№ 15674
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110108787 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу К. Й. С.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 5217,72 лв. – представляваща 4/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ап. 7, аб. № 274807, за периода от
01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 565,15 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 5217,72 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г.- 18.01.2024 г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 45,75 лв. – представляващо 4/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ап. 7, за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,24 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 45,75
лв. за периода 16.07.2021 г. – 18.01.2024 г.
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу Р. С. С. и Д. С.
С. кумулативно обективно съединени осъдителни искове, с/у всеки както следва:
1
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1304,43 лв. – представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ап. 7, аб. № 274807, за периода от
01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 141,29 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1304,43 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г.- 18.01.2024 г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 11,44 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ап. 7, за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,06 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 11,44
лв. за периода 16.07.2021 г. – 18.01.2024 г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх.
А, ап. 7, тъй като ответниците се явяват съсобственици на имота за процесния период,
съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплаща цената на доставена
топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Р. С. С. с твърдения за
неоснователност на исковете. Вземанията се оспорват само по основание, но не и по размер.
Наведено е възражение за давност. Сочи се, че ответникът не притежава качеството
„потребител“, както и че липсва облигационна връзка между него и ищеца. Оспорва да е
собственик или носител на ограничено вещно право върху процесния имот, в която насока
излага подробни съображения, като посочва, че друго лице е титуляр на партидата, открита
при ищеца. Въведени са възражения относно активната материална легитимация на ищеца
относно претендираните суми за дялово разпределение. Моли да не се назначават
експертизи. Оспорва се претенцията за лихви. Моли се за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Ответницата К. Й. е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с твърдения за
неоснователност на исковете. Сочи се, че ответницата не притежава качеството
„потребител“, оспорва да е собственик или носител на ограничено вещно право върху
процесния имот, както и да е налице облигационна връзка между нея и ищеца. Оспорва се
претенцията за лихва, в която насока са въведени съображения във връзка с ОУ на ищеца.
Навежда възражения относно годността на СТИ. Излага доводи относно приспадането и
начисляването на суми по изравнителни сметки. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
2
Отговор на исковата молба е депозиран и от ответницата Д. С. С., с твърдения за
неоснователност на исковете. Сочи се, че ответницата не притежава качеството
„потребител“, както и че не е ползвател на имота. Не се оспорва, че в процесния имот е
доставена топлинна енергия в съответното количество. Счита, че другата ответница – К. С.
се намира в договорни отношения с ищеца. Оспорват се претенциите за лихва. Моли се за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да имат качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от
17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
От представения по делото Нотариален акт от 27.12.1979 г. е видно, че на същата дата
К. Й. С. е придобила 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“,
бл. 2, вх. А, ап. 7.
Неоснователно е възражението на ответника, че потребител е вещният ползвател на
имота, тъй като при прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане не се
запазва правото на ползване върху същия от прехвърлителя, освен ако изрично не е било
3
уговорено. В случая в Нотариален акт от 27.12.1979 г. не е било предвидено запазване на
пожизненото право на ползване от прехвърлителите.
Тоест, следва да се приеме за доказано, че К. Й. С. е собственик на 1/2 ид.ч. от имота,
съответно потребител за същата част.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца
доказателствената тежест да установи, че е налице действително правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците, т.е. да притежават
качеството „потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в
исковата молба имот. Указано е, че не се сочат доказателства за горното.
За доказване принадлежността на правото на собственост на процесния имот, към
исковата молба е приложен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
26.08.1993г. върху процесния имот. В него като собственици на имота са посочени К. С. и
съпругът Светослав С..
Съдът намира, че с това писмено доказателство ищецът не е доказал в условията на
пълно и главно доказване качеството на К. С. на „потребител“ на топлинна енергия за
останалата 1/2 ид.ч. Това е така тъй като Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
не представлява пряко доказателство, удостоверяващо титуляра на правото на собственост
върху топлоснабдявания имот. Действително, при изготвянето на нотариалния акт за
ипотека нотариусът извършва проверка относно собствеността на имота. Въпреки това
съдът не е обвързан от тази му преценка, като по делото следва да бъдат представени всички
доказателства в тази насока/въз основа на които е работил нотариуса/, за да може съдът да
достигне до самостоятелно заключение относно носителя на правото на собственост.
Поради горното този документ може да служи само като индиция, че посочените в
него лице/а са притежавали право на собственост върху процесния имот, но не е достатъчен,
за да обуслови категоричен извод в тази насока.
Само като индиция може да служи и посочването в нотариалния акт от 27.12.1979 г.,
че К. С. е съсобственик на процесния имот. Това отново е заключение на нотариуса,
изготвил акта, което не би могло да бъде проверено/вероятно основано на представения му
договор от 04.04.1973г. или друго приложение на НА/ и което не обвързва съда.
Така и съгласно константната съдебна практика на СГС: Решение № 263576 от
1.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8077/2020 г.; Решение № 1278 от 27.02.2017 г. на СГС по в.
гр. д. № 10299/2016 г.; Решение № 263354 от 25.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1793/2020 г.;
Решение № 263944 от 15.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5416/2020 г. и др.
Не се доказва в условията на пълно и главно доказване също, че имотът е бил
придобит от К. С. по време на брака със Светослав С.. Действително, от представена по
делото справка за наследници е видно, че К. С. и Светослав С. са били женени към дата на
смъртта на Светослав С. - 12.12.2022г. и че наследници на Светослав С. са ответниците К.
С., Р. С. С. и Д. С. С.. За да се приеме твърдяното от ищеца следва да се предположи, че К.
С. е била женена за Светослав С. още към 04.04.1973г., датата на която вероятно е придобита
4
1/2 ид.ч. от имота. По делото единствено съществува индиция за наличие на брак между
двамата към датата на нотариалния акт от 27.12.1979 г., тъй като вписаното в него фамилно
име на К. С. съвпада с това на Светослав С.. Съдът, обаче, не борави с предположения, а
следва да приеме за установено единствено доказаното в условията на пълно и главно
доказване по делото, каквото в случая не е проведено.
По тези съображения, съдът счита претенциите срещу Р. С. С. и Д. С. С. за
неоснователни, поради липса на доказана материална легитимация на ответниците. Съдът
счита единствено ответницата К. С. за потребител на 1/2 част от доставената в имота
топлина енергия.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
5
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
От заключението на СТЕ, а и от представените от ТЛП писмени доказателства е
видно, че за процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет и главните отчети от
14.05.2021г. и 30.05.2022г. са били подписани. От тях се извежда, че в имота има 4бр.
отоплителни тела с ИРРО/индивидуален разпределител на разходите за отопление/ и щранг
лира в банята без ИРРО, за която ФДР начислява служебно ТЕ по МСРС/максимален
специфичен разход на сградата/. Също така вещото лице сочи, че абонатът заплаща ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, разпределена от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Топлинната енергия
за БГВ се начислява по показания на 1бр. водомер за топла вода в имота.
С оглед горното съдът намира възражението на ответника за несъответствия в
исковата молба относно претендирано при реален отчет, а в действителност изчисляване на
база. Както е видно в случая има извършен реален отчет за целия процесен период, както
твърди ищцовото дружество. Още повече, дори да се приеме обратното, това не би довело
до извод за недължимост на сумите начислени на осн. чл. 70, ал. 4, вр. с т. 6.7 от приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г.
Вещото лице-техник при изготвяне на заключението си е констатирало, че топломер
№ 55369795 е монтиран в имота на 29.06.2018г., като преди това е бил проверен на
26.06.2018г., след което е проверяван на 03.09.2021г. и 19.01.2024г. Констатира, че
проверката на топломера за 2020г. е направена 14,5 месеца след законовия срок, а тази за
2023г. е направена 4 месеца след законовия срок. Пропускането на 24-месечния законов срок
за метрологична проверка на ОТ е нормативно нарушения. Въпреки това, вещото лице сочи,
че от техническа гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и след
изискуемия срок, със заключение „Съответства“ дава основание да се заключи, че за този
период ОТ е бил годно СТИ.
Като взе предвид приетото като пълно, ясно и обосновано заключение на вещото
лице по СТЕ, съдът намира, че възражението на ответника в насока, че СТИ не е било
изправно, съответно не е доказана изправността му, е неоснователно.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на
продавача/“Топлофикация София“ ЕАД/ стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец. Тоест, възражението, че сумата дължима за
услугата “дялово разпределение” се дължи на ФДР, а не на топлопреносното дружество, е
6
неоснователно.
Без значение за дължимостта на сумите за дялово разпределение е дали редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” е бил обявен по подходящ начин
на клиентите, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Тоест, последица от необявяването
не е недължимост на сумите за дялово разпределение, както счита ответника.
Безпредметни са направените възражения относно непредставянето от страна на
ищцовото дружество на част от документите описани в чл. 59, ал. 1 от ОУ, които е следвало
да съхранява. Наличието или липсата на такива документи не води до извод за недължимост
на потребената в имота топлинна енергия. Напротив, количеството и стойността на тази
енергия подлежи на доказване със всички възможни доказателствени способи, включително
СТЕ.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
СТЕ и ССчЕ. За процесния период потребената топлинна енергия е в общ размер на 7826,58
лв., а за дялово разпределение в размер на 68,63 лв. Следва да се посочи, че разминаването в
размера на посочената от двете вещи лица главница за топлинна енергия се дължи на факта,
че в.л. топлотехник в своето експертно заключение посочва дължимата сума без ДДС.
Отделно от това, ставката на ДДС е била намелена през 2020 г. на 9%, което също следва да
бъде съобразено. Вещото лице разяснява същото в открито съдебно заседание, проведено на
16.07.2024 г.
От заключението по ССчЕ се установява още, че не са извършвани плащания, които
да погасяват задължения от процесния период.
Няма погасени по давност вземания, както твърди ответника. Падежът на първия
претендиран анюитет за м.05.2021г. настъпва на 15.07.2021г., съгласно ОУ на дружеството от
2016г. в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи. Погасени по давност
биха били вземания падежирали по-рано от 16.02.2021г.- три години преди депозиране на
исковата молба на 16.02.2024г. Така приема и вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Следователно, дължимата от К. С. 1/2 част от горепосочените вземания е, както
следва: за топлинна енергия – 3913,29 лв., а за дялово разпределение 34,32 лв., до които
следва да се уважат исковете.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45-дневен
7
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжникът изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе
изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
От заключението на ССчЕ се установява, че лихвата върху главницата за топлинна
енергия за процесния период е в размер на 782,80 лв., а лихвата върху главницата за дялово
разпределение е 12,08 лв.
Както се посочи по-горе няма погасени по давност вземания.
Следователно, дължимата от К. С. 1/2 част от горепосочените вземания е, както
следва: лихва върху главницата за топлинна енергия – 391,40 лв., а лихва върху главницата
за дялово разпределение 6,04 лв., до които следва да се уважат исковете.
Относно разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА с оглед изхода на делото на процесуалния
представител на Д. С. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален
размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба МРАВ – 445,92 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото на Р. С. С. следва да се присъдят
разноски в размер на 450 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Разноски по отношение на К. С.:
Предявен с/у нея размер: 5836,86 лв., Уважена с/у нея част: 4345,05 лв.; Отхвърлена
с/у нея част : 1491,81 лв.
Разноски на ищеца: ДТ– 350,21 лв.; Депозити за експертизи – 550 лв.; и
юрисконсултско възнаграждение определено в минимални размер от 100 лв. на осн. чл. 78,
ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 1000,21 лв., съответно реализирани разноски за иска
с/у К. С.(4/6) – 666,81 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от
ответника в размер на 496,38лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА с оглед отхвърлената част от исковете на
процесуалния представител на К. С. следва да се присъди съответна част от адвокатско
възнаграждение в минимален размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба МРАВ или 225,86 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх.
А, ет. 3, ап. 7, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 3913,29 лв.– представляваща 4/6 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ет. 3, ап. 7, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 3913,29 лв. до пълния предявен размер от 5217,72 лв., като
неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 391,40 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 3913,29 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г.- 18.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 391,40 лв. до пълния
предявен размер от 565,15 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 34,32 лв. – представляваща 4/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ет. 3, ап. 7, за периода
от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 34,32 лв. до пълния предявен размер от
45,75 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 6,04 лв.– представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 34,32 лв. за периода
16.07.2021 г. – 18.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6,04 лв. до пълния
предявен размер от 8,24 лв., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, осъдителни искове срещу Р. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ет. 3, ап. 7, за сумите, както следва:
9
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1304,43 лв. – представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № 274807, за периода от
01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024г. до окончателното
изплащане, като неоснователен;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 141,29 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1304,43 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022г. – 18.01.2024г., като неоснователен;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 11,44 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ет. 3, ап. 7, за
периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024г. до
окончателното изплащане, като неоснователен;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,06 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 11,44
лв. за периода 16.07.2021г. – 18.01.2024г., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, осъдителни искове срещу Д. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ет. 3, ап. 7, за сумите, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1304,43 лв. – представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № 274807, за периода от
01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024г. до окончателното
изплащане, като неоснователен;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 141,29 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1304,43 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022г. – 18.01.2024г., като неоснователен;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 11,44 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
10
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ет. 3, ап. 7, за
периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024г. до
окончателното изплащане, като неоснователен;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,06 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 11,44
лв. за периода 16.07.2021г. – 18.01.2024г., като неоснователен;
ОСЪЖДА К. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх.
А, ет. 3, ап. 7, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 496,38лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б ДА ЗАПЛАТИ на
Р. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ет. 3, ап. 7, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б ДА ЗАПЛАТИ на
адв. С. К. К., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на осн.
чл. 38 ЗА сумата от 445,92 лв. за предоставена на Д. С. С., ЕГН: **********, безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б ДА ЗАПЛАТИ на
адв. И. А. Н., САК, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. „Свобода“ 3В, ет. 1, офис 6, на осн.
чл. 38 ЗА сумата от 225,86 лв. за предоставена на К. Й. С., ЕГН: **********, безплатна
правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12