ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1623
гр. Пловдив, 08.08.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на осми август, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 1606 по описа на
Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр.
с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Т.К.,***, срещу
разпореждане от 28.05.2019г. по ч.гр. д. № 8602 по описа за 2019г. на РС –
Пловдив, VIII гр. с-в,
с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя, против М.А. З., ЕГН **********,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 34374/27.05.2019г.
Жалбоподателят счита, че разпореждането на
първоинстанционния съд е неправилно и постановено при противоречие с
процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като в закона не е
предвидено, че към заявлението по чл. 410 от ГПК кредиторът е задължен да
представи доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения, на които
основава претенциите си. Твърди, че заявлението му отговаря на изискванията на
закона и вземането му е индивидуализирано в достатъчна степен, поради което
моли съда да отмени изцяло обжалваното разпореждане, като вместо това постанови
делото да бъде върнато на РС-Пловдив с указания за издаване на заповед за
изпълнение за претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срок, от оправомощена
за това страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да откаже издаване на
поисканата заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК първоинстанционният
съд е приел, че кредиторът не е представил със
заявлението доказателства, от които да бъде установено по делото, че между праводателя му и длъжника
е бил сключен договор, че вземанията по този договор са му били прехвърлени
, че длъжникът е бил уведомен за
извършената цесия, и че дължи на
кредитора претендираните суми.
Въззивният съд намира така изложените мотиви от
заповедния съд за неправилни.
Заповедното производство по чл. 410 от ГПК
предоставя на страните- кредитор и длъжник облекчен (като процедура и разноски)
съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения помежду им. По тази
причина производството е строго формално. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати
на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без
да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. До влизането й в сила
тази заповед се приравнява по своето правно действие на покана към длъжника да
изпълни задължението, описано в заповедта (така- чл. 412, т. 7 ГПК). За
длъжника съществува възможността да оспори заповедта за изпълнение чрез писмено
възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, което също не следва да се
обосновава. За да формира процесуалното си поведение (дали да оспори или не
заповедта за изпълнение) е необходимо длъжникът да бъде наясно какви са
конкретните факти, въз основа на които кредитора претендира, че в негова полза
е възникнало вземането спрямо длъжника. По тази причина в разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК законодателят изрично е предвидил преценката
за редовност на заявлението и изискуемостта на вземането, следва да бъде
извършвана само въз основа на направените от заявителя твърдения в самото
заявление, тъй като прилагането на доказателства към заявлението не се изисква.
Затова обстоятелствата дали между праводателя на
заявителя и длъжника е съществувало
валидно договорно правоотношение, дали вземанията по този договор са били
прехвърлени на заявителя и уведомен ли е длъжникът за извършената цесия, са без правно значение при
преценката за редовността на заявлението и за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, и същите не могат да бъдат изследвани и обсъждани от заповедния
съд, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по този
ред. Същите в своята пълнота следва да се разгледат от исковия съд при предявен
иск от заявителя за установяване на вземането
по реда на чл. 422 ГПК.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви и
извършената от него преценка за липса на материалноправните предпоставки за
съществуване на претендираното от кредитора вземане, излизат извън рамките на
дължимия съдебен контрол по чл. 411, ал. 2 ГПК, вр. чл. 410 ГПК,предвид на
което и като е основал на последните съдебния си акт, ПРС е нарушил
процесуалния закон.
По горните мотиви настоящият въззивен състав намира
обжалвания съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а
делото върнато на ПРС с указания за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 49880 от 28.05.2019г. по ч.гр. д. № 8602
по описа за 2019г. на РС – Пловдив, VIII гр. с-в, с което е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 34374/27.05.2019г.
на кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, против длъжника М. А.
З., ЕГН **********.
ВРЪЩА делото
на РС- Пловдив за предприемане на
действията, указани в мотивите
на настоящото определение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.