Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 30.01.2020 г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря
М. Симеонова, като разгледа т.д. № 2414/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432 вр. чл. 496, ал. 2, т. 1 КЗ и чл. 497 КЗ.
Ищецът М. ЕООД твърди, че е собственик
на л.а. Мерцедес С 350с с ДК № *******, който бил увреден при пътно-транспортно
произшествие, реализирало се на 13.09.2018 г. Поддържа, че причина за събитието
е противоправното поведение на другия участник – К.С., който, управлявайки л.а.
Форд Мондео с ДК № *******предприел необезопасена маневра „обратен завой“.
Ищецът сочи, че ответникът Б.В.И.Г.АД е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за управлявания от С. автомобил,
и поради това дължи обезщетение за причинените от ПТП вреди. Ищецът предявил
претенция за заплащането му, но такова не последвало, поради което моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и сумата от 490 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 13.09.2018 г. – 14.11.2018
г. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът Б.В.И.Г.АД оспорва механизма
на събитието, причинната връзка между ПТП и вредите и техния размер. Поддържа,
че увреждането съставлява тотална щета. По иска за лихва твърди, че не е налице
доказателство за дерегистрация на автомобила. Моли съда да отхвърли исковете,
както и да му присъди сторените разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 432 вр. чл. 496, ал. 2, т. 1 КЗ:
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. За възникване на процесното вземане за обезщетение
следователно е необходимо да се установи, че в причинна връзка с виновното
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС е
настъпило събитие, в резултат на което са причинени щети на собствения на ищеца
автомобил.
От събраните доказателства се
установява, че на 13.09.2018 г. е съставен Протокол за ПТП, в който е
удостоверено, че на същата дата на ПП Е-79 в с. Драгичево, в посока гр. София, е реализирано ПТП
между л.а. Форд Мондео с ДК № *******с водач К.С. и л.а. Мерцедес С 350 ЦДИ с ДК № ******* с
водач М. С.. Безспорно
между страните е, че към тази дата ищецът е бил собственик на л.а. Мерцедес, а
ответникът е бил застраховател по сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за л.а. Форд Мондео.
В протокола е удостоверено, че
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. Форд Мондео,
който „предприема неправилна маневра завиване в обратна посока, като не
пропуска попътно движещия се от лявата му страна л.а. Мерцедес“. В частта относно
механизма на ПТП протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй
като не
удостоверява възприети от длъжностното лице факти по смисъла на чл. 179 ГПК.
В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил обаче лично възприети от него
факти, като видимите
щети
по участващите в събитието МПС и разположението на автомобилите при посещение
на местопроизшествието,
документът има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с
материална доказателствена сила. Въз
основа на това официално удостоверяване, както и въз основа на свидетелските показания на водача
С., събрани в настоящото производство, е изготвено заключение на съдебно
авто-техническа експертиза, според което
щетите по процесния автомобил са в причинна връзка с описания в протокола
механизъм на произшествието. Че произшествието е настъпило при предприета от водача С.
маневра „обратен завой“ се потвърждава и от показанията на свидетеля М.,
управлявал л.а. Мерцедес. Той сочи, че се е движил със скорост 60-70 км/ч и е
ударил странично л.а. Форд Мондео по време на извършване от водача на последния
на „рязък обратен завой“.
Посоченото поведение на С. се
явява противоправно. Противоправността се изразява в предприемане на маневра
„завиване в обратна посока“ при нарушаване на изискванията на закона за това. Дори
да се приеме, че маневрата не е била забранена съгласно чл. 58а, т. 2 ЗДвП (те.
че пътят не е скоростен), водачът не е направил необходимото, за да обезопаси
извършването й – съгласно чл. 38 ЗДвП завиването в обратна посока се
извършва по правило от най-лявата пътна лента по посока на движението, като
водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства, а когато
маневрата е започнала от друга част на платното за движение (както е в
настоящия случай), водачът е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му
страна пътни превозни средства, като носи отговорност за правилността на
преценката си относно разстоянието между тях (чл. 25 ЗДвП). От
показанията на водача на л.а. Мерцедес може да се направи заключение, че той се
е движил със скорост, позволяваща да се направи правилна преценка относно
времето на приближаването му към маневриращия. Нещо повече, свидетелят сочи, че
след събитието водачът на л.а. Форд Мондео му е споделил, че „не го е видял“, като
е пропуснал само движещия се преди него автомобил. Изложеното сочи, че
застрахованият при ответника водач или е направил погрешна преценка относно
възможността да извърши маневрата преди приближаване на попътно движещия се
автомобил „Мерцедес“, или не се е уверил изобщо в наличието на попътно движещи
се автомобили.
При тези факти съдът намира за доказано,
че на собствения на ищеца автомобил са причинени увреждания в причинна връзка с
ПТП, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил. Следователно в полза на ищеца е
възникнало вземане за обезщетение срещу застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Възражението на
ответника, че ищецът не е активно легитимиран с оглед отдаване на увреденото
имущество под наем, е неоснователно – вещта погива за собственика, а не за
наемателя.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв
е размерът на дължимото обезщетение, за което съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетенията за вреди на
моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
приета с наредбата по чл. 504 КЗ. Тази законова делегация е реализирана чрез
изменението на § 4 от Наредба 49/2014 г.
за задължителното
застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука"
на пътниците в средствата за обществен превоз. В чл. 20, ал. 2 от Наредба 49/2014 г. е предвидено, че обезщетението за вреди на моторни превозни средства
се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 - 6 от Наредба №
24/2006 г. за задължителното застраховане.
Според заключението на САТЕ
действителната стойност на автомобила към датата на събитието е 30 280
лв., като стойността на разходите, необходими за неговия ремонт, с нови части е
52 006 лв., а с прилагане на коефициент на овехтяване – 27 650 лв. И
в двата случая следователно е налице тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ. В чл. 22, ал. 2 от Методиката (Приложение 1),
приложима на основание чл. 20, ал. 2 от Наредба 49/2914 г., е закрепено
правилото, че при тотална щета и установяване на запазени
части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 %
от размера на действителната стойност.
Ето защо обезщетението следва да се
определи при отчитане на запазените
части, но не в пълния им размер, а съобразно ограничението на чл. 22, ал. 2 от
Методиката (съдът не кредитира заключението на САТЕ в частта, в която се
сочи, че следва да се присъди обезщетение в размер на 70 % от действителната
стойност, тъй като тук вещото лице отговаря на правен въпрос извън своята
компетентност). Следователно съдът следва да приспадне от действителната
стойност 25 % за запазени части и да присъди обезщетение в размер на 75 % от
действителната стойност, а именно – 22 710 лв. До тази сума следва да бъде
уважен искът.
По иска по чл. 497 КЗ:
Налице е
главен дълг за застрахователно обезщетение. За погасяването му законодателят е
предвидил срок - съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, но не по-късно от три месеца от предявяване
на претенцията ведно с необходимите за определяне на обезщетението документи.
Като безспорно
е отделено обстоятелството, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото
събитие на 13.09.2018 г. Същевременно обаче от заключението на САТЕ се
установява, че вредите по процесния автомобил съставляват тотална щета.
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ в този случай застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета. Липсата на такова удостоверение не
се отразява върху дължимостта на самото обезщетение, но има отношение към
поставянето на застрахователя в забава, в какъвто смисъл е константната съдебна
практика - Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. №
2278/2017 г. на
ВКС, ТК, І т.о. и много други).
Разпоредбата
на чл. 390, ал. 1 КЗ е в общата част на разпоредбите относно застраховането
срещу вреди, което включва включва застраховането по класовете застраховки по раздел
II от приложение № 1 (чл. 385), следователно и гражданската отговорност за
вреди при използване на МПС (т. 10 от Раздел ІІ на Приложение 1). Следователно
разпоредбата е приложима и в настоящия случай и поради това съдът е длъжен да отчете
липсата на удостоверение за дерегистрация. Както
е прието в горецитираната съдебна практика, до представянето му застрахователят
не носи отговорност за лихва върху обезщетението. Ето защо искът следва да
бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 2871,97 лв. разноски. Възражението за прекомерност е неоснователно с
оглед минималния размер, установен в Наредба 1/2004 г., броя проведени
заседания и извършените процесуални действия по доказване, мотивирани от
заявените от ответника оспорвания.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 93,47 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.В.И.Г.АД,
ЕИК*******, да заплати на М. ЕООД,
ЕИК *******, на основание чл. 496, ал. 2, т. 1 вр. чл. 432 КЗ и чл. 497 КЗ сумата
от 22 710 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите съгласно ЗП № BG/03/118001490428, за събитие, настъпило на 13.09.2018
г. на път Е79 в района на с. Драгичево, ведно със законната лихва от представяне
на удостоверение за прекратяване на регистрацията на л.а. Мерцедес С 350 ЦДИ с
ДК № ******* до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 871,97 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 вр. чл. 496,
ал. 2, т. 1 КЗ до предявения размер от 26 000 лв. и иска по чл. 497 КЗ за
сумата от 490 лв., представляваща лихва за забава за периода 13.09.2018 г. – 14.11.2018
г.
ОСЪЖДА М. ЕООД,
ЕИК *******, да заплати на Б.В.И.Г.АД,
ЕИК*******, сумата от 93,47 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: