Определение по дело №330/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от Б. ООД, гр. А.против Х. Й., искова молба. В нея се твърди, че ответникът Х. Й. е съдружник в Б.ООД, Г., като за периода от 21.09.2002 год. до 07.09.2010 година бил и управител на дружеството. В това си качество управлявал и представлявал дружеството, организирал и ръководил неговата дейност. В изпълнение на възникнало между управителя и дружеството мандатното правоотношение, управителят бил оторизиран да сключва от името на дружеството с трети лица договори, свързани с предмета му на дейност. На основание чл.141, ал.3 от ТЗ в Търговския регистър било вписано името на ответника като управител на дружеството за посочения период и било представено съответно нотариално заверено съгласие с образец от подписа му. Ищецът твърди, че в това си качество ответникът е бил длъжен да управлява дружеството с грижата на добър търговец, вкл. и да следи за спазване на стопанската и финансова отчетност на дружеството. Твърди, че ответникът не изпълнил тези си задължения, с оглед на което при извършена финансова проверка в дружеството било установено, че същият в твърдяното му качество получавал суми от касата на дружеството, за които не представил финансово - оправдателни документи и че в счетоводна сметка № 498 били вписани вземанията на дружеството към ответника в общ размер от 1 664408.23 лв., получени в периода от 30.09.2003 г. до 07.09.2010 г. На 21.10.2011 г. дружеството с нарочна нотариална покана поканило ответника да възстанови дължимата сума, но същият не направил това. Ищецът твърди, че с РКО № 36/31.03.2008 г. ответникът получил от касата на дружеството в качеството си на управител сума в размер на 13 000 лв. като и подписал РКО в това си качеството. Твърди също, че и с РКО № 47/30.04.2008 г., същият получил в същото си качество и сумата от 24 000 лева. За така получените суми ответникът не представил разходно - оправдателни документи в счетоводството на дружеството. Ищецът твърди, че тези суми били осчетоводени в дружеството като вземане от ответника в качеството му на управител на дружеството, отнесено в сметка № 498 - „Вземания по аналитична партида на Х. Й.”; както и че процесната сума от 37 000 лева била включена и в годишните финансови отчети на дружеството, и същата намерила отражение в актива на баланса на дружеството, раздел В - „Текущи/краткотрайни/ активи, т.ІІ - „Вземания” – т.”Други вземания”. Годишния финансов отчет на дружеството за 2008 г., съдържащо тези отразявания фигурирал в Търговския регистър. Твърди се, че в резултат на горепосочените действия, ответникът в качеството си на управител на дружеството нанесъл вреда на същото в размер на процесната сума от 37 000 лева. По делото се твърди също, че поради това, че ответникът бил длъжен, но нито върнал процесната сума, нито представил разходно - оправдателни документи, доказващи основанието за нейното изразходване, всъщност извършил едно неправомерно действие, изразяващо се в изразходване на средства без да са налице данни за такива стопански операции, респективно без да са налице разходно - оправдателни документи, т.е. разходваните на дружеството средства съставлявали претърпяна за същото щета. В исковата молба ищецът признава, че ответникът изпратил до дружеството уведомление вх. № 162/22.06.2010 г., с което същият уведомил дружеството, че на основание чл.141, ал.5 от ТЗ отправя предизвестие относно прекратяване на участието му като управител на дружеството, и че желае да бъде заличен като такъв в Търговския регистър, както и че няма никакви имуществени и други претенции към дружеството. Ищецът твърди обаче, че Общото събрание на ищцовото дружество не е вземало решение за освобождаване на ответника от отговорност в качеството му на управител на дружеството. С оглед изложеното ищецът моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 37 000 лв., получена от него с РКО № 36/31.03.2008 г. и РКО № 47/30.04.2008 г. в качеството му на управител на дружеството, за която сума не е представил в счетоводството на дружеството разходооправдателни документи, и която съставлява щета на дружеството, ведно със законна лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на исковата молба в съда - 08.03.2013 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира заплащане на разноски.

В законовоустановения по делото срок, е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът изтъква съображения за недопустимост на исковата претенция, поради наличие на отрицателната процесуална предпоставка за завеждането й, а именно - наличие на решение за освобождаването му от отговорност като управител с правно основание чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, взето от Общото събрание на съдружниците на ищцовото дружество през месец юни 2010 г. Алтернативно в отговора се изтъкват и доводи за неоснователност. Ответникът изтъква, че до 2010 г., дружеството се управлявало от двама управители - от него самия и от другия съдружник и настоящ управител А.М., и че решенията за разпореждане с парични суми на дружеството били съгласувани помежду им. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане на исковата сума със сумата в размер на 40 430 лв., до размера на по-малката от тях.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищецът Б.ООД, Г., чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция. По повод направеното с отговора на исковата молба от ответника възражение за прихващане изтъква, че не дава изискуемото се в казуса, съгласно разпоредбата на чл.105 от ЗЗД, съгласие за извършването му.

В откритото съдебно заседание, п­оведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът Х. Й., чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предмет на настоящото производство е предявената от ищцовото дружество искова претенция, съставляваща обективно съединени искове с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, с която се цели да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 37 000 лв., получена от него с РКО № 36/31.03.2008 г. и с РКО № 47/30.04.2008 г. в качеството му на управител на дружеството, за която сума не представил в счетоводството на дружеството разходооправдателни документи, и която съставлява щета на дружеството, ведно със законна лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Съдът с нарочно определение от закрито съдебно заседание, проведено на 10.06.2013 г., е приел за разглеждане направеното от страна на ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане на исковата сума със сумата в размер на 40 430 лв., до размера на по-малката от тях.

Относно допустимостта на предявената искова претенция:

Съдът намира същата за допустима. Нейната допустимост в производството се обуславя от отсъствието на отрицателната процесуална предпоставка по смисъла на разпоредбата на чл.137,ал.1,т.5 от ТЗ и отсъствието на необходимост от наличие на положителната процесуална предпоставка по смисъла на чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, а именно в производството отсъства решение на ОСС на ищцовото дружеството с ограничена отговорност за освобождаване на ответника от отговорност в качеството му на управител, а и отсъства необходимост от наличие на решение на ОСС на същото ищцово дружество за завеждане на исковата претенция, поради обстоятелството, че ответникът Й. към момента на предявяването й няма вече качеството управител на дружеството.

По съществото на спора:

По делото са представени и съдът е приел като надлежни писмени доказателства, неоспорени от ответната страна два броя разходни касови ордери с № 36/ 31.03.2008 г. и с № 47/30.04.2008 г., от прочита на които се установява, че въз основа на цитираните ордери, носещи подпис на гл.счетоводител, и подпис на ръководител и получател едновременно, Х. Й. е получил от Б.ООД сумата в размер на 13 000 лв. на 31.03.2008 г. и сумата в размер на 24 000 лв. на 30.04.2008 г. Автентичността на положените подписи, вкл. и на подписа, положен срещу получил сумата, в производството не е оспорена от ответника.

Представен по делото е и протокол от 27.02.2009 г. на ОСС на ищцовото дружество, от прочита на който се установява, че съдружниците –Х. Й. и А.М. са приели баланса и отчета за приходите и разходите на дружеството за 2008 г. и са дали съгласие за публикуването им. От извършената служебна справка в ТР се установява, че Годишният финансов отчет на дружеството за 2008 г. е и обявен.

Приета по делото е нотариална покана с рег.№ 5646/21.04.2011 г., от А.М., в качеството му на управител на ищцовото дружество, адресирана до ответника в настоящото производство Х. Й., в качеството му на съдружник в същото дружество, връчена му на 26.04.2011 г. от нотариус с рег.№ 020 на НК. С поканата ответникът е уведомен, че при изготвяне на годишната данъчна декларация на дружеството, било установено, че в сметка № 498 били вписани вземания на Б.ООД, от ответника в размер на 1 664 408.23 лв. и че същият е приканен в тридневен срок да възстанови дължимата на дружеството сума.

А с приобщена към доказателствата по делото покана за доброволно изпълнение, връчена на 27.06.2012 г. на ищцовото дружество, ответникът Й. е приканил в същия тридневен срок дружеството ,чрез управителя му М. да възстанови внесената от ответника в дружеството на 30.07.2010 г. сума от 40 430 лв.

По делото е представена вносна бележка на „ОББ” , клон К. от 30.07.2010 г., от която се установява, че Х. Й. е извършил в полза на Б.ООД, вноска в размер на 40 430 лв.

От прието по делото заключение, изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че получените от ответника Х. Ю., като управител, с РКО № 36/31.03.2008г. сума в размер на 13 000 лв. и с РКО № 47/30.04.2008г. сума в размер на 24 000 лв. били осчетоводени по надлежен ред по дебита на сметка 498 "Други дебитори” в кореспонденция със сметка 501 "Каса", като това счетоводно записване обосновавало факта на изплащане от касата на дружеството на посочената сума в общ от 37 000 лв. Цитираната от вещото лице Сметка 498 "Други дебитори”, аналитична партида - "Х. Ю." имала дебитно салдо, което включвало и изплатените парични суми по процесиите два РКО. Дебитното салдо показвало размера на вземанията на дружеството от Х. Ю.. Вещото лице установява, че сумата по процесните РКО намерила отражение в главната книга, в оборотната ведомост и в баланса на Б. ООД към 31.12.2008г., респ. в годишния финансов отчет за 2008 година. Вещото лице установява и че в счетоводството на Б. ООД, към момента на изготвяне на заключението, не били представени разходни оправдателни документи за извършени плащания или операции от Х. Ю. с получените с РКО№36/31.03.2008г. и с РКО№ 47/ 30.04.2008 г. суми, както и че така получените суми не били възстановени в касата на дружеството. Вещото лице установява, че ответникът Й. за периода, през който бил управител на ищцовото дружество получил от дружеството освен процесните суми и сумата в размер на 1 507 164.53 лв. /за 2003г. – 129 810.69 лв.;за 2004г.- 327 577 лв.;за 2005 г.-389 796.90 лв.; за 2006 г.- 161 982.10 лв.; за 2007 г.- 187 000 лв.;за 2008 г.-116 432.81 лв.;за 2009 г.-166 375.04 лв. и за 2010 г.- 28 190 лв./ От заключението се установява също, че с вносна бележка № ТТ/10211/33646 на 30.07.2010г. по банкова сметка на Б. IBAN :BG71UBBS*7013 в ТБ „ОББ”, клон К.,е била внесена от ответника Й.парична сума вразмер на 40 430.00 лв. и че същата е била осчетоводена в счетоводството на Б. ООД по дебита на сметка 503/1- Разплащателна сметка в „ОББ” и по кредита на сметка 498 „Другидебитори” аналитична партида "Х. Ю.". Със счетоводното записване било отразено както внасянето от ответника по банкова сметката на дружеството на сумата в размер на 40 430 лв., така и намаляването на задължението му към Б. ООД с тази сума. На 30.07.2010 г. от посочената сметка на дружеството били извършени плащания за заплати и за банкови такси в общ размер 40 430 лв. Тази сума намерила отражение и в оборотната ведомост, и в главната книга и вбаланса на дружеството, посочена била в заверения от регистриран одитор годишен финансов отчет на дружеството за 2010г. Вещото лице посочва,че сумата от 40 430 лв. не е възстановена на Х. Ю., тъй като със същата дружеството погасило стари задължения на ответника от 2008 г. От изложеното от вещото лице в откритото съдебно заседание, в което изготвеното заключение беше прието по делото се установява, че в деня преди внасянето на сумата/ т.е. към 29.07.2010 г./ задължението на ответника е било в размер на 1 585 000 лв.,и именно това задължение било частично погасено с внесената от ответника сума.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище: Съгласно разпоредбата на чл.145 от ТЗ управителят на дружеството с ограничена отговорност отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди. Т.е. в разпоредбата е предвидена пълна имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. За да се реализира тази отговорност разбира се, следва да са налице елементите от фактическия й състав - действия или бездействия на управителя, с които нарушава задълженията си към дружеството с ограничена отговорност; настъпване на вреда за дружеството, изразяваща се в пропусната полза или както се твърди в казуса в претърпяна щета; причинна връзка между вредата и поведението на управителя и виновно отношение към деянието. Т.е. следва в настоящото производство да бъде установено наличието на конкретно действие или бездействие от страна на управителя, с което същият да е нарушил задълженията си към дружеството, конкретната претърпяна вреда, както и причинната връзка между поведението на управителя и вредата, а вината по смисъла на чл.45, ал.2 от ЗЗД в казуса се предполага до доказване на противното. В аспекта на очертаната правна рамка на настоящия казус, се установява, че през периода от 25.09.2002 г./ по силата на решение № 976/25.09.2002 г.,постановено по ф.д. № 377/2002 г. по описа на К. окръжен съд/ и до 07.09.2010 г., съгласно справка в Търговския регистър, ответникът Х. Й. е управител на ищцовото дружество „Б.”ООД, Г., като съдружник в същото продължава да е и към настоящия момент. С уведомление № 162/22.06.2010 г., адресирано до Общото събрание на съдружниците на ищцовото дружество, което събрание към онзи момент се състои от съдружника и управител на дружеството – А.М. и съдружника и управител Х. Й., последният на основание чл.141, ал.5 от ТЗ е отправил предизвестие за прекратяване участието му в дружеството като управител. От завереното от АВп, Служба по регистрация, Г., копие от Заявление за вписване на обстоятелства относно ООД, приложение № А4, депозирано от Х. Й., с нотариална заверка на положения от него подпис с рег.№ 12256/17.08.2010 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК, се установява, че същият лично е поискал заличаването си като управител на ответното дружество. Служебната справка в ТР установява факта на заличаването на дата 07.09.2010 г. Фактът на вписването и фактът на заличаването на това обстоятелство в ТР по силата на чл.7 и чл.8 от ЗТР, във вр. с чл.119, ал.2, във вр. с чл.115, т.6 от ТЗ, са достатъчни за да бъде прието в производството за установено качеството на ответника- управител на ищцовото дружество в процесния период. По силата на самия закон, в частност на разпоредбата на чл.141, ал.1 от ТЗ са възникнали за ответника присъщите на длъжността права и задължения. В този смисъл съдът намира за неоснователен, изложения в писмената защита на ответника довод, че фактът на непредставяне в производството на писмен договор за управление установявал отсъствие и на мандатно правоотношение между управителя Й. и дружеството, изобщо. Обемът на правомощията на управителя се определя преди всичко от закона и от дружествения договор, а евентуално се конкретизира в писмения договор за възлагане на управлението. Обсъдените в предходни абзаци доказателства обосновават фактическата констатация, че ответникът в качеството си на управител на ищцовото дружество е получил с РКО № 36/ 31.03.2008 г. и с РКО № 47/30.04.2008г. от касата на ищцовото дружество сумата в общ размер от 37 000 лв., че цитираните РКО са били осчетоводени по надлежен ред по дебита на сметка 498 "Други дебитори„ /аналитична партида „Х. Ю."/ в кореспонденция със сметка 501 "Каса",че процесната сума е намерила отражение в главната книга, в оборотната ведомост и в баланса на Б. ООД към 31.12.2008г., респ. в Годишния финансов отчет за 2008 г. Т.е. доколкото вещото лице установява, че в счетоводството на ищцовото дружество не били представени разходни оправдателни документи за извършени плащания или операции от Х. Ю. с получената сума и че сумата не е била и възстановена в касата на дружеството, то тази сума от 37 000 лв., имаща характер на дружествени средства е била разходвана от управителя Х. Й. без основание. Тази констатация пък води до извода, че дружеството е претърпяло вреда от поведението на управителя, което следва да бъде квалифицирано като предприето в нарушение на задълженията му, свързани със стопанската отчетност и контрол. Т.е. в казуса е налице поведение на управител на дружество с ограничена отговорност, изразяващо се в нарушение на възникналите от мандатното му правоотношение с дружеството, вменени му с разпоредбата на чл.141, ал.1 от ТЗ задължения, свързани със стопанската отчетност и контрол, и което поведение е довело до причиняване на щета на ищцовото дружество в размер на 37 000 лв./без основание разходвани дружествени средства/.

Изложеният извод обосновава основателността на предявения основен иск с правно основание чл.145 от ТЗ. Акцесорността пък на обективно съединения в производството иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, обуславя и неговата основателност за периода от завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане на дължимата сума.

Както беше посочено едва в откритото съдебно заседаÝие, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, т.е. след изтичане на императивния срок по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът Х. Й., чрез процесуалния си представител прави възражение за изтекла погасителна давност. Въпросът е дали съдът изобщо дължи произнасяне по така направеното възражение, защото такова произнасяне се дължи само и доколкото възражението, което определено е от характера на тези по чл.133, ал.1 ,т.5 от ГПК, е направено надлежно и своевременно. И тъй като в казуса възражението за изтекла погасителна давност е направено след изтичане на законовия срок по смисъла на чл.131, ал.1 от ГПК, то и съдът по преклудираното възражение не дължи произнасяне. В аспекта на изложеното е и постановената по реда на чл.290 от ГПК ръководна съдебна практика, обективирана в решение № 358/18.06.2010 г. по гр.д. № 1183/2009 г. на ІІІ ГО,ГК на ВКС. Съгласно същата ответникът е длъжен в срока за отговор на исковата молба да направи своите възражения. Законът има предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет - като правото на задържане или възражение за прихващане, възражения, основани на факти, които ответникът твърди и навежда по делото, включително и правопогасяващите възражения. В този смисъл безспорно от характера на посочените правопогасяващи възражения е и процесуалноправното такова възражение за изтекла давност.

В аспекта на изложеното до тук, формираният извод за основателност на основния иск и евентуалността на своевременно направеното възражение за съдебно прихващане предопределят дължимост на съдебно произнасяне по това възражение. По повод на така направеното възражение за прихващане, ищецът изразява становище, че в казуса било необходимо неговото съгласие, защото вземането му за сумата от 37 000 лв., произтичало от умишлено противоправно поведение на ответника, защото неизпълнението на задължението му да възстанови средствата, получени в качеството му на управител и неизразходвани за нуждите на дружеството, обуславяло форма на вина умисъл, а не небрежност. Изтъква в този аспект, че не дава необходимото съгласие.

Прихващането на вземането на ответника със спорното вземане е процесуално действие на защита срещу предявения иск. Прихващането в материалноправен аспект, като способ за погасяване на задължения е регламентирано в разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД, съгласно която когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице. В този смисъл разглежданото възражение като направено своевременно е валидно и допустимо. Неговата основателност обаче е въпрос по същество и се обуславя както от изброените материалноправни предпоставки, така и от отсъствието на забраните за компенсация, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.105 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, не могат да се прихващат без съгласие на кредитора вземания, породени от умишлени непозволени деяния. Тази разпоредба има предвид факултативна компенсация, която е възможна само със съгласието на кредитор, в полза на когото е установена пречка за компенсиране.Т.е. необходимо е наличието на процесуалноправната предпоставка-съгласието на кредитора. В настоящото производство този кредитор, в полза на когото е установена пречка за компенсиране, е ищцовото дружество. И това е така, защото неговото вземане произтича от виновно поведение на ответника, поведение което се изразява в нарушение на задълженията на управителя, произтичащи от мандатното му правоотношение с дружество, правно и структурно обособено като ООД, свързани със стопанската отчетност и контрол, и което поведение е причинило на ищцовото дружество щета в размер на процесните 37 000 лв. Именно в полза на основния кредитор законът, в частност в чл.105 от ЗЗД, предоставя право да изрази или не съгласие, и съдът следва да съобрази наличието на такова съгласие. В настоящото производство е безспорно обстоятелството, че основният кредитор не е дал своето съгласие. Противоправното поведение на ответника да не изпълни задължението си да възстанови получени в качеството му на управител средства или да обоснове разходването на такива средства за нужди на дружеството, действително могат да обосноват умишленото му виновно поведение. А последното пък обосновава неприложимост в настоящото производство на съдебното прихващане като способ за погасяване на задължения, защото отсъства съгласие на кредитора, в чиято полза законът е предоставил това право. Независимо от изложеното, и само за изчерпателност на изложението не без значение в казуса е и установеното от вещото лице обстоятелство, че с внесената от ответника сума в размер на 40 430 лв., вече е било направено извънсъдебно счетоводно прихващане по реда на чл.76 от ЗЗД.

При този изход делото, доколкото са изрично поискани се следват на ищеца разноски в установения по делото размер от 1 880 лв.

Ето защо, окръжният съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Х. Й., с ЛНЧ *, с настоящ адрес в Г., кв. „В.” № *, вх.”А”, .2, А., да заплати на Б.ООД, със седалище и адрес на управление: Г., кв.”Л. ч.” № 175, със съдебен адрес: Г., ул.”Б.” № 23,вх.”А”, .1, ап.1, адв. Д.Г., сумата в размер на 37 000 лв., получена от него с РКО № 36/31.03.2008 г. и с РКО № 47/30.04.2008 г. в качеството му на управител на дружеството, за която не е представил в счетоводството на дружеството разходооправдателни документи и която съставлява щета на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-08.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Х. Й., с ЛНЧ *, с настоящ адрес в Г., кв. „В.” № *, вх.”А”, А., да заплати на Б.ООД, със седалище и адрес на управление: Г., кв.”Л. ч.” № 175, със съдебен адрес : Г., ул.”Б.” № 23,вх.”А”, .1, ап.1, адв. Д.Г., сумата в размер на 1 880 лв., съставляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, гр. Пловдив, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :