РЕШЕНИЕ
№ 1772
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330111093 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
Искове на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Е. Р. М., ЕГН
**********, с адрес: .... и с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79
и 86 от ЗЗД да се установи вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба, ищецът е комунален оператор, водоснабдително
дружество, което доставило на ответника до негов обект – жилище в ..., питейна вода за
периода 06.11.2017г. – 11.11.2019г. на стойност от 1686.47 лв., която останала незаплатена
въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите
условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било определено по
показанията на два броя работещи водомери. Ищецът се снабдил със заповед за плащане №
10278 по ч. гр. дело № 18896 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр.състав, за 2019г,
в която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 112.44 лв. за
период на забавата от 31.01.2018г до 31.10.2019г., и законна лихва от датата на подаването
на заявлението ( 20.11.2019г.) до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се
връчила на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и ищецът, на което дружество са дадени
указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си и присъждане на
разноските по спора.
Ответникът оспорва иска чрез своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяна
от ищеца вода – не бил собственик на водоснабдения имот, нямало и реална доставка на
вода. Искът бил недоказан, базирал само на изходящи от ищеца частни документи. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
1
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като е спазен срока по чл. 422 от ГПК и има
идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично
известни общи условия. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите
на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има
разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните писмен
договор не е необходим. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно
на името на ответника; дори да бъде приет за недоказан този факт, той не е от значение за
отговорносттта на абоната – собственик на имота, тъй като правото на собственост е
достатъчно, за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от
приложимите общи условия.
На следващо място , личи от приложената на л. 6 от делото справка от Агенцията по
вписванията , че именно ответника е собственик на водоснабдения имот.Тоест, отв. М. има
качеството на потребител на доставената от ищцовото дружество питейна вода по смисъла
на чл. 2 ал. 1 т. 2 от приложимите между страните общи условия, и съответно – има договор
при общи условия като източник на задължение за плащане на стойността на доставената
вода.
Исковете следва да бъдат уважени.
Разноските се присъждат в тежест на ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Е. Р. М., ЕГН **********, с адрес:..... че в
отношенията между страните , дължи на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №
250, плащане на следните суми по договор за доставка на питейна вода , за които е издадена
заповед за плащане № 10278 по ч. гр. дело № 18896/19: 1686.47 лева, стойност на питейна
вода, доставена за за периода 06.11.2017г. – 11.11.2019г, ведно със законна лихва върху нея
от датата на подаването на заявлението ( 06.07.2018г.) до окончателното изплащане на
вземането, както и лихва в размер на 112.44 лв. за период на забавата от 31.01.2018г до
31.10.2019 година.
Осъжда Е. Р. М., ЕГН **********, с адрес:...., да заплати на „ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, сумата от 891.32 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2