О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
07. 11. 2019 год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І граждански състав, в закрито съдебно заседание на седми
ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2249 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от
Н.Й.И., ЕГН **********,*** – А.А.,***, за
неоснователно обогатяване.
Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 4800 лв., от която: 4590 лв. – обезщетение за ползването на недвижим имот за
периода 19.04.2016 – 24.05.2017 год. и 210 лв. – лихва за забавяне на
плащанията, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на завеждане на исковата молба /14.11.2018 год./, до
окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Исковете са допустими – налице е
интерес от търсената с тях защита;
Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и
наследство № 110, т. І, д. № 263/22.02.1993 год. на нотариус при ЛРС П. Таушански,
2.
Договор за доброволна делба от 18.01.1994 год.,
3.
Договор за наем на недвижим имот от 03.01.2006 год.,
Доказателствени искания, направени от ищеца:
1.
Да се изиска и приложи гр.д. № 716/2016 год. на ЛРС,
2.
Да се изиска и приложи изп.д. № 157/2017 год. на ДСИ при ЛРС,
3.
Да се изиска и приложи изп.д. № 211/2017 год. на ДСИ при РС Монтана,
4.
Да се допусне до разпит при режим на
довеждане от ищцовата страна свидетелят Страхил И. Григоров,
5.
Да се назначи съдебно-техническа експертиза, като вещото лице да отговори
на поставените в и.м. въпроси.
6.
След постъпване на заключението на СТЕ, да се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. К. Александрова,
МАК, счита исковете за допустими и частично основателни.
Признава твърдението, че между страните е имало сключен
договор за наем от 03.01.2006 год., по силата на който той е наел масивен
дюкян. Договорът е бил със срок 1 година, но след изтичането му той, ответникът
продължил да ползва обекта по устна договорка между страните. Признава, че за
периода от м. Април, 2014 год. до м. Април, 2016 год. имал забава в плащанията
на наема. Тези вноски бил заплатил след завеждането от ищеца на гр.д. №
716/2017 год. на ЛРС. Това дело приключило със спогодба, като ответникът се
задължил да освободи имота в срок до 28.02.2017 год.
Твърди, че към онзи момент ответникът вече не ползвал
обекта, тъй като ищецът го бил заключил с катинар, заедно с намиращата се в
магазина стока. Така на практика никой от страните не можел да ползва магазина
без другия. Лишаването на ответника от възможността да изнесе стоката си от
магазина му причинило загуби.
Едва през м. Март, 2017 год., след приключванет на гр.д.
№ 716/2017 год. на ЛРС със спогодба, ответникът установил, че ищецът е свалил
веригата и катинара от вратата на магазина и организирал изнасянето на стоката
си.
На 24.05.2017 год. ответникът предал ключа на лицето Страхил
И..
Ответникът счита, че за периода 19.04.2016 – 24.05.2017
год. искът е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като през този период
ищецът като наемодател го е възпрепятствал да ползва търговския обект.
Признава исковата претенция за периода 01.03.2017 –
24.05.2017 год.
Писмени доказателства, представени с отговора
на исковата молба: няма.
Доказателствени искания, направени с отговора на ответника:
1.
Да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели;
2.
Да бъде изискана от ЧЕЗ Електро България АД информация относно
изразходваната ел.енергия за обекта за периода 27.12.2015 – 24.05.2017 год.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание
чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме и допусне приложените към ИМ и отговора на
ответника писмени доказателства.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА исковата молба от Н.Й.И., ЕГН **********,***
– А.А.,***, за неоснователно обогатяване.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба:
1.
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и
наследство № 110, т. І, д. № 263/22.02.1993 год. на нотариус при ЛРС П.
Таушански,
2.
Договор за доброволна делба от 18.01.1994 год.,
3.
Договор за наем на недвижим имот от 03.01.2006 год.,
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ гр.д. № 716/2016 год. на ЛРС,
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ изп.д. № 157/2017 год. на ДСИ при ЛРС,
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ изп.д. № 211/2017 год. на ДСИ при РС Монтана,
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ, при режим на довеждане от ищовата страна един
свидетел – Страхил И. Григоров.
ДОПУСКА съдебнотехническа експертиза на разноски на ищеца, като
вещото лице да отговори на поставените в и.м. въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Васил Константинов Василев.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 150 лв., вносичи от
ищеца в 14-дневен срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след внасянето на депозита.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза на разноски на ищеца,
която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.И. Петков.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице 100 лв., вносими от ищеца в
14-дневен срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след внасяне на депозита и след постъпване на
съдебно-техническата експертиза.
Дава възможност на ищцовата страна да конкретизира най-късно в първото
открито съдебно заседание, с писмена молба с препис за ответника претенцията си
за мораторни лихви, като уточни периода, за който същите се претендират.
ПРИЕМА ПИСМЕНИЯТ ОТГОВОР на
ответника.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ, при режим на довеждане от ответника двама
свидетели.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да представи справка от ЧЕЗ Електро България АД относно изразходваната
ел.енергия за обекта за периода 27.12.2015 – 24.05.2017 год.
При необходимост да се издаде съдебно удостоверение.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 18.12.2019
г. от 09,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Наведените от ищеца фактически твърдения сочат на главен
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
Ищецъттвърди, че е собственик на недвижим имот с
административен адрес гр. Лом, ул. Славянска № 7а – Масивен дюкян с прилежащо
към него складово помещение и построени в дворово място с лощ от 225 кв.м.
С договор за наем от 03.01.2006 год. имотът бил отдаден
под наем на ответника, който първоначално бил коректен наемател, но в
последствие престанал да заплаща наемната цена.
За това ищецът предявил срещу него иск по чл. 108 ЗС пред
ЛРС. Поискал и да му заплати неизплатените суми за периода до завеждането на
това дело – т.е. до 19.04.2016 год.
Образуваното гр.д. № 716/2017 год. на ЛРС приключило със
спогодба. Страните се споразумели за заплащане на наемната цена, както и за
това, че в срок до 28.02.2017 год. ответникът ще освободи имота и ще предаде
владенето на собственика.
Твърди се, че ответникът не изпълнил доброволно
договореният срок. Сторил това едва на 24.05.2017 год., в хода на заведеното от
ищеца изп.д. № 157/2017 год. на ДСИ при ЛРС.
Така, за периода 19.04.2016 – 24.05.2017 год. ответникът
продължил да ползва имота на ищеца, който счита, че за това му се дължи
обезщетение, в размер на договорения последно между тях месечен наем – 350 лв.,
както и лихва за забава.
Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 4800 лв., от която: 4590 лв. – обезщетение за ползването на недвижим
имот за периода 19.04.2016 – 24.05.2017 год. и 210 лв. – лихва за забавяне на
плащанията, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждане на исковата молба /14.11.2018 год./,
до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. К. Александрова,
МАК, счита исковете за допустими и частично основателни.
Признава твърдението, че между страните е имало сключен
договор за наем от 03.01.2006 год., по силата на който той е наел масивен
дюкян. Договорът е бил със срок 1 година, но след изтичането му той, ответникът
продължил да ползва обекта по устна договорка между страните. Признава, че за
периода от м. Април, 2014 год. до м. Април, 2016 год. имал забава в плащанията
на наема. Тези вноски бил заплатил след завеждането от ищеца на гр.д. №
716/2017 год. на ЛРС, което приключило със спогодба. Ответникът се задължил да
освободи имота в срок до 28.02.2017 год.
Твърди, че към онзи момент ответникът вече не ползвал
обекта, тъй като ищецът го бил заключил с катинар, заедно с намиращата се в
магазина стока.
Така на практика никоя от страните не можела да ползва
магазина без другата. Лишаването на ответника от възможността да изнесе стоката
си от магазина му причинило сериозни загуби.
Едва през м. Март, 2017 год., след приключването на гр.д.
№ 716/2017 год. на ЛРС със спогодба, ответникът установил, че ищецът е свалил
веригата и катинара от вратата на магазина и организирал изнасянето на стоката
си.
На 24.05.2017 год. ответникът предал ключа от помещението
на лицето Страхил И..
Ответникът счита, че за периода 19.04.2016 – 24.05.2017
год. искът е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като през този период
ищецът като наемодател го е възпрепятствал да ползва търговския обект.
Признава исковата претенция за периода 01.03.2017 –
24.05.2017 год.
Предвид изложените в исковата молба и в отговора на
ответника твърдения, съдът приема, че между страните не се спори, че са били в наемно правоотношение, прекратено по вина
на ответника. Не се спори и, че последният е продължил да ползва имота след
прекратяването на договора за наем.
Спорен е периодът, за който
се дължи обезщетението.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
За основателността на исковете с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва ищците да докажат при условията на пълно и главно
доказване правото си на собственост върху процесния недвижим имот през
съответните периоди, както и фактическото ползване на имота от страна на
ответника без основание за това, за всеки конкретно претендиран период от време,
както и размера на сумата, с която са обеднели поради невъзможност да
реализират евентуална наемна цена от имота и съответно размера на обогатяването.
Подлежащите
на установяване по делото факти подлежат на доказване от ищцата.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие,страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните за сведение и изпълнение.
На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на
ответника.
Р. СЪДИЯ: