Р Е Ш Е Н И Е
№ 782
гр.Плевен, 23 декември
2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, седми
състав, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Венелин Николаев
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Николаев административно
дело №1127 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Делото е
образувано по жалба на Земеделски производител /ЗП/ О.И.З.,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ****, срещу уведомително писмо /УП/ изх.№
02-150-6500/1720 от 06.08.2019 г., в частта му, с което е уведомен за отказ на
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по ПРСР 2007-2013
г. за кампания 2016 г., по отношение на парцели, заявени с код АП08.
Сочи, че от
2012 г. е кандидат за подпомагане по мярка 214. На 09.05.2016 г. при подаване
на заявлението е представил сертификат №31730/08.12.2015 г., от контролиращата
го фирма за съответствие с Регламенти /ЕС/ 834/07 и 889/08, според който парцел
39712-42-2-1 е посочен като биологичен. Поради това обстоятелство го е заявил с
код АП03. Останалите парцели от същото заявление са с код АП08, като същите са
трета година в преход. Отказването на финансово подпомагане е мотивирано с
неспазване на базови изисквания след изтичане на минималните периоди на преход
към биологично производство съгласно чл.36, §.1 от Регламент 889/2008 г. Изискванията
на ДФЗ е парцелите да бъдат сертифицирани като биологични 4 година, но не преди
изтичане на 3-тата година. В конкретния случай декларираните парцели, за които
е отказано финансиране са сертифицирани като биологични със сертификат от
16.09.2016 г. Подаването на заявлението за подпомагане е станало по предходния
сертификат №31730/08.12.2015 г. Тъй като декларирането е станало преди новото
сертифициране, е получил УП №01-6500/7931 от 13.09.2016 г., в изпълнение на
което е представил в ОДЗ и ДФЗ Плевен сертификата от 16.09.2016 г., с писмо
вх.№ 02-150-6500/3710 от 04.10.2016 г. Смята, че така е изпълнил ангажимента си
по чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 /по-долу Наредба №11/, с добиването на сертификат до
30.09.2016 г. и представянето му в ДФЗ, най - късно до 30.10.2016 г. Твърди се,
че в случая е налице неправилно прилагане на нормата на чл. 36, т.1 от
Регламент 889/2008, където е фиксиран срока на преход - не по-малък от три
години, преди първата реколта от биологични продукти, но няма ограничение, това
да стане на четвъртата година. В заключение моли съда да отмени обжалвания
отказ като неоснователен.
В съдебно
заседание жалбоподателят ЗП О.И.З., се явява лично. Счита обжалваното УП за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, изразяващи се в неизясняване на фактическата
обстановка и необсъждане на доказателствата, нарушаване на принципа на
служебното начало, съдействие и информираност от административните органи.
Твърди и противоречие с материално правните разпоредби. Иска да се отмени УП, като
се присъдят разноски съгласно представен списък. В представена в срок писмена
защита допълнително твърди, че отказът не е мотивиран, доколкото липсват
обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че не са спазени базови
изисквания. Извършеното позоваване на раздел IV
втори
абзац от Методиката, не може да преодолее липсата на фактически основания. В
пояснителната част на акта се цитира и част от раздел V
на Методиката, съгласно който за парцел, за който е било установено неспазване
на базови изисквания, не се извършва плащане за 2016 г. На л.3 от акта е прието
за неспазено изискването на чл.13, ал.3 от Наредба №11. В случая приложимо е
само препращането към чл.36, §.1 от Регламент 889/2008 на тази разпоредба от
наредбата. Съгласно приложимите норми на регламенти 889/2008 и 834/2007,
периодът на преход на насажденията - в случая орехи, не е фиксиран, като
минималният е три години. От това следва, че този период може да е повече от 3
години, като същите следва да предшестват първата реколта. Такъв период, фиксиран
на 3 години, не е упоменат в Наредба №11. Дори да се приеме, че отказът е
мотивиран с разпоредбите на Наредба №11 и регламентите, би следвало да се установи
по безспорен и категоричен начин, че периодът на преход съгласно регламентите е
изтекъл. Липсват констатации кога е била първата реколта от ореховите
насаждания, което да обоснове извод, че периодът на преход от най-малко три
години преди същата е изтекъл. Съгласно представен сертификат №31730 със срок
на валидност от 31.07.2015 г. до 31.07.2016 г., периодът на преход изтича 2
месеца след подаване на заявлението. Към датата на подаване на заявлението не е
бил изтекъл периодът на преход, поради което не е било възможно при подаване на
заявлението да се декларира, че площите са биологични, тъй като те са признати
за такива с последващ сертификат, издаването на който зависи от извършени
проверки, биологични изследвания и замервания, и издаването на който е
евентуално събитие. При подаване на заявление ИСАК генерира идентификационни
номера, които са подават към контролиращото лице, за да бъдат вписани в сертификата,
поради което не е възможно да бъде издаден сертификат преди подаване на
заявлението в ДФЗ. В отказа не са конкретизирани кои условия за допустимост за
участие по мярката не са спазени, както и правните норми относими към същите условия.
Ответникът по
жалбата – Заместник изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие” – София – редовно призован, не се явява,
представлява се от ЮРК Д.П.. Счита жалбата за неоснователна. ЗП съгласно
Наредба №5 за подаване на заявленията за директни плащания има възможност да
направи редакция на заявлението, като промени съответния код на дейността,
която е заявил. Представя списък с разноски - претендира юрисконсултско
възнаграждение. В писмени бележки допълнително твърди, че с код на дейност за
подпомагане АП08 са заявени 6 парцела с площ 11,31 ха, като този код е за биологично
производство в преход. Съгласно чл.24 от НАРЕДБА
№ 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и
етикетирането /по-долу Наредба №1/, преходният период е 3 години. В резултат от административните проверки е
установено, че са изтекли минималните периоди на преход за всички заявени за
подпомагане парцели с код на дейност АП08, и на основание т. IV от Методиката, е
отказано финансово подпомагане.
Административен
съд-Плевен, седми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства приема за
установено следното:
Безспорно по
делото се установява, че жалбоподателят О.И.З. е регистриран като земеделски
производител с ЕИК ********** и е лице, подпомагано по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. На л.л.127-130 от делото е приобщено УП от 29.11.2013 г., с
което същият е одобрен за участие по тази мярка. В същото писмо са посочени
базови изисквания за управлението - по отношение на монокултурно отглеждане, почистване
от нежелана растителност, използването на торове и продукти за растителна
защита, установени забрани в законодателството, правила за добра земеделска
практика, водене на дневник, спазване изискванията на Регламент 834/2007,
представяне на документи, включително до петата година - сертификат за
съответствие на произвежданите продукти с правилата на биологичното
производство.
От приложената
по делото административна преписка се установява, че заявената за подпомагане
2016 година, е четвърта поред година от поетия от страна на З. аргоекологичен
ангажимент по направление мярка 214 „аргоекологични плащания“ от Програмата. По
делото се установява и факта на подаване от страна на З. на заявление за
подпомагане с УИН 15/200516/86343 от 09.05.2016 г. /л.35/ и приложения, към
което е представена и таблица за използваните парцели за 2016 година. Видно от
съдържанието на тази таблица /л.51/, са заявени 6 парцела в период на преход, с
код АП08, и номера от ИСАК 62596-73-1-1, 83394-52-1-1, 83394-52-2-1,
83394-52-3-1, 83394-52-4-1, 83394-52-5-1. Към заявлението, от страна на З. са
подписани и съответните задължителни декларации, за участие по направление
„биологично растениевъдство“. Видно от посоченото в т.3 от необходими документи
- л. 54, се установява, че е поел задължение, да представи пред ДФЗ, копие от
сертификат, или писмено доказателство за съответствие на произведените
растителни продукти с правилата за биологично растениевъдство, издадени от
контролиращото лице по т.1 /лице, получило разрешение по чл. 18, ал.1 от
ЗПОАПЗПЕС/, който следва да бъде представен от кандидата пред ДФЗ, най- късно
до 30.10. на петата година от първото одобрено заявление за подпомагане.
Установява се
също, че от страна на жалбоподателя З., с допълнително придружително писмо с
вх. Рег.№02-150-6500/3710 от 04.10.2016 г. /л.5/, пред ДФЗ, е представен
сертификат за сертифициране на обработваните от него площи като биологични.
Видно от съдържанието на издаденият сертификат /л.л. 6-7/, се установява, че
същият е издаден на 16.09.2016 г., с валидност до 31.07.2017г., като процесните
площи с номера 62596-73-1-1, 83394-52-1-1, 83394-52-2-1, 83394-52-3-1,
83394-52-4-1, 83394-52-5-1, всички с култура орехи, са сертифицирани като
биологични. Видно от представеният и приет по делото предходен сертификат
/л.л.12-15/, издаден от контролиращото лице, на 08.12.2015 г., със срок на
валидност до 31.07.2016 г., процесните площи са посочени като площи, в трета
поред година на преход, към датата на издаване на сертификата. По делото са
приобщени още сертификат от 18.10.2013 г. /л.л.514-517/, съгласно който
парцели, включително процесните, са в първа година преход; сертификат от
24.06.2014 г. /л.л.512-513/, съгласно който парцели, включително процесните, са
във втора година преход;
Безспорно по
делото се установява също, че към датата на депозиране на заявлението-09.05.2016
г., тези площи са заявени от страна на кандидата, с код АП08 - като в такива, в
период на преход.
По делото се
установява, че въз основа на депозираното от страна на З. заявление за
подпомагане, е издадено процесното уведомително писмо, за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2016, с
изх.№02-150-6500/1720 от 06.08.2019 г. на зам.изпълнителен директор на ДФЗ. Въз
основа на него, е постановена оторизирана субсидия, в размер на 827,24 лв., за
направление биологично растениевъдство, за парцел, заявен с код АП03 /в тази му
част УП не е обжалвано с жалбата/, като по отношение на шестте парцела, заявени
с код АП08, с номера 62596-73-1-1, 83394-52-1-1, 83394-52-2-1, 83394-52-3-1,
83394-52-4-1, 83394-52-5-1, е налице отказ да се заплати сумата от 16082,78
лева.
По делото е
приобщена заповед №03-РД/715 от 27.06.2017 г. /л.л.139-140/ и допълващата я
заповед №03-РД/715/13.12.2018 г. /л.л.148-149/на изп. директор на ДФЗ, с която
на основание чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП на зам. изпълнителен
директор на ДФЗ - П.С., са делегирани правомощия да издава и подписва всички УП
по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане /т.1/.
Видно от съдържанието на процесното
уведомително писмо /л.л.8-11/, за шестте парцела, посочени в табличен вид, с
код АП08 /в период на преход/, е посочено, че за цялата им площ са налице
неспазени базови изисквания, и е отказано финансово подпомагане. Неспазването е
установено при административна проверка, изразяващо се в неспазване на нормата
на чл.13, ал.3 от Наредба №11/06.04.2009г за условията и реда за прилагане на
мярка 214 „АЕП“ от ПРСР, за периода 2007-2013 г. Посочено е също, че за парцел,
за който не са спазени базовите изисквания, се счита за недеклариран. Посочено
е също, че съобразно Методика за намаляване и отказване на годишни
аргоекологични плащания, по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР, за 2007-2013 г., утвърдена
със заповед №РД-03-243/17.03.2017г. на Министъра на земеделието и храните, след
изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно
чл.36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на Комисията /ЕО/ 889/2008, за определянето
на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ №834/2007г. на Съвета
относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти, не се
предоставя финансово подпомагане за площите, заявени за подпомагане по дейност
за преминаване към биологично земеделие /период на преход.
По делото е
приобщена заповед №РД-03-243/17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и
храните /л.141/, с която е утвърдена Методика за намаляване и отказване на
годишни аргоекологични плащания, по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР, за 2007-2013 г.
същата Методика е достъпна на интернет сайта на ДФЗ.
УП е връчено
на 21.08.2019 г., видно от обратната разписка на л.126, а жалбата срещу същото
е подадена на 27.08.2019 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на
л.30, като е приета с вх.№ от 29.08.2019 г. на МЗХГ /л.2/.
Така
установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Съдът намира,
че е сезиран с жалба, подадена от активно легитимирана страна, чиито права и
законни интереси пряко се засягат от оспорения акт в обжалваната му част. С обжалваната
част на УП на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие", се отказва финансово подпомагане за 6 броя парцели по мярка
214, т.е. пряко се засяга правната сфера на ЗП, поради което съдът приема, че
това писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
тъй като съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и
законни интереси на жалбоподателя като адресат на акта, пряко и непосредствено
влече неблагоприятни последици за адресата, следователно подлежи на съдебно
оспорване, което е въведено като правило за всички административни актове.
Следователно
жалбата като подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен
интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в
законоустановения срок за обжалване е процесуално допустима, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Органът,
оторизиран да прилага мерките и схемите, включени в Общата селскостопанска
политика е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в
съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, считано от датата на издаване на
акта за акредитация от министъра на земеделието и храните, изпълнява и
функциите на Разплащателна агенция. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната
им компетентност. Видно от приложената заповед за делегиране на л.л.139-140 от
делото, изп.директор е делегирал на заместник-изпълнителния директор С. /подписала УП/ право да издава и подписва всички УП
по схемите и мерките за директни плащания, част от които мерки е и мярка 214 АЕП.
Следователно УП е издадено от компетентен орган, въз основа на оправомощаване,
извършено въз основа на закона, в кръга на неговите правомощия.
Оспореният
административен акт е писмен, в съответствие с чл.59, ал.2 вр. ал.3 АПК.
По отношение
наличието на мотиви, спазването на процесуалните правила и материалния закон
съдът съобразява следното:
Съгласно
чл.13, ал.3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР, за периода 2007 - 2013 г.,
агроекологичните плащания за периодите на преход по ал.1, т.1, 3, 5, 7, 9 и 10
/настоящата хипотеза касае т.5/, се предоставят на подпомаганите лица за срок,
който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно
чл.36, чл.37, §.2 и чл.38, §.3 на Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008, за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на
Съвета, относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти
по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250
от 18.09.2008 г.). Съдът намира, че в случая относима към предмета на спора, се
явява само нормата на чл. 36, доколкото другите посочени норми касаят
животновъдството. Съобразно чл.36 от Регламента, за да се считат растенията и
растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в
членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) №834/2007 и глава 1 от настоящия,
трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период, който,
конкретно за многогодишните култури, различни от фуражните, е най-малко три
години, преди първата реколта от биологични продукти. Доколкото в случая се
касае до орехови насаждания, безспорно по делото, че минималният преходен
период е три години. Нормата на чл. 13, ал.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009г.,
обаче директно препраща към цитираните норми от Регламента, постановявайки, че
агроекологичните плащания, в предвидените случаи, се предоставят на
подпомаганите лица, за срок, който не надвишава периодите на преход по чл.36 от
Регламента. В Наредба №11 обаче не регламентира, и в нея няма изрична норма,
която да сочи, че предвидените в Регламента минимални периоди на преход, са
максималните за финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г.,
каквито са твърденията на ответника, за отказ от финансиране по процесното
уведомително писмо. От мотивите на обжалваният отказ, също не се установява поради
какви причини, административният орган приема, че тригодишния срок е фиксиран и
не позволява по-дълъг период на преход, респ. на подпомагане, доколкото, както
бе посочено по-горе, Регламент №889/2008, визира само минималните периоди на
преход. По делото се не установява също, доколкото в акта е посочено, че
несъответствието с базовите изисквания, е установено посредством
административна проверка, налице ли е първа реколта биологично производство,
което да обоснове извода, че преходния период е изтекъл и площите, респ.
продукцията е биологична. В оспореният акт и в представената по делото преписка
също липсват и изложени от органа мотиви в насока защо приема, че периодът на
преход следва да е три години, а не повече. Следва да се посочи също, съобразно
установеното от фактическа страна по-горе, че към момента на депозиране на
заявлението, площите, за които е постановен отказ, са били, до 31.07.2016 г., в
трета поред година на преход, и след това, същите са сертифицирани като
биологични, с отразена дата на инспекцията - 08.07.2016 г., поради което, съдът
приема, че едва към този момент преходният период е изтекъл. Съдът намира, че
процесните площи не се намират в четвърта поред година на преход, каквито
твърдения са изложени от Ю.П., което както бе посочено, само по себе си не
обосновава отказ от финансиране, поради липсата на нормативно установен
максимум на прехода. В случая, с обжалваното решение е постановен пълен отказ
от финансиране за площи - парцели с номера с номера 62596-73-1-1, 83394-52-1-1,
83394-52-2-1, 83394-52-3-1, 83394-52-4-1, 83394-52-5-1 за 2016 година, без да е
съобразено обстоятелството, че за част от периода същите са сертифицирани като такива
в трета година преход, а след това биологични и кандидатът е изпълнил поетото
от него задължение в тази насока, вкл. и за представяне на сертификата в срок
до 30.10. на петата година от първото заявление за подпомагане.
Следва да се
посочи също, че Наредба № 11/06.04.2009 г., в чл. 17 е регламентирала случаите,
при които се постановява отказ за предоставяне или за намаляване на финансовата
помощ, сред които не попада настоящата хипотеза, свързана с периода на преход.
Преходът към
биологично стопанство не става автоматично с изтичането на три години от
уведомлението. Преди издаване на първото за дадено стопанство писмено
доказателство по чл. 29 от Регламент № 834/2007 г. за биологична продукция
контролиращото лице взема най-малко една проба и я предоставя за анализ в
акредитирана лаборатория за установяване наличието на продукти и/или вещества,
които не са разрешени за биологично производство. В срок до 10 работни дни от
получаване на лабораторния анализ, удостоверяващ липса на неразрешени продукти
и/или вещества и след изтичане на преходния период на всеки оператор, отговарящ
на изискванията за биологично производство, се издава писмено доказателство по
цитирания чл. 29 от Регламента за биологична продукция.
Съдът намира,
че оспореният административен акт противоречи и на целта на закона – чл. 146,
т. 5 от АПК. Според дефиницията на чл. 2, б. "з" от Регламент (ЕО) №
834/2007 "преход" означава преход от небиологично към биологично
земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани
разпоредбите относно биологичното производство. Според съображение 23-то от
преамбюла на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, преходът към метод на
биологично производство изисква определени периоди на адаптация на всички
използвани средства като в зависимост от предишното земеделско производство
следва да се установят специфични периоди от време за различните сектори на
производство. Продължителността на периода на преход е фактически въпрос като
въвеждането на биологичното производство изисква и по – големи по размер
инвестиции, което обосновава и подпомагането през този период на земеделските
производители при по-голяма ставка на плащанията. Следователно изцяло нелогично
и в противоречие с целта на закона е при липса на установени нарушения от
страна на земеделския производител и при спазване от страна на последния на
изискванията за поетапното въвеждане на биологичното стопанство, на същия да се
отказва плащане, дори в размер на по-ниската ставка, поради това, че този
преход не е завършил. Съдът намира, че целта на закона - на Регламент (ЕО) №
834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, е чрез по-високия размер на финансирането
на земеделските стопанства в преход да се осигури безпрепятствено осигуряване
на периода на адаптация към биологично производство.
Съдът констатира
също, че заявлението на З. е депозирано в срока по чл. 12, ал.2 от Наредба №5
от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания. Същата предвижда, че заявленията могат да се
подават в срок до 25 календарни дни от изтичане на срока по чл.4, ал.1 - до 15-ти
май на съответната календарна година, като заявлението
касае съответната година, за която се подава.
Твърденията на
процесуалния представител на ответника, че ЗП съгласно Наредба №5 за подаване на заявленията за директни плащания има
възможност да направи редакция на заявлението, като промени съответния код на
дейността, която е заявил, е неоснователно. Съгласно чл.11, ал.6 от Наредба №5,
кандидатите за подпомагане могат да отстраняват явни фактически грешки в
подадените заявления по всяко време до одобряване (изцяло или частично) или
отказ на плащането. Съгласно §1, т.4 от ДР на същата наредба, "Явни
фактически грешки" по смисъла на чл. 11, ал. 6 са грешки, касаещи данните
по чл. 3, ал. 1, т. 1. Не са явни фактически грешки непосочването в заявлението
на схеми и/или мерки за подпомагане, както и случаите, когато земеделският
парцел не е посочен или е посочен в друг физически блок. В чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба №5 са посочени данни за идентификацията на кандидата за подпомагане,
определени в чл. 3, ал. 2 на Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за
администриране и контрол. Следователно ЗП няма право да промени заявения код -
в случая АП08, след подаването на заявлението. А ако беше подал в нормативно
определения срок заявление с код АП03, без да е бил надлежно сертифициран за
съответните парцели, ДФЗ би следвало да постанови отказ, доколкото липсва
сертифициране.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че процесното уведомително писмо, имащо характер
на индивидуален административен акт, макар и издадено от компетентен орган, в
обжалваната му част е немотивирано и постановено в нарушение на
материалноправните норми, което налага неговата отмяна и връщане на преписката
на административния орган, за произнасяне по заявлението на З., като бъде
определен и 14-дневен срок, считано от получаване на преписката след влизане в
сила на настоящето решение, съобразно изложените по-горе указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Следва в полза
на жалбоподателя да бъдат присъдени поисканите
разноски в размер на 160 лв. /списък на л.535/, представляващи държавна
такса.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, чл.173 и чл.174 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо изх.№ 02-150-6500/1720 от 06.08.2019 г., в частта му, в която е отказано
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по ПРСР 2007-2013
г. за кампания 2016 г., за парцели, заявени с код АП08.
ВРЪЩА делото
като преписка на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за постановяване на
ново УП в отменената му част, в 14-дневен срок, считано от получаване на преписката
след влизане в сила на настоящето решение, и съобразно изложените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО може
да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕПИСИ от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/