Решение по дело №283/2024 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 244
Дата: 21 октомври 2024 г.
Съдия: Таня Живкова
Дело: 20241600500283
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Монтана, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Таня Живкова

Александра Нанова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20241600500283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 138/ 25.03.2024 г. ,постановено по гр. дело № 1761 по описа за 2023
Районен съд- Монтана е осъдил Община *, ЕИК:*ДА ЗАПЛАТИ на И.М. сумата от 12
000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от неизвестни длъжностни лица,
отговорност за които носи Община *, неимуществени вреди- физически болки и страдания
и неудобства, вследствие на настъпилия на дата 11.07.2022 г. около 17:15-17:30 в гр.*, на
пл.,,*‘‘ инцидент, при който управляваната от И. М., ЕГН ********** тротинетка попаднала
в необезопасена дупка, както и от последвалото оперативно лечение и възстановяване, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на инцидента-11.07.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска за неимуществени
вреди в останалата част над уважения до предявения размер от 15 000 лв ,осъдил е
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 4 316,55 лв. имуществени вреди,
представляващи стойността на изразходваните средства за оперативно лечение, консумативи
медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2022 г. до
окончателното й изплащане,както и сумата от 2 354,47 лв. пропуснати ползи,
представляващи разликата между размера на брутното трудово възнаграждение за периода
от 12.07.2022 г.до 27.12.2022 г. и полученото обезщетение по болест за същия период от И.
М., ЕГН ********** , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за пропуснати ползи над уважения до
предявения размер от 4434,45 лв .
Така постановеното решение е обжалвано от Община *в осъдителните части, която
чрез своя процесуален представител поддържа,че същото е неправилно. На първо място
жалбоподателят твърди,че по делото не е доказана хипотезата на чл.49 ЗЗД,тъй като в тази
1
насока са налице единствено твърденията на ищеца На второ място твърди наличие на
съпричиняване от страна на ищеца.Поддържа също така,че определеният размер на
неимуществени вреди не съответства на причинените увреждания.Предвид гореизложените
съображения моли съда да отмени решението в атакуваните части, като постанови ново, с
което да отхвърли изцяло исковата претенция.
В срока по чл.263 гпк е постъпил писмен отговор от въззиваемия И. М. ,в който се
твърди,че жалбата е неоснователна, като се излагат подробни съображения .
Постъпила е насрещна жалба от И. М. чрез процесуалния представител, който
обжалва решението в частта ,с която е отхвърлена претенцията му за неимуществени вреди
над размера 12 000 лв. до претендирания такъв от 15 000 лв.Претендира и присъждане на
разноски.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
ПО ОТНОШЕНИЕ ЖАЛБАТА НА ОБЩИНА МОНТАНА:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт,като по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решение в обжалвана част , първоинстанционният съд е приел , че
в случая безспорно са установени всички елементи, ангажиращи деликтната отговорност
по реда на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД на ответника Община *спрямо ищеца И. М. .
Настоящата инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд,като
съображенията за това са следните:
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са налице
четири предпоставки: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна
връзка между действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при
едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено
увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на
вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси обезщетение за
претърпените от него вреди.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, всяка една от страните в производството трябва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава изгодните за себе си искания и възражения, съответно да
понесе неблагоприятните последици от недоказването им. При иск за обезщетение за вреди
от непозволено увреждане увреденото лице трябва да установи всички елементи, включени
във фактическия състав на увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по
силата на закона, а деликвентът следва да установи обстоятелствата, водещи до отпадане на
отговорността му или до ограничаване на обема й. В чл.45 ЗЗД е предвидено, че при
непозволеното увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното,
от което следва, че всички останали елементи от фактическия му състав, включително и
вредите, подлежат на доказване от увреденото лице./ТР 3/21г. на ОСГК/.
Единственото обстоятелство, което е безспорно установено в процесния случай е,че
на 11.07.2022 г. ищецът е паднал пред двора на гимназията, като вследствие на това е
получил травма в областта на десният горен крайник с оток в областта на колянната става, с
разкъсване на предната и кръстна връзка и вътреставен излив.Този факт не се и оспорва от
ответника.
2
В случая обаче липсват каквито и да е доказателства, че това увреждане е настъпило
в резултат на противоправни действия от страна на общината. Разпитаните по делото
свидетели свидетелстват относно датата на увреждането и последиците от същото, но не
представят данни относно механизма на увреждането. Твърдението,че падането е станало
поради пропадане на предното колело на тротинетката в незапълнена дупка около
канализационна шахта, не се подкрепя и от останалите събрани по делото
доказателства.Медицинската експертиза дава единствено заключение,че увреждането е
получено по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговаря да е
получено след падане от тротинетката върху твърда повърхност .В приложените писмени
доказателства също липсва посочване на механизма на падането .
Безспорно е,че площад ,,*‘‘/мястото на инцидента/ в гр.*, който е отворен за
свободен достъп до граждани е публична общинска собственост, поради което поддръжката
и обезопасяването на площада е задължение на Община *чрез служителите й.
В случая обаче липсват каквито и да е доказателства, че към момента на настъпване
на увреждането са били налице сочените неравности на пътя, още по-малко,че именно тази
незапълнена дупка е причината за падането на ищеца. Ищецът е този, който следва да
установи противоправното действие или бездействие от страна на общината и причинно-
следствената връзка между действието или бездействието и вредите .В случая това не е
направено ,поради което и не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за
настъпилото увреждане на ищеца.
В отговора на жалбата се твърди,че са налице множество косвени доказателства,
установяващи механизна на падането ,но това твърдение е неоснователно .Както бе
посочено по-горе, по никакъв начин от събраните доказателства не може да се изведе
извода,че падането е причинено от необезопасена неравност/незапълнена дупка около
шахта/.
Предвид така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
предявените граждански искове за настъпилите имуществени и неимуществени вреди са
неоснователни ,поради което и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид несъвпадане на изводите на двете инстанции решението в атакуваните
части / по отношение на уважените искови претенции/ следва да бъде отменено, като бъде
постановено ново, с което да се отхвърли исковата претенция.
ПО ЖАЛБАТА на И. М..
Съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
Както бе изложено по-горе, в настоящата хипотеза не е осъществена хипотезата на
чл.49 ЗЗД,поради което и Община *не дължи обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди.А след като това е така,то решението в частта, с която
е отхвърлена исковата претенция над размера 12 000 лв. до размера 15 000 лв. е правилно и
следва да бъде потвърдено.
В останалата част/по отношение на отхвърлената част по претенцията за пропуснати
ползи над уважения 2 354,47 лв .до предявения размер от 4434,45 лв .решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените от
последния разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2474 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА решение № 138/ 25.03.2024 г. ,постановено по гр. дело № 1761 по
описа за 2023 Районен съд- Монтана В ЧАСТТА,с което Община *, ЕИК:*е осъдена да
заплати на И. М. сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от
неизвестни длъжностни лица, отговорност, за които носи Община *, неимуществени вреди-
физически болки и страдания и неудобства, вследствие на настъпилия на дата 11.07.2022 г.
около 17:15-17:30 в гр.*, на пл.,,*‘‘ инцидент, при който управляваната от И. М., ЕГН
********** тротинетка попаднала в необезопасена дупка, както и от последвалото
оперативно лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на инцидента-11.07.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, , сумата
от общо 4 316,55 лв. имуществени вреди, представляващи стойността на изразходваните
средства за оперативно лечение, консумативи медикаменти, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.07.2022 г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 2 354,47
лв. пропуснати ползи, представляващи разликата между размера на брутното трудово
възнаграждение за периода от 12.07.2022 г.до 27.12.2022 г. и полученото обезщетение по
болест за същия период от И. М., ЕГН ********** , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.07.2022 г. до окончателното й изплащане ,ВМЕСТО което ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ж.к.,,*‘‘, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*против Община *, ЕИК:*с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № *, представлявана от кмета З.Ж. за
сумата 12 000 лв. ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на настъпилия на дата 11.07.2022 г. около 17:15-17:30 в гр.*, на пл.,,*‘‘ инцидент ,
от длъжностни лица,отговорност за които носи общината ,ведно със законната лихва,считано
от 11.07.22 г. до окончателното изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ж.к.,,*‘‘, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.* против Община *, ЕИК:*с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № *, представлявана от кмета З. Ж.
иск за сумата от общо 4 316,55 лв. имуществени вреди, представляващи стойността на
изразходваните средства за оперативно лечение, консумативи медикаменти, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2022 г. до окончателното й изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ж.к.,,*‘‘, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*против Община *, ЕИК:*с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № *, представлявана от кмета З. Ж.
иск за сумата от 2 354,47 лв. пропуснати ползи, представляващи разликата между размера на
брутното трудово възнаграждение за периода от 12.07.2022 г.до 27.12.2022 г. и полученото
обезщетение по болест за същия период от И.М., ЕГН ********** , ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.07.2022 г. до окончателното й изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част /с която е отхвърлена исковата
претенция за неимуществени вреди над размера 12 000 лв. /
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила./ по отношение на
отхвърлената част по претенцията за пропуснати ползи над уважения размер от 2 354,47
лв .до предявения размер от 4434,45.
ОСЪЖДА И. М., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ж.к.,,*‘‘, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*да
заплати на Община *, ЕИК:*разноски по водене на делото в размер на 2474 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.


4

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5