РЕШЕНИЕ
№ 824
гр. Варна, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110107473 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. А. А., ЕГН **********
срещу „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *, искове с правно основание чл. 10а, чл. 9, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22
ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП
за прогласяване недействителността на уговорената такса за бързо разглеждане на
документи в общ размер на 68.15 лева, посочена в клауза без номер в Анекс за допълнителна
сума към Договор за кредит № */* г.
Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от Д. А. права и възражения в
първоначалната молба и отговора на насрещната молба:
Ищецът твърди в исковата молба чрез адв. Д. М., че на * г. е сключил с ответника
Договор за кредит № *. Излага, че на 18.11.2022 г. е сключен анекс за допълнителна сума
към договора, с който общата сума, която ищецът получил като заем възлиза на 1094.32 лева
при ГПР от 49,60% и годишен лихвен процент от 40,87%. Съгласно горепосочения анекс
ищецът е заплатил и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 68,15 лева, за
която се излага, че е нищожна на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от
ЗПК и чл. 26,ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и чл. 143, ал. 1 и чл.146 от ЗЗП.
Поддържа се, че съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК - кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
и така посочената в анекса допълнителна услуга, представляваща бързо разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем, по естеството си е свързана с усвояване и
управление на кредита, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
Релевира нищожност на таксата за бързо разглеждане на документи и поради
противоречие с добрите нрави на основание заради нееквивалентността на насрещните
престации по процесното договорно съглашение.
По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ищецът е депозирал отговор на насрещната искова молба, с който изразява становище
1
за неоснователност на същата. Изразява становище за нищожност на процесния договор за
кредит № */* г. поради нарушаване на императивните норми на ЗПК и в частност
непосочване на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, непосочване на
общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и нейното
съотношение с главницата по кредита, както и на таксата гаранция. Посочва още, че липсва
информация относно методиката на формиране на ГПР и същият е посочен само като
абсолютна стойност, което противоречи на имшеративните правни норми на ЗПК.
Поради изложеното в исковата молба и отговора на насрещната искова молба счита,
че процесният договор е недействителен в неговата цялост.
Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по
първоначалната молба и ищец по насрещната молба „В. Б.“ ЕООД:
Не се оспорва, че на * г. между страните е сключен Договор за кредит № *-* г.
Излага становище за неоснователност на предявения иск от Д. А.. Сочи се, че с
подписването на процесния договор ответникът е предоставил на кредитополучателя сума в
размер на 300 лева, представляваща главница по кредита с период за изплащане от 30 дни,
договорна лихва в размер на 10,10 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга
бързо разглеждане в размер на 76,89 лева, като така общият размер на кредита е 386,99 лева.
Посочва че при сключване на процесния договор за кредит, както и на анексите към него, са
спазени всички императивни разпоредби на ЗПК. По отношение на таксата за бързо
разглеждане излага, че същата представлява допълнителна незадължителна услуга, от която
ищецът се е възползвал по собствена инициатива. Сочи, че предоставените допълнителни
незадължителни услуги са били изрично заявени от г-н А. и съответстват изцяло на
законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, като излага още, че процесната такса
е подробно описана в общите условия, като същата е предварително изпратена и
съгласувана със специализиран държавен орган- Комисия за защита на потребителите.
Посочва още, че таксата за бързо разглеждане не е част от ГПР и няма основание да се
подчинява на предвидените императивни изисквания за максимално допустим размер.
Излага се, че между страните е сключен анекс за допълнителна сума, по силата на
който, след проверка на кредитоспособността и след оценка на риска, в случай, че заявката
бъде одобрена може да бъде отпусната допълнителна сума, за която се дължи и
допълнително начислена договорна лихва и такса за бързо разглеждане ако такава е заявена
от кредитополучателя. Посочва се, че ищецът е направил три последователни заявки за
отпускане на допълнителни суми в съответствие с които са сключени и Анекс за
допълнителна сума от 13.08.2022 г. за сумата от 100 лева, Анекс за допълнителна сума от
дата 21.08.2022 г. за сумата от 200 лева и Анекс за допълнителна сума от дата 21.08.2022 г. за
сумата от 500 лева, като сумарно общата сума, която ищецът е следвало да върне е в размер
на 1348.90 лева, от които 1.100 лева главница, 27,13 лева договорна лихва и 221,77 лева
такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане. С настъпване на
падежната дата ответникът не е получил погасителна престация от страна на
кредитополучателя по повод на което същият изпаднал в забава и са му начислени
допълнителни лихви в размер на 35,42 лева, представляваща наказателна лихва и 20 лева
разноски, свързани с действията по събиране на дълга.
Посочва се, че на 14.11.2022 г. е извършена еднократна частична престация по
процесния кредит в размер на 650 лева, внесена от лицето П. А., като в резултат на
извършеното плащане ищецът е останал длъжник за сумата от 754,32 лева. След
извършеното частично плащане ищецът е продължил да подава заявки за получаване на
допълнителни суми като във връзка с това е сключил още пет анекса както следва: на
14.11.2022 г. за сумата от 100 лева, на 15.11.2022 г. за сумата от 50 лева и отново на същата
дата за сумата от 50 лева, на 17.11.2022 г. за сумата от 50 лева и последно на 18.11.2022 г. за
сумата от 90 лева, като след сключване на горепосочените анекси дължимата по процесния
договор сума се е увеличила на 1.173,20 лева. Твърди, че понастоящем ищецът е в над 365
дни просрочие.
По същество моли съда за уважаване на предявения насрещен осъдителен иск и
осъждане на първоначалния ищец да заплати на ответното дружество - ищец по насрещния
иск сумата от 790 лева, представляваща непогасена главница по процесния договор за
2
кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на насрещния
иск - 31.07.2024 г.
По същество се моли съдът да отхвърли иска на първоначалния ищец и да уважи
насрещния осъдителен иск. Претендира се присъждане на направените съдебно - деловодни
разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение. Релевирано е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. С молба от 13.11.2024 г. поддържа исковата молба и отговора на
насрещната искова молба, като моли за уважаването на предявения иск. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно по делото
обстоятелството, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за кредит № *-
* г. с прилежащите към него анекси.
Видно е от съдържанието на договора, че заетата сума е в размер на 300.00 лева при
ГПР 49.6% и фиксиран ГЛП 40.96 %, възлизащ на 10.10 лева, за срок от 30 дни при
договорен краен падеж до 08.09.2022 г.; че между страните е договорено ищцата да заплати
освен възнаградителната лихва и такса за бързо разглеждане в размер на 76.89 лева. Така
общата сума за връщане по договора възлиза на 386.99 лева.
Съгласно ОУ към договора, таксата за бързо разглеждане е за предоставяне на
допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, която гарантира експересна обработка /в
рамките на 15 минути/ на кандидатурата на заметалея за отпускане на кредит и/или
допълнителни кредити при срокове и условия, посочени в ОУ.
Съгласно чл. 4 от ОУ, ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща
в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за
допълнителните и незадължителни услуги, предоставяни на кредитополучателя по негово
искане – в това число таксите за експересно разглеждане на искането за отпускане на кредит
и за удължаване на срока за връщане на заетата сума.
От приобщения Анкес за допълнителна сума от 13.08.2022 г. към Договор за кредит
№ */* г. е видно, че ответникът се задължил да отпусне на ищеца допънителна сума в размер
на 100.00 лева. Крайният падеж на договора е 08.09.2022 г., а договореният ГЛП и ГПР,
съответно 40.85% и 49.6%. Таксата за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна
сума възлиза на 99.96 лева, а общата сума за връщане – 512.97 лева.
Видно е от втория Анкес за допълнителна сума от 21.08.2022 г. към Договор за кредит
№ */* г., че ответникът се задължил да отпусне на ищеца допънителна сума в размер на
200.00 лева. Крайният падеж на договора е 08.09.2022 г., а договореният ГЛП и ГПР,
съответно 40.86% и 49.9%. Таксата за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна
сума възлиза на 138.23 лева, а общата сума за връщане – 755.27 лева.
Видно е от третия Анкес за допълнителна сума от 21.08.2022 г. към Договор за кредит
№ */* г., че ответникът се задължил да отпусне на ищеца допънителна сума в размер от още
500.00 лева. Крайният падеж на договора е 08.09.2022 г., а договореният ГЛП и ГПР,
съответно 40.92% и 49.9%. Таксата за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна
сума възлиза на 221.77 лева, а общата сума за връщане – 1 348.90 лева.
Видно е от четвъртия Анкес за допълнителна сума от 14.11.2022 г. към Договор за
кредит № */* г., че ответникът се задължил да отпусне на ищеца допънителна сума в размер
от още 100.00 лева, като размерът на заетата сума преди отпускане на допълнителната сума
възлиза на 754.32 лева. Крайният падеж на договора е 14.12.2022 г., а договореният ГЛП и
ГПР, съответно 40.88% и 49.5%. Таксата за бързо разглеждане след отпускане на
допълнителна сума възлиза на 20.63 лева, а общата сума за връщане – 878.31 лева.
3
Видно е от петия Анкес за допълнителна сума от 15.11.2022 г. към Договор за кредит
№ */* г., че ответникът се задължил да отпусне на ищеца допънителна сума в размер от още
50.00 лева, като размерът на заетата сума преди отпускане на допълнителната сума възлиза
на 854.32 лева. Крайният падеж на договора е 14.12.2022 г., а договореният ГЛП и ГПР,
съответно 40.78% и 49.4%. Таксата за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна
сума възлиза на 30.78 лева, а общата сума за връщане – 940.08 лева.
Видно е от шестия Анкес за допълнителна сума от 15.11.2022 г. към Договор за
кредит № */* г., че ответникът се задължил да отпусне на ищеца допънителна сума в размер
от още 50.00 лева, като размерът на заетата сума преди отпускане на допълнителната сума
възлиза на 904.32 лева. Крайният падеж на договора е 14.12.2022 г., а договореният ГЛП и
ГПР, съответно 40.78% и 49.4%. Таксата за бързо разглеждане след отпускане на
допълнителна сума възлиза на 40.93 лева, а общата сума за връщане – 1 001.85 лева.
Видно е от седмия Анкес за допълнителна сума от 17.11.2022 г. към Договор за кредит
№ */* г., че ответникът се задължил да отпусне на ищеца допънителна сума в размер от още
50.00 лева, като размерът на заетата сума преди отпускане на допълнителната сума възлиза
на 954.32 лева. Крайният падеж на договора е 14.12.2022 г., а договореният ГЛП и ГПР,
съответно 40.83% и 49.5%. Таксата за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна
сума възлиза на 50.76 лева, а общата сума за връщане – 1 063.19 лева.
Видно е от осмия Анкес за допълнителна сума от 18.11.2022 г. към Договор за кредит
№ */* г., че ответникът се задължил да отпусне на ищеца допънителна сума в размер от още
90.00 лева, като размерът на заетата сума преди отпускане на допълнителната сума възлиза
на 1 0004.32 лева. Крайният падеж на договора е 14.12.2022 г., а договореният ГЛП и ГПР,
съответно 40.87% и 49.6%. Таксата за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна
сума възлиза на 68.15 лева, а общата сума за връщане – 1 173.20 лева.
Т.е. от изложеното следва от фактическа страна, че заетата главница възлиза на 1
440.00 лева, а договореното възнагражение в полза на кредитодателя, за временното
ползуване на неговите пари от заемателя възлиза на общо 101.06 лева.
От приложените по делото разписки на л. 30 се констатира по несъмнен начин, че на
14.11.2022 г. в полза на ответника е преведена сумата в размер на 650.00 лева по процесния
кредит от името и за сметката на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – гр. Варна е сезиран с първоначално и последващо обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 10а, чл. 9, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП и с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
В тежест на ищеца по първоначално предявените искове за нищожност е да докаже
твърдението си за наличие на облигационна връзка с ответника по силата на договор за
кредит от * г.; уговорка за заплащане на такса за допълнителна услуга „бързо разглеждане на
документи“; несъответствието на таксата с императивните правила на ЗПК и ЗЗП, както и
противоречието на посочената такса с добрите нрави.
В тежест на ответника е да установи дължимостта на таксата за допълнителна услуга
„бързо разглеждане на документи“, като докаже съответствието на договорните разпоредби
с императивните правни норми и добрите нрави.
В тежест на ищеца по насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. 9, ал. 1
ЗПК е да докаже по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че между него
и ответника по насрещния иск е учредена облигационноправна връзка с предмет отпускане
на заем в размер от 1 440.00 лева; своята изправност по договора за паричен заем -
предоставянето на заетата сума в размер от 1 440.00 лева, включително услугите, за които
претендира съответните такси; изискуемостта на главното вземане и изпадането на
длъжника в забава; размера на предявените граждански притезания.
В тежест на ответника по насрещните искове е да проведе насрещно доказване по
тези факти, а при установяване на горното от ищеца - да докаже, че е върнал на ищеца
претендираните суми, включително и всички свои дилаторни и перемпторни възражения.
4
По делото по несъмнен начин се констатира, че между страните е учредено
облигационно правоотношение по силата на Договор за кредит № * от * г., изменен с анекси
от 13.08.2022 г., 21.08.2022 г. /2 бр./, 14.11.2022 г., 15.11.2022 г. /2 бр./, 17.11.2022 г. и анекс от
18.11.2022 г., със съдържание поето от кредитодателят-ответник задължение да предостави
на кредитополучателя-ищец заета сума в общ размер на 1 440.00 лева срещу насрещното
задължения на кредитополучателя да заплати възнагражение в полза на кредитодателя в
размер на уговорената лихва във фиксиран размер, възлизащ на 101.06 лева, с оглед
възмездния и двустранен характер на договора, при краен падеж за връщане на заетата сума
– 14.12.2022 г. и ГПР - 49.60%.
На първо място следва да се прецени валидността на процесния договор от 30.05.2022
г. Съгласно ТР № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.
Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика
отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо
правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.
24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.
148 от ЗЗП/.
Процесният договор не е сключен в противоречие с материалноправните норми,
обективирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9-12 от ЗПК. Видно от съдържанието на
договора и ОУ към него същият съдържа информация досежно лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит;
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Договорът съдържа информация и относно условията за
издължаване на кредита от потребителя. Доколкото лихвеният процент е фиксиран и
връщането на заетата сума е отсрочено, а не разсрочено на части, то не е необходимо да се
посочи в погасителен план последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, тъй като тази информация се посочва единствено при
дължими анюитетни вноски с различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, арг. от
чл. 19, ал.1 от ЗПК. В конкретния случай изрично в договора е посочно, че ГПР не включва
разходите за допълнителните и незадължителни услуги, предоставени на
кредитоиполучателя по негово искане, а именно разходите /под формата на такси във
фиксиран размер/ за бързо разглеждане на кредита, което е в унисон с чл. 19, ал. 2, т. 2 от
ЗПК, доколкото съгласно цитирания законов текст при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит.
В конкретния случай договорът не противоречи и на добрите нрави, имайки предвид
обстоятелството, че договорената възнаградителна лихва е в размер на 101.06 лева при заета
сума в размер на 1 440.00 лева и период на ползване на сумата от кредитополучателя от * г.
до 14.12.2022 г., като същата не надхвърля многократно законната лихва. Напротив,
дължимата законна лихва за този период възлиза на 51.20 лева, т.е. договорната лихва дори е
почти два пъти над дължимото за същия период обезщетение за забава.
Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени съответствието
на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със
законовите изисквания, независимо от възраженията на ответника, доколкото последният е
5
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Типични случаи, пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя, се
свързват със задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или
управление на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без
предварително оповестени критерии.
Относно клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит, чиято нищожност се иска да бъде установена със СПН:
Така уговорената такса противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване на
кредита, а разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и
експресно /без да става ясно въз основа на какви критерии е направено това разграничение
между „обикновено“ разглеждане на документи и „експресно“/, безспорно е типично
действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора
разход, а не допълнителен такъв. Ответникът и ищец по насрещния иск посочва, че тази
такса е възникнала в резултат на уговорена допълнителна услуга, но самото естество на
действията на кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на
кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за
което да е обосновано насрещно възнаграждение. Уговарянето на разходи във фиксиран
размер във връзка с усвояването на кредита, събиран по силата на самия договор и
въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава неустоечен характер на
клаузата. Отделно от това, самото овъзмездяване на участник в преговорен процес за срочно
довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне
на договорен кредит не може да се приеме за справедливо икономически обосновано
договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни /ако те се
изчерпват само с посочения предмет на допълнителния пакет, и нямат друга цел/. Каквито и
да са извънредните действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за
приоритетно обслужване /допълнителни възнаграждения за работа в извънработно време
или завишени консумативни разходи поради експресни доставки на пощенски пратки или
др. подобни/, те не биха могли да надхвърлят така драстично присъщите за основното
кредитиране разходи за да има конкретен интерес, който да може да се компенсира с
отделно възнаграждение.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19 ал. 3 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК налагат извод
за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя. Уговарянето на
цената на двете услуги /експресно разглеждане и удължаване на срока на кредита/ с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага
квалифицирането на двете клаузи като средство за заобикаляне на забрани, което обуславя
тяхната нищожност, тъй като същите са несъвместими с императивната нормативна уредба,
гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
Крайният извод на съда е за частична нищожност на договора за потребителски
кредит от * г., на основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради противоречието
на клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит с
правилото на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което обуславя основателността на иска за проглася
нищожността на процесната клауза.
С оглед основателността на главния иск по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. първо от ЗЗД
вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за нищожност на
договора, тъй като вътрешно процесуалното условие не е сбъднато.
Относно насрещната претенция за присъджане на непогасения остатък от
заетата сума по договора за кредит:
По делото по несъмнен начин се констатира изправността на кредитодателя-ищец по
насрещния иск, а именно същият в изпълнение на поетото задължение е престирал в полза
на кредитополучателя-ответник по насрещния иск сумата в размер на 1 440.00 лева –
6
предмет на процесния договор за кредит.
Към настоящия момент вземането е изискуемо, доколкото е настъпил крайният падеж
за връщане на заетата главница – 14.12.2022 г.
От представените разписки се установи пред настоящия съдебен състав, че в
изпълнение на поетото задължение да върне заетата сума в срок до 14.12.2022 г. ответникът
по насрещния иск е престирал в полза на ищеца по насрещния иск сумата в общ размер на
650.00 лева. Предвид нищожността на клаузите, уреждащи вземанията на кредитора за
такси, сумата в размер на 650.00 лева следва да се отчете при изчисляване на дължимия
остатък от заетата сума и произтичащото от нея акцесорно задължение за заплащане на
договорна лихва.
Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Т.е. към настоящия момент при съобразяване нищожността на горепосочената
клауза и цитирания законов текст, вземането за договорна лихва е изцяло погасено, а
вземането за главница е погасено частично, като дължимият остатък възлиза на 891.06 лева
/650.00 лева (платена сума от длъжника) – 101.06 лева (договорна лихва) = 548.94 лева;
1 440.00 лева (заета сума) – 548.94 лева (остатък от платената от длъжника сума) = 891.06
лева (непогасена главница)/, което обуславя крайния изовд за основателност на иска по чл.
79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, като претенцията следва да бъде
уважена до предявения размер от 790.00 лева, с оглед принципа за диспозитивно начало,
залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК.
Основателността на иска за присъджане на главното вземане обуславя дължимостта и
на акцесорното вземане за обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано
от датата на сезиране на съда до окончателното погасяване на заетата сума.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на страните не следва да се присъждат разноски,
доколкото и двата насрещни иска са основателни, респективно релевирнаните възражения в
депозираните писмени отговори са несъстоятелни.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 4
вр. ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в отношенията между Д. А. А., ЕГН
********** и „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *, че клаузата, предвижщата заплащане на „такса за бързо
разглеждане“ в размер на 68.15 лева, инкорпорирана в Анекс от 18.11.2022 г. към
сключеният между страните Договор за кредит № * от * г., е нищожна поради
противоречието й със закона.
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
Д. А. А., ЕГН ********** да заплати в полза на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК * /с предишна фирма „*
Ф.“ ЕООД/ сумата в размер на 790.00 лева /седемстотин и деветдесет лева/,
представляваща непогасен остатък от заетата сума по Договор за кредит № * от * г., изменен
с анекси от 13.08.2022 г., 21.08.2022 г. /2 бр./, 14.11.2022 г., 15.11.2022 г. /2 бр./, 17.11.2022 г. и
анекс от 18.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба в съда – 30.07.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8