Решение по дело №91/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 315
Дата: 17 юли 2019 г.
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20194400500091
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                           РЕШЕНИЕ 

                                 гр.***, 17.07.2019 год.

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

***СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично  заседание на единадесети  юли ,  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ          

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА                            

                                                                           СВЕТЛА Д.  

при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ  и в присъствието на  прокурора …… като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр. дело № 91 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Въззивно обжалване .

  С решение № ***г. по гр.д.№ ***г. ***ски районен съд  ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Й.П.А., ЕГН **********,***, Г.Г.П., ЕГН **********,***, и Л.Г.А., ЕГН **********,***,  инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на делбата-спогодба по гр.д.№*** г. на ПлНС в частта, с която е възложена по 1/4 ид.ч. от дворно място с площ от 630 кв.м. ведно с къща и шопрон на Е. Г. К., И. Д.А., Г. Д.А. и М. Д.А., поради противоречие със закона – на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД вр.чл.75, ал.2 от ЗН вр.чл.34 от ЗС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

    ОТХВЪРЛИЛ  предявеният от Й.П.А., ЕГН **********,***, Г.Г.П., ЕГН **********,***, и Л.Г.А., ЕГН **********,***,  инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на делбата по гр.д.№*** г. на ПлНС в частта, с която е възложена по 1/4 ид.ч. от дворно място с площ от 630 кв.м. ведно с къща и шопрон на Е. Г. К., И. Д.А., Г. Д.А. и М. Д.А., поради неспазване на изискуемата форма на нотариален акт – чл.18 вр.чл.365, ал.2 от ЗЗД и получаване в дял на по 1/4 ид.ч., който дял е различен по размер от законоустановените в чл.21, ал.3 вр.чл.38 от ЗН /отм. – в редакцията към откриване на наследството на Д.К./, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

     ОТХВЪРЛИЛ  предявеният от Й.П.А., ЕГН **********,***, Г.Г.П., ЕГН **********,***, и Л.Г.А., ЕГН **********,***,   инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на завещателното разпореждане на Е. Д.А., направено с акт за нотариално завещание №***г., над размера от 1/2 част от притежаваното от нея имущество преди смъртта й, на основание чл.14, ал.2 вр.чл.14, ал.1 от ЗН в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/1992 г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

   ДОПУСНАЛ  на основание чл.341 от ГПК да се извърши съдебна делба между В.М.Д., ЕГН **********,***, Ю.М.А., ЕГН **********,***, Й.И.Д., ЕГН **********,***, И.Д.Д., ЕГН **********,***, А.И.Д., ЕГН **********,***, Й.П.А., ЕГН **********,***, Г.Г.П., ЕГН **********,***, и Л.Г.А., ЕГН **********,***, на следните съсобствени поземлени имоти, урегулирани в УПИ XVIII-***, ***а и ***б - ПИ с идентификатор ***с площ от 312 кв.м., ведно с построените в него сграда с идентификатор *** с площ от 46 кв.м. на един етаж и сграда с идентификатор *** с площ от 48 кв.м. на един етаж; ПИ с идентификатор *** с площ от 249 кв.м., ведно с построените в него сграда с идентификатор *** с площ от 52 кв.м.на един етаж, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор ***с площ с площ от 14 кв.м. на един етаж, с предназначение постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор *** с площ 8 кв.м. на един етаж, с предназначение постройка на допълващо застрояване, и ПИ с идентификатор *** с площ от 184 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор ***.1. с площ 8 кв.м. на един етаж, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна.

     От допуснатите до делба ПИ да се образуват 1440 равни дяла, от които за В.М.Д. – 522 дяла, за Ю.М.А. – 198 дяла, за А.И.Д. – 198 дяла, за Й.И.Д. – 99 дяла, за И.Д.Д. – 99 дяла, за Й.П.А. – 108 дяла, за Г.Г.П. – 108 дяла и за Л.Г.А. – 108 дяла.

    Това решение е било съобщено на Й.П.  А. ; на Г.Г.П. и на Л.Г.А. ,чрез пълномощника им адв. К.Г. на 21.08.2018г. 

     Подадена е по пощата на 03.09.2018г.  въззивна жалба от Й.П.  А. ; от  Г.Г.П. и от  Л.Г.А. ,чрез пълномощника им адв. К.Г.   срещу решение № ***г. по гр.д.№ ***г. ***ски районен съд. Жалбата е подадена  в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е определената от ПлРС д.т.за въззивно обжалване. Жалбата има необходимото съдържание, посочено в чл. 260 от ГПК.

    Представен е бил препис от въззивната жалба ,който е връчен на въззиваемата страна   по делото.

    От страна на въззиваемите  от В.М.Д. и Ю.М.А. ,чрез пълномощника им адв. П.Д. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба ,в който е  била  инкорпорирана  в т. 5  и насрещна въззивна жалба от тях . За нея също така е внесена дължимата д.т.

    С насрещната въззивна жалба  решението на РС-***се обжалва само в частта с която е допусната делба на ПИ с идентификатор ***с площ от 312 кв.м. ведно с построените в него сграда с идентификатор ***.1 с площ от 46 кв.м. на един етаж и сграда с идентификатор ***.2 с площ от 48 кв.м. на един етаж ,като се иска същият да бъде изключен от делбената маса ,поради липса на съсобственост .

    След дадени от съда указания за изясняване предмета на насрещната въззивна жалба , В.М.Д. и Ю.М.А. ,чрез пълномощника им адв. П.Д. са заявили ,че оттеглят подадената от тях насрещна въззивна жалба поради което с определение №***г. ***ски окръжен съд е прекратил производството по инкорпорираната в писмения отговор  насрещна въззивна жалба от В.М.Д. и Ю.М.А. ,чрез пълномощника им адв. П.Д. срещу решение № ***г. по гр.д.№ ***г. на ПлРС поради оттеглянето и от нейните податели на осн. чл. 264,ал.1 от ГПК.

   С оглед на това производството пред ***ски окръжен съд продължава само по въззивната жалба от от Й.П.  А. ; от  Г.Г.П. и от  Л.Г.А. ,чрез пълномощника им адв. К.Г.   срещу решение № ***г. по гр.д.№ ***г. ***ски районен съд.

   ***ски окръжен съд ,като разгледа въззивната  жалба  при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-***е постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивните жалби пороци,поради което същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на РС-***,   с изключение само на тази  част от обжалваното решение с която инцидентния  установителен иск за прогласяване недействителността на завещателното разпореждане на Е. Д.А., направено с акт за нотариално завещание №***г., над размера от 1/2 част от притежаваното от нея имущество преди смъртта й, на основание чл.14, ал.2 вр.чл.14, ал.1 от ЗН/в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/1992 г./ , е бил отхвърлен , като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, вместо да бъде отхвърлен като неоснователен,както счита ,че е правилно ***ски окръжен съд.

  Един от повдигнатите с въззивната жалба спорни въпроси по съществото на спора е за определянето на  наследствените дялове на Е. , И. , Г. , Я. и М. Д. А. към датата на откриване на наследството на Д.А.К.,който е починал на 11.12.1943г. ,което наследство е включвало ½ ид.част от нива с площ от 630 кв.м. в землището на гр.***,в местн. „Харманите„ . Според жалбоподателите РС-***не е приложил правилно чл. 21 от  Закона за наследството / отм./ в редакцията му ДВ бр.29/1907г. относно различните наследствени права на низходящите от  мъжки и от женски пол по отношение на непокритите недвижими имоти  ,какъвто според тях е бил  и процесният недвижим имот ,посочен по –горе.

   Както се вижда от обжалваното решение на ПлРС  в него е прието ,че процесният недвижим имот е „покрит недвижим имот “ , като се позовава на Тълкувателно решение № 30 от 3.ІІІ.1955г. на ОСГК на ВС според което за покрити недвижими имоти ,придобити по наследство се считат  сградите,дворните места и парцелите , както и сградите с дворните места и парцелите ,както и сградите с дворни места до два декара ,които се намират вън  от регулационния план на населените места ,независимо от това дали тези дворни места и парцели са вън от строителната част и дали се използват от земеделските стопани като ниви и овощни градини. Поради това ПлРС е приел ,че всички наследници на Д.К. –съпруга  и четири деца са го наследили поравно или с право по на 1/5 ид.част от наследството му ,което е съставлявало ½ ид.част от процесния имот.

     В жалбата са развити оплаквания,че цитираното от ПлРС  ТР № 30 от 3.ІІІ.1955г. на ОСГК на ВС не е приложимо в случая ,тъй като то не е издадено във вр. с нормата на чл. 21 от   ЗН / отм./, а е издадено за тълкуване понятието „покрит недвижим имот „ в контекста  на нормата на чл. 23 от ЗМДТ / отм./ ,която норма е нова , обнародвана с ДВ бр.104/ 28.12.1951 г. , а съгласно чл. 83 ПЗР ЗМДТ влиза в сила от 01.01.1952 г. и с нея се определя размера на данък върху  наследства ,който представлява публичноправно задължение на частни лица във връзка с приемане на наследство , а не определя размера на наследствените права в това имущество.

    Въпросното  ТР № 30 от 3.ІІІ.1955г. на ОСГК на ВС е издадено по следния въпрос : „ според Закона за местните данъци и такси –данък наследство ,чл. 23 ,придобитите по наследство имущества се оценяват ..покритите  недвижими имоти –по текуща данъчна оценка , и полските имоти – по норми определени от министерски съвет ,-как трябва да се третират покритите недвижими имоти ,включени в регулационния план ,обаче вън от строителната част ,които се използват като ниви и овощни градини от земеделските стопани ?„.  В мотивите на същото ТР при изясняване приложението на чл. 23 от ЗМДТ ,съдът изрично се позовава   и на чл. 5 от Закона за местните данъци и такси ,като сочи ,че отговор на въпроса кои са характерните  белези на покритите недвижими имоти може да се намери именно в нормата на чл. 5 от ЗМДТ и тълкувайки съвместно двете разпоредби стига до посочената по –горе дефиниция за „покрити недвижими имоти ,придобити по наследство“. Както се вижда от изложеното ,дефиницията е за „ покрити недвижими имоти ,придобити по наследство „,т.е. понятието „покрити недвижим имоти „ се изяснява именно в контекста на тяхното наследяване , а разграничение при наследяването на покрити и непокрити недвижим имоти пък се прави именно и само в посочения чл. 21 от Закона за наследството / отм./,който следва да бъде приложен от РС-***при определяне наследствените дялове. В последващия Закон за наследството / д.в бр. 22 от 29.01.1949 г. / посоченото разграничение на имотите на покрити и непокрити от гл.т. на режима на наследяването им, е изоставено .Поради това  ПлОС намира ,че  даденото тълкуване на понятието „покрити недвижими имоти „в  ТР № 30 от 3.ІІІ.1955г. на ОСГК на ВС е във вр. не само с чл. 23 от ЗМДТ / отм./ ,но така също и с наследяването на покрити недвижим имоти по смисъла на чл. 21 от ЗН / отм./,който единствен е предвиждал различен режим на наследяване по отношение на непокритите и покритите недвижими имоти,която разлика е била изоставена с новия ЗН.   Въззивниците в жалбата си сочат ,че ПлРС не е обсъдил действащата към 11.12.1943 г./датата на откриване наследството на Д.А.К./ правна уредба ,като сочат Конституция на Българското княжество от 16.04.1879 г. ; Закона за имуществата ,за собствеността и сервитутите /д.в. бр. 29/ 07.02.1904г. ; Закон за кадастър и комасация / д.в. бр. 127/01.06.1941г./ и Закона за наследството / изм.Д.в. бр. 29/ 07.02.1906г./.  Следва да се има предвид, обаче ,че в нито един от цитираните от жалбоподателите закони няма  легално определение на понятието „непокрит недвижим имот „ ,респ. „покрит недвижим имот „ .  С оглед на това ,според въззивната инстанция ПлРС правилно е възприел  тълкуването на тези понятия ,дадени с ТР № 30 от 3.ІІІ.1955г. на ОСГК на ВС ,издадено  за тълкуване приложението на чл. 23 във вр. с чл. 5  от ЗМДТ / отм./,който е единственият друг закон ,освен ЗН / отм./,който си служи с тези понятия по повод наследяването на недвижими  имоти.  Поради тези съображения , въззивната инстанция намира ,че даденото от РС-***разрешение на спорния въпрос за това какви са наследствените дялове на Е. , И. , Г. , Я. и М. Д. А. към датата на откриване на наследството на Димитър А. К., е правилно и не се налага друг извод ,различен от направения от ПлРС,което пък да доведе до промяна в делбените квоти на съделителите . В подкрепа на този извод е и твърдението на самите жалбоподатели /на стр. 4 от въззивната им жалба , където се коментират  представеното от тях решение №*** от 05.05.1956 г. по гр.д.№ ***/ 1956 ІV г.о. на ВС и    ТР № 30 от 3.ІІІ.1955г. на ОСГК на ВС ,като се сочи ,че „ единственото сходство между тези две решения на ВС е това ,че дефинират двете категории „покрит недвижим имот „ и „непокрит недвижим имот „ ,употребени в хипотезите на чл. 21 от ЗН / отм/относно имущества, придобити по наследство“  .  По този начин самите жалбоподатели косвено признават относимостта на ТР № 30 от 3.ІІІ.1955г. на ОСГК на ВС към правния спор,макар формално да я отричат .

   Вторият съществен спорен въпрос ,който се поддържа с въззивната жалба е  по отношение на  характера на  тази част от спогодбата ,отразена в протокол  от 21.08.1956 г. по гр.д.№ *** г. на ПлРС с която е одобрено постигнатото съгласие между И. Д.А. ,Г. Д.А. , М. Д.А. и Е. Д.А. всеки от тях да получи в дял  ¼  ид.част от дворното място ,която реално  да владее .ПлРС е приел ,че в тази си част спогодбата има характер не на делба , а на съглашение за разпределяне на реалното ползване на съсобственото дворно място .Счита се ,че ПлРС не бил тълкувал волята на страните в употребените в спогодбата изрази „получава и приема в свой дял „ и „ с така постигната спогодба  се тури край на спора  по горния имот „ ,които сочели ,че изразената от страните воля разкривала белезите на съглашение за доброволно уреждане на бъдещ спор с имуществени права ,придобити от участниците в делбата върху  1 / 2 ид.част по наследство и продажба на 1 / 2 ид.част от делбения имот, а не разкривали белезите на споразумение за реално разпределяне ползването на делбения имот .

     ***ски окръжен съд споделя изцяло извода на РС-***за това ,че  “с  одобрената спогодба в делбеното производство/ има се предвид това по гр.д.№ *** г. на ПлРС/ , е прекратена единствено съсобствеността между получИ. парично уравнение на дела си съсобственик И. А. К., от една страна и наследниците на Димитър А. К., от друга страна. Спогодбата в частта, в която е одобрено постигнато съгласие между  И. Д.А., Г. Д.А., М. Д.А. и Е. Д.А., всеки от тях да получи в дял 1/4 ид.ч. от дворното място, която реално да владее, няма как да прояви вещно-транслативен ефект по отношение на описаните реални части от парцела. В тази част спогодбата има характер на съглашение за разпределяне реалното ползване на съсобственото дворно място и одобряването му от съда не може да му придаде транслативен ефект. Доколкото със спогодбата за делба по гр.д.№*** г. не е била прекратена съсобствеността между участвалите в същото производство наследници на Димитър А. К., то същите са останали съсобственици на дворно място с къща и шопрон, с площ от 630 кв.м., съставляващо парцел ХХ-*** в кв.95 по плана на гр.***.“     

   Действително ,потестативното  право по чл. 34 ,ал.1 от ЗС се осъществява в рамките на особеното конститутивно  исково производство по съдебна делба ,уредено в ГПК ,като целта на упражняващия това право съсобственик е да бъде прекратена имуществената общност и той да придобие качеството на изключителен собственик на даден имот / имоти / ,който му бъдат поставени в дял вследствие успешно проведеното делбено  производство.Това може да стане било със съдебно решение във втората фаза на делбата ,било със постигането на съдебна спогодба   между съделителите , но и в двата случая характерната цел на делбата  е ликвидирането на съсобствеността между съделителите .В конкретния случай ,като постигат съгласие  всеки от съделителите И. Д.А., Г. Д.А., М. Д.А. и Е. Д.А., да получи в дял 1/4 ид.ч. от дворното място, която реално да владее,те не ликвидират съсобствеността помежду си, а остават негови съсобственици  и по тази причина съдебната спогодба в тази част няма характер на делба .

   С оглед на този извод относно характера на Спогодбата в частта, в която е одобрено постигнато съгласие между  И. Д.А., Г. Д.А., М. Д.А. и Е. Д.А., всеки от тях да получи в дял 1/4 ид.ч. от дворното място, която реално да владее,  няма как да бъдат  уважени   предявеният инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на делбата-спогодба по гр.д.№*** г. на ПлНС в частта, с която е възложена по 1/4 ид.ч. от дворно място с площ от 630 кв.м. ведно с къща и шопрон на Е. Г. К., И. Д.А., Г. Д.А. и М. Д.А., поради противоречие със закона – на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД вр.чл.75, ал.2 от ЗН вр.чл.34 от ЗС, неоснователна,  както и   предявеният инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на делбата по гр.д.№*** г. на ПлНС в частта, с която е възложена по 1/4 ид.ч. от дворно място с площ от 630 кв.м. ведно с къща и шопрон на Е. Г. К., И. Д.А., Г. Д.А. и М. Д.А., поради неспазване на изискуемата форма на нотариален акт – чл.18 вр.чл.365, ал.2 от ЗЗД и получаване в дял на по 1/4 ид.ч., който дял е различен по размер от законоустановените в чл.21, ал.3 вр.чл.38 от ЗН /отм. – в редакцията към откриване на наследството на Д.К./.  Няма как да бъде уважен иск за прогласяване нищожността на делба на каквото и да било основание при положение ,че всъщност липсва такава делба , доколкото както бе посочено по-горе, в тази част спогодбата има характер НЕ НА ДЕЛБА, а на съглашение за разпределяне реалното ползване на съсобственото дворно място. Поради тези съображения , ***ски окръжен съд намира ,че посочените два инцидентни установителни иска правилно са отхвърлени от ПлРС, като неоснователни.  В т.вр. следва да се посочи ,че предявяването на посочените два иска от страна на Й.П.А., Г.Г.П.  и Л.Г.А.,чрез пълномощника им адв.Г. според съда е  проява на краен правен формализъм ,тъй като    по същество  съдържат в себе си взаимноизключващи се твърдения,първото от които е ,че делбата съществува  , а второто е, че тя не е действителна , поради определени пороци , т.е. целят   постигане на същия краен резултат до който е стигнал и РС-***приемайки ,че с тази част на спогодбата делба не е извършена  ,но целят постигането на същия краен резултат  посредством прекомерни процесуални усИ. ,чрез които излишно  се усложнява постигането на съществената крайна цел на делбеното производство.

     Що се отнася до предявеният иск за прогласяване недействителността на завещателното разпореждане от Е. Д.А. ,направено с акт  за нотариално завещание № 48/ 15.09.1975 г. над размера на ½ част от притежаваното от нея имущество преди смъртта и ,на осн. чл. 14 ,ал.2 вр. с чл. 14,ал.1 от ЗН в редакцията преди изменението с Дв бр. 60/ 1992г. ,който РС-***е   отхвърлил като погасен по давност,  ***ски окръжен съд намира ,че този иск  следва да бъде отхвърлен  не като погасен по давност, а като неоснователен ,тъй като въпросното завещателно разпореждане не е недействително в атакуваната му част –над размера на ½ ид.част от притежаваното от нея имущество.  Всъщност,според ПлОС уредбата на тази материя в  14 ,ал.2 вр. с чл. 14,ал.1 от ЗН в редакцията преди изменението с Дв бр. 60/ 1992г.и уредбата и след изменението от 1992 г., не разкрива принципна разлика що се отнася до това дали надхвърлянето  на частта с която завещателят може да се разпорежда със завещанието  води до недействителност на завещателното разпореждане за горницата над разрешената от закона или пък за тази горница завещателното разпореждане може да се атакува посредством искане за неговото редуциране . Както при действието на чл. 14 ,ал.2 вр. с чл. 14,ал.1 от ЗН в редакцията преди изменението с Дв бр. 60/ 1992г. ,така и при действието на чл. 14 ал.2 от ЗН /след изменението от 1992 г./ съдебната практика приема ,че такъв порок на завещателното разпореждане ,свързан с нарушаването на чл.14, ал.2 ЗН  ,преди изменението с Дв бр. 60/ 1992г. , а така също и порок на завещателното разпореждане свързан с нарушаване на чл. 14, ал.2 от ЗН / след изменението от 1992 г./ се отстранява по искане на заинтересованите наследници за редукция на завещателното  разпореждане.  В т.см. съдът схваща   ТР № 87 от 05.VІІ.1961 г. ОСГК ,докладчик Н.Р. / което е постановено при действието именно на нормата на чл. 14 , ал. 1 и 2 от ЗН преди изменението от 1992г.  в което се приема ,че „ когато наследодателят завещава имуществото си не в полза на наследниците си по закона ,на държавата или на обществените организации , а на други лица ,той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си . По искане на заинтересованите наследници по закон съдът следва да намали завещателните разпореждания до половината от наследственото имущество , а другата половина може да бъде получена от наследниците по закона , а не от държавата „ .  От него следва извода ,че такова едно завещателно разпореждане не е недействително в частта с която завещателят се е разпоредил с повече от половината от имуществото си , а напротив – именно защото е действително , може да се направи искане за неговото намаляване / редукция / до половината от имуществото на завещателя.Ако такова искане не бъде направено от заинтересованите наследници ,то завещателното разпореждане ще произведе действие изцяло.  Поради тези съображения , ***ски окръжен съд намира ,че предявеният иск за прогласяване недействителността на завещателното разпореждане от Е. Д.А. ,направено с акт  за нотариално завещание № 48/ 15.09.1975 г. над размера на ½ част от притежаваното от нея имущество преди смъртта и ,на осн. чл. 14 ,ал.2 вр. с чл. 14,ал.1 от ЗН в редакцията преди изменението с Дв бр. 60/ 1992г. ,е неоснователен.  Приетото от РС-***погасяване по давност на този иск предполага съдът да е разгледал същия и да е приел, че той поначало е основателен , едва  след което да пристъпи към въпроса дали не е погасен по давност и ако констатира такова погасяване  ,да отхвърли иска като погасен  по давност ,което също така е въпрос по съществото на спора.Въпроса за това дали искът е основателен е преюдициален по отношение на въпроса дали този иск  е погасен по давност.

   Поради тези съображения , ***ски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на ПлРС следва да бъде отменено само в тази част  с която  инцидентния  установителен иск за прогласяване недействителността на завещателното разпореждане на Е. Д.А., направено с акт за нотариално завещание №***г., над размера от 1/2 част от притежаваното от нея имущество преди смъртта й, на основание чл.14, ал.2 вр.чл.14, ал.1 от ЗН в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/1992 г., е бил отхвърлен , като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ,и  вместо това   същия следва  да  бъде отхвърлен като неоснователен .

    Що се отнася до другия поддържан с въззивната жалба като спорен въпрос – относно  това дали  Й.П.А., ЕГН **********,***, Г.Г.П., ЕГН **********,***, и Л.Г.А.,са придобили по наследство и присъединено давностно владение имот с идентификатор *** с площ от 249 кв.м. по КК на гр.***/предходен № ***а / ,***ски окръжен съд изцяло споделя изложените от ПлРС мотиви в това отношение . Правилна е преценката на РС-***,че от  събраните по делото гласни доказателства не може да се приеме за безспорно установено, че непосредствено след одобряване на спогодбата за делба, всеки от участвалите в нея наследници на Д.А.К.е установил владение върху описаните в съдебния протокол реални части от парцела ,както и по –нататък в мотивите ,че   с утвърждаването на плана от 1995 г. не са създадени самостоятелни обекти на правото на собственост в рамките на отразените три поземлени имота в общия УПИ – всеки от тях има характеристиките на реална част от урегулирания поземлен имот. Образуваните парцели са останали отредени за един и същи имот - УПИ VІІІ– ***, ***а, ***б и съответно съсобствениците на този имот са останали съсобственици и на всеки от поземлените имоти в него при същите права, каквито са имали в общия УПИ, както и  че при действието на  ЗТСУ  /в сила от 01,06,1973 г. и отм. ДВ бр.1 от 2 януари 2001 г./ е била  в сила разпоредбата на чл.59 от същия /преди изменението с ДВ, бр. 34 от 2000 г./, която е била пречка за придобиване чрез правни сделки или по давност на реални части от  дворищнорегулационен парцел ,поради което  нито ищците, нито ответниците Й.А., Г.П. и Л.А., са могли да придобият по давност реална част от парцел ХХ-*** по плана от 1956 г., респективно УПИ VІІІ– ***, ***а, ***б по плана от 1995 г., в това число и в рамките на ПИ ***, който е реална част от общия УПИ. По силата на чл.181, ал.1 от ЗТСУ /отм./ реална част от парцел може да се придобива по давност, само ако давностният срок е изтекъл до влизане в сила на ЗТСУ /1973 г./ и ако владяната реална част и останалата част от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до приемането на ЗТСУ или съгласно правилата на ЗТСУ и правилника за неговото приложение,а в конкретния случай, с оглед установените по делото факти, не може да се приеме, че е осъществена тази хипотеза.

    При това положение  образуваните парцели са останали отредени за един и същи имот - УПИ VІІІ– ***, ***а, ***б и съответно съсобствениците на този имот са останали съсобственици и на всеки от поземлените имоти в него при същите права, каквито са имали в общия УПИ. При режима на ЗКИР всеки от поземлените имоти е получил единен имотен номер ,но тази административна процедура  не  създава собственост и не е равнозначна на  делба между съсобствениците на общия УПИ. Те са останали съсобственици при същите права и върху всеки от имотите, опознати в кадастралната карта и кадастралните регистри  като   ПИ с идентификатор ***с площ от 312 кв.м., ведно с построените в него сграда с идентификатор *** с площ от 46 кв.м. на един етаж и сграда с идентификатор *** с площ от 48 кв.м. на един етаж; ПИ с идентификатор *** с площ от 249 кв.м., ведно с построените в него сграда с идентификатор *** с площ от 52 кв.м.на един етаж, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор ***с площ с площ от 14 кв.м. на един етаж, с предназначение постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор *** с площ 8 кв.м. на един етаж, с предназначение постройка на допълващо застрояване, и ПИ с идентификатор *** с площ от 184 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор ***.1. с площ 8 кв.м. на един етаж, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна.

   Поради тези съображения , ***ски окръжен съд намира ,че решението на ПлРС следва да бъде потвърдено с изключение  само на тази  част от обжалваното решение с която инцидентния  установителен иск за прогласяване недействителността на завещателното разпореждане на Е. Д.А., направено с акт за нотариално завещание №***г., над размера от 1/2 част от притежаваното от нея имущество преди смъртта й, на основание чл.14, ал.2 вр.чл.14, ал.1 от ЗН в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/1992 г., е бил отхвърлен , като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ,в която част следва да бъде отменено и вместо това този иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Тъй като по същество въззивната жалба от Й.П.  А. ; от  Г.Г.П. и от  Л.Г.А. ,чрез пълномощника им адв. К.Г.   срещу решение № ***г. по гр.д.№ ***г. ***ски районен съд    няма положителен изход  по нито един от предявените от тях  искове,то не следва да се присъждат в полза на въззивниците   деловодни разноски, направени пред въззивната инстанция от тези съделители.Въззивниците обаче следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите В.М.Д. и Ю.М.А. направените от тях деловодни разноски,които според представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 1085лв. за всеки от тези двама съделители.Съдът намира ,че възражението за прекомерност на деловодните разноски в частта им за адвокатското възнаграждение ,направено на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно ,като се има предвид от една страна материалният интерес на представляваните съделители /съгласно чл. 7, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / , а от друга страна като се съобрази  конкретната фактическа и правна сложност на делото в предмета на което се включва освен делбата ,така също  и  предявените три инцидентни установителни иска .Тъй като според представеният договор за правна защита и съдействие от 05.10.2018г. сключен между Ю. А.  адв. П.Д. ,на последния се оказва безплатна  правна помощ на осн. чл. 38 ,ал.1 т. 2 от ЗА ,то сумата 1085лв. ,посочена в списъка с разноски за този съделител ,следва да бъде присъдена директно в полза на адв. П.Д. – адвокат при ВрАК със служебен адрес – ***  Поради изложеното , ***ски окръжен съд

                                                РЕШИ :

     ОТМЕНЯ  обжалваното  решение № ***г. по гр.д.№ ***г. на  ***ски районен съд САМО в ЧАСТТА  с която предявеният от Й.П.А., ЕГН **********,***, Г.Г.П., ЕГН **********,***, и Л.Г.А., ЕГН **********,***, инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на завещателното разпореждане на Е. Д.А., направено с акт за нотариално завещание №***г., над размера от 1/2 част от притежаваното от нея имущество преди смъртта й, на основание чл.14, ал.2 вр.чл.14, ал.1 от ЗН в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/1992 г.,е ОТХВЪРЛЕН  като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

   ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.П.А., ЕГН **********,***, Г.Г.П., ЕГН **********,***, и Л.Г.А., ЕГН **********,***,   инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на завещателното разпореждане на Е. Д.А., направено с акт за нотариално завещание №***г., над размера от 1/2 част от притежаваното от нея имущество преди смъртта й, на основание чл.14, ал.2 вр.чл.14, ал.1 от ЗН в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/1992г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

    ПОТВЪРЖДАВА  решение № ***г. по гр.д.№ ***г. на  ***ски районен съд в останалите обжалвани части.

   ОСЪЖДА  Й.П.А., ЕГН **********,***, Г.Г.П., ЕГН **********,***, и Л.Г.А., ЕГН **********,***,да заплатят на В.М.Д., ЕГН **********,***, Ю.М.А., ЕГН **********,*** направените от нея деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1085лв.    

  ОСЪЖДА  Й.П.А., ЕГН **********,***, Г.Г.П., ЕГН **********,***, и Л.Г.А., ЕГН **********,***,да заплатят на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 т. 2 от ЗА  на адв. П.Д. – адвокат при ВрАК със служебен адрес – ***адвокатско възнаграждение  в размер на 1085лв. за оказаната от него безплатна правна помощ на Ю.М.А..     

  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :