О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.
С., 02.12.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Д.Ц.,
разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 5896 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 692 ал.2 ТЗ – за разглеждане възраженията срещу съставените от
синдика списъци на приетите и неприети вземания на кредиторите на „О.Т.“ ЕАД,
ЕИК ******** – в открито производство по несъстоятелност.
Относно възражение, вх. №119658/21.09.2016 г., подадено от М.И.Б., учредена със Споразумение от
10.07.1970 г. в М., със седалище гр. М., Р.Ф., срещу неприемане на предявените
с молба, вх. № 105921/11.08.2016 г. претенции за
законна лихва върху вземанията за договорна лихва и глоби, считано от датата на
откриване на производството по несъстоятелност до окончателното им изплащане.
Във възражението се твърди, че кредиторът предявил вземания за сумата 430378,93 лева - договорна лихва за
периода 08.09.2014 г. - 10.03.2015 г., дължима по кредитно споразумение от
16.03.2012 г. № 128/1 и сумата 24172,69 лева – глоби за периода 08.12.2014 г. –
10.03.2015 г., заедно със законната лихва върху всяка от тези главници, считано
от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност –
12.07.2016 г. до окончателното им погасяване. Предявените главници били
включени в списъка на приетите вземания, но законната
лихва не била приета за удовлетворяване, без да е включена в списъка на
неприети вземания.
Искането е да
бъде допълнен списъка на приетите вземания с вземането за законната лихва върху
приетите главници, считано от 12.07.2016 г. до окончателното им погасяване,
като периодите на дължимост на главниците бъдат изрично посочени.
Длъжникът, „О.Т.“ ЕАД,
ЕИК ******** – в открито производство по несъстоятелност, не изразява становище
по депозираното възражение.
В становището си
синдикът признава, че невключването на законната лихва върху приетите вземания,
е резултат на технически пропуск, поради което намира възражението за
основателно.
Съдът, като взе предвид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика и представените доказателства, приема
следното:
Възражението
е процесуално допустимо - подадено в срок от кредитор с предявени, но
невключени в списъците вземания за законна лихва - М.И.Б. и следва да бъде разгледано по същество.
Възражението е
основателно.
В обявения на
17.09.2016 г. списък на приетите предявени вземания, кредиторът М.И.Б. е
включен с вземания за сумата 430378,93
лева – просрочена договорна лихва и сумата 24172,69 лева – просрочени
задължения за глоби, основани на кредитно споразумение от 16.03.2012 г. № 128/1.
В списъка вземанията не са конкретизирани от гледна точна период на дължимост,
като по заявената претенция за законна лихва върху всяка главница не е налице
произнасяне от страна на синдика.
Искането списъкът
да бъде допълнен чрез посочване и на периода, за който вземанията са дължими, е
неоснователно. Действително, всяко субективно право, като елемент от
правоотношение, се характеризира с правопораждащ го факт, страни и съдържание
на възникналите права и задължения, като периодът на дължимост на съответното
вземане е част от тази индивидуализация. Липсата й обаче не уврежда интересите
на кредитора и сама по себе си не съставлява основание за допълване на списъка,
тъй като вземането е вече прието – посочен е обема на паричното задължение и
правопораждащия го факт. Тези вземания са възникнали до постановяване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
задълженото лице - „О.Т.“ ЕАД, съответно сроковете по чл. 685 и чл.688 ТЗ са
изтекли, а непредявените в производството вземания, възникнали до този момент,
са погасени (чл.739, ал.1 ТЗ). Това означава, че периодът на дължимост на
прието в производството вземане, който период предхожда решението по чл.630 ТЗ,
е без съществено значение и не се отразява в правната сфера на кредитора,
затова и е безпредметно последващото му уточняване по пътя на подаване на възражение
по чл.690 ТЗ. В този смисъл съдът приема, че не е сезиран със същинско
възражение за уточняване периодите на дължимост на приетите от синдика вземания
на М.И.Б., произтичащи от кредитно споразумение от 16.03.2012 г. № 128/1.
Върху приетите вземания обаче се дължи законна лихва след датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност. Вземането за законна лихва възниква от фактически състав,
включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Приетите вземания на М.И.Б. са с настъпила изискуемост, тъй като са предмет на издаден срещу главния
длъжник по кредитно споразумение от 16.03.2012 г. № 128/1 изпълнителен лист по
частно гр. д. № 426/2015 г. на РС-Б., а съгласно споразумението „О.Т.“ ЕАД
отговоря за задълженията на кредитополучателя при същите условия (пасивна солидарност).
Това означава, че върху непогасената възнаградителна лихва и дължимите глоби
(същите представляват по естеството си мораторни неустойки), „О.Т.“ ЕАД – в
открито производство по несъстоятелност дължи и законна лихва, считано от
решението за откриване на производството по несъстоятелност до окончателното им
погасяване.
Необходимо е да се
посочи, че с Решение № 73/29.06.2009 г. по т. д. № 683/2010 г. І т.о. и Решение
№ 230/13.07.2011 г. по т.д. № 1088/2009 г. ІІ т.о. е прието, че може да се
присъди обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за неизпълнение на задължение за плащане
на неустойка за забава, като съображенията са, че неустойката е паричен дълг,
който ако не е изпълнен на падежа, представлява основание да се търси
обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на допустимите от
законодателството предели. Доколкото неустойката (обозначена от страните като
глоба) е предвидена в самия договор, тя съставлява договорно задължение за
страната. Когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението
за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължение по смисъла
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер
на законната лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства
приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно
и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението
за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение,
чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възниква от
неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка. Не може
да се приеме, че длъжникът в подобни хипотези – на дължимост на мораторна
неустойка и лихва за забава от неплащането й в срок, би се санкционирал два
пъти за едно и също, тъй като правопораждащите неустойката и обезщетението за
забава факти са различни – неизпълнение на главното задължение и неизпълнението
на акцесорното такова.
Дължимото обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на приетите вземания на М.И.Б., считано от решението за откриване на производство по несъстоятелност до
окончателното им погасяване, е с ред на удовлетворяване чл.722,
ал.1, т.7 ТЗ, тъй като вземанията, върху които
обезщетението се дължи са обезпечени, т.е. не се касае
за законни лихви върху необезпечено вземане, които да попадат в хипотезата на чл. 616, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Относно възражение, вх. №142507 от 08.11.2016
г. на А.А.К.
срещу включване на вземания в размер на 286216,16
лева в списъка
на неприетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 1ТЗ в производството по
несъстоятелност на „О.Т.“ ЕАД.
Възражението се основава
на твърдения, че в нарушение на
закона, при наличие на представени доказателства, синдикът не приел за
удовлетворяване от масата на несъстоятелността вземанията на А.А.К. за връщане на дадената по
предварителен договор цена и за заплащане на неустойка за неговото прекратяване.
Длъжникът „О.Т.“ ЕАД – в
открито производство по несъстоятелност, не изразява становище по депозираното
възражение.
Синдикът счита
възражението за изцяло неоснователно.
Съдът, като взе
предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика и представените
доказателства, приема следното:
Възразилият кредитор - А.А.К.
има качеството присъединен такъв, на основание чл.629, ал.4 ТЗ, като
процесуалната му легитимация е била основана на същите вземания, които е предявил
и които са включени от синдика в списъка на неприетите такива, обявен в
търговския регистър на 01.11.2016 г.. С молбата за предявяването на тези
вземания, вх. №118779/20.09.2016 г., не са представени допълнителни доказателства,
извън приетите в основното производство, които съдът е обсъдил в решението за
откриване на производство по несъстоятелност на „О.Т.“ ЕАД и е отхвърлил
молбата на А.А.К. по чл.625 ТЗ, поради липсващо качество кредитор.
Следователно, приетият извод за липсата на процесуалноправна легитимация на К.,
основан на недоказано качество кредитор на вземания, възникнали от сключения на
15.10.2007 г. предварителен договор, няма как да бъде променен в ностоящото
производство.
Действително, със
сключения на 15.10.2007 г. предварителен договор за покупко-продажба на право
на строеж и за строителство на недвижим имот, между „О.Т.“ ЕАД, като продавач и
А.А.К. като купувач, между същите възникнало правоотношение, със съдържание
задължението на продавача да построи за своя сметка жилище, представляващо
апартамент на етаж 2 на блок 2 под № 0222, с площ от 90.29 кв.м., изградено в
имот с идентификатор 39459.29.618 по кадастралната карта на с. К., местност „Б.”,
община Б., срещу заплащане на сумата 121950 евро от купувача, при условията и
сроковете, уговорени в договора. Доказателства К. да е заплатил цената,
съгласно сключения предварителен договор не са представени. С договор за
спогодба, сключен на 18.03.2014 г. страните по предварителния договор се
съгласили, че предварителният договор се прекратява поради неизпълнение и
длъжникът „О.Т.“ ЕАД следва да върне заплатената от купувача А.А.К. сума от
121950 евро, заедно с мораторна неустойка от 20% или общо 146340 евро в
14-дневен срок от сключване на договора.
В основното производство,
съдът е приел, че спогодбата е неистински документ, като от друга страна
съдържанието му е опровергано от представения нотариален акт №93, том VІІІ,
рег. № 4517, дело №817/2014 г. на нотариус Обретенов, № 109 в регистър на НК, в
който е обективаран сключен на 05.12.2014 г. окончателен договор за прехвърляне правото на собственост с обект
именно недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 15.10.2007 г.. При
сключване на окончателния договор страните не са изразили воля предварителния
такъв да е прекратен, поради неизпълнение от страна на продавача, поради което
следва да се приеме, че договорът за спогодба извън факта, че е неистински
документ, е съставен след 05.12.2014 г. и е симулативен, тъй като страните не
са целели правните му последици. Окончателен договор е сключен, което означава,
че задълженията на продавача по предварителния договор са изпълнени и не е било
налице основание за неговото разваляне (означено в договора за спогодба с
термина прекратяване).
За да се породи право за
връщане на цената по предварителния договор (извън факта, че липсват
доказателства същата да е платена), е необходимо правната връзка да е
прекратена чрез разваляне или по взеимната воля страните, а такъв
правопрекратяващ факт не е доказан в производството, следователно А.А.К. не е
носител на предявеното вземане за връщане на продажната цена. Нито е носител на
вземане за престиране на неустойка за неизпълнение на договора, тъй като той всъщност
е бил изпълнен.
Изложеното обуславя
извод за неоснователност на възражението срещу неприемане на предявените в
срока по чл.688, ал.1 ТЗ вземания на А.А.К..
При тези мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, по възражение, вх. №119658/21.09.2016
г., подадено от М.И.Б., учредена със Споразумение от 10.07.1970 г. в М., със
седалище гр. М., Р.Ф., списъка на приетите вземания в
производството по несъстоятелност на „О.Т.“
ЕАД, обявен в
търговския регистър на Агенцията по вписванията на 17.09.2016 г., като:
· ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания вземане на М.И.Б., учредена със Споразумение от
10.07.1970 г. в М., със седалище гр. М., Р.Ф., за законна лихва върху сумата 430378,93 лева – просрочена договорна
лихва по кредитно споразумение от 16.03.2012 г. № 128/1и, считано от датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност – 12.07.2016 г. до
окончателното погасяване на главницата, с поредност на удовлетворяване чл.722,
ал.1, т.7 ТЗ и за законна лихва
върху сумата 24172,69 лева – просрочени задължения за глоби по кредитно
споразумение от 16.03.2012 г. № 128/1, считано от датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност – 12.07.2016 г. до окончателното
погасяване на главницата, с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.7 ТЗ.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, вх. №142507 от
08.11.2016 г., подадено от А.А.К., гражданин на Р. Ф., роден в Н., М. област на
31.07.1980 г., срещу включване на вземания в размер на 286216,16 лева в списъка
на неприетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
ОДОБРЯВА,
след извършената промяна, списъците на приетите
вземания, съставени от синдика на „О.Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
и обявени в
търговския регистър на Агенцията по вписванията, съответно
на 17.09.2016 г. и на 01.11.2016 г..
СВИКВА, на основание чл.674, ал.2 ТЗ, събрание на кредиторите
на
„О.Т.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, на 13.12.2016 г. от 15.30 часа в зала №9 на Съдебната палата,
гр. С., бул. ”***” №*, с дневен ред по чл.677, т.8 ТЗ: определяне реда и начина
за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на
имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
ПОКАНАТА за събранието
на кредиторите да се обяви в търговския регистър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване. Да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обявяване в
търговския регистър, затова ПРЕПИС от
определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване, на
основание чл.692, ал.5 ТЗ.
СЪДИЯ: