№ 77
гр. Пловдив, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора А. Янков
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600201 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава 33-та НПК.
Образувано е по депозирано от М. Х. А., чрез защитника й адв. Г. К., искане за
възобновяване на в.н.о.х.д. № 393/2022 г. по описа на ОС-Пловдив, с влязлото в сила
по което решение № 134/27.03.23 г. е потвърдена присъдата № 260030/21.12.21г. по
н.о.х.д. № 676/19г. по описа на РС-Карлово, с която тя е осъдена, на основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, на шест месеца лишаване от свобода при „общ“ първоначален режим и
на лишаване от право на управление на МПС за срок от две години и шест месеца за
престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.
С искането се твърди няколкоаспектно съществено процесуално нарушение,
допуснато от първоинстанционния съд и неглижирано от въззивната инстанция –
предубеденост на съдебния състав, немотивирано игнориране на част от
доказателствената база по делото за сметка на различни предположения и позоваване
на „житейската логика“ и позоваване на невалиден доказателствен източник. В
аргументацията на това касационно основание са преплетени доводи за
необоснованост на фактическите констатации на съдилищата по фактите. Обосновава
се и оплакване за явна несправедливост на наказанието. В петитума на искането се
съдържат две алтернативни искания – да бъде разпоредено ново разглеждане на делото
в първата инстанция след възобновяването му и отмяна на постановените съдебни
актове или да бъде изменена присъдата в частта относно наказанието лишаване от
свобода, което бъде намалено на три месеца.
При пренията искателката и нейният защитник не добавиха нещо ново към
изложената в искането аргументация.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че искането е неоснователно и
1
следва да бъде оставено без уважение. Изложи контрааргументи към всяко от
съображенията за незаконосъобразно процедиране на решаващите съдилища.
Пловдивският апелативен съд, като касационна инстанция, след като провери
данните по делото и съобрази мотивите на инстанционните съдилища и
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на
чл. 420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от
НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т.
5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на
визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо.
Разгледано по същество, се оказа неоснователно, тъй като ПлОС и КРС не са
допуснали твърдените нарушения.
1. Вярно е, че използваните от районния съд изрази, образуващи констатацията,
че твърденията на осъдената за употреба на съдържащо алкохол лекарствено средство
„удобно обслужвали“ каузата на защитата, не са подходящи за съдебен акт. От
използването им обаче не следва бездруго извод за пристрастност към обвинителната
теза. Прав е представителят на АП-Пловдив да наблегне на контекста, в който са
употребени спорните изрази – районният съд е обсъждал обясненията на осъдената
като част от доказателствената съвкупност и ги е отхвърлил след съпоставка с други
доказателствени средства, а констатацията за обслужване на защитната теза е
оформена като заключение, а не като съставна част на този анализ.
2. Не е приемливо и алтернативното възражение на защитата – че обяснението
на осъдената, че шофирала, защото не била приела алкохол, а единствено три дози
„шведска горчивка“ (за която едва в процеса на делото разбрала, че съдържа 43%
алкохол,) било отхвърлено поради закъснялото му депозиране. Всъщност това нейно
твърдение действително е квалифицирано като закъсняло, но не е отхвърлено заради
това.
Като основни индикатори за недостоверност инстанционните съдилища са
фиксирали (1) експертно доказаното наличие на алкохол в кръвта на А. при
(хипотетично) изваждане на алкохола от посоченото от нея количество „шведска
горчивка“ и (2) физическата невъзможност употребяващият в продължение на
десетилетия този лекарствен препарат да не почувства ефекта от ударния му прием
(три дози наведнъж).
По-нататък са се позовали и на факта, че непосредствено след деянието А. е
участвала в оформяне на протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол,
при което не само не споменала на изготвилия протокола св. И.Х. за горчивката, а и
посочила, че е приела друг вид лекарствен препарат (еспирифен) и отделно бира. За
горчивката тя съобщила две години по-късно, в края на съдебното следствие пред
първата инстанция. Адв. К. е прав, че подсъдимият може да дава обяснения по всяко
време и доколкото пожелае, но същевременно пропуска, че преценката за правдивост
на едно или друго негово твърдение трябва да държи сметка и за съдържанието на
противоположните му изявления, и за процесуалния момент, когато са депозирани
едните и другите, и за възможността му да откликне с обяснения на промените в
доказателствената съвкупност, и за особеностите на човешката памет, която има по-
силен възстановителен ефект по отношение на по-близки събития.
3. В подкрепа на идеята за предубеденост на районния съд искателят насочва
вниманието и към отказа на КРС да организира експертна проверка на
предположението на адв. С. (тогавашния защитник на А.), че температурата, при която
е била съхранявана кръвната й проба, компрометирала точността на изследването за
2
налачие на алкохол. Първоинстанционният съд действително е отбелязал, че нямало
доказателства, които да обосноват съмнение по въпроса.
В това съображение обаче не се съдържа твърдяната предварителна преценка за
достоверност на доказателствата. Процесуалният закон обвързва решението за
назначаване на експертиза с констатация за съмнение по въпрос, решаването на който
изисква специални знания – вж. ал. 2 на чл. 144 НПК. Посочената норма изисква
сезираният с претенция за експертиза ръководно-решаващ орган да провери дали
доказателствените сведения за дадения факт са предизвикали или имат капацитет да
предизвикат спор между страните, за решаването на който са необходими специални
знания. Въпросът за спазването на температурите изисквания за транспортиране на
кръвната проба не е бил спорен до момента, когато в с.з. от трети юни защитникът на
осъдената се е позовал на интернет сведения за температурата на въздуха и на
собствения си житейски опит при ползване на хладилна чанта. Излиза, че не се е
появил спор в класически (процесуален) смисъл. Следвайки споменатото изявление на
адв. С., съдебното определение очевидно е имало предвид именно липсата на подобен
релевантен спор, така че и това оплакване на защитата не се оказа основателно.
4. Следва оспорване на приетите за установени фактически положения.
Избраният подход не съобразява, че съдът по възобновяването няма правомощие да
преценява правилността на изводите на инстанционните съдилища по фактическата
страна на казуса. Това, което може и следва да стори, е да провери дали изграждането
на тяхното вътрешно убеждение е отговаряло на изискванията за формална
правилност. След съответна проверка ПАС стигна до извода, че КРС и ПОС са
изпълнили обективно логичен и всеобхватен анализ на валидната доказателствена
съвкупност, а преценката за неправдивост на уверението на М. А., че не била наясно,
че е приела алкохол, е убедително оформена. Не се забелязва игнориране на
доказателствени източници, неправилно интерпретиране на тяхното съдържание или
позоваване на данни, които нямат характера на доказателства.
По-конкретно:
4.1. Не е вярно, че показанията на бабата на искателката били игнорирани.
Всъщност те са обсъдени редом с другите доказателствени средства и са отхвърлени
като неинформативни – възрастната жена не е могла да даде сведение за точното
количество и време, когато нейната внучка била пила от „шведската горчивка“.
4.2 Не е приемливо становището, че възпроизведеното от полицая св. К.
извънпроцесуално изявление на осъдената за употреба на алкохол стояло в основата
на потвърдителното решение на окръжния съд. Видно от разсъжденията в пункт 2 на
настоящото изложение, изключването на показанията на св. К. според желанието на
искателката не би имало необходимия потенциал да видоизмени осъдителния извод.
4.3 Вярно е, че решаващите съдилища се се позовали и на житейската логика, по-
точно на липсата на логика в това употребяващият даден препарат да не знае, че
съдържа алкохол. ПАС не оценява приложеният подход като порочен. Въпросната
констатация не е изведена като самостоятелно съображение за отхвърляне твърдението
на осъдената, а е вплетена в анализа на доказателствата като добавъчен аргумент,
което особено ясно личи в мотивите на въззивното решение. Така че не е основателно
виждането на адв. К., че съдилищата по фактите били изградили своето вътрешно
убеждение единствено върху житейската логика, респ. цитирането на съдебна
практика, в която подобен подход е подложен на критика, е безсмислено.
4.4 Предложеното тълкуване на констатацията на ПРС, че твърдението за
употреба на горчивката не е могло да бъде подложено на „своевременна проверка“
(заради късното му депозиране), е изцяло превратно. Според адв. К. ставало дума за
признание на районния съд, че не бил извършил доказателствена проверка на
3
обясненията на А. в коментираната им част. Всъщност следващите мотиви убеждават в
противното – нейните обяснения са детайлно съпоставени с останалите
доказателствени средства. Съвсем очевидно е какво е имал предвид районният съд: ако
при медицинското изследване А. беше изложила твърдението за прием на горчивката,
е щяло да бъде извършено и доказателствено, и експертно изследване на нейното
твърдение, за да се търсят следи от употреба на този лекарствен препарат в нейния
организъм, в съзнанието на свидетели, в документация за предписването/закупуването
му и т.н. А А. не само не е съобщила, че е употребявала горчивката, но не е дала и
разбираемо обясненние защо се е въздържала да стори това в онзи подходящ за
всестранна проверка момент.
*
Не се споделя и оплакването за явна несправедливост на основното наказание.
При неговото определяне са приложени точно критериите за индивидуализация, преди
което значението и силата на всяка от двете противоположни категории обстоятелства
по чл. 54, ал. 2 НК са конкретно преценени. Споделима е преценката, че смекчаващите
обстоятелства са многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Вярно е, че решаващите
инстанции изрично не са посочили изминалият от престъплението дълъг период от
време, който е накърнил изискването по чл. 22 НПК за разумен срок на разглеждане на
делото. Явно обаче мислено са го отчели, след като са определили срок на наказанието
лишаване от свобода два пъти по-нисък от минималния. ПАС не вижда основание за
по-голяма снизходителност. Намаляването му до предвидения в общата част на НК
минимум от три месеца би компрометирало изискването по чл. 35, ал. 3 НК за
съответствие между деяние и наказание.
Може да се обобщи, че направеният от районния съд и споделен от окръжния
съд санкционен избор е оптималният, поради това не подлежи на ревизиране по реда
на настоящото извънредно производство.
*
В заключение – касационната инстанция не констатира нарушение в
прилагането на материалния и процесуалния закон, допуснато от инстанционните
съдилища, така че искането за възобновяване следва да бъде отхвърлено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М. Х. А. за възобновяване на
в.н.о.х.д. № 393/2022 г. по описа на ОС-Пловдив, с решение по което е потвърдена
присъдата по н.о.х.д. № 676/19г. на Карловския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5