи
жалбоподателката от деянието, сам признава, че в негово присъствие в игралната зала тя е
била потърсена именно в качеството си собственик на този автомобил. Тук следва да се
посочи, че именно чуждите регистрационни номера на автомобила на жалбоподателката,
което е много отличителен, характерен и индивидуализиращ признак, който на практика
изключва всякаква възможност за грешка, не могат да доведат до друг извод, че именно
водачът на този автомобил е причинил ПТП, привлякло вниманието на много хора, че
водачът на този автомобил е жена, която е избягала от мястото на ПТП и която
впоследствие е отказала да даде проба за алкохол и в двата и варианта. Очевидно тя е
отказала, защото е била видимо утопребила алкохол, което се установява от показанията на
актосъставителя, който заявява, че тя беше „много пияна“.
По изложените съображения съдът приема, че са доказани по безспорен начин
обективните признаци на деянието по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП.
Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и
размерът им не зависи от волята на АНО и съда.
С оглед изложеното съдът намира, че административното нарушение по чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП е правилно установено и при налагане на административните наказания не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-002008/20.08.2021г., издадено от
Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което на С. Н.
ЮС. с ЕГН ********** са и наложени административни наказания “ глоба ” в размер на 2
000 лв. (две хиляди) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП .
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4