№ 379
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210584 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. И. М., с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление №24-4332-008203/19.04.2024 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движението по пътищата му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 700,00
(седемстотин лева) лева и наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ в срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическото установяване, извършено от
административнонаказващия орган и достигнатият от него извод досежно авторството на
нарушението. Навежда се възражение за несъобразяване с императивните разпоредби на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка като пропуски се съзират: неупоменаване
на мястото, на което е бил поставен знакът за ограничение на скоростта, поради вероятност
водачът да не го е видял; липса на посочено разстояние от знака до мястото на
позициониране на средството за контрол, респ. органът, който го е експлоатирал; липса на
конкретизация, дали в процесния участък са били налични знаци, указващи допустимост на
контрол посредством видеонаблюдение; неангажиране на точния размер на превишението
на скоростта, въз основа на което е било определено наказанието; иницииране на
административнонаказателното производство извън установените с разпоредбата на чл.34
от ЗАНН давностни срокове; непредоставяне на информация за датата на подаване на
сведението по чл.188 от ЗДвП относно лицето, управлявало моторното превозно средство,
ведно с непредставяне на жалбоподателя на снимков материал, на който да е бил различим
водачът на МПС към датата на нарушението. Жалбоподателят отправя упрек към
контролните органи, че не са били застанали на видимо място при извършване на своята
контролна дейност, както и че не са спрели водача, въпреки че са имали възможност за това.
Формулирана е молба за отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован. Представлява от адв. М.
– САК, с пълномощно, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
1
Въззиваемата страна – Началник Сектор „Пътна полиция“ – СДВР, редовно
призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото в първото съдебно
заседание от негов пълномощник е постъпило възражение срещу подадената въззивна
жалба, с което се моли за потвърждаване на издадения санкционен акт като правилен и
законосъобразен. Формулирано е възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.11.2023 г., в 13:58 часа, в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“, в района до
№200, с посока на движение от ул.”Павел Красов” към Околовръстен път, товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит”, с рег. №СВ 8716 ТН, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч в населено място, въведено с пътен знак „В26“, се движел със скорост
от 102 kм/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия - 3 %, при
измерена скорост над 100 км/ч. Извършено било засичане на скоростта и заснемане с
автоматизирано техническо средство (АТСС) Cordon –M″2, с №MD1195. Радарният
скоростомер от посочения тип бил регистриран като одобрен за използване тип средство за
измерване. Същият бил преминал първоначална и последваща периодична проверка, като
към датата на заснемане на нарушението - 08.11.2023 г., отговарял на метрологичните
изисквания съобразно нормативните разпоредби и стандарти. Заснетото нарушение било
онагледено в клип, приложен към административната преписка, образувана по случая.
Видно от протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на дата 08.11.2023 г., в работна смяна 13:20 – 15:00 часа, средството за измерване
било предоставено на полицейски екип със служебно моторно превозно средство, с рег. №
ХХХ, като било позиционирано от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР С. А..
Отчетено било превишение от 52 km/h на разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък.
В момента на констатиране на нарушението служителите на ОПП – СДВР не спрели
водача на място. След изискване на справка от автоматизираните системи, поддържани от
СДВР, бил установен собственикът на превозното средство – ХХХ“ЕАД, ЕИК ХХХ Въз
основа на договор за лизинг дружеството било предоставило превозното средство за
ползване на „ХХХ“ЕООД, с ЕИК ХХХ, чийто управител бил въззивникът Ц. И. М., ЕГН
**********. Последният бил призован в сградата на ОПП – СДВР с призовка. В разписката
към нея било отразено, че документът бил връчен на адресата на 26.03.2024 г. На същата
дата жалбоподателят се явил в сградата на ОПП – СДВР. Контролен орган при ОПП – СДВР,
в лицето на свид. Д. Д. Ч., показала на М. съхранения клип от мобилната система, на който
било заснето нарушението. Жалбоподателят попълнил писмено сведение по реда на чл.188
от ЗДвП, в което заявил, че той е управлявал превозното средство на датата на заснемането
08.11.2023 г.
Предвид установеното, свид. Ч. съставила срещу М. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бл. №0619535/26.03.2024 г., в който били отразени
обстоятелствата по констатираното нарушение и правната му квалификация - по чл.21, ал. 2
от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите ВВВ и СПС. Документът
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, без да впише възражения в съответната
графа. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
2
постановление (НП) №24-4332-008203/19.04.2024 г., от ДДД - Началник Сектор при ОПП -
СДВР, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени
наказания „Глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин / лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Препис бил
връчен лично на М. на 30.06.2024 г., съобразно удостовереното в съпроводителното писмо, с
което административната преписка е изпратена от ОПП – СДВР в СРС. Жалбата срещу него
била подадена на 08.07.2024 г., при спазване на преклузивния срок, установен в чл.59, ал.2
от ЗАНН.
Възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Ч., А. и
частично тези, изхождащи от допуснатия по искане на въззивника свидетел НГ М.а; клип на
заснетото нарушение, декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, протокол за използване на
техническо средство от 08.11.2023 г., извлечение от регистъра на Български институт по
метрология (БИМ) за вписване на одобрения тип средство за измерване, протокол от
периодична проверка №020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г., ежедневна форма на отчет на наряда
към ОПП - СДВР, комуто било поверено техническото средство, ведно със снимка на
служебното му превозно средство, снимка на уреда, заснел нарушението, снимка на знака,
въвеждащ ограничението на скоростта, справка-картон на водача М., Заповеди на министъра
на вътрешните работи с №513з-6600/16.09.2015 г., № 8121к-13318/28.10.2019 г., №8121з-
1632/02.12.2021 г., справка от ОПП – СДВР, с УРИ № 433200-85110/14.08.2024 г. с
приложения - инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, справка за собственост на товарен автомобил „Форд
Транзит“, с рег.№СВ8716ТН, копие на декларация по чл.188 от ЗДвП, копие на писма за
връчване на призовки, оптичен носител с цифрови фотоизображения, справка изх. №57-00-
121-1/15.08.2024 г. на Български институт по метрология с приложения към нея –извлечение
от регистър на одобрени за използване типове средства за измерване, техническо описание и
инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение,
справка от Столична община, изх. №СОА24-ДИ11-3708/13.08.2024 г., с приложена схема за
организация на движението в интригуваащия делото пътен участък, молба от ХХХ“ЕАД с
приложени копия на рамков договор за оперативен лизинг на МПС, контретен договор за
оперативен лизинг на МПС, приемо- предавателен протокол от 26.08.2022 г., справка от
Детски център „Аладин“ с яслена група, вх.№347584/31.10.2024 г.
Съдът се позовава в правните си изводи върху показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Ч. и А.. Предупредени за наказателната отговорност по чл.
290, ал. 1 НК полицейските служители потвърдиха, че изложените в АУАН фактически
констатации отговарят на обективната действителност. Актосъставителят Ч. сподели спомен
относно реда, следван при извършване на проверката - отчитането и установяването на
процесното нарушение, както и неговия автор, респ. съставяне на АУАН. Категорична бе тя,
че макар измерването да не е извършено лично от нея, е придобила непосредствени
впечатления за нарушението при преглед на съхранените в техническото устройство кадри,
отразили, както пътния участък, в който е извършен контрол върху скоростта -
недвусмислено подкрепено от приложения отговор на Столична община, така и превозното
средство, с което е извършено нарушението, ведно с параметрите на превишената скорост
спрямо действащото в съответния пътен участък ограничение. Ч. заяви, че тя е приела
декларацията на жалбоподателя. С нея М. е посочил лично себе си като водач на моторното
превозно средство към датата на нарушението, което именно е предопределило решението
да бъде ангажирана отговорността му.
Относно реда за призоваване на жалбоподателя, показанията на актосъставителя
също се разглеждат като достоверен източник на факти. Чрез тях бе изяснено, че са
положени нужните усилия да бъде осигурено участието на М. в
административнонаказателната процедура, както и да бъдат изяснени в пълнота въпросите
3
относно субекта, чиято отговорност следва да бъде ангажирана.
Тук е мястото съдът да сподели и съображенията си, поради които отказва да
кредитира с доверие показанията на свид. НГ М.а. Свидетелят заявява, че на 08.11.2023 г. на
указаните в АУАН място и час тя е управлявала превозното средство, като се е придвижила
от района на бул.“Монтевидео“ до с. Лозен. Противно на способността си да конкретизира
дата и приблизителен час обаче, тя не успява да поднесе с категоричност сведения относно
маршрута, по който се е придвижила. Сочи, че в същия ден не е била на работното си място,
тъй като е била ангажирана с полагане на грижи за своята майка. Така споделеното обаче е
напълно опровергано от предоставената от работодателя й Детски център „Аладин“ справка,
с приложен работен график и легенда към него, видно от която на 08.11.2023 г. М.а е била на
работното си място за времето от 07:30 часа до 15:30 часа в качеството си на „възпитател“.
Така посоченият времеви диапазон обхваща и момента на заснемане на превозното средство
(в 13:58 часа), което изключва версията свидетелят да е бил на мястото на нарушението.
Така установените компрометиращи достоверността на показанията на М.а факти, обуславят
изключването на обсъжданото гласно доказатествено средство от материалната съвкупност,
върху която съдът изгражда своите изводи по съществото на делото. Възприемат се
единстено твърденията й, че процесният автомобил се ползва по принцип от въззивника,
доколкото те кореспондират с останалите доказателства, събрани за изясняване на това
обстоятелство.
Съдът приема за правдиви и сведенията, изхождащи от свид. А., който е бил
ангажиран с позиционирането на използваното за реализирания пътен контрол техническо
средство. Той подчертава, че участъкът между ул.“Павел Красов“ и Околовръстен път“ му е
познат служебно, както и че с оглед мястото на извършеното заснемане в случая
скоростното ограничение е въведено с пътен знак и възлиза на 50 км/ч. Неговите твърдения
са в синхрон с отговора на Столична община, постъпил по делото и приложената към него
схема на знаковото стопанство, както и със снимковия материал към протокола за извършено
измерване, съставен от полицейския орган. Свидетелят пояснява, че предвид особеностите
на пътния участък, при засичане на автомобили с превишена скорост не се предприема
спирането им от съображения за сигурност.
Показанията на полицейските служители Ч. и А. са вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – декларация по чл.188 от
ЗДвП, призовки и обратни разписки към тях, ежедневна форма на отчет на нарядите,
протокол за използване на АТСС, удостоверения за одобрен тип мобилна система, протоколи
за метрологична проверка, схема на пътния участък с действащите ограничения на скоростта
и веществените доказателствени средства, съставени в хода на контролната дейност –
снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство клип. Обсъжданите по-
горе доказателствени източници отразяват фактите с присъщата на съхранен спомен
логическа последователност. Те не са самоцелни, нито отразяват тенденция да се обслужва
единствено набедяваща нарушителя версия. Липсват данни, дискредитиращи тяхната
достоверност, поради което съдът ги поставя в основата на своите изводи по съществото на
конкретния казус.
Съдът се доверява на подредените към административната преписка заповеди,
касаещи компетентността на контролните и на наказващия органи. В справката от Столична
община и приложената към нея схема за организация на движението е вписано, че в
процесния участък от бул.“Цариградско шосе“, до №200, в посока от ул.“Павел Красов“ към
Околовръстен път, ограничението на скоростта възлиза на 50 км/ч, въведено за населено
място посредством знак „В26“. От представените документи от Български институт по
метрология и ОПП - СДВР, в частност извлечения от регистъра на одобрените типове
средства за измерване, протоколи за проверка на техническо средство, часови график на
нарядите, а така също и приложените снимкови материали, включително представените на
4
оптичен носител, чийто оглед бе проведен в хода на съдебното следствие, се извеждат
характеристиките, респ. фактът на тариране на ползвания измервателен уред, зададените му
параметри за работа, както и разположението му към датата на извършения контрол върху
скоростта с него, включително спрямо знака, въвеждащ ограниченията на скоростта.
Категорично установим е и алгоритъмът, следван при фиксиране на превишената скорост,
надлежно отразен и в извлечения от паметта на техническото средство клип, при който е
видно нейното определяне след приспадане на толеранс от 3 % допустимо отклонение при
измерването.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени са императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Разкрива се съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Обосновава се и извод за налично
отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които
обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност. Не е нарушено логическото единство на възпроизведените в
АУАН и НП факти. Вписани са дата, място и конкретно поведение, които се отнасят към
предявеното на жалбоподателя нарушение, ведно с основанията за ангажиране именно
неговата отговорност като водач на МПС, при съобразяване на данните, които лично е
вписал в предоставената му бланка на документ по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Този съд не споделя възраженията на жалбоподателя относно пропуски в текстовото
оформление на процесуалните актове, с които съществено да е било ограничено правото му
на защита. Не се явяват част от задължителното съдържание на АУАН и НП твърденията
относно мястото, на което е бил поставен знакът, въвеждащ ограничение на скоростта,
разстоянието между него и записващото устройство, полицейският орган, който е
разположил техническото средство за заснемане в съответния пътен участък, констатация,
дали в пътния участък е било допустимо извършване на видеозаснемане и изрично
ангажиране на датата, на която е била депозирана декларацията от собственика на
превозното средство, на кого е предоставил същото към датата на нарушението. Така
изброените обстоятелства касаят единствено процедурата по установяване на конкретното
административно нарушение и разкриват отношение към процесуалната законосъобразност
на реда за неговото доказване. Те не представляват проявление на неговите признаци в
поведението на виновния водач, които единствено следва да бъдат очертани в
обвинителната теза. В съдържанието на АУАН и НП са посочени категорично стойностите
на допустимата скорост за пътния участък и фиксираната такава, с която автомобилът се е
придвижвал. Доколкото превишението на скоростта е величина, представляваща разликата
между тези две стойности, пропускът тя да бъде изрично ангажирана не възпрепятства
възможността на въззивника да разбере по какви критерии е преценено приложението на
съответната хипотеза на нарушение и са отмерени кумулативните наказания глоба и
5
лишаване от право на управление на моторно превозно средство. Касае се за просто
математическо действие – изваждане, за което не е необходимо ползването на специални
познания из областта на науката.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но
ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за
достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на
нарушителя. Субектът, чиято отговорност е следвало да бъде ангажирана, е установен
категорично именно след съставената от жалбоподателя декларация по реда на чл.188 от
ЗДвП (26.03.2024 г.). Спрямо този момент датата на съставяне на АУАН (26.03.2024 г.) не
попада извън краткия давностен срок, предвиден от закона (в този смисъл и решение
№5520/05.09.2023 г.VII състав, АССГ, по к.а.н.д.№2433/2023 г.) От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо е
спазен регламентът на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Административно-наказателната отговорност на въззивника Ц. И. М. е ангажирана
на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 700,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От писмените справки от ОПП – СДВР и Български институт по метрология се
установява, че процесният радар, с който е констатирано и заснето нарушението, е одобрен и
отговаря на нормативните изисквания. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол
на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията
да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.
Следователно разпечатката от радара, с датата, часа и засечената скорост на движение, би
представлявала годно веществено доказателствено средство, в случай че са спазени и
другите изисквания на закона. В приложеното извлечение със снимков материал от паметта
на автоматизираното техническо средство, посредством което се твърди да е установено
нарушението, са налични данни за него. От доказателствената съвкупност по делото се
установява, че същото е от одобрен и вписан в регистъра тип под номер В-46, нарушението
е констатирано в срока на одобряване на типа, след като конкретното техническо средство е
преминало през надлежна проверка, документирана в протокол №020-СГ-ИСИС/14.03.2023
г., съставен от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ - БИМ. В този смисъл и
съмненията на жалбоподателя относно липса на проведен първоначален и периодичен
контрол за годност на техническото средство се явяват неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". Към
датата на деянието – 08.11.2023 г., считано от 05.07.2017г., е пораждало действие
изменението на разпоредбите на чл. 165, ал.2, т.7 и 8 от ЗДвП, като е отпаднало
задължението на определените от Министъра на вътрешните работи служби да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. Следователно, за законосъобразното налагане на
административно наказание освен техническата изправност на използваната автоматизирана
6
система за контрол, не е необходимо да се установи категорично и ползването от
полицейските служители на допълнителен знак Е24. Идентични съображения важат и по
отношение на позиционирането на контролния екип на видимо за участниците в движението
място, доколкото отсъствието на такова не освобождава водачите да съобразяват
императивните правила, регулиращи извършваната от тях високорискова дейност. В
конкретния случай е въведено посредством пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 50
км/ч. за населено място, видно както от свидетелските показания и от приложените по
делото ежедневна форма на отчет, протокол за използване на техническо средство и снимков
материал, така и от отговора на Столична община и представената схема за организация на
движението в пътния участък на бул.“Цариградско шосе“ в района на административен
№200. Категорично се установява, че мястото на заснемането е именно в обхвата на
действие на ограничителния знак, доколкото е следвало това на неговото позициониране,
поради което и същият е бил видим за водачите.
Приложените ежедневна форма на отчет за работа на нарядите и протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, ведно със
снимките към тях, поотделно и в съвкупност, отразяват правилно датата, мястото и часа на
контролирания участък, използваното за целта на осъществявания контрол техническо
средство, точното му разположение и позиционирането му от екип със служебен автомобил
с рег. № СВ 3600 ТА, както и лицата, натоварени с осъществяването на контрол по спазване
на правилата за движение по пътищата съгласно императива на чл. 165 ЗДвП, един от които
е и свид. А., подписал протокола по чл.10 от Наредба № 8121 3-532 за условията и реда за
ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба №8121 З-532).
Неоснователни са възраженията в жалбата за отчитане на скоростта извън зоната на
действие на знак В26, поради неспазване на изискуемото разстояние между знака и мястото,
на което е била поставена записващата система. Видно от приложения по делото протокол за
ползване на АТСС, разстоянието между мястото на монтиране на системата и знакът за
ограничение е 150 метра, което сочи, че е спазено изискването на чл. 6 от Наредба № 8121 3-
532, във връзка с указанията в инструкцията за употреба на уреда, за разполагането му на не
по- малко от 100 метра от началото на контролирания участък. Съобразено е и правилото на
чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532. Снимката на уреда се явява приложение към протокола,
изискуем съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт,
който в конкретния случай е изготвен без допуснати пропуски. Протоколът е годно
доказателствено средство и позволява да се установи разположението на мобилното АТСС.
В него изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е
осъществяван, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения, като
изрично е отбелязано и че е изготвена дигитална снимка на монтираното АТСС –
обстоятелства, удостоверени и с подписа на длъжностното лице, съставило и проверило
протокола, в чиято достоверност съдът няма основание да се съмнява. Данните, вписани в
обсъждания документ, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от
мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено именно в границите на посочения
като контролиран участък.
Същевременно, не без значение се явява обстоятелството, че при използването на
АТСС контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху
измерването и записа на нарушенията, регистрирани с мобилно автоматизирано техническо
средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършват напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
Единствената роля на оператора на системата е да позиционира уреда, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта в
неговите рамки. Процесното техническо устройство разполага с GPS - приемник, чрез който
се установяват географските координати при поставяне на началото на работния процес. Те,
7
впрочем, се визуализират ясно върху извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото
се отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие. Този ред изрично е потвърден и от
свид. А.. Същевременно, като неразделна част от протокола, снимката на позиционирането
на използваната камера, поставена върху тринога, е предназначена да позволи
придобиването на визуална представа къде точно е мястото на монтиране на АТСС. Тази
информация е необходима за извода, дали се разкрива съответствие с мястото на заснемане,
включително посоката, в която е било насочено мобилното устройство, отразени от
контролните органи в изготвения от тях протокол за ползването на последното. В
конкретния случай, върху приложеното изображение ясно се визуализират отличителните
белези на средата, в която е била монтирана камерата. Вижда се и мястото, на което се е
намирал ограничителният знак. Тези подробности съвпадат с описаните в протокола за
извършения контрол на скоростта. С тези аргументи съдът приема, че от събраните
доказателства се установява съответствието между мястото на нарушението, посочено в
приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш,
както и с местоположението на използваното АТСС.
По изложените съображения, съдът счита, че системата за контрол на скоростта
Cordon -M"2, с №MD1195, използвана в случая, отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано,
за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на обектите.
Събрани са и достатъчно доказателства (протокол, показания на техническо средство,
снимков материал, свидетелски показания), че в процесния участък от бул. „Цариградско
шосе“ поражда действие ограничение на скоростта до 50 км/ч, въведено за населено място
със знак В - 26, в съответствие с нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Обсъжданото обстоятелство
е надлежно отразено в приложения протокол за използване на АТСС. Този факт се извежда и
от писмения отговор от Столична община схемата на пътната сигнализация, протокола за
използване на АТСС и приложените към него фотоизображения, видно от които мястото на
заснемане на нарушението към 08.11.2023 г. попада в обхвата на действие на така
поставеното ограничение, което не оставя съмнение и за правилността на географските
координати, отразени в разпечатката от измерващото устройство, съответстващи на
описаното в АУАН и НП място на нарушението. Няма съмнение, че скоростта, с която се е
движил автомобилът на жалбоподателя към момента на заснемането му, е била 102 km/h при
ограничение в конкретния пътен участък от 50 km/h, въведено за населено място със знак
„В26“. Реализиран е състав на нарушение по чл.182, ал. 1, т.6 ЗДвП, тъй като е налице
превишаване с над 50 km/h (а именно 52 км/ч). Толерансът от „3%”, с който е преизчислена
скоростта на движение на засеченото от техническото средство МПС, е определен на база
режима за работа, регламентиран за процесното техническо средство, обективиран и в
инструкцията за експлоатация за него, приложена по делото. Нарушението е констатирано
при стационарно положение на полицейския автомобил, според снимковите материали от
клипа.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая собственик е „ХХХ“ЕООД, съгласно справка от ОПП – СДВР, чийто управител е Ц.
И. М.. В представената от последния декларация той изрично е посочил, че лично е
управлявал заснетия автомобил, като не е споделил дори съмнение в тази насока. Както бе
споделено и при анализ на доказателствения материал по делото, показанията на свид. Н
М.а, в които тя заяви пред съда, че по времето на извършване на нарушението е била водач
на превозното средство, бяха напълно опровергани като недостоверни. Поради това съдът
намира, че правилно жалбоподателят е бил санкциониран за извършеното нарушение.
От своя страна, административнонаказващият орган законосъобразно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, предвиждаща отговорност за
8
физическо лице, което не изпълни задължението си да съобразява скоростта на движение на
управляваното превозно средство с максимално установената с пътен знак за населено
място, като я превиши над 50 км/ч. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл, тъй
като водачът е съзнавал задължението си по ЗДвП и е възприемал скоростта на движение на
автомобила, респ. ограничението на скоростта, но се е движил с констатираното превишение
на скоростта. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
По отношение на наложените кумулативно предвидени административни наказания
„Глоба“ в размер на 700,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т.6 ЗДвП е била абсолютно определена за величината на всяко от наказанията.
Съгласно цитирания законов текст водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място, се наказва „за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700,00 лева и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв“. Установеното превишаване в
конкретния случай е 52 км/ч, което означава, че размерът на наложената "Глоба" следва да
бъде определен върху 700,00 лева, както е изчислил и административнонаказващият орган.
Що се отнася да наказанието "Лишаване от право да се управлява МПС", същото е наложено
кумулативно в абсолютния си размер по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Не съществува юридическа
възможност наказанието да бъде намалено, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5
ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба и
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”.
Определена в този вид и размер, санкцията съответства на принципите за
законоустановеност и справедливост и на високата обществена опасност на извършеното
нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е свързано със значително по своята
величина превишение на разрешената скорост за движение, въведена със знак В26 за
населено място, а именно с 52 км/ч., което надхвърля долната наказуема граница, установена
в съответната хипотеза от закона и поставя под по- сериозна угроза обществените
отношения, свързани с безопасността по пътищата (особено актуална тема).
Непренебрежими са и данните, изводими от приложената по делото справка - картон на
водача, видно от които Г е бил санкциониран за множество нарушения на правилата за
движение по пътищата, регулиращи скоростния режим. Поради това не може да се заключи,
че нарушението му се явява инцидентна проява, а неговата обществена опасност се отличава
с достатъчен интензитет. От друга страна, към датата на нарушението е пораждало действие
правилото на чл.189з от ЗДвП, въвеждащо забрана за приложение на института на
маловажния случай по чл.28 от ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Последното е от ключово значение за постигане на целите на
административнонаказателното производство - да се предупреди и превъзпита нарушителят
9
и да се въздейства предупредително върху другите граждани за строго спазване на
установения правен ред, както и за правилната оценка на обществената опасност на
административните нарушения (така и Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС). Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332-008203/19.04.2024 г.,
издадено от ДДД – Началник Сектор към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6
от ЗДвП на жалбоподателя Ц. И. М., ЕГН **********, са наложени наказания „Глоба“ в
размер на 700,00 /седемстотин/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
/три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София град,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10