№ 2409
гр. Варна , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100501585 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 8433/05.05.2021г. от адв. Р.И. от ВАК, процесуален
представител на въззивника М. АНГ. Д., ЕГН **********, с искане за допълване в частта за
разноските на постановеното по делото Решение № 804/23.04.2021г.
В молбата се акцентира върху това, че искане за присъждане на разноски е направено
още с депозираната по делото въззивната жалба, ведно с представени Договор за правна
защита и съдействие и списък с разноски.
В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Г. СТ. М., ЕГН **********, чрез адв. Г.В. от ВАК, в който се изразява
становище за неоснователност на молбата и се моли за оставянето ѝ без уважение.
Относно допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК,
изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска допълване на
съдебното решение в частта за разноските, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Относно основателността на молбата:
Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:
Производството пред ВОС е образувано въз основа на въззивна жалба на М. АНГ. Д.,
ЕГН **********, чрез адвокат Р.И., срещу Решение № 93/02.04.2020г., постановено по гр.д.
№ 1497/2019г. по описа на Районен съд-Варна, с което на осн. чл. 127, ал. 2 от СК
упражняването на родителските права по отношение на детето Ангел Мишев Д., ЕГН
1
**********, е предоставено на майката Г. СТ. М., ЕГН **********, определено е
местоживеене на детето при майката на посочения в решението адрес, режим на лични
отношения на бащата с детето и последният е осъден да заплаща издръжка в размер на
180лв. месечно, считано от 12.02.2020г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
С Решение № 804/23.04.2021г. ВОС е отменил обжалваното решение, като на осн. чл.
127, ал. 2 от СК е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
детето Ангел Мишев Д. на бащата – въззивникът М. АНГ. Д., определил е местоживеене
на детето на посочения в съдебното решение адрес на бащата, режим на лични отношения
на майката с детето и последната е осъдена да заплаща издръжка в размер на 160лв.
месечно, считано от 01.08.2020г. до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването ѝ.
При постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл по направеното от
въззивника искане за присъждане на разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Константна е
практиката на ВКС, вкл. задължителните разяснения в т.11 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, че претенция за разноски може да бъде валидно заявена
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в случаите на оказана
безплатна правна помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв.
Предвид последното настоящият съдебен състав счита, че за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за съответната инстанция е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от
ЗАдв, без да е необходимо страната да установява и да доказва конкретното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ.
В настоящия случай във въззивното производство е представен такъв Договор за
правна защита и съдействие, сключен между въззивника М. АНГ. Д. и пълномощника му
адв. Р.И., с изрично отбелязване за оказвана безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗАдв,
искане за присъждане на разноски от страната е отправено своевременно – още с
депозираната въззивна жалба, поради което и съобразно изхода от спора, следва да намери
приложение отговорността за разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В трайната си практика (Определение № 600 от 30.09.2019г. на ВКС по ч. т. д. №
1928/2019г., II т. о., ТК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4891/2015г., IV г. о., ГК и др.) ВКС приема, че посочването на конкретна хипотеза на чл. 38,
ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за
уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение,
осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че дори в договора за правна защита и
съдействие да е посочена конкретна хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв, то съдът,
сезиран с искане за присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ, не е
компетентен да изследва дали действително е налице посоченото основание.
2
По изложените съображения следва да се приеме, че на процесуалния представител
на въззивника се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 600 лева, поради което постановеното
по настоящото дело Решение № 804/23.04.2021г. следва да се допълни в частта за разноските
с присъждане на посочената сума в полза на адвокат Р.И. от АК – Варна.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 804/23.04.2021г., постановено
по възз. гр. дело № 1585/2020г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Г. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: с.
Градинарово, община Провадия, област Варна, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.И. от АК – Варна
сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните на осн. чл. 248, ал.3 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4