№ 9770
гр. София, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110161303 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът Д. М. В., ЕГН **********, адрес гр.
София, ., дължи сумата 1 420,58 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 16.06.2021г. до изплащане на
вземането, 145,09 лева мораторна лихва от 15.09.2019г. до 26.04.2021 г., 55,00 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със
законна лихва от 16.06.2021г. до изплащане на вземането, и 10,16 лева мораторна лихва от
01.07.2018г. до 26.04.2021 г., присъдени със заповед от 28.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34348/21 г. на СРС. Поддържа, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственик на
топлоснабдения имот – апартамент № 9 в гр.София, ул. Поп Богомил 2, вх.Б, ет.1 над
магазините. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна
енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от ответника. Твърди, че съгласно Общите условия,
одобрени 2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в
45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „ПМУ Инженеринг” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана
по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, но
1
ответникът възразил срещу издадената заповед, което обуславя интереса от търсената с иска
защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства позволяват да се направи извод, че за
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна
енергия в сградата, в която ответникът е собственик на имот - апартамент № 9 в гр.София,
ул. Поп Богомил 2, вх.Б, ет.1 над магазините. В тази насока е приложеният по делото
нотариален акт, обективиращ договор за покупко-продажба на апартамента сключен на
15.12.2011 г., по силата на който ответникът придобил имота. Като собственик, ответникът
е клиент на топлинна енергия и съответно е обвързан от облигационна връзка с предмет –
доставка на топлинна енергия и дължи цената й.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът на ответника, е
2
доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени
разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /№ 16-334/200 г., отменена, и № Е-
РД-04-1/2020 г./. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна
енергия извършено от ФДР, като са издадени изравнителни сметки. В имота има монтирани
четири отоплителни тела и 4 топлоразпределителя, по показанията на които е отчетен
разходът. Ползва се топла вода, отчетена по показанията на водомер за топла вода.
Начислена е топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички
потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата.
Следователно, в имота е доставена ТЕ, стойността на която съгласно заключението възлиза
на 1414.25 лв., за които искът следва да се уважи предвид липсата на доказателства за
плащане от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на "ПМ. с
договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период и ответникът дължи цената й, която съласно представеното по делото извлечение по
абонатен номер възлиза на 50.20 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен
срок от периода, за който се отнася. С оглед установената дължимост на главното
задължение и настъпилия съобразно определения в общите условия падеж на задължението
за заплащане на цената на потребената топлинна енергия за съответния отчетен период,
ответникът е изпаднала в забава и без да е необходима покана. В полза на ищеца е
възникнало вземане за обезщетение за забава, което за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021
г. и за дължимата главница възлиза на 144.44 лв., за които искът следва да се уважи и
3
отхвърли до пълния предявен размер. Върху дължимата главница за дялово разпределение
обезщетението за забава възлиза на 9.27 лв. за процесния период, за които искът следва да се
уважи.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 32.62 лв., 250 лв.
депозит в.л. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 379.65 лв.
Относно разноските в заповедното производство, дължими са 81.98 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и
адрес на управление гр. София, ., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Д. М. В., ЕГН **********,
адрес гр. София, ., дължи сумите: 1414.25 лв. цена на доставена от дружеството топлинна
енергия от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.06.2021г. до
изплащане на вземането, 144.44 лв. мораторна лихва от 15.09.2019г. до 26.04.2021 г., 50.20
лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 16.06.2021г. до изплащане на вземането, и 9.27 лв. мораторна лихва от
01.07.2018г. до 26.04.2021 г., присъдени със заповед от 28.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34348/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за установяване дължимостта на вземанията за главница за топлинна енергия за
разликата над 1414.25 лв. до предявените 1 420.58 лв., за мораторна лихва върху нея за
разликата над 144.44 лв. до претендираните 145.09 лв., за такса дялово разпределение над
50.20 лв. до претендираните 55.00 лв. и за лихва за забава върху нея над 9.27 лв. до
предявените 10.16 лв.
ОСЪЖДА Д. М. В., ЕГН **********, адрес гр. София, ., да заплати в полза на „Т. София”
ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 379.65 лв. разноски в исковото производство и сумата от 81.98 лв. разноски в
заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „ПМУ
Инженеринг“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5