Р Е
Ш Е Н
И Е № 1501
гр.Сливен, 20.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: К. КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 821 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени
положителни установителни искове за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът К.К. твърди, че двамата ответници били
наследници на Димитър Арнаудов, починал на 29.01.2004г. Сочи, че през 1996г.
ищецът сключил устен договор за продажба на недвижим имот № 67338.25.3 с площ 13.800
дка, представляващ земеделска земя в м.”Пандар Бунар”
в землището на гр.Сливен. Не била спазена формата на договора по чл.18 ЗЗД и
така сключения договор се явявал нищожен. Въпреки това ищецът твърди, че от
сключването му 14.04.1996г. до 15.03.2019г. и към момента владеел имота
спокойно, явно, непрекъснато и необезпокоявано, като обработвал земята и
получавал плодовете. При справка в ОбСЗГ-Сливен и
СГКК Сливен се оказало, че имота бил записан все още на името на наследодателя
на двамата ответници.
От съда се иска признаване за
установено по отношение на двамата ответници В.С.Д. и К.Д.О., че ищеца К.Я.К. е
собственик на недвижим имот – ПИ с идентификатор 67338.25.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/19.04.2006г. на изп.директор на АК, находящ се в м”Пандар
Бунар”, с площ 13800 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване- овощна градина, номер по предходен план 025003 при
съседи- 67338.25.4; 67338.25.35; 67338.25.34; 67338.25.38 и 67338.432.91.
В срока по чл.131 ГПК отговор е
постъпил от назначения на ответниците особен представител. Считат се исковете
за допустими и вероятно основателни.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 443/09.06.1999г. на Общинска служба по земеделие гр.Сливен било
възстановено правото на собственост на Димитър Димитров Арнаудов, жител на
гр.Бургас, съгласно план за земеразделяне в землището на гр.Сливен, а именно
върху овощна градина 13.802 дка, пета категория, м.”Пандар
Бунар”, имот № 025003 по плана за земеразделяне и точно описани съседи на
имота. Видно от скица на поземления имот от 18.10.2016г. на СГКК Сливен, имота
е с актуален статут, както следва: поземлен
имот с идентификатор № 67338.25.3, с площ 13 800 кв.м, м.”Пандар Бунар”, трайно предназначение на територията - земеделска
земя, начин на трайно ползване - овощна градина, номер по предходен план 025003
и съседи на имота – имоти с идентификатори № 67338.25.4; № 67338.25.35; № 67338.25.34;
№ 67338.25.38 и № 67338.432.91.
Димитър Арнаудов починал на 29.01.2004г., като оставил наследници по закон двамата
ответници.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит
на свидетели.
Показанията на всички разпитани свидетели, съседи на процесния
имот са идентични в насока на това, че ищеца закупил имота от предишния
собственик и повече от 15 години го
стопанисвал. Работел мястото, което било градина с бадеми, облагородил го,
заградил го с мрежена ограда, както и построил вилна сграда в него. Тримата
свидетели са категоричи, че никой друг освен ищеца не
е стъпвал в имота и не е предявявал никакви претенции.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които като неоспорени съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като са последователни,
житейски логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни с други, както
и с писмените доказателства по делото. Различието в показанията на свидетелите
Стайков и Байлов от една страна и Бошнаков
от друга, относно точната година, от която ищеца владее имота / свидетеля
Стайков сочи от 2004г., свидетелят Бошнаков - 2006г.
и свидетелят Байлов – повече от 15 години, което ще
рече 2004г./, съдът счита за незначително, поради изминалия дълъг период от
време, като приема за начало на давностното владение
на ищеца 2004г., съобразно показанията на свидетелите Стайков и Байлов.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за защита правото на собственост, чрез който ищеца
предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо
защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право.
С Тълкувателно решение № 8/2018г.
от 27.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ се прие, че в съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да
прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право
има нужда. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено,
без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се
възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото
потвърждаване /аргумент от чл.124, ал.1 ГПК/.
Правният интерес на ищеца от водене на този вид
иск е обусловен от обстоятелството, че документално той не притежава имота,
като последният е записан като собственост на починалия на ответниците
наследодател, тъй като покупко-продажбата на имота между ищеца и наследодателя
на ответниците не е изготвена в надлежната нотариална форма.
При този
вид иск ищецът следва да докаже качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание.
Ищецът се позовава на изтекла в негова
полза придобивна давност, начиная
от 14.04.1996г. до 15.03.2019г., както и към настоящия момент.
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право
на собственост или ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието
на това право след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по давност е необходимо на
първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично, или чрез другиго като своя. Само владелецът може да придобие право на
собственост върху недвижим имот на основание давностно
владение.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на десет години при недобросъвестно владение, каквото е това
на ищеца в настоящия казус, тъй като не била спазена формата за действителност
на покупко-продажбата на процесния имот.
В процеса ищецът установи наличие
на всички характеристики на владението в своя полза. Безспорно се доказа от
показанията на всички разпитани свидетели, че ищеца К. владее процесния имот от 2004г. насам и до настоящия момент. Така
от петнадесет години единствено ищецът посещавал имота, като го работел,
облагородявал, заграждал и застроявал. Установи се също така, че през всички
тези години никой друг не е влизал в имота и не е имал претенции за
собственост.
Следователно доказа се, че ищеца владял процесния недвижим имот непрекъснато повече от десет години
от 2004г. до 12.12.2019г. /датата на приключване на съдебното дирене и
формиране на сила на пресъдено нещо/, спокойно и
несмущавано, явно и с намерение за своене.
Ето защо предявеният положителен установителен иск е основателен и бива уважен.
Съдът не следва да се произнася с
изричен диспозитив по въпроса за деловодни разноски, тъй като такива не са
претендирани от ищеца.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124,
ал.1 ГПК по отношение на К. ДИМИРОВА О., ЕГН: ********** *** и В.С.Д., ЕГН: **********
***, че К.Я.К., ЕГН: ********** *** е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.25.3, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Сливен, одобрени със Заповед РД-18-31/19.04.2006г. на
изпълнителен директор на АК, находящ се в м.”Пандар
Бунар”, с площ 13 800 кв.м, трайно
предназначение на територията - земеделска земя, начин на трайно ползване -
овощна градина, номер по предходен план 025003 и съседи на имота – имоти с идентификатори
№ 67338.25.4; № 67338.25.35; № 67338.25.34; № 67338.25.38 и № 67338.432.91, на основание давностно владение, осъществено в периода 2004г. -12.12.2019г.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: