№ 85
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Г. Г. Г.
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано по
въззивна жалба на подс. Д.К. срещу Присъда №97/15.10.2021 г. по НОХД
№2660/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХXVІ н.с., с която е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като
на осн. чл.54, ал.1 НК са му наложени наказания ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лева, както и на осн.
чл.343г вр. чл.343б, ал.3 НК е ЛИШЕН ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА. Изпълнението на първото наказание на осн. чл.66,
ал.1 НК е ОТЛОЖЕНО за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила, като е зачетено времето, през което подсъдимият е бил
задържан по делото на 29.11.2020 г., както и е приспаднато от срока на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ времето, през което
подсъдимият е бил лишен от възможността за упражнява това право по
административен ред, считано от 29.11.2020 г. до слизане на присъдата в
сила. Вещественото доказателство „Drug Check 3000 STK 5“ е постановено да
1
се унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
Претендира се отмяна на присъдата, признаването му за невинен и
оправдаването му по повдигнатото обвинение, алтернативно отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд.
В съдебно заседание представителят на обвинението пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подс. Д.К. в съдебно заседание моли за отмяна на наложеното му
наказание или редуциране размера на същото. Упълномощеният му защитник
адв.С претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с
която подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, алтернативно отмяна на жаления съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд, респ.
намаляване размера на наложеното наказание.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във
въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната
присъда в пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:
Подс.Д. В. К. е роден на ****, живущ ***, Б, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
За времето от 19.00 ч. на 28.11.2020 г. до 07.00 ч. на 29.11.2020 г.
полицейските служители при Първо РУ на МВР - Пловдив свид. И.П. и свид.
С.Ю. били на работа и изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул - АП 418 на територията на полицейското управление. Около
00.05 ч. на 29.11.2020г., в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ в близост с
кръстовището с бул. „Македония“‘ установили лек автомобил „Мерцедес“
модел „ЦЛК 270“ с рег.№ *** без поставена предна регистрационна табела на
съответното място, поради което го спрели за проверка. Като водач на същия
бил констатиран подс.К.. Направило им впечатление, че последният бил
видимо притеснен, треперил и с влажен поглед, което породило съмнение у
тях, че лицето е употребило наркотични вещества, което наложило да бъде
тестван за употребата на такива. Подсъдимият бил отведен в сградата на
Първо РУ към ОДМВР - Пловдив, където свидетелите П и Ю поискали
съдействие от „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. На място пристигнал
2
АП - 237 в състав свидетелите Н.Я. и С.П., като Д.К. бил тестван от свид.Я. за
употреба на наркотични вещества с тест „Drug Check 3000 STK 5“, с фабричен
номер № ARNJ - 0921, който отчел употреба па наркотично вещество
амфетамин /АМР/. На подсъдимия бил съставен АУАН Серия GA №
340811/29.11.2020 г. и издаден Талон за медицинско изследване №
088611/29.11.2020 г., след което бил отведен до сградата УМБАЛ „Св.
Георги“ гр. Пловдив за вземане па кръвна проба и урина за изследване. По
това време на работа се намирала свид. Ш.Ч., работеща като лекар в спешния
кабинет. Поканила подсъдимия да даде кръвна проба, но същият отказал, като
отказът му бил обективиран в Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, в
който той собственоръчно написал, че отказва да даде кръв и урина и се
подписал. В амбулаторния дневник на болничното заведение също било
записа, че подс.К. отказва да даде проби за кръв и урина.
Така установената фактология съвсем правилно първоинстанционният
съд е приел, че се потвърждава от събрания по делото доказателствен
материал:
-писмени доказателства и писмени доказателствени средства, прочетени
и приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: именно справка за съдимост,
характеристична справка, АУАН, писма от „Дрегер Сейфти България“ ЕООД
относно техническата годност на полеви тест „Drug Check 3000 STK 5“, с
фабричен номер № ARNJ- 0921, Заповед № 8121з-394/21.04.2016 г. ЗМВР за
въвеждане в експлоатация на това техническо средство, копие от
Амбулаторен дневник, справка от НИМХ, документация относно
експлоатацията на „Drug Check 3000 STK 5“, с фабричен номер № ARNJ –
0921, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества;
-вещественото доказателство - полеви тест „Drug Check“ 3000 STK с
фабричен № ARNJ -0921;
-гласни доказателствени средства, а именно частично от обясненията на
подс.К. и от показанията на свид.М. К.А, както и от показанията на
свидетелите И.П., С.П., С.Ю. и Ш.Ч., дадени в хода на съдебното следствие,
както и тези на свид.Н.Я. от досъдебната фаза, приобщени на осн. чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.2 НПК.
3
Събраната по делото доказателствена съвкупност обосновава несъмнен
извод, а и де факто не е наличен спор, че на инкриминираните дата и място
подс.К. е управлявал МПС – лек автомобил марка „Мердецес ЦЛК“ с рег.
№***. Причина за спирането му от органите на реда е липсваща предна
регистрационна табела на колата на съответното място. В хода на проверката
полицейските служители свид.П и свид.Ю се усъмнили дали подсъдимият не
е употребил наркотични вещества, поради което бил отведен с сградата на
Първо РУП-Пловдив, където им било оказано съдействие от колегите им от
сектор „Пътна полиция“ свид.Я. и свид.П с тестване на подсъдимия. Тестът
„Drug Check“ 3000 STK с фабричен № ARNJ -0921 дал положителен резултат
за употреба на амфетамин, като резултатът от проверката намерил отражение
в изготвения по надлежния ред протокол /л.10 ДПво/, а при предявяването му
в хода на първоинстанционното съдебно следствие подс.К. изрично е заявил,
че именно със същият тест е бил тестван, както и бил запознат с отчетения
резултат касателно положителна дадена проба за употреба на амфетамин.
Доколкото оспорил последния, то в съответствие с нормативната уредба му
бил издаден талон за изследване №088611 /л.8 ДПво/. Отказът му да даде
кръв и урина за изследване е вписан в Амбулаторния дневник на здравното
заведение /л.58-60/, както и в протокола за медицинско изследване /л.9 ДПво/,
като самият подсъдим е потвърдил, че съдържащите се в последния негови
имена и изписаното „отказал да даде кръв и урина“ са с неговия почерк, както
и положеният подпис е негов. Този отказ от страна на подсъдимия е отразен
от д-р Ч. и в амбулаторния лист, съставен в 2.12 часа на 29.11.2020 г. Така
документираните събития относно поведението на подсъдимия в лечебното
заведение са изцяло в синхрон и с изхождащите от придружилите го то това
място показания на свид.П и свид.Ю, както и с тези на здравния работник
свид.Ч., а свид. Я. от своя страна е категоричен, че след завръщането на
колегите му в Първо РУ-Пловдив е разбрал, че водачът е отказал даването на
кръвна проба пред медицинското лице. Като изцяло хармониращи както
помежду си, така и с кумулираните писмени доказателствени източници, при
липса на основание за поставянето им дори под съмнение, коментираните
показания съвсем коректно са кредитирани като обективни, последователни и
непротиворечиви. Свид. Я., чиито показания от досъдебната фаза са надлежно
приобщени, дава сведения относно конкретно извършената проверка за
употреба на наркотични вещества от страна на водача К. и отчетения
4
резултат, като в съдебно заседание потвърждава заявеното от него.
Показанията му съвсем основателно са кредитирани, доколкото са дадени в
един по-близък до инкриминираното деяние момент. От друга страна, свид.Ч.
действително при разпита си описва самата технология при вземането на
съответната проба и процедурата, която се следва при отказ такава да бъде
дадена. Спомени относно конкретния случай няма, но е категорична, че е
попълнила и подписала протокола за медицинско изследване, както и че
саморъчно К. е вписал отказа си да даде кръв и урина за изследване, което
съответства и на обясненията на самия подсъдим. При това положение
напълно излишно е било назначаване на претендираната от защитата
съдебно-почеркова експертиза за установяване автор на подписа във
визирания протокол подс.К. ли е бил, доколкото съмнения относно този
въпрос не възникнат. В този смисъл несъстоятелно е възражението на
защитата, че основните свидетели Я. И Ч., следващи да докажат
реализираното от подсъдимия престъпно посегателство, с показанията си не
са направили това.
Всъщност самият подсъдим не отрича да е бил водач на цитираното
МПС на инкриминираните дата и място, нито пък отрича извършената му
впоследствие проверка в РУ и резултатът от същата от тестването му именно
с приложеното към делото веществено доказателство. Същевременно е
категоричен относно вписванията, които самият той е направил в изготвения
още тогава протокол за медицинско изследване /имена и отказ за даване на
проба/ и положения лично от него подпис. В този смисъл защитната му
позиция, инкорпорирана в обясненията му, че бил много уплашен и
стресиран, както и че нито бил отказал, нито приел да даде кръв се оказва
съвсем необоснована, тъй като напълно противоречи както с обективираното
от самия него в изготвените документи, потвърдено лично от него в хода на
съдебното следствие, така и със заявеното от горецитираните свидетели. Ето
защо съвсем правилно тази част от обясненията му не е кредитирана. Майка
му свид.К.А няма преки впечатления от развилите се на процесната дата
събития, като наличните такива гради въз основа на споделеното й от нейния
син, на което в горепосочената част, както бе вече споменато, вяра не следва
да бъде дадено, поради което и липсват основания заявеното от нейна страна
в тази насока да бъде кредитирано.
Въз основа на изложената фактология, приета за установена след
5
цялостен и аргументиран анализ на доказателствената маса, законосъобразен
и обоснован се явява изводът на контролирания съд, че осъщественото от
подсъдимия покрива признаците на вмененото му посегателство с правна
квалификация по чл.343б,ал.3 НК, доколкото на 29.11.2020 г. в гр.Пловдив е
управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотично
вещество - амфетамин.
Обективната съставомерност на коментираното деяние поставя
необходимостта деецът да е управлявал моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, като наказателният
закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, както
и не се интересува дали и доколко това се е случило. На следващо място, за
разлика от деянието по чл.343б, ал.1 НК, за съставомерността на процесното
такова липсва изискване употребата на наркотични вещества или техни
аналози да е установена по надлежния ред и в този смисъл доказването на
това обстоятелство може да бъде реализирано чрез всички допустими
доказателствени средства. В конкретния случай доказателствения стандарт е
надхвърлен многократно, а не както твърди защитата, че такъв не е наличен,
доколкото са събрани множество доказателствени източници: и гласни, и
писмени, и веществени относно това, че водачът К. е управлявал превозно
средство след употреба на наркотични вещества : уредът Drug Check“ 3000
STK с фабричен №ARMJ-0921 е отчел положителен резултат за употреба на
амфетамин в съответствие с инструкцията му за прилагане, тестът е приложен
като веществено доказателство, като самият подсъдим при предявяването му
е заявил, че именно с него е бил тестван и му бил показан отчетения резултат,
на подсъдимия е бил връчен талон за медицинско изследване и е бил заведен
от полицейските служители до съответното медицинско заведение, където е
отказал да даде кръвна/урина за проба, който факт е отразен в протокола за
медицинско изследване и в изготвения амбулаторен лист, както и в
амбулаторния дневник на лечебното заведение. Първоинстанционният съд е
обосновал фактическите си изводи в рамките на доказателствената
съвкупност и съобразно регламентирания в Наредба №1/2017 г. за ред за
установява концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, който предвижда използването на
техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и
техни аналози, като еднакво възможно и приложимо наред с медицинското
6
изследване. При отказ на лицето да избере регламентиран в Наредбата начин
на установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
приемат отчетените резултати от техническото средство, които в настоящия
случай не могат да бъдат поставени под съмнение. Представеният от
защитата документ, удостоверяващ резултатите от проведено лабораторно
изследване по отношение на подсъдимия /л.24/, е без значение за
установяване на релевантни по делото факти и по -конкретно употребата на
наркотични вещества, доколкото касае реализирано изследване към дата,
следваща с няколко дни инкриминираното деяние. В този смисъл
депозираният документ не е в състояние да дерогира установените данни за
употребата на наркотични вещества в случая амфетамин, още повече че
същите са получени при спазване на регламентирания в цитираната Наредба
ред за тяхното установяване. В контекста на изложеното неналичен се оказва
притендирания от защитата доказателствен дефицит, поради което и
несъстоятелен се явява доводът, че жалената присъда почива на
предположения.
Годността на използвания тест, приложен като веществено
доказателство по делото, е обезпечена с инкорпорираните по делото писмени
доказателства, а именно Заповед на МВР за въвеждането му в експлоатация,
справки от „Дрегер Сейфти България“ ЕООД, установяващи, че след
направена справка при производителя, тестовата касетка DrugCheck 3000
STK с партиден номер ARNJ 0921 e със срок на годност до 28.02.2022 г. и в
този смисъл годна към инкриминираната дата, като на дата 02.10.2020 г.
въпросните тестове с указания партиден номер са доставени на Район Южен
Община Пловдив с фактура №20363. Партидният номер на теста и годността
му са отбелязани фабрично на самата му опаковка. Действително
документацията, касаеща използването му, приложена към материалите на
досъдебното производство, поставя изискване при употребата му
температурата на околната среда да е от 5 до 40 градуса по Целзий, а
относителната влажност на въздуха между 5 % и 95 %. Начало на проверката
спрямо подс.К. с въпросния тест е било на 29.11.2020 г. около 00.45 часа,
съгласно отбелязването в изготвения протокол, като видно от представената
справка от НИМХ филиал Пловдив /л.33 ДПво/, в периода между 23.00 часа
на 28.11.2020 г. и 02.00 часа на 29.11.2020 г. температурата на въздуха в
гр.Пловдив, в района на бул.“Н.Вапцаров“ е била в диапазона от 0,9 градуса
7
до - 0,5 градуса, а относителната влажността 83% - 88 %. Тестването на
подс.К. е реализирано в сградата на Първо РУ - Пловдив, където е бил
отведен от служителите при последното. Очевидно се касае за обект, който е
постоянно обитаван предвид предназначението му – полицейско управление в
голям град, и в този смисъл макар и да липсват данни каква е била
действителната температура в същия по време на прилагане на теста, то при
положение, че навън температурата е била в порядъка около 0 градуса, то
съвсем логично е тази вътре в сградата да е била значително над външната
температура и в този смисъл над изискуемите минимални 5 градуса по Целзий
за използване на теста. Ето защо изтъкнатото в тази насока възражения също
се явява неоснователно.
В контекста на гореизложеното безспорно осъществени са от страна на
подсъдимия обективните признаци на вменения му престъпен състав, след
като на инкриминираните дата и място е управлявал МПС след употреба на
наркотично вещество- амфетамин. Последната е установена чрез извършената
му проверка с тест «Drug Check“ 3000 STK с партиден номер ARNJ 0921,
отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. В съответствие с
изискванията на нормативната уредба му е предоставен талон за изследване,
като е транспортиран от органите на реда до УМБАЛ „Св.Георги“, където
отказът му да даде кръвна проба и такава от урина е удостоверен в издадения
амбулаторен лист, в амбулаторния дневник и в протокола за медицинско
изследване. Както бе вече изяснено, тестването на подсъдимия за употреба на
наркотични вещества е осъществено, след като е управлявал горепосочения
лек автомобил и непосредствено след спирането му.
Поначало процесното престъпно посегателство е такова на формално
извършване, при което умисълът може да бъде само пряк, а за същия е
необходимо и напълно достатъчно деецът да е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си и въпреки това да е искал да го извърши. В този
смисъл за съставомерността на деянието е достатъчно да се установи
обективно употребата на наркотични вещества, което в случая е сторено, от
което принципно се извежда и умисълът за осъществяване на
посегателството. Ето защо несъмнен се явява изводът, че от субективна
страна подсъдимият е извършил посегателството умишлено под пряк умисъл
като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни
8
последици, съзнавайки противоправния характер на осъщественото деяние,
както и целейки настъпването на забранените му последици.
По изложените съображения настоящата инстанция прие за напълно
обоснован извода на първоинстанционния съд, че подс.К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.3 НК, поради
което законосъобразно го е признал за виновен в извършването му.
При индивидуализация на наказанието, правилно контролираният съд е
отчел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, без обаче същите
да обуславят определянето му при условията на осн. чл.55 НК, както
несъстоятелно претендира защитата. Липсата на данни за противоправни
прояви, трудовата ангажираност на подсъдимия, положителните отзиви на
съседите му, съдържащи се в инкорпорираните по делото характеристики,
както и фактът, че е записан като студент първи курс в Аграрния университет
сочат все на добри характеристични данни, което ведно с чистото му съдебно
минало и сравнително младата му възраст следва да се отчетат като
смекчаващи отговорността обстоятелства. Въз основа на преценката относно
превеса им, то обосновано се явява становището на контролирания съд, че
съответни на конкретната степен на обществена опасност на престъпното
посегателство и на данните за личността на подсъдимия се явяват наказанията
в минималния предвиден от закона размер, а именно ЛИШАВАНЕ от
СВОБОДА за срок от 1 година и ГЛОБА в размер на 500 лева, както и на
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 година -
изцяло съобразен със срока на лишаването от свобода, поради което и
правилно такива са наложени на подс.К.. Същите не само успешно биха
реализирали целите на индивидуалната превенция по чл.36 НК, но се явяват
безспорно справедливо възмездие за засягането на защитените от закона
обществени отношения. Претенцията на защитата за определяне на
наказанието при условията на чл.55, ал.1 НК се явява неоснователна,
доколкото въпреки липсата на отегчаващи отговорността, то в конкретния
случай отчетените смекчаващи такива не са многобройни /чисто съдебно
минало, добри характеристични данни и млада възраст/, от една страна, а и в
своята съвкупност, от друга, не намаляват степента на обществена опасност
на посегателството и то по начин, че и най-лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко, съответно сред тях не се открива
9
изключително такова, което да обуслаяв различен от изложения извод
касателно обществената опасност на деянието.
Отчитайки срока на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
и обстоятелството, че към момента на извършване на посегателството подс.К.
не е осъждан на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление от общ
характер, правилна се явява преценката, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му не се
налага да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поправително-
възспиращото въздействие на същото върху бъдещото му поведение може да
бъде постигнато много по-успешно именно в рамките на изпитателен срок от
три години, отколкото с изолирането му от обществото чрез ефективно
изтърпяване на наказанието в пенитенциарно заведение. Поради това и на
осн. чл.66, ал.1 НК законосъобразно първостепенният съд е отложил
изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Правилно на осн. чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 НК от срока на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е приспаднато времето, през което
подс.К. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, като един ден
задържане е зачетен за един ден ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на осн. чл.
59, ал. 4 НК е приспаднато от срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ времето, през което подсъдимият е бил лишен от
възможността да упражнява това право по административен ред, считано от
29.11.2020 г. до слизане на присъдата в сила.
Законосъобразно относно вещественото доказателство „Drug Check
3000 STK 5“ е постановено да се унищожи като вещ без стойност след
влизане на присъдата в сила.
В хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата й
връщан е на делото за ново разглеждане. Липсват и основания за изменението
или отмяната й и затова обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,
поради което на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен съд-Пловдив:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №97/15.10.2021 г. по НОХД №2660/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХXVІ н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11