О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. А., 03.01.2020
г.
Районен съд-А., наказателно отделение, на трети януари
през две хиляди и двадесета година, като разгледа НАХД № 437 по описа на съда за 2019 г., докладвано от Таня Спасова - районен
съдия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпила жалба от „МЪНИ“ ЕООД със седалище и адрес на управление - ***, против
НП № 787 от 22.08.2019 г. на Заместник – директора на ТД на НАП Б..
Според изложеното в обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление санкционираното дружество е следвало да внесе задължителните осигурителни вноски по сметката на
компетентната ТД на НАП Б.. В конкретния случай нарушението е извършено чрез бездействие.
Съгласно константната и непротиворечивата практика на Върховния касационен съд
на Република България (виж Определение № 36 от 04.10.1999г. на ВКС по н.
д. № 437/99г., І –во н.о., Определение № 119 от 26.11.2008г. на ВКС по н.
д. № 658/2008г., І - во н. о., Определение № 44 от 08.03.2011г. на
ВКС по н.д. № 1055/2010г., ІІ – ро н. о.), като място на извършване на
такова административните нарушение, съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН, се възприема
мястото, където е дължимо да се извърши предписаното от закона действие. При
условие, че и в АУАН и в НП се сочи, че мястото на изпълнение на
законоустановеното действие - внасяне на осигурителни вноски, е в гр. Б., то
именно по правилата на чл.59, ал.1 от ЗАНН, нарушението следва да се счита за
извършено в гр. Б.. Мястото на нарушението, така както се сочи от органа, е не
само задължителен реквизит и задължителен елемент на актовете в административно
наказателната процедура (чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН), но определя
подсъдността при упражняване на съдебния контрол от страна на районния съд (в
този смисъл Определение № 93/28.06.2011 г. на ВКС по ч.н.д. № 1794/2011
г., І – во н. о). Никъде не е конкретизирано като място на нарушението
гр. А. и не може да се предполага като такова само поради това, че седалището
на управление на санкционираното дружество се намира в гр. А.. При това не
седалището на управление е критерият за определяне на местнокомпетентния съд. Още
повече, че ТД на НАП Б. нямат разкрит офис на територията на гр. А..
Отделно от това, основното изискване е дължимите осигурителни вноски да се
внесат по сметка на компетентната ТД на НАП, като самото внасяне може да бъде
сторено било чрез съответната банка, било чрез съответния лицензиран пощенски
оператор, било в съответното тяхно поделение. Водейки се от това настоящият
съдия-докладчик приема, че изпълнението на задължението по см. на чл.40, ал.1,
т.1 от ЗЗО може да бъде сторено от всяко населено място стига да е сторено в
съответствие с изискването на чл.7 ал.7 от КСО – по сметката на компетентната
ТД на НАП чрез съответната банка, лицензиран пощенски оператор или поделенията
им, респ. при неизпълнение на това дължимо поведение – чрез бездействието на
задълженото лице осигурител, в случая не би могло да се определи категоричното
място на нарушението. В настоящия казус това място на нарушението действително може
да е например гр. А. – населеното място, където е седалището на юридическото
лице нарушител, а може да е и гр. Б. - където е установено самото нарушение и
където осъществява своите правомощия административно – наказващият орган, а
може да е и всяко друго място, откъдето чрез съответната банка, лицензиран
пощенски оператор или поделенията им може да се извърши внасяне на дължимата
сума по осигуровките по сметката на компетентната ТД на НАП. Следователно като
се изходи от невъзможността от ясно очертаване на мястото на извършване на
административното нарушение, съдът прие, че са налице аргументи да се приеме,
че местнокомпетентен да разгледа производството по обжалване на атакуваното
наказателно постановление е отново Районен съд-Б.. Този съд се определя като
компетентен от субсидиарното приложение на чл.84 от ЗАНН вр. чл.36 ал.3 от НПК
– компетентен да е съдът, където е завършено административното производство – както
АУАН, така и НП е издадено в гр. Б. от служители на ТД на НАП гр. Б.. В този
см. по сходен казус е постановено и Определение № 10/18.01.2011 г. на ВКС по
ЧНД № 11/2011 г. ІІІ Н. О.
Друг отделен аргумент пак в подкрепа на становището, че производството по
делото следва да се развие пред РС-Б. е, че в самото наказателно постановление
е указано, че подлежи на обжалване пред РС-Б. – в този см. е пък Определение №
9/17.01.2011 г. на ВКС по ЧНД № 703/2010 г. ІІ Н. О.
С оглед горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по НАХД № 437/2019 г. на РС-А.
и ИЗПРАЩА делото по компетентност на
РС-Б..
Определението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: