№ 2353
гр. С., 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110151402 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за задължаване на Д. „И. по т.“ – гр. С. да представи преписка по
повод извършена проверка следва да се уважи.
По искането на ищеца за представяне на трудовото му досие по реда на чл. 190 ГПК
съдът ще се произнесе в о.с.з., след като ищецът уточни конкретните документи от досието,
които са необходими и относими към изясняване предмета на спора.
По искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства съдът ще
се произнесе в о.с.з., след като ответникът конкретизира кои факти и обстоятелства цели да
доказва с искания свидетел.
Съдът констатира, че ответникът не е представил описаните като приложения в
отговора на исковата молба платежни нареждания за изплатени възнаграждения, предвид
което следва да му се предостави възможност да стори това.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Д. „И. по т.“ – гр. С. в срок до о.с.з. да
представи заверено копие от преписка по подаден сигнал от Й. И. Д., ЕГН **********, в т.ч.
Протокол за извършена проверка №../18.11.2021 г., запитване по случай ../02.12.2021 г. на Б.
1
к. ц. „М. и д. труд“, Решение с изх. №../15.12.2021 г.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по чл. 190 ГПК, като съдът му указва
в срок до о.с.з. да уточни конкретните документи от досието, които са необходими и
относими към изясняване предмета на спора.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за събиране на гласни
доказателствени средства, като съдът му указва в срок до о.с.з. да конкретизира кои факти и
обстоятелства цели да доказва с искания свидетел.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в срок до о.с.з. да представи описаните като
приложения в отговора на исковата молба платежни нареждания за изплатени
възнаграждения.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.03.2023 г. от 09,40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 261 КТ,
чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 2357,93 лв. –
възнаграждение за положен нощен труд в размер на 841,75 часа за периода 10.06.2019 г. –
21.11.2019 г.; 643,13 лв. – мораторна лихва върху главницата за нощен труд за периода
10.07.2019 г. – 21.09.2022 г.; 5445 лв. – обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие по вина на работодателя; 541,48 лв. – мораторна лихва
върху главницата за обезщетение за периода 28.09.2021 г. – 21.09.2022 г. Ищецът
претендира и законната лихва върху всички дължими възнаграждения и обезщетения по КТ
от датата на исковата молба, както и разноските по делото.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение,
въз основа на което заемал длъжността „а.”, прекратено по инициатива на ищеца на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, считано от 27.09.2021 г., поради неизплащане на
дължими възнаграждения за нощен труд. Твърди се, че с анекс към трудовия договор
ищецът бил командирован в Г. за периода от 10.06.2019 г. до 19.11.2019 г., през който
период изработил 841,75 часа нощен труд, но ответникът не му заплатил дължимото
възнаграждение в пълен размер. Навежда доводи, че за срока на командировката следва да
намери приложения германският закон за работното време и решение на федералния съд по
т. от 09.12.2015 г., съгласно които за положен нощен труд се заплаща допълнително трудово
възнаграждение в размер на 30 % от съответната брутна часова заплата, или в случая по 5,40
лв. на час. Твърди, че след намеса на Д. „И. по т.“ – гр. С., ответникът му заплатил сума в
размер на 2462,72 лв., но останало да дължи още 2357,93 лв., ведно с лихвите. Твърди, че
след упражняване на правото му да прекрати трудовото правоотношение поради неплащане
на дължими възнаграждения ответникът не изплатил и дължимото обезщетение по чл. 221,
2
ал. 1 КТ.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, както и
факта, че с анекс от 10.06.2019 г. ищецът е бил командирован в Г., където е положил 841,75
часа нощен труд. Твърди, че съгласно утвърден от работодателя правилник за организация
на работната заплата на служителите се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд
по 3 лв./час, което възнаграждение е изплащано ежемесечно на служителя в периода от
м.06.2019 г. до м.11.2019 г. Твърди, че през месец декември 2021 г. и съобразявайки
поведението си с предписанието на И.та по т. доплатил сумата 2013,66 лв., която
представлявала допълнително възнаграждение за нощен труд. Оспорва дължимостта на
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, като твърди, че трудовото правоотношение е прекратено
без правно основание, а издадената от работодателя заповед имала единствено констативен
характер и била съобразена с подадено от служителя заявление и посоченото от него
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните лихви. Претендира разноски.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №
../06.01.2016 г.; че с анекс от 10.06.2019 г. ищецът е командирован в Г., където е положил
841,75 часа нощен труд.
В тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото от него основание, размера на дължимото трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец, размера на дължимото възнаграждение за нощен труд, изпадането
на ответника в забава на плащане на трудовите възнаграждения за нощен труд и
обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, както и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото възнаграждение и обезщетение при
прекратяване на правоотношението.
Съдът напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително и към сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3