РЕШЕНИЕ
№ 413 31.10.2019
г. град
Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен
съд – Хасково, граждански състав, на втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
2.
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
секретар: Р.Р.,
като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш
Цветанов в.гр.д. № 555 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
от С.Т.А., чрез процесуален представител – адв. В.Л. ***, против решение №
368/31.05.2019г., постановено по гр. д. № 2395/2018г. на РС- Хасково, с което
са отхвърлени два иска на А. с правни основания чл. 59, ал.1 ЗЗД, съответно –
за присъждане на сумата от 9809,37лв., претендирана като половината от общо
вложена в ремонт на личен имот на бившия й съпруг Д.И., по време на брака им, с
които той се обогатил неоснователно за нейна сметка; и за присъждане на сумата
от 8175лв., претендирана като половината от изплатеното по време на брака им, с
общи семейни средства, по ипотечен кредит на Д.И. към банка „ЦКБ“ АД, с които
той се е обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
09.10.2018г. до окончателното й заплащане.
В жалба въззивникът развива съображения,
че решението на РС-Хасково е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства.
Относно първия иск се твърди доказан съвместен принос по време на брака на
двамата бивши съпрузи в осигуряването на средствата за полезни подобрения на
семейното жилище, лична собственост на И., повишили значително стойността на
имота. Сочи се, че предвид прекратяването на брака А. е обедняла с вложената от
нея сума в ремонта, за сметка на обогатяване на И.. Относно втория иск се
изтъква, че фигурирането на името на жалбоподателката като вносител в банкови
извлечения от „ЦКБ“ АД доказва, че тя е участвала със свои доходи в изплащането
на ипотечния кредит на И.. По аргумент от разпоредбите на чл. 32, ал.1 и ал.2 СК се твърди равен принос на съпрузите в разходите им за семейни нужди, за
каквито се сочат ремонта и изплащането на ипотечния кредит, и определяне на
размера на обезщетение - на това основание. Претендират се и разноски.
В срока по чл.
263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия, но в писмена молба от
пълномощника му, подадена преди първото по делото заседание, въззивната жалба е
оспорена като неоснователна, с изтъкнати доводи за нейната недопустимост -
поради настъпило вече уреждане на въпросите, свързани с имуществените отношения
след брака на страните - в одобрено споразумение по чл. 51 СК. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата - както е подадена.
Процесуалният представител на въззиваемия
препраща към подадена от него писмена молба по делото и иска от съда да
потвърди първоинстанционното решение.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, Хасковският окръжен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ
на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Същата е неоснователна
и не следва да се обсъжда по същество, тъй като предявените искове са
недопустими, за което настоящата инстанция следи служебно съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК. Първоинстанционното решение подлежи на обезсилване.
По делото е безспорно, че за времето от 19.06.2005г.
до 21.10.2015г. страните са били в брак помежду си, който е прекратен с влязло
в сила Решение № 622/21.10.2015г. по гр. д. № 1095/2015г. по описа на
РС-Хасково. С посоченото решение е утвърдено постигнато между тях споразумение
по чл. 51 СК. Характерът на този вид споразумение е обсъден
в мотивната част на Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2018г. по тълк. д. №3/2015г. на ОСГК на ВКС, в контекста
на допустимост на иск, свързан с имуществени въпроси уредени в такова
споразумение.
Споразумението, което съпрузите
представят пред бракоразводния съд, е с договорен характер. Видно от
разпоредбата на чл. 51 СК, уреждането на имуществените отношения на съпрузите е
факултативен, а не задължителен негов елемент, но ако страните включат в
съдържанието му клаузи относно тези им отношения, в тази част то е с характер
на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Спогодбата има декларативно действие, тъй като правните положения се
считат за такива, каквито са признати в нея. Същевременно има и регулиращо
действие, доколкото страните се задължават да спазват занапред
поведение, което отговаря на установеното със спогодбата положение - те се
задължават да не оспорват за в бъдеще установеното положение и да не вършат
каквито и да било други действия, които са в противоречие с това установено
положение. Като договор споразумението има и
облигационно действие - обвързва страните по него от момента на утвърждаването
му от съда. От момента на влизане в сила на съдебното решение, с което
споразумението се утвърждава, то има силата на закон за тези, които са го
сключили - чл. 20а, ал.1 ЗЗД и по аргумент от чл. 20 а, ал.2 ЗЗД, може да бъде
изменено, развалено или прекратено само по волята на страните или на основания,
предвидени в закона. Следователно предвиденият
в закона способ за уреждане на имуществените отношения между съпрузите – чрез
постигане на съгласие за настъпване на конкретно определени, желани от тях,
правни последици, изключва възможността, за съдебна намеса и установяване по
исков ред на други по съдържание и обем имуществени права, различни от тези, за
които съпрузите са се договорили (докато не бъде установено споразумението да не
отразява тяхната действителна воля, да е изменено, развалено или отменено,
респ. действието му да е прекратено по взаимно съгласие на страните или на
основанията, предвидени в закона).
Горепосочените съображения, изтъкнати в
мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018г. по тълк. д. №3/2015г. на
ОСГК на ВКС, на които се е позовал и районният съд, се споделят напълно от
настоящия състав.
Първата инстанция коректно е посочила,
че въпросът дали твърденията на ищцата отговарят на действителното правно
положение по спора е относим към основателността, а не към допустимостта на
исковете. От приобщеното като доказателство по делото Решение № 622 от 21.10.2015г. по гр. д. № 1095/2015г. на РС-Хасково
обаче, се установява, че действителното правно положение по спора включва
наличието на споразумение по чл.51 СК, с което вече са уредени имуществените
отношения между страните. В контекста на горепосочения факултативен, за
бракоразводното дело, характер на въпроса, свързан с тези отношения следва да
се съобрази, че съгласно т.8
от Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 7/77 г. на Пленума на ВС –
„Частите на решението относно акцесорните въпроси,
включени в споразумението, следва да са такива, както те са изразени в същото.“
Следователно е налице презумпция, че съдържанието на посоченото бракоразводно
решение по конкретните въпроси е идентично с реалното съдържание на
постигнатото споразумение. Тази презумпция за
съответствие на съдържанието на споразумението с това на влязлото в сила бракоразводното
решение не е оборена по законово предвиден ред (чл. 247 ГПК например). Приетото
във въззивно съдебно заседание, след настъпилата доказателствена преклузия,
споразумение по чл.51 СК не се отразява по отношение крайния извод на съда.
Освен че то е без дата и не се доказва да е единствено, съгласно цитираната
вече
т. 8 от Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 7/77 г. на Пленума на
ВС – „допустимо е в течение на
производството до съдебното заседание, в което ще се постанови решение за развода
по взаимно съгласие, да се направи писмено
или устно изложение по споразумението. При
устно изложение задължително е вписването му в протокола на заседанието.“ Ето защо за настоящата инстанция релевантно по отношение на
уговорените имуществените отношения между бившите съпрузи е отразеното в
бракоразводното решение.
От съдържанието му се установява, че „страните са уредили
имуществените отношения помежду си“, като в мотивната част е и изрично
посочено, че това уреждане е „изцяло“. Предявените искове по чл.59, ал.1 ЗЗД
касаят имуществени претенции произтичащи именно от прекратеното семейно
правоотношение между страните. Видно от исковата молба - по първия от исковете
сумата от 9809,37лв. се претендира като половината от стойността
на подобрения, заплатени с „общи средства по време на брака“, а по втория от
исковете сумата от 8175лв. се претендира на база твърдения за съвместно изплащане на кредита към
ЦКБ АД с „общи семейни средства“. Следователно тези претенции са обхванати от
уреденото вече в споразумението (спогодба) и не подлежат на пререшаване по
предприетия ред.
С оглед
изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл
по недопустими искове, поради което решението му подлежи на обезсилване на
основание чл.270, ал.3 ГПК, а производството следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК
въззиваемият – ответник по предявените искове, има право на поискани разноски.
От приложените по делото договори за правна защита и съдействие се установява,
че тези разноски се изразяват в платени адвокатски възнаграждения, съответно –
1000лв. за първоинстанционното производство и 500лв – за въззивното
производство. В тези размери разноските следва да се присъдят в тежест на С.А..
При тези
мотиви Хасковският окръжен съд:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №
368/31.05.2019г., постановено по гр. д. № 2395/2018г. по описа на РС- Хасково.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 270, ал. 3 ГПК производството по
в.гр.д. № 555/2019 г. по описа на ОС-Хасково.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
С.Т.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Д.И.И. с ЕГН ********** и
адрес:г***, сумата от 1500лв. – съдебни разноски, от които 1000лв. – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по първоинстанционното
производство и 500лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: