Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца, 10.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
Председател : Васил Ганов
При секретаря Десислава Стоянова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 1044 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба
на
"АГРО ИДОЛ" ЕООД с ЕИК203592406
със седалище и адрес на управление: област Враца, община Борован, с. ****,
ул. „Цено Къчовски“ No 4,
представлявано от М.Ц.П.– управител против Наказателно постановление
№ 26 - 0000613/12.10.2020г. на Директор на РД
"АА" Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице
по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
5000.00лв. по чл. 98б, т. 3 от ЗАвПр.
Дружеството-жалбоподател оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че са допуснати съществени материални и
процесуални нарушения.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа
обстановка:
В РД АА – Враца в гр. Враца, бул.
„Васил Кънчов№ 78, стая № 5 около 11.00ч. на
06.10.2020г. Т.Д.Г. – инспектор към РД
„АА“ – Враца съставил АУАН №279915 от дата 06.10.2020г. в присътвието
на свидетеля К.Д.К. за това, че фирма "АГРО ИДОЛ" ЕООД е извършила на
18.09.2020г. около 10ч. и 41мин. като
товародател в с. ****, обл. Враца е натоварил съчленено ППС с пет оси, две на товарен автомобил влекач,
категория №3, марка Скания, с рег. № **** и прикачено
полуремърке с 3 оси, категория О 4, с рег. №****,
които са с допустима маса на натоварване 40000.00кг, като фирмата е натоварила съчлененото ППС с 45680кг. - с
5680кг. над допустимото, което било видно от съставен АУАН № 278387 от инспекторите от РД АА гр. Плевен на
18.09.2020г. в 12.50ч. в гр. Искър, също от кантарна
бележка № 1783 от 18.09.2020г.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление с идентична фактическа
обстановка, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр на осн. чл.98б, т. 3 от ЗАвПр му е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена с оглед събраните по делото доказателства както и показанията Т.Д.Г. /съставил АУАН/ и
К.Д.К. /свидетел по АУАН/.
Тълкувайки
събраните по делото доказателства съдът приема следното:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът провери изначално
неговата валидност.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно правомощията, предоставени му
със Заповед на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица
от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", които имат право
да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и
на Съвета, ЗАвПр, Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на тях. Следва да се посочи, че законоустановените
правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
по издаване на НП се отнасят за територията на цялата страна и доколкото със
заповедта за делегиране на тези правомощия на началниците на областните отдели
„Автомобилна администрация“ не е предвидено изрично ограничение в териториалния
обхват, настоящият състав приема, че НП е издадено от компетентен орган.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1
от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от
административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението.
Нарушението е извършено в района на гр.Враца, което определя и местната
компетентност на административнонаказващият орган.
Административнонаказващият
орган обаче неправилно е приел, че АУАН №279915 от дата 06.10.2020г. е
законосъобразен и обоснован и неизвършвайки разследване по сочените в акта обстоятелства, е допуснал нарушение,
което представлява и съществено нарушение на процесуалните правила и опорочава
наказателното постановление в тази му част, тъй като е довело и до
постановяване на наказателното постановление в нарушение на материалния закон.
Налице е неяснота по отношение на датата и мястото на
извършване на нарушението. В АУАН и НП е приета за дата на
извършване на нарушението датата на
извършената проверка по документи
06.10.2020г., а видно от АУАН 278387 съставен от инспекторите от РД АА гр.
Плевен от 18.09.2020г., както и АНО е записал и в обжалваното НП, фирмата е
извършила нарушение на 18.09.2020г. около 10.41ч. като товародател в с. ****. Цитирана е и кантарна бележка №1783 също от 18.09.2020г. Дата и мястото на извършване на нарушението са основни реквизити на НП,
като липсата на безспорност по отношение на същите пък от своя страна неминуемо водят до ограничаване на правото на защита, тъй като препятстват възможността нарушителя, а също така и съда, да разберат на коя дата
06.10.2020г. около 11.00ч. или на 18.09.2020г. около 12.50ч. и на кое място в гр. Враца, в с. **** или в гр.
Искър се твърди, че е извършено процесното нарушение. Това е съществено нарушение на материалния закон, наличието на което обосновава
порочност на издаденото НП.
Актосъставителят не е извършил проверка на
камиона и на водача. Нарушението не е доказано. Наказващият орган не е събрал
безспорни доказателства, че
товародателят „АГРО ИДОЛ” ЕООД на 18.09.2020г. около 10ч. и 41 мин. в с.
****, обл. Враца е натоварил съчленено ППС с пет оси,
две на товарен автомобил влекач, кат. № 3, марка Скания, с рег. № **** и
прикачено полуремарке с 3 оси, кат. О4, с рег. №****, които са с допустима маса на натоварване 40000 кг.,
като фирмата е натоварила съчлененото
ППС с 45680 кг с 5680 кг. над допустимото. Наказващият
орган неправилно е приел, че АУАН 278387/18.09.2020г. на РД АА гр. Плевен е
законосъобразен и обоснован в тази му част и неизвършвайки разследване по
сочените в акта обстоятелства, е допуснал нарушение, което представлява и
съществено нарушение на процесуалните правила и опорочава НП, тъй като е довело
и до постановяване на НП в нарушение на материалния закон.
Съгласно посочените в АУАН и в НП разпоредби на
чл. 56, ал. 2 и чл. 98б, т. 3 от ЗАвПр., субект на задължението за недопускане
претоварване на ППС-то, извършващо превоз на товари е товародателят или лицето,
което извършва товаренето. В случая както в АУАН, така и в НП не са изложени
никакви фактически констатации, от които да става ясно каква е връзката на
„нарушителя” с осъществения превоз и защо се приема, че именно юридическото
лице „АГРО ИДОЛ” ЕООД с ЕИК: ********* е извършил нарушението. Липсата на
такива фактически констатации представлява нарушение на чл. 42, т. 4 и на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и сами по себе си влекат незаконосъобразност на
обжалваното НП в процесуален аспект, че юридическото лице е субект на
нарушението в качеството му на лице извършило
товареното.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че
АНО неправилно не е квалифицирал деянието като маловажен случай. Съгласно
задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол.
Тъй като в настоящия случай съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, то наказателното
постановление следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие със
закона.
При
формални нарушения a priori да се изключва
възможността за приложение на правилата за маловажен случай е категорично не
може да бъде прието. Законодателят е предвидил
възможност формални престъпления да се квалифицират като маловажен случай, т.е.
противоправни деяния с много по-висока степен на
обществена опасност от административните нарушения, което е допълнителен
аргумент, че тази възможност не е изключена по отношение на формалните
административни нарушения. Изричното предвиждане на възможността престъплението
да се квалифицира като маловажен случай в съответна разпоредба от Особената
част на Наказателния кодекс не означава, че липсата на изричен такъв текст и в
разпоредбата, описваща състава на административното нарушение, изключва
приложението на чл.28 ЗАНН. Касае се за различна законодателна техника. Дори и
при резултатните административни нарушения липсва изрично предвиждане в кои
случаи деянието може да съставлява маловажен случай, което идва да покаже, че
правилата за маловажност са принципно приложими всякога, стига да се установи,
че конкретното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Да се приеме
противното, би означавало, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е мълчаливо отменена
и е практически неприложима. Несъстоятелна е и тезата, че използването на
понятието „последици“ в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание
чл. 11 ЗАНН, обуславя извод за неприложимост на правилата за маловажния случай
при формалните нарушения. Макар при последните да не е необходимо настъпването
на някакъв съставомерен резултат, това не означава, че в обективната
действителност не настъпва никаква промяна при осъществяване на деянието.
Разликата с резултатните нарушения е, че тук единствената съставомерна
промяна е осъществяването на самото деяние, в който смисъл е и правната
доктрина. В тази връзка законодателят борави с понятието „последици“ на
деянието и при очертаването на признаците на умишлените и на непредпазливите
деяния в чл. 11, ал. 2 и ал. 3 НК като същевременно безспорно е, че формалните
административни нарушения могат да бъдат както умишлено извършени, така и по
непредпазливост. Отделно от това, преценката за маловажен случай се прави не
само „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици“, но и „с
оглед на други смекчаващи обстоятелства“. Граматическото тълкуване на
употребения съюз „или“ недвусмислено показва, че преценката може да се прави с
оглед само на вредните последици или на смекчаващите
обстоятелства. В настоящото производство бяха констатирани множество смекчаващи
обстоятелства, понижаващи конкретната степен на обществена опасност спрямо
типичните нарушения от този вид.
Приложението на правилата за маловажен случай не може да се
изключи a priori само по съображения за обществената значимост на дадена категория
обществени отношения, които се защитават със съответния състав на
административно нарушение. Повишената обществена значимост на защитавания обект
следва да намери отражение във вида и размера на предвиденото наказание за този
вид нарушения. Съдът не би могъл да „дописва“ нормативни актове, при това като
създава допълнителни ограничения за правните субекти и изключва изначално
приложението на чл. 28 ЗАНН за даден вид административни нарушения, след като
законодателят не е сторил това. По тези съображения настоящият съдебен състав
не споделя становището за невъзможност за квалифициране на формалните административни
нарушения за маловажни.
За
да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Следователно преценката за маловажност е комплексна и тя изисква
да бъдат конкретно установени степента на обществена опасност на деянието, тази
на дееца и как те се съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения от този
вид. В тази връзка, за да се извърши необходимата преценка за конкретната
степен на обществена опасност на настоящото деяние и нейното съотнасяне спрямо
обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Съдът
констатира, че в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН до Началника на ОО „АА“ Враца
от жалбоподателя е внесено ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 52 – 00 – 13 – 6463 /1/ 7.10.2020г.
по АУАН № 279915 от дата 06.10.2020г.
АНО
е следвало ясно да мотивира извода си защо конкретното деяние не представлява
маловажен случай. Следва да се обърне внимание и че обществената опасност не е
била повишена поради наличието на повече от едно деяние. Действително съдебната
практика е изяснила, че наличието на предходно освобождаване от отговорност по
реда на чл. 28 ЗАНН за същото нарушение изключва маловажността на случая, тъй
като целите на специалната превенция няма как да бъдат постигнати без реално
налагане на санкция. Същественото обстоятелството обаче е, че отправеното
предупреждение по чл. 28 ЗАНН следва да е предходно на извършеното нарушение.
От обективна страна следва да се е сложила следната последователност от факти –
деецът да е извършил административно нарушение, да е освободен от административнонаказателна отговорност с предупреждение по
чл. 28 ЗАНН, след като му е връчено предупреждението и той е узнал за него,
въпреки това да не е привел поведението си в съответствие с нормативно
дължимото, като е допуснал ново нарушение, което следва по време отправянето на
предупреждението, но такива доказателства в тази насока хода на съдебното
следствие не са представени от АНО и не са твърдят такива.
В
заключение относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца
следва да се съобрази и, че нито в АУАН, нито в НП са изложени твърдения от
допуснатото нарушение да са произтекли каквито и да било съставомерни или несъставомерни вредни последици. Макар отговорността на
юридическото лице да е безвиновна, то не съществува
пречка липсата на вина у физическите лица, формиращи и изразяващи неговата воля,
да се съобразява при преценката на конкретната степен на обществена опасност на
деянието.
По
гореизложените съображения настоящият състав намира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. Липсва преценка от наказващия орган за наличие или липса на
маловажен случай в обжалваното Наказателно постановление № 26 -
0000613/12.10.2020г. на Директор на РД "АА" Враца, което е още е едно
нарушение от категорията на съществените, водещи до отмяна като
незаконосъобразно, но жалбоподателят следва да има предвид, че ако в бъдеще не
приведе дейността си в съответствие с изискванията на закона, ще са налице
основания за ангажирането на административнонаказателната му отговорност чрез
налагане на имуществена санкция.
С оглед горното съдът счита, че в случая е налице допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон
от категорията на съществените и неотстранимите. Отговорността на жалбоподателя е незаконосъобразно ангажирана, поради
което и обжалваното НП следва да се отмени.
При този изход
на делото, АНО следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 ЗАНН да заплати
на жалбоподателя направените в хода на делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 580.00 /петстотин и осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 26 - 0000613/12.10.2020г. на Директор на РД "АА" Враца, с което на
"АГРО ИДОЛ" ЕООД с ЕИК203592406
със седалище и адрес на управление: област Враца, община Борован, с. ****,
ул. „Цено Къчовски“ No 4,
представлявано от М.Ц.П.– управител е наложена
имуществена санкция в размер на 5000.00лв.
по чл. 98б, т. 3 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН РД "АА" Враца да заплати на "АГРО ИДОЛ" ЕООД с
ЕИК ********* сума в размер на 580.00
/петстотин и осемдесет/ лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Враца по реда на гл.XII от Административнопроцесуалния кодекс в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: