РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Монтана, 15 юни 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 01.06.2023 г. в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното от съдия
РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 327 по описа
на АдмС – Монтана за 2023 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 62 и сл. от
ЗИНЗС.
Образувано
е по жалба на В.В.Б., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ
Бойчиновци против Заповед № Л-1111/20.03.2023 г. на Зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София, с която му е отхвърлена молбата да бъде преместен от затвора гр. Враца /ЗООТ
– Бойчиновци/ в затвора гр. София за доизтърпяване на наложеното наказание.
С жалбата се твърди, че оспорената заповед не отговаря на
изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а именно право да иска
преместване има осъденото лице, когато е налице промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъдения поддържа контакти. Жалбоподателят
счита, че неправилно в мотивната част на заповедта е прието, че промяна на
адреса на членове от семейството му, на осъденото лице или на близките му
роднини, след постъпване на осъденото лице в затвора не е от предвидените
основания за искане на преместване, като излага доводи, че е точно обратното и
то като единствено основание по тази точка. Изложени са съображения, че видно
от представените допълнителни писмени документи към молбата за родствени връзки
на жалбоподателя и удостоверение за постоянен адрес *** е, че единствен негов жив
роднина е брат му - К*** В.Б., с адрес на територията на гр. София. Твърди, че
правилно е прието, че брат му е посетил затвора в гр. Враца с цел свиждане на
дата 28.08.2021 г. Това е така, тъй като същият е с малко дете и е невъзможно
да пътува до гр. Враца, още повече до гр. Бойчиновци /обл. Монтана/, както и да
получи подкрепата и вниманието от единствения си близък роднина - неговия
собствен брат и племенничката му. Не отговаря на действителността твърдяното в
заповедта, че е посещаван редовно от съпругата си, тъй като лицето Й.М. не му е
съпруга и няма граждански брак с нея. Твърди, че семейна подкрепа може да има
само и единствено от неговия брат К*** Б.. Счита за неправилен извода на зам. гл.
директор на ГДИН за единствен мотив да не бъде уважена молбата му, а именно, че
липсват доказани контакти между него и брата му /няма регистрирани посещения в
затвора - гр. Враца/. В молбата и допълнението към същата твърди, че са изложени
основателни факти и обстоятелства, поради които К*** Б. е в невъзможност,
независимо от силната си привързаност към брат си да го посещава. Това е и
водещият мотив да поиска преместване в затвора в гр. София, с цел да не бъде
прекъсната съществуващата близка връзка между двама братя. С оглед тези факти,
счита че е допустимо от закона и морално оправдано да бъде преместен в затвора в
гр. София, като по този начин бъдат улеснени социалните му контакти с неговия
брат. Излага съображения, че целите на превенцията и превъзпитанието на
лишените от свобода са по-лесно постижими, когато лицата търпящи наказание имат
семейна и социална подкрепа на близките си. Моли съда, след запознаване с
цялата документация и досието му, изложеното в жалбата и съгласно изискванията
на закона, да приеме обжалваната заповед за неоснователна и незаконосъобразна,
като я отмени и уважи молбата му. В с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв.
Е.Й. – САК, с пълномощно по адм. дело № 229/2023 г. по описа на АдмС – Враца,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи с всички произтичащи последици от
това, а именно да бъде отменена заповедта и да се допусне преместване съгласно
закона по ЗИНЗС в Затвора – гр. София. Претендира разноски по Закона за
адвокатурата в минимален размер по чл. 38, ал. 2. В писмени бележки адв. Й. излага
аналогични на тези в жалбата доводи, като в допълнение поддържа, че от
разпитаните в съдебно заседание свидетели става ясно, че единствената, която е
посетила от задържането до момента В.Б. *** е Й.М., която заявява, че е живяла
на семейни начала със същия, но от 2017 г. са се разделили и тя има свое
семейство, като го е посетила в условията на задържането му с цел предаване на
храна и все пак контакт с познат човек. Това е и единственият близък човек на
територията на обл. Монтана, който има възможност да посещава л/с и с него да
провежда ограничени социални контакти. Действително, при привеждане в
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъденото лице
е правилно преценено от администрацията на ГДИН, МП с оглед наличието на
постоянен и настоящ адрес ***, осъденото лице да бъде приведено за изпълнение
на наказание в Затвора - гр. Враца, като най-близко пенециарно заведение до
постоянния и настоящ адрес на осъденото лице. Но тези факти и обстоятелства са
се променили по време на изтърпяване на въпросното наказание. Осъденото лице Б.
е с променена адресна регистрация и същата вече е на територията на Столична
община - гр. София. Отделно се установи, че л/с Б. е родом от гр. Перник,
където е изкарал по-голямата част от своя живот и единствено връзката му с М.
до 2017 г. е била причината да се премести в гр. Монтана. Също така счита, че няма
обективна пречка л/с да бъде преместен в друго пенециарно заведение от същия
тип под общата структура на ГДИН, МП и то в съседна област на настоящото
пенециарно заведение, което няма да изисква допълнителен финансов или кадрови
ресурс, а същевременно ще изпълни едно човешко право на всеки лишен от свобода
да бъде по-близо до близките и роднините си, с които да може да контактува, в
противен случай държавата чрез своята репресивна функция по изпълнение на
наложено наказание ще ограничава излишно права на лишените от свобода без
налична обосновка.
Ответникът Главен директор на ГДИН –
София, в придружително писмо към подадената жалба от В.В.Б., оспорва същата
като излага съображения, че административният акт е издаден от компетентен
орган, в установената форма и в съответствие със законовите процедури, съгласно
целта на закона и целите на наложеното наказание. Както в процесната заповед,
така и в съдържащото се в административната преписка писмо с № ИЗ-572/17.01.2023
г. на ГДИН, с оглед смяната на постоянния адрес на осъдения на 13.12.2022 г. на
територията на област София, която смяна е извършена след постъпване в местата
за лишаване от свобода, не е сред предвидените от закона в чл. 62 от ЗИНЗС
основания за преместване. Относно местоживеенето на близките на територията на
област София, които поради отдалечеността на затвора град Враца, изпитват
затруднения да го посещават, съгласно чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, то следва
да бъде представен документ, удостоверяващ постоянния адрес на близките на
територията на град или област София. Видно от втората страница от личното
досие на осъдения госпожа Й.М., е посочена лично от осъдения в кръга от близки
лица като съпруга. Без значение дали фактически между лицата има сключен
граждански брак /законодателят не го изисква изрично в хипотезата на чл. 62,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС/, тя е близкият човек, който го е посещавала изключително
редовно и постоянно. Рядко сред сведенията за посещения на лишените от свобода
се наблюдава подобна честота на свижданията. От друга страна, извън единственото
посещение, осъществено на 28.01.2021 г. от брат му - К*** Б., няма нито едно
друго сведение или доказателства за поддържане на контакти между тях под
каквато и да е форма. В този смисъл заявената „силна привързаност“ е голословна
и не провокира преместване с цел запазване на контакти, които по съществото си
липсват. Ответникът излага съображения, че административният орган е издал акта
си след изясняване на релевантните за спора факти, а направените правни изводи
са базирани изцяло на събраните в хода на производството доказателства. С оглед
на гореизложеното, моли съда да отхвърли жалбата на лишения от свобода В.В.Б..
В с.з. ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. Христова, с представено
пълномощно, която оспорва жалбата. Поддържа представеното по делото писмено
становище и претендира присъждане на разноски в ползва на ГДИН.
Прокурор при Окръжна прокуратура – Монтана, встъпил при условията на чл.
16, ал. 1, т. 3 от АПК, намира жалбата на В.В.Б., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в затворническо общежитие от открит тип гр. Бойчиновци към Затвора –
гр. Враца против заповед № Л-1111/20.03.2023 г. на Зам. гл. директор на ГДИН –
гр. София за неоснователна, а оспореният с нея акт за правилен и
законосъобразен. В Писмено заключение излага подробни мотиви, а именно, че към
момента на постъпването в затвора Б. е бил с постоянен адрес ***, поради което
в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 4.5 от Заповед № Л-919 от
08.03.2017 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София изтърпява наложеното му наказание в затвора в гр. Враца. Упражняването
на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един
затвор в друг е ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1-5 от ЗИНЗС
хипотези. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода
от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за
придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при
изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично
заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от
свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с
изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода. Видно от оспорената заповед, административният
орган се е произнесъл налице ли са или не предпоставките за удовлетворяване на
искането за преместване. Видно от съдържанието на депозираната молба, Б. е
посочил, чрез своя адвокат, че неговият брат К*** Б. е единствен близък
роднина, като той има възможност да се възползва от правото на свиждане с
осъдения. По делото се установява, че К*** Б. е брат на лишения от свобода В.Б..
Установява се също видно от приложено по делото удостоверение за постоянен
адрес № 08958/09.08.2019 година, че К*** Б. има регистриран постоянен адрес ***,
считано от 09.08.2019 г. От представената административна преписка се
установява, че жалбоподателят е посетен от брат си К*** Б. един път на
28.01.2021 година. Нормата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС предвижда две
хипотези: настъпване на промяна в постоянния адрес на семейството на лишения от
свобода или настъпване на промяна в постоянния адрес на лицата, с които
осъдения поддържа контакти, като молбата може да изхожда както от близките,
така и от лишения от свобода. И в двата случая, промяната в постоянния адрес
следва да бъде установена по надлежния ред, като в първия случай, съответното
лице, следва да е от членовете на семейството на осъдения, а във втория -
релевантно е поддържането на контакти - редовни, между лишения от свобода и
това лице. Във втория случай, проверката се извършва по реда на чл. 40а от
ППЗИНЗС, съобразно която, преместването на лишения от свобода по чл. 62, ал. 1,
т. 3 ЗИНЗС, се извършва след проверка и наличие на данни за поддържане на
социални контакти с близките му или с посочените от него лица. От справка от
Затвора – Враца на проведените свиждания на лишения от свобода Б. за периода от
настаняването му в затвора Враца за изпълнение на присъдата до датата на
издаване на оспорваната заповед става ясно, че посочената от администрацията на
ЗООТ Бойчиновци като съпруга на Б.Й.М., го е посещавала изключително редовно. В производството са събрани и доказателства
- писмени /справка от ЗООТ/ и гласни /разпит на К*** Б. и Й.М./, от които се
установява, че към датата на започване на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода от жалбоподателя, М. и В.Б. не са били във фактическо съжителство, т.е. не
са живеели на семейни начала. В случая прокурорът приема, че настоящата
хипотеза попада в предложение второ на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС - по молба
на жалбоподателя при промяна на постоянния адрес на лицата, с които лишения от
свобода Б. поддържа контакти. Братът на лишения от свобода, не се включват в
понятието „членове на семейството“, съобразно § 1, т. 20 от Закона за здравното
осигуряване, според който, „членове на семейството“ са съпруг, съпруга, деца до
18-годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст,
а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни - независимо от възрастта.
Приложението и тълкуването на посочената законова разпоредба се налага поради
факта, че именно там е дадена легална дефиниция на понятието „членове на
семейството“. По делото съобразно представените доказателства се установява, че
братът на лишения от свобода има регистриран постоянен адрес *** от 09.08.2019
година, който факт е съществувал и към датата на постъпването на В.Б. за
изтърпяването на наложеното му наказание в затвора в гр. Враца поради което не
е налице императивното изискване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да е настъпила промяна в постоянния адрес на лицата, с които осъдения
поддържа контакти, т.е. не е налице промяна в постоянния адрес на К*** Б.. Не е
налице и второто кумулативно изискване за наличие на контакт между
жалбоподателя и неговия брат. За периода от постъпването на В.Б. в затвора в
гр. Враца на 23.07.2021 година, до датата на издаване на оспорваната заповед -
20.03.2023 година , т.е. за една година и осем месеца К*** Б. е посетил брат си
само веднъж един месец след постъпването на жалбоподателя в затвора на
28.08.2021 година.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Административният съд Монтана, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че В.В.Б.
понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Бойчиновци към
Затвора – гр. Враца. Постъпил е в Затвора – гр. Враца на 23.07.2021 година за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ с присъда по НОХД № 75/2018
година по описа на Окръжен съд – Монтана. Към момента на постъпването в затвора
Б. е бил с постоянен адрес ***, поради което в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 4.5 от Заповед №
Л-919 от 08.03.2017 година на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – София изтърпява наложеното му наказание в затвора в гр.
Враца.
С Молба рег. № 643/22.12.2022
година от адв. Е.Й. *** в качеството на защитник и процесуален представител на В.Б.,
е отправено искане за преместване на Б.
в затвора гр. София. В искането е посочено, че мотивите за преместването са
породени от социални съображения и осъществяване на социални контакти с роднини
и близки, които са препятствани да го посещават в затвора Враца, в
затворническото общежитие в гр. Бойчиновци. Твърди се в искането, че са
настъпили редици нови обстоятелства, които са повод за преместването на
жалбоподателя в затвора гр. София, едно от които е смяната на постоянния адрес
на Б. на територията на гр. София, като е приложено удостоверение
за постоянен адрес № 18530/13.12.2022
година.
С писмо № ИЗ-572/17.01.2023
година на ГДИН София адв. Й. е уведомен, че смяната на постоянния адрес на
лишеното от свобода лице не е сред основанията за преместване в друг затвор на
територията на страната. В депозираното искане не се сочат нови обстоятелства,
които да обосноват преместване. В тази връзка е указано да бъдат представени
документ, удостоверяващ родствени връзка на близките на Б., документи,
удостоверяващи постоянния адрес на близките на територията на гр. София и
доказателства за контакт с лишеното от свобода лице.
В отговор на дадените указания адв.
Й. уведомява Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, че Б. има
само един жив роднина и това е неговият брат К*** В.Б., който е с адресна
регистрация на територията на гр. София,
за което са представени и съответните удостоверения – за родствени връзки и за
постоянен адрес. Поради горното отново
заявява искане за преместването на Б. в затвора в гр. София за осъществяване на
социални контакти с брат си и с племенницата си.
Със заповед № Л-1111/20.03.2023 година Зам. главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е отхвърлено искането
на В.Б., чрез неговия процесуален представител адв. Й., с мотив, че не са
налице основанията, изрично посочени в чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. След анализ
на относимите към искането факти и обстоятелства, административният орган
установиява, че от постъпването му в местата за лишаване от свобода и до
настоящия момент лишеният от свобода В.Б. е посещаван изключително редовно от
съпругата си Й.М., с посочен адрес ***, спорадично от други близки с посочени
адреси на територията на област Монтана и веднъж на 28.08.2021 г. от брат си,
като не са налице други данни за контакти между тях. В този смисъл твърденията,
че братът и племенничката на лишения от свобода са единствените му близки
роднини, са едностранно поднесени. В молбата е акцентирано върху необходимостта
осъдения да получава по-голяма семейна подкрепа, а същевременно е пренебрегнат
факта, че редовно такава лицето получава от съпругата си. Представеният документ
за постоянен адрес на брат му, сам по себе си, не е достатъчен за уважаване на
молбата, тъй като изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС са кумулативни и
задължително предвиждат наличие на контакти между лицата, поради което
позоваването само на едно от тях не е годно да породи целения правен резултат. С
оглед на гореизложеното, в съответствие със задължението си да съдейства за
поддържане на контакта със семейната среда, в случая със съпругата на лицето,
която го посещава редовно и липсата на едно от кумулативните изисквания на чл. 62,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, преместване на това правно основание не може да бъде
реализирано.
От показанията на разпитаната като свидетел
Й*** М. се установява, че с В. е живяла на фактически начала около 3-4 годни до
2017 г. малко след катастрофата, за която е осъден в момента. Запазили са
приятелски отношения, чуват се по телефон, помагат си взаимно, но после не са
живеели заедно, като тя живее в с. Б*** . В Монтана жилището е било нейно, но
вече е продадено. Посещавала го е в затвора. Той е родом от Перник и друг
роднина на територията на Монтана няма. Когато са заживели заедно е дала съгласие,
за да се регистрира на адреса в гр. Монтана и
най-вероятно той от тогава не си е променял адресната регистрация.
От показанията на разпитаната като свидетел
К*** Б. се установява, че е брат на В.Б. и той е единственият му жив роднина, с
изключение на леля, която живее в САЩ. Живее в София от 2015 г. като преди това
е живеел в Перник. Брат му си е живеел също в Перник. Пътувал е до Монтана и
пак се е връщал в Перник. Постоянно са се виждали в Перник. Когато е живеел на
семейни начала с Й. ***, но не е бил само в Монтана и са се виждали. Заявява,
че са доста близки и това, че е в Бойчиновци представлява трудност за него да
го посещава, тъй като има и малко дете. Чува се с брат си по телефона, горе –
долу на около две седмици, понякога всяка седмица, зависи той как има
възможност да му се обади, защото не може да го търси. Телефонът работи, обаче
много лошо и почти нищо не се чува. Пращал му е пари по пощата, но не го
ангажира, защото е наясно със семейното му положение.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповедта
представлява ИАА подлежащ на оспорване, с който се засягат права и законни
интереси на нейния адресат. Същата е получена на 21 03 2023 г., а жалбата
против нея е подадена на 27 03 2023 г., което е в законоустановения 14 дневен
за оспорване, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.
Оспорената в настоящето
производство заповед е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата
на чл. 62, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно
чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС - Осъдените се разпределят в местата за лишаване
от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват
наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4,
както следва: в затворническите общежития от открит тип – осъдените с
първоначално определен общ режим.
Съгласно
чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС - Преместването на лишени от свобода от един затвор в
друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" при наличие на изчерпателно изброените в
т. 1-5 условия.
Безспорно, както от удостоверението за съпруга и родствени
връзки /л. 32 по адм.д. № 229/23 на Адм Съд Враца/, така и от показанията на свидетеля
К*** Б., се установява, че той е единственият жив близък роднина на л/св В.Б., който
живее на територията на РБьлгария, отделно от тяхна леля, която живее в САЩ.
Съгласно удостоверение за постоянен адрес /л. 31 по
адм.д. № 229/23 на Адм Съд Враца/ на К*** В.Б., както и от показанията на същия
този свидетел, неговият постоянен адрес ***, където и живее от 2015 г. Л/св В.Б.
няма деца, родители или съпруга, което също е безспорно установено
обстоятелство.
Преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва при определени условия, така както същите са изброени в чл. 62, ал. 1,
т. 1- т. 5 на ЗИНЗС, като в основата и съществото си целите за това се свързват
със ресоциализация на тези лица и подпомагане на тяхната личностна промяна за
законосъобразен начин на живот в обществото. В изпълнение на тези цели лишените
от свобода се настаняват в места, където да изтърпяват наложеното им наказание,
което да е съобразено, доколкото е възможно, с местоживеенето на техните
близки, семейство или лица, с които поддържат контакти. Основното и релевантно обстоятелство е именно възможността
за поддържане на контакти с лицата близки за л/св. В тази връзка, след като
л/св е родом от гр. Перник, но поради фактическо съжителство е имал постоянен
адрес ***, където няма други роднини и е настанен в място за лишаване от свобода
по неговия постоянен адрес, то този състав не счита, че следва да се изисква от
роднините му да си сменят адреса, за да може същият да бъде преместен в място,
където най-безпрепятствено да може да се вижда и поддържа контакти със своите
близки, без значение какви са – семейство/роднини или близки, с които се
поддържат контакти. С оглед на това буквалното следване изискванията на закона ги
лишава от съдържание, същите остават единствено формални без да служат на целите
на закона, а тя е, както да запази, така и да гарантира, че л/св свободно ще
има контакти със своите близки. В тази връзка следва да се има предвид, че един
човек е напълно възможно да има няколко близки, предвид неговата социална
функция. Обстоятелството, че л/св е близък с лицето Й.М., която го посещава в
гр. Бойчиновци, не променя обстоятелството, че единственият за него жив роднина
на територията на РБългария е неговият брат, който живее в гр. София и който
изрично заяви, че са в близки отношения с брат си, но не може да го посещава
поради семейни причини. Не се споделя твърдението, че като брат, К*** Б. не е
сред кръга от членове на семейството на л/св, тъй като ЗИНЗС не поставя
изискване близките отношения да са единствено с член от семейството, а подобно
стеснително тълкуване е несъответно на целта на закона.
Това, че за периода от постъпването на В.Б. в затвора в гр.
Враца - 23.07.2021 година, до датата на
издаване на оспорваната заповед – 20.03.2023 година, К*** Б. е посетил брат си
само веднъж, не може да бъде основание за отказ от преместване. АО не е
изследвал причините, поради които братът на л/св не го е посещавал в гр.
Бойчиновци, нито е проверявал другите възможни средства за контакт с него,
респ. изпращането на каквато и да било подкрепа. В тази връзка показанията на
свидетеля К*** Б. са, че същият е семеен с малко дете, а мястото където е
настанен брат му е отдалечено от мястото, където живее и му е трудно да го
посещава. Пращал му е пари, чува се с него по телефона, като връзката е такава,
че не се чува добре.
Отделно от изложеното следва да се има предвид, че хипотезите в
чл. 62 на ЗИНЗС, в които законодателят предвижда възможност за преместване, са
няколко и са алтернативни, като в т. 4 на закона е предвидено наличието на
други важни съображения, свързани с ресоциализацията на лишения от свобода, а
последната е от първостепенно значение и на практика се припокрива с
възможността за контакт с близки и роднини на лицето.
При горните съображения, този състав приема оспорената Заповед
за незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № Л-1111/20.03.2023 г. на
Зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл. 62 и сл. от ЗИНЗС.
На основание чл.138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :