Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.12.2020 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №6295 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6295/2020 г е образувано по въззивна
жалба на З.К.С. ЕГН ********** , В.С.С. ЕГН ********** , С.С.К. ЕГН **********
, Е.С.С. ЕГН **********
и М.К.Т. ЕГН ********** срещу решение №190922 от 26.07.2017 г постановено по
гр.д.№3495/11 г на СРС, 38 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивниците с правно основание
чл.108 ЗС срещу Ц.Г.В.
ЕГН ********** и К.Й.В. *** да се признае за установено , че са
собственици въз основа на реституция по ЗСПЗЗ на нива от 1,119 дка, пета категория , м.Глого ,
представляваща имот №011001 в землището на кв.Бенковски , гр.София при
съседи : имот №011008 на „Т.И.“ ЕООД , имот №011007 , др.селищна територия на
СО , №011006 друга селищна територия на СО , №011002 нива на Д.В.К.; и да се
осъдят ответниците да им предадат владението на имота .
Въззивниците излагат
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като са собственици на
процесния имот , който е възстановен по ЗСПЗЗ. Решение №56 от 05.11.1993 г е
действително , надлежно подписано и оригиналът му се намира в ОСЗ-Нови Искър .
Решение №146 от 25.04.2012 г не е незаконосъобразно поради липса на скица и
удостоверение от смета на СО , р-н „Сердика“ по чл.13 ал.4 ППЗСПЗЗ. След като
са одобрени кадастрална карта и регистри за територията на района скиците вече
се издават от АГКК. Разликата в датите на решенията и скиците се дължи на това
,че скиците се издават от оторизирана геодезическа
фирма . Имотът се възстановява в стари реални граници и съответства на волята
на ПК в решение №56 от 05.11.1993 г , в което е посочена местността и площта на
имота .
Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . Правилно СРС се се произнесъл по чл.17 ал.2 ГПК
за законосъобразността на решението за възстановяване на земеделския имот ,
което представлява административен акт . Решение №56 от 05.11.1993 г не е
представено надлежно подписано от издалите го лица . В решението е цитиран
чл.18ж ал.3 т.1 ППЗСПЗЗ , който текст е одобрен през 1995 г т.е. не е ясно кога
е издадено решението . Чл.13 ал.4 ППЗСПЗЗ не е променен и удостоверението и
скицата трябва да се издадат от техническата служба на общината . Последователността за издаване на скицата и
решението е изрично уредена в чл.11 ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.13 ал.4,5,6 ППЗСПЗЗ и
чл.13а ППЗСПЗЗ.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 01.09.2017 г , поради което въззивна
жалба от 14.09.2017 г е подадена в срок . С писмени молби от 27.02.2018 г В.С.С. , С.С.К. , Е.С.С. ЕГН и М.К.Т. са
потвърдили подаването на въззивната жалба и от тяхно име от З.С. .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението
на СРС.
С определение №24265 от 17.10.2019 г
по гр.д.№13757/17 г на СГС настоящият съд е прекратил делото по въззивните
жалби и е върнал делото на СРС за преценка дали в решението му не са допуснати
очевидни фактически грешки – посочване в диспозитива на решението дали
исковете касаят целия имот , посочване на основанието на иска
възстановяване по ЗСПЗЗ и на идентификатора на имота .
С решение №43936 от 18.02.2020 г постановено
по гр.д.№3495/11 г СРС, 38 състав с нов докладчик счита , че няма основание да допусне поправка . Това
решение е обжалвано от всички страни по делото .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да отхвърли исковете СРС е приел , следното .
Според удостоверение за наследници
№000018 от 05.01.2011 г, издадено от
СО- р-н „Сердика“ ищците са наследници на Д.С.. Представят договор за
доброволна делба от 1949 г.
Според решение №101-1 от 26.03.1999 г.
на ОСЗ гр.Нови Искър , л.7 по делото пред СРС на наследниците на Д.В.С.се
възстановява правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници следният
имот: нива от 1.119 дка, пета категория, местност „Глого“,
имот №011001 по картата на землището . Решението е оспорено от ответниците
като нищожно.
Представено е пред СРС копие от
административна преписка №542/1992 г., по която е възстановено право на
собственост на наследници на Д.В.С.върху имот, представляващ имот №011001 с
площ 1.119 дка в м. „Глого“ в землището на кв.Бенковски
.
Представена е скица-проект от март
2009 г. за изменение на кадастрален план кв. 8, к. л. 180, местн.
НПЗ „Военна рампа-изток“ гр.София , изработена от Геокад
.
Представена е скица №ф01690/03.02.2010
г., издадена от ОСЗ гр.Нови Искър .
Представено е писмо от СО- р-н „Сердика“
от 24.11.2010 г., с което ищците са уведомени относно застъпване на
претендирания от тях имот с имоти с планоснимачни номера ПИ №1612, кв.8, м. НЗП „Военна рампа
Изток“, собственост на „Т.И.“ ЕООД , ПИ
№1331, кв.8, м. НЗП „Военна рампа-изток“, собственост на Ц.В. ; ПИ №1231, кв.8,
м. Н. „Военна рампа-изток“, с неустановена собственост.
Представено е удостоверение
№11.12.2010 г., издадено от ОСЗ Нови Искър относно влизане в сила на решение
№101-1 от 26.03.1999 г.
Представено е удостоверение от 11.12.2010 г., издадено от ОСЗ Нови Искър
за извършен въвод във владение.
Според удостоверение от 11.12.2010 г.
, издаден от ОСЗ Нови Искър имот №011001 няма общински или държавен характер.
Според решение №146 от 25.04.2012 г. на
ОСЗ Нови Искър на наследниците на Д.С. се възстановява правото на
собственост в съществуващи (
възстановими) стари реални граници следният имот: нива от 1.119 дка, пета
категория, местност „Глого“, имот №011001 по картата
на землището, при граници: №011008 нива на „Т.И.“ ЕООД ; №011007 др. селищна тер. на СО - застроено, №011006 др. селищна тер. на СО -
застроено; №011002 нива на наследници на Д.В.К.. Решението е оспорено от
ответниците като нищожно.
Ищците са представили пред СРС : удостоверение
№ВС-01-212/26.07.2012 г. на ОСЗ Нови Искър , че скицата към решение
№146/25.04.2012 г. се издава от СГКК- гр.София ; комбинирана скица, издадена от ГИС-София ; и удостоверение
№РД-05-280/12.07.2012 г на ОСЗ Нови Искър , съгласно което за имот №011001 няма
издадено друго решение №146/25.04.2012 г.
Ищците представят заповед
№РД-50-09-386/22.12.1988 г. на главния архитект на гр.София , текстова част.
Представено е пред СРС писмо на СО,
Направление „Архитектура и градоустройство“, че графична част към заповед
№РД-50-09-386/22.12.1988 г. не се съхранява при тях.
Представени са от ответниците 3 броя удостоверения:
-
удостоверение
№АС-94 01-21/1/ 30.05.2012 г. от СО- Р-н Сердика , в което е посочено, е
заявеният за възстановяване имот №011001 от наследниците на Д.С. не е попадал в урбанизирана територия на гр.София
към дата 14.02.1992 г.;
-
удостоверение
№АС-94 01-20/1/ 10.05.2012 г. от СО- Р-н Сердика ;
-
удостоверение
№АС-94 01-19/1/ 30.05.2012 г. от СО- Р-н Сердика , в което е посочено, че няма
данни да е издавано удостоверение и
скица по чл. 13, ал.4 от ППЗСПЗЗ за имот №011001, м. „Глого“.
Представена е скица №21/31.05.1999 г.
и скица №ф01690/03.02.2010 г.
Представена е скица от СО- Р-н Сердика
УАС-№АС-94-Ц-32/20.05.2005 г.
Представен по делото е предварителен
договор за покупко-продажба от 09.10.2008 г. относно бъдеща продажба на следния собствен на ищците недвижим имот:
поземлен имот с начин на трайно ползване
нива с площ 1.119 дка, пета категория, имот №011001 по картата на
землището на кв.Бенковски , при граници: №011008 нива на „наследници на П.И.В.;
№011007 нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ; №011006 нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ о;
№011002 нива на наследници на Д.В.К..
Представено е писмо №АС-94 00-355-
1-/15.05.2012 г. на СО, р-н Сердика .
Представено е удостоверение изх.
№05-00-19-12/10.01.2011 г. за данъчна оценка на процесния имот.
Представена по делото е скица на поземлен имот №30848/15.05.2012 г.
Представено е удостоверение от 06.12.2001 г. от Община Златица, Софийска
област за сключен граждански брак между Ц. Т.и К.В. .
Представено е постановление от
17.03.2009 г. по дело №33/2009 г., издадено от нотариус Е.П.с рег. №379 НК
Представен е констативен нотариален акт за собственост №130, том 24, дело №540
по описа на СВ-София , нотариус Е.П.с рег. №379 НК, от който е видно, че на
18.03.2009 г. Ц.В. е призната за собственик
по давностно владение на следния недвижим
имот: а именно: поземлен имот, находящ се в гр.София р-н „Сердика“ ул.*****,
целият с площ от 135 кв. м. с планоснимачен номер 1331 в кв. 8, по плана на гр.София ,
м. НПЗ „Военна рампа-изток“ при граници
по скица: поземлен имот №1231, ПИ №1232, ПИ №1612, заедно с изградената в имота
постройка без строителни книжа строена преди повече от 50 години с площ от 30
кв. м., състояща се от две стаи и антре. По делото е представено заверено копие
от нотариалното дело .
Представена е скица на ПИ №1331, кв. 8, по плана на гр.София
, м. „Военна рампа“, издадена от СО- р-н Сердика на 25.11.2008 г.
Представена е нотариално заверена
клетвена декларация на С.Г. , М.Р.и В.В., рег.
№2102/17.03.2009 г. относно изграждане на постройката в имота.
Прието е удостоверение от „ЧЕЗ България“ ЕАД , в което е посочено, че К.В. е регистриран
като клиент на дружеството за обект с адрес: гр.София ул.*****, за който консумираната ел. енергия се
измерва от 2000 г , като за периода преди 2000 г. дружеството не разполага
с база данни. Към удостоверението е приложена справка- извлечение за възникнали задължения и
постъпили плащания по партидата.
Представени са 2 броя копия от квитанции за заплатен ел.енергия от К.В. от
1989 г. и 1990 г., чието съответствие с други копия под индиго е констатирано в
открито съдебно заседание на 03.11.2011 г.
В прието по делото писмо изх.
№94-00-3119/12.12.2014 г. и изх. №94-00-3119(1)/22.12.2014 г. от ГИС – София до
Ц.В. и К.В. , според което за поземлен имот с идентификатор 68134.507.1331 няма
определен адрес и не са открити данни за съществуването на адрес: ул.*****територията на гр.София.
Представено по делото е писмо от СО-
р-н Сердика до Ц.В. №РД-94-00-1027/23.02.2009 г. , според което за имот пл.
№1231, находящ се в гр.София , р-н Сердика , к. л. 180, м. „Военна рампа-изток“
няма съставяни актове за държавна
собственост преди 01.06.1996 г. и актове за общинска собственост след
това. В архива на СО, р-н Сердика няма данни за проведени отчуждителни
процедури по отношение на описания имот.
Представено е удостоверение за
декларирани данни изх. №СО-08-00/949/16.06.2011 г., СО- Д „ПАМДТ“, отдел Сердика
.
По делото са представени комбинирана скица за пълна или частична идентичност за
ПИ с пл. №1331, к. л. 180 по оригинал на кадастрален план емисия 1969 г.,
както и удостоверение на СО, р-н Сердика , рег. АС-94-00-747-1/27.09.2012 г.
ведно с приложен копие от стар регулационен план на С.€№53/02.03.1977 г.
Прието по делото е писмо от
Министерство на транспорта от 27.04.2015 г , копие от заповед
№РД-09-099/29.11.2001 г. на кмет на р-н Сердика; констативен акт от 17.09.2001
г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план.
Според приета пред СРС съдебно
–техническа експертиза , от ПИ 1331 с
площ 135 кв. м. в границите на имот
№011001 /проектономер 1721/ попадат около 118 кв. м.
Това е на база скица- проект за изменение на кадастралния план / фирма Геокад / и оглед на място . Върху имот №1331 или частично
върху него попадат съществуваща на място тухлена
сграда - полумасивна на един етаж, за която може
да се предположи, предвид вида и остарелите строители материали, че е строена
преди много време. Вещото лице не може да посочи в коя част на имота се намира
сградата и с каква площ е тя, но заявява, че към момента на оглед същата е до
плътна ограда, като може да се приеме за обект на допълващо застрояване. Тухлената сграда е негодна за постоянно
обитаване, но дава възможност да се ползва за склад /каквото всъщност било
предназначението на терена/ или временно
обитаване.
Според приетата пред СРС допълнителна
СТЕ тухлената сграда попада извън
границите на имот №1331.
Според приетата пред СРС втора допълнителна
СТЕ не може да се установи дали имот
№1331 попада в обхвата на заповед №РД-50-09-386/22.12.1988 г. на главния
архитект на София и съответно дали е в регулация.
Според приетата пред СРС трета допълнителна СТЕ ПИ №1331 към 1993 г. е
граничил от запад с ул.София , а адм. адрес на имота е ул.Железопътна , като не
се откриват данни , от които да е видно по какъв начин ул.Железопътна достига до имота. Според
вещото лице имот №1331, както и процесният, към 1975 г. са граничели с ул.София
и попадат в обхвата на регулационния план от 1988 г., като местоположението
на обхвата на регулационния план от 1988 г. е уточнено на база три граници. Според
вещото лице графичната част на заповедта не е открита и не е ползвана
при определяне на обхвата на плана и неговите граници. Имотът претендиран от
ищците, както и този от ответницте, попадат в кв.8, УПИ II, за СО за складова
дейност, по регулационния план на м. „НПЗ Военна рампа изток“, одобрен със
заповед №РД-09-50-213/22.04.1998 г.
Според приетата пред СРС четвърта допълнителна
СТЕ не е ясно дали е издадена скица и удостоверение по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ във
връзка с възстановяване правото на собственост върху процесния имот.
В о.с.з на 14.10.2010 г. по реда на
чл. 176 ГПК ищецът З.С. посочва, че към
момента на постановяване на решението от 26.03.1999 г. скица не е издадена.
По реда на чл. 176 ГПК ответницата Ц.В.
заявява, че към датата на предявяване на исковата молба владее не целия имот №1331, както и че
не владее имота, претендиран от ищците. Същото завява и другият
ответник К.В. .
Разпитани са свидетелите А.Т.и М.Д.относно
владение на имота от страна на ответниците.
Разпитани са свидетелите М.Р., В.В. , С.Г. относно упражняване на владение от страна на
ответниците върху имот №1331 в периода 1948 г. до настоящия момент, време на
изграждане ; площ и помещения , от които се състои постройка в имота, владение
от страна на ответниците върху имоти, съседни на имот №1331.
От правна страна СРС е приел , че ищците твърдят , че са собственици на процесния имот на
основание земеделска реституция, СРС не е приел за съвместно разглеждане
и наведеното в хода на производството друго основание за придобиване право на
собственост върху процесния имот, а именно давностно
владение от страна на ищците. От представените по делото писмени доказателства - договор за
доброволна делба на наследствен недвижим имот от 25.02.1949 г. се установява,
че лицето Д.В.К.е получила в дял недвижим
имот: нива в м. „Глого“ с площ от 1.800 дка, при
съседи: И.В., ж.п. линия, Д.В.и С.И.. Този писмен документ е доказателство по
смисъла на разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ , което се подкрепя от изложеното
в удостоверение №872/09.12.1991 г., находящ се в материалите по преписка
№542/1992 г.
Видно от представените по делото
писмени доказателства имотът- нива е бил внесен в ТКЗС. Ищците са наследници на
Д.К.. Процесният имот е бил заявен за възстановяване от последните в законоустановения срок. Постановени няколко броя решения по
подаденото заявление, касаещи процесния имот:
1/ решение №56/05.11.1993 г., ПК-Сердика
;
2/ решение №101-1 от 26.03.1999 г. на
ОСЗ гр.Нови Искър ;
3/ решение №146 от 25.04.2012 г. на ОСЗ Нови Искър . Всички
те са оспорени от ответниците като нищожни.Ответниците
оспорват тяхната законосъобразност и молят съда да се произнесе по този
въпрос по реда на косвения съдебен
контрол, доколкото не попадат в изключението на чл. 17, ал.2, изр.2 ГПК.
Според СРС
съгласно чл.168 АПК съдът преценява законосъобразността на административния
акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта на закона. В настоящия случай неспазването на някое от
тези изисквания за действителност на административните актове води до
несъобразяване на гражданския съд с постановеното решение /Решение
№24/01.02.1999 г. по гр. д. №1912/97 г., IVг.о./.
В случая екземпляри от решение
№56/05.11.1993 г., ПК Сердика и решение №101-1 от 26.03.1999 г. на ОСЗ Нови
Искър не носят подпис на нито един от членовете на
постановилата го комисия, поради което не може да се приеме като
доказателство, удостоверяващо изразена от комисията воля по възстановяване
право на собственост върху описания имот.
Екземпляр от решение №101-1 от
26.03.1999 г. на ОСЗ Нови Искър на л.96 от делото пред СРС показва , че решението е постановено от компетентен да
стори това орган и при спазване изискванията за неговата форма. С решението
административният орган се е произнесъл в пределите на заявлението, с което е
сезиран. Постановеното решение отговаря и на следните материално-правни
предпоставки: възстановена е собственост на лица, наследници на собственик на
земеделска земя /земеделски характер към момента на внасянето в ТКЗС/. По
делото са налице данни- експертиза и писмени доказателства- заповед от 1988 г.,
подкрепено от писмо на ПК „Сердика “ изх. № 1176/08.12.1993 г. до З.С. , че процесният имот попада в строителните граници на
урбанизирана територия. В този случай е предвидено, че ОСЗ издава своето
решение въз основа на скица и
удостоверение по чл. 13, ал.4, 5, 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ ( чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ),
като преди издаването им от техническа служба при общината същата следва да определи дали и колко е
застроената част респ. подлежаща на възстановяване част, като без значение е
обстоятелството дали са налице реализирани строителни мероприятия. Решението на
техническата служба за определяне на
застроената част се одобрява със заповед на кмета чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ.
Следователно процедурата по тази разпоредба се явява преюдициална
по отношение постановяването на решение за възстановяване на собствеността. От
представените по делото доказателства не
се доказва издаване на такива документи - удостовeрение,
скица и заповед , като такива не се съдържат и в представената административна
преписка , а е издадено и удостоверение в този смисъл- писмо на кмета на р-н Сердика
вх. №АС-94-01 (1)/ 30.05.2012 г. Всички
представени по делото скици или не са
актуални към момента на постановяване на решението, или са издадени след
постановяване на въпросното решение, поради което не могат да се възприемат
като такива по смисъла на чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ.
Поради изложеното СРС е приел , че
заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ не е издадена и фактическият състав , водещ до постановяване на решение за
възстановяване на собственост, е незавършен. Органът постановил решението
няма правомощия да определя сам кои са частите, подлежащи на възстановяване,
преди те да бъдат определени от техническата служба на общината. Решението
от 26.03.1999 г. за незаконосъобразно и като такова не следва да бъде
съобразявано от настоящия граждански съд (Решение №24/01.02.1999 г о гр. д.
№1912/97 г. , IV г.о.). Относно решение №146
от 25.04.2012 г. на ОСЗ Нови Искър , по твърдения на ищците това решение
„потвърждава“ решението от 26.03.1999 г. Според
СРС е недопустимо ОСЗ да постановява второ решение, след като вече е постановила
решение по подадено заявление, освен ако не попада в изключенията, предвидени в
закона - например чл.14, ал.6, 7 и 7а
ЗСПЗЗ, каквито в настоящия случай не се твърдят, а и съдът приема, че не са
налице. Следователно решението е в нарушение на материалната компетентност на
административния орган. Отделно от това, ако се приеме твърденият от ищците
акцесорен характер на посоченото решение /т. е. постановено по повод на решение
от 26.03.1999 г., което, поради гореизложеното, настоящият съд намира за
незаконосъобразно/, следва да се приеме, че и то, като допълнително такова, също е
незаконосъобразно. Ако пък се приеме, че има
самостоятелен характер, от което ищците да черпят правата си, то
мотивите, изложени за решение №101-1 от 26.03.1999 г. на ОСЗ Нови Искър ,
относно липса на издадени скица и удостоверение по чл.13 ал.4, 5, 6 и чл. 13а
ППЗСПЗЗ ( чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ), важат и по отношение на решението от 25.04.2012
г. и същото е незаконосъобразно. Ищците
нямат законосъобразни решения за
възстановяване на собствеността им по ЗСПЗЗ и не са собственици на
процесния имот , поради което искът им трябва да се отхвърли .
Основното решение на СРС е частично недопустимо .
Видно от стр.1 от мотивите на
решението СРС е отбелязъл , че ищците не са
собственици на целия имот , а на идеални части посочени в молба от 16.03.2016 г
. В молбата е посочено , че исковете се поддържат за общо 6/8 идеални части на ищците , като с определение от
17.10.2016 г СРС е прекратил произвоството по
отношение на ищцата Е.Й.З., която е починала преди предявяване на иска и евентуално
е собственик на 2/8 идеални части от имота . Въпреки тази си констатация и
частичното прекратяване на делото първоинстанционният
съд се е произнесъл за целия имот . С определение от 17.10.2019 г
настоящият съд върна делото на СРС да извърши проверка дали не е допусната
очевидна фактическа грешка в решението му . СРС , вече с друг съдия-докладчик“ ,
е насрочил делото в о.с.з на 18.02.2020 г , а с решение от 18.02.2020 г е отказал
да поправи решението си .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се обезсили в частта , в която исковете на ищците са отхвърлени за разликата над 6/8 идеални части от
имота . В тази част липсва иск на ищците , а и същите не могат да
упражняват чужди права /на друг съсобственик/ и да искат да бъдат въведени в
имота и за чужди идеални части . Изрично ищците са признали в молба от
16.03.2016 г , че не са собственици на целия имот и не поддържат иска за целия
имот .
След да се обезсили и решение №43936 от 18.02.2020 г на СРС
, с което е „отказано“ поправка на очевидни фактически грешки . Според чл.247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да
поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки . В случая не е била налице молба на страните за
поправяне на очевидни фактически грешки , а въззивният съд е върнал делото
на първоинстанционния съд сам да прецени дали не са допуснати очевидни
фактически грешки в решението му . Преценката може да се изрази във връщане
на делото обратно на въззивния съд – ако първоинстанционният съд счете , че
няма основания служебно да поправи решението си ; или в решение , с което се допуска
поправка на първоинстанционното решение . Недопустимо е в такъв случай първоинстанционният съд да постанови
решение , с което да „отхвърли“ едва ли не искане на въззивния съд за поправка
на решението му . По същата логика първоинстанционният съд може периодично
да изисква въззивният съд да му връща делото , за да се убеждава в
перфектността на решението си и да постановява нови и нови „утвърждаващи“
решения , с които да не открива очевидни фактически грешки в решението си .
Нищо подобно не е предвидено в ГПК и след като първоинстанционният съд не
намира основания служебно да поправи решението си с аргумент от чл.246 ГПК е
процесуално недопустимо да постановява решение „за недопускане“ на поправки .
По отношение на останалата част от
имота настоящият съд счита следното . С разпореждане от 01.03.2018 г е указано
на ищците да посочат каква част от възстановения им имот претендират от
ответниците , както и да индивидуализират спорния имот съобразно
актуалния му статут .
Съобщения с указанията на съда са
връчени на ищците на 08.03.2018 г .
С молба от 15.03.2018 г З.С. посочва ,
че имотът не е нанесен в ПУП и е част от м.НПЗ „Военна рампа-изток“ кв.8 част I и II . Ищцата заема около 390 кв.м от
процесния имот . Местоположението на постройката върху имота е посочено в СТЕ .
С молба от 23.05.2018 г З.С. посочва ,
че трябва да им се даде възможност да завършат процеса по възстановяване на
собствеността им .
С молба от 25.02.2019 г останалите
ищци посочват , че са упълномощили ищеца З.С. да ги представлява .
С молба от 13.02.2019 г ищецът З.С. представя
решение №205-1 от 22.01.2019 г на
ОСЗ-Северна , гр.София , според което се възстановява собствеността върху нива
от 1,119 дка в землището на
Бенковски в м.Глого , имот №11001 от КВС / с проектен
идентификатор №68134.507.5281 по одобрената кадастрална карта на гр.София/ .
Според решението същото е издадено въз основа на скица проект от СГКК-гр.София
и заповед на кмета на р-н „Сердика“
№РСР18-РА50-41 от 22.10.2018 г .Скицата и заповедта са изискани и са приети
като доказателства по делото .
С молба от 13.02.2019 г ищецът З.С.
представя заповед №18-6822-01-07.2019 г на началника на СГКК-гр.София , с която
е отказано нанасяне на поземлен имот с проектен идентификатор №68134.507.5281
по одобрената кадастрална карта на гр.София .Приложена е и скица-проект за имот
с проектен идентификатор №68134.507.5281.
В частта , в която е допустимо решението на СРС е частично неправилно . Правилно
първоинстанционният съд е констатирал , че имотът на ищците е бил в регулация
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ . Този факт се признава от ответниците и
е доказан от : текстова част на заповед
№РД-50-09-386/22.12.1988 г на главния архитект на гр.София и от скица от
16.04.1993 г на стр.73 от делото пред СРС. След продължително изследване на
въпроса в този смисъл е и допълнителното заключение на вещото лице инж.И. Д.от
06.10.2014 г , като вещото лице е съпоставило данни за местоположението на
процесния имот вкл. и от бившия му и настоящ адрес .
Решение №101-1 от 26.03.1999 г. на ОСЗ гр.Нови Искър и решение №146 от 25.04.2012 г. на ОСЗ Нови Искър са нищожни . Както е приел и СРС , няма данни да
са спазени императивни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ . ОСЗ може да издаде своето
решение за възстановяване на земеделски земи в урбанизирана територия въз основа на скица и удостоверение
по чл.13, ал.4, 5, 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ ( чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ), като преди
издаването им от техническа служба при общината
същата следва да определи дали и колко е застроената част респ.
подлежаща на възстановяване част, като без значение е обстоятелството дали са
налице реализирани строителни мероприятия. Решението на техническата
служба за определяне на застроената част
се одобрява със заповед на кмета чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ. Административната процедура
по установяване на застроена/незастроена част от имота е преюдициална
по отношение постановяването на решение за възстановяване на собствеността. От
представените по делото доказателства не е доказано спазване на тези разпоредби
. Следователно издаването на решенията за възстановяване на собствеността върху
имота - преди установяване на застроената/незастроена част от имота от общината
- е при липса на компетентност от страна
на ОСЗ , както и при нарушаване на императивни норми на закона. Тези
решения са нищожни и не са породили правни последици .
Иначе , ако се приеме , че решение
№101-1 от 26.03.1999 г. на ОСЗ гр.Нови Искър и решение №146 от 25.04.2012 г. на ОСЗ Нови Искър не са
нищожни , защото процесният имот не се намирал в урбанизирана територия ,
то още с решението от 1999 г имотът на ищците е надлежно възстановен .
Пред настоящия съд се представиха нови писмени доказателства .
Според решение №205-1 от 22.01.2019 г на
ОСЗ-Северна , гр.София , се възстановява собствеността върху нива от 1,119
дка в землището на Бенковски в м.Глого , имот №11001 от КВС / с проектен идентификатор
№68134.507.5281 по одобрената кадастрална карта на гр.София/ . Решението е издадено
въз основа на скица проект от СГКК-гр.София и заповед на кмета на р-н „Сердика“ №РСР18-РА50-41 от 22.10.2018 г .
Представянето на ново решение на органа
за поземлена собственост – издадено в течение на делото – е допустимо и
не представлява недопустимо изменение на основанието на иска , което остава
същото – земеделска реституция . В този смисъл е трайната практика на ВКС - решение №238 от 12.07.2011 г по гр.д. № 533/2010 г, ГК , І ГО на ВКС , решение №253 от 18.01.2013 г по гр.дело №295/2012 г на ВКС ,
II ГО, решение №26 от 30.04.2014 г по гр.д.№4341/13 г на ВКС , II ГО , решение №117 от 21.05.2013 г по гр.д.№20/13 г на ВКС , II ГО, решение №253 от 18.01.2013 г по гр.д.№295/12 г на ВКС , II ГО и др.
След
постановяване на това решение е налице надлежен документ на ищците за
възстановяване на собствеността им . Не следва друго от чл.14 ал.6, 7 и 7а
ЗСПЗЗ . Чл.14 ал.6 и ал.7а ЗСПЗЗ касаят други хипотези и са неотносими
. Неприложим е и чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ , защото той има предвид особен случай на
възобновяване на производството по издаване на административен акт /сравни
чл.99 и сл АПК/ и предпоставка за него е да има влязъл в сила
административен акт , който да е породил правни последици и не е бил
обжалван пред съда . В случая нищожните административни актове /решения на ОСЗ/
няма как да влязат в сила – те не пораждат правни последици и всяко лице може
да се позове на тази нищожност. При наличие на предходни нищожни решения няма
пречка - без да се спазва процедурата по
чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ - ОСЗ да спази посочените по-горе норми на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ относно възстановяване на процесния имот в урбанизирана територия ,
след което да издаде ново решение за възстановяване на имота на ищците , както
и е сторено .
Неоснователно е възражението на
ответниците , че са придобили имота по давност . По
смисъла на чл.5 ал. 2 ЗВСОНИ началният момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред
за възстановяване на собствеността, т.е. с момента на издаване на решение на ПК
/ОСЗ/, с която се възстановява право на собственост върху земеделски имот в
реалните му граници. Давността започва да тече от момента, в който обекта на
собственост, за който се провежда реституционната процедура е надлежно
индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт, в който смисъл
са решение № 204/15.07.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г. на ІІ ГО на ВКС;
решение № 469/21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на І ГО на ВКС; решение №
584/25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на І ГО на ВКС; решение №
373/21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. на І ГО на ВКС и решение №
547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на ІІ ГО на ВКС. В случая
решението за възстановяване на имота на ищците е издадено в течение на делото и
не е възможно придобиването му по давност , като давността преди ЗСПЗЗ и преди
издаване на решението не се зачита .
Исковете на
ищците по чл.108 ЗС са основателни в установителната им част и трябва да се
уважат като в диспозитива на решението се посочи основанието на иска - възстановяване по
ЗСПЗЗ , както и проектният идентификатор на имота , със съответните
граници .
Следва да
се отмени частично нотариалният акт на ответницата – за идеалната част на
ищците и за частта от имотите , които се застъпват . Частта на застъпване е по
точки 15-16-4-14-9-17-2-15 / частта от имот 1331 , която попада в имота на
ищците / на комбинирана скица №3 към допълнителното заключение на вещото лице
инж.И. Д.от 29.03.2012 г на стр.280 от делото пред СРС .
По отношение
на осъдителната част по делото се доказа , че ответниците владеят и трябва да
се осъдят да предадат само част от имота на ищците , още повече че
спорът е възникнал по повод нанасяне в кадастъра и първоначално ответници са
били и други лица . Тази част е показана на комбинирана скица №3 към
допълнителното заключение на вещото лице инж.И. Д.от 29.03.2012 г на стр.280 от
делото пред СРС . Предвид показаната на скицата къща на ответниците в
кафяв цвят и констатираната от вещото лице ограда по линията т.10-т.11
трябва да се приеме , че ответниците владеят частта от имота на ответниците
по точки 10-11-16-4-14-9-10 от комбинирана скица №3 към допълнителното
заключение на вещото лице инж.И. Д.от 29.03.2012 г на стр.280 от делото пред
СРС и не владеят останалата част от имота . Частта , която се държи от
ответниците включва вече посочената част на застъпване между имот №1331 и имота
на ищците , както и част на север от имот №1331 до оградата на линията
т.10-т.11. Не следва друго от показанията на разпитаните свидетели – те
установяват , че ответниците владеят част от имота на ищците , като с оглед
сложността на казуса е невъзможно свидетелите да посочат точни граници . За визираната част искането за предаване на
имота трябва да се уважи , а в останалата част да се отхвърли .
С оглед
частичното уважаване на исковете ищците дължат на ответниците
разноски пред СРС /по компенсация/ в размер на 162,47 лева , а не 1720 лева .
Адвокатското възнаграждение на ищците е намалено поради прекомерност на 1200
лева . Независимо , че делото е с висока фактическа и правна сложност ,
процесният имот е земеделски и с много ниска данъчна оценка към 2011 г. Пред
СГС ищците дължат на ответниците 532,25 лева разноски
/по компенсация/ .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №190922 от 26.07.2017 г постановено по гр.д.№3495/11 г на СРС, 38 състав , в частта , с която
са отхвърлени исковете на З.К.С. ЕГН ********** , В.С.С. ЕГН ********** , С.С.К. ЕГН **********
, Е.С.С. ЕГН **********
и М.К.Т. ЕГН ********** с правно основание
чл.108 ЗС срещу Ц.Г.В.
ЕГН ********** и К.Й.В. *** да се признае за установено , че ищците са
собственици на нива от 1,119 дка, пета
категория , м.Глого , представляваща имот №011001 в
землището на кв.Бенковски , гр.София при съседи : имот №011008 на „Т.И.“
ЕООД , имот №011007 , др.селищна територия на СО , №011006 друга селищна
територия на СО , №011002 нива на Д.В.К.; и да се осъдят ответниците да
им предадат владението върху имота ; за
разликатата над 6/8 идеални части от имота .
ОБЕЗСИЛВА решение №43936 от 18.02.2020 г постановено по гр.д.№3495/11 г на СРС, 38 състав ; като процесуално недопустимо .
ОТМЕНЯ решение №190922 от 26.07.2017 г постановено по гр.д.№3495/11 г на СРС, 38 състав , в частта , с която
са отхвърлени исковете на З.К.С. ЕГН ********** , В.С.С. ЕГН ********** , С.С.К. ЕГН **********
, Е.С.С. ЕГН **********
и М.К.Т. ЕГН ********** с правно основание
чл.108 ЗС срещу Ц.Г.В.
ЕГН ********** и К.Й.В. *** да се признае за установено , че ищците са
собственици на нива от 1,119 дка, пета
категория , м.Глого , представляваща имот №011001 в
землището на кв.Бенковски , гр.София при съседи : имот №011008 на „Т.И.“
ЕООД , имот №011007 , др.селищна територия на СО , №011006 друга селищна
територия на СО , №011002 нива на Д.В.К.; в частта да се осъдят ответниците да им предадат
владението върху имота по точки 10-11-16-4-14-9-10 от комбинирана скица №3 към допълнителното
заключение на вещото лице инж.И. Д.от 29.03.2012 г на стр.280 от делото пред
СРС , която скица е неразделна част от настоящото съдебно решение ; за
6/8 идеални части ; както и в
частта , в която З.К.С. ЕГН ********** , В.С.С.
ЕГН ********** , С.С.К. ЕГН ********** , Е.С.С. ЕГН ********** и М.К.Т.
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Ц.Г.В. ЕГН ********** и К.Й.В. ***
разноски пред СРС над 162,47 лева до 1720 лева ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на З.К.С. ЕГН ********** , В.С.С. ЕГН **********
, С.С.К. ЕГН ********** , Е.С.С.
ЕГН ********** и М.К.Т. ЕГН ********** с
правно основание
чл.108 ЗС срещу Ц.Г.В.
ЕГН ********** и К.Й.В. *** , че ищците са собственици въз основа на
възстановяване по ЗСПЗЗ на 6/8
идеални части от нива от 1,119 дка , м.Глого ,
представляваща имот №011001 от КВС в землището на кв.Бенковски , гр.София ,
с проектен индентификатор
№68134.507.5281 от одобрената кадастрална карта на гр.София при граници
/съседи/ имоти №68134.507.5080 , №68134.507.1787 и №68134.507.1231.
ОСЪЖДА Ц.Г.В. ЕГН
********** и К.Й.В. *** да предадат на основание чл.108 ЗС на З.К.С. ЕГН **********
, В.С.С. ЕГН ********** , С.С.К.
ЕГН ********** , Е.С.С. ЕГН ********** и М.К.Т. ЕГН ********** като собственици
на 6/8 идеални части следния имот : реална
част от имот №011001 от КВС в землището на кв.Бенковски , гр.София , с проектен
индентификатор №68134.507.5281 от одобрената
кадастрална карта на гр.София при граници /съседи/ имоти №68134.507.5080 ,
№68134.507.1787 и №68134.507.1231 ; която реална част е по точки 10-11-16-4-14-9-10 от комбинирана скица №3 към допълнителното
заключение на вещото лице инж.И. Д.от 29.03.2012 г на стр.280 от делото пред
СРС , която скица е неразделна част от настоящото съдебно решение.
ОТМЕНЯ за 6/8
идеални част от имота и за частта по точки 15-16-4-14-9-17-2-15 на комбинирана скица №3 към
допълнителното заключение на вещото лице инж.И. Д.от 29.03.2012 г на стр.280 от
делото пред СРС , която скица е неразделна част от настоящото съдебно решение ;
нотариален акт за
собственост №130, том 24, дело №540 по описа на СВ-София , нотариус Е.П.с рег.
№379 НК, от който е
видно, че на 18.03.2009 г. , с който Ц.Г.В. ЕГН ********** *** е призната за
собственик по давностно
владение на поземлен имот, находящ се в гр.София р-н „Сердика“ ул.*****, целият
с площ от 135 кв. м. с планоснимачен номер 1331 в кв.
8, по плана на гр.София , м.
НПЗ „Военна рампа-изток“ при граници по
скица: поземлен имот №1231, ПИ №1232, ПИ №1612, заедно с изградената в имота
постройка без строителни книжа с площ от 30 кв. м., състояща се от две стаи и
антре .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС , в частта , в която е отхвърлено искането на ищците да
се осъдят ответниците по чл.108 ЗС да им предадат като собственици на 6/8
идеални части владението на останалата реална част от имот №011001 от КВС в землището на кв.Бенковски , гр.София
, с проектен индентификатор №68134.507.5281 от
одобрената кадастрална карта на гр.София при граници /съседи/ имоти
№68134.507.5080 , №68134.507.1787 и №68134.507.1231 ; извън тази по точки 10-11-16-4-14-9-10
от комбинирана скица №3 към
допълнителното заключение на вещото лице инж.И. Д.от 29.03.2012 г на стр.280 от
делото пред СРС , която скица е неразделна част от настоящото съдебно решение ;
както и в частта , в която в частта , в която З.К.С. ЕГН ********** , В.С.С. ЕГН ********** , С.С.К. ЕГН **********
, Е.С.С. ЕГН **********
и М.К.Т. ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Ц.Г.В. ЕГН ********** и К.Й.В.
*** 162,47 лева разноски пред СРС
.
ОСЪЖДА З.К.С. ЕГН **********
, В.С.С. ЕГН ********** , С.С.К.
ЕГН ********** , Е.С.С. ЕГН ********** и М.К.Т. ЕГН ********** да
заплатят на Ц.Г.В. ЕГН ********** и К.Й.В. *** сумата от 532,25 лева
разноски пред СГС /по компенсация / .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.