№ 4656
гр. Варна, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100502466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по искане с вх. № 14271/15.06.2022 г. (по същността си частна жалба),
подадена от Н. И. Г. от гр. Варна – длъжник по изпълнението срещу разпореждане от
02.06.2022 г. за връщане на жалба №4003/29.03.2022 г. по изп. дело №20218080401152 по
описана ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808 в КЧСИ и район на дейстдвие Окръжен съд
Варна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Изложени са аргументи, че за разлика от държавните такси, събирани от
съдилищата, дължимите на ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ са частно вземане за възнаграждение за
положен труд и невнасянето им не е основание за връщане на подадена жалба.
Отправено е искане за отмяна на разпореждането от 02.06.2022 г. на ЧСИ Захари
Димитров с рег. № 808 в КЧСИ за връщане на жалба №4003/29.03.2022 г. по изп. дело
№20218080401152 и изпращане делото на ЧСИ Захари Димитров за предприемане на
действия по администрирането й.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Я. И. Я., чрез процесуален представител,
е депозирал възражение, в което оспорва жалбата на длъжника и прави искане за оставянето
й без уважение. Претендира присъждане на разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ е приложил писмени мотиви към жалбата, в
които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за неоснователност
на жалбата.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице – длъжник
по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа
страна:
Изпълнителното производство по изп. дело №20218080401152 е образувано в
кантората на ЧСИ Захари Димитров, per. № 808, район на действие ОС, въз основа на молба
с вх. № 18387/10.12.2021 г. от Я. И. Я., чрез адв. И. З. - САК и Изпълнителен лист, издаден
на 29.11.2021 г. от Районен съд - Варна на основание Решение № 262617/13.10.2021г. по гр.
дело № 13351/2020 г. по описа на Районен съд - Варна срещу Н. И. Г. за заплащане на
сумата от 509.20 лв.- главница, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и 874.58 лв. - деловодни разноски.
Със запорни съобщения изх. № 2168/10.02.2022 г., №2177/10.02.2022 г.,
№2191/10.02.2022 г. са наложени следните обезпечителни мерки: запор върху всички
валутни и левови банкови сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ АД, запор върху
вземания на длъжника по Договор за аренда, сключен с „Арендатор – Йовев – 52- Николай
Йовев“, запор върху МПС, собственост на длъжника. Наложени са също възбрани на
недвижими имоти, собственост на длъжника.
На 16.02.2022 г. е връчена ПДИ на Н. И. Г..
На 23.02.2022 г. е постъпило „искане“ вх. № 2739 по регистъра на ЧСИ Захари
Димитров от Н. Г. за частично прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на
дълга на 25.11.2021 г. и редуциране размера на законната лихва до 69.59 лв.,
претендираното от взисктеля адвокатско възнаграждение, както и определените такси по
ТТРЗЧСИ. Приложени са 2 бр. платежни нареждания от 25.11.2021 г.
На 21.02.2022 г. „Банка ДСК“ ЕАД е превела по сметка на ЧСИ сумата от 2288,89 лв.
Със съобщение изх. № 4125/18.03.2022 г. , получено на 22.03.2022 г., Н. Г. е
уведомена, че с постановление от 16.03.2022 г. на ЧСИ Захари Димитров адвокатският
хонорар е редуциран от 400 лв. на 250 лв., като към 18.03.2022 г. Размерът на дълга е 617.72
лв., от които 56.72 лв. - законна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 25.11.2021 г., 250 лв. –
адвокатско възнаграждение и 311 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
На 29.03.2022 г. в деловодството на ЧСИ жалбоподателката е входирала „искане“
№4003, което е прието с разпореждане от 31.03.2022 г. на ЧСИ като жалба срещу действия
на ЧСИ по определяне размера на таксите по ТТРЗЧСИ по изп. дело.
С платежно нареждане от 30.03.2022 г. по сметка на Окръжен съд –Варна е заплатена
държавна такса в размер на 15 лв.
Със съобщение изх. №5039/01.04.2022 г., Н. Г. е уведомена, че жалба вх.
2
№4003/29.03.2022 г. (по същността си жалба) е оставено без движение, на осн. чл. 262, ал. 1,
вр. чл. 261, т. 4 от ГПК.
На 12.04.2022 г. в регистратура на ВОС е заведено искане с вх. № 8921 от Н. Г.,
идентично по съдържание с искане вх. № 4003/29.03.2022 г. по рег. на ЧСИ Захари
Димитров. Повторно подаденото искане с вх. № 8921/12.04.2022 г. е приложено по искане
вх. № 4003/29.03.2022 г.
На 27.04.2021 г. в регистратура на ВОС е постъпило искане вх. № 10136 от Н. Г. за
придвиждане на искане вх. № 4003/29.03.2022 г. по рег. на ЧСИ Захари Димитров до
компетентния окръжен съд. Същото е изпратено на ЧСИ Захари Димитров, заведено е под
№5597/05.05.2022 г. и е е приложено по искане вх. № 4003/29.03.2022 г.
На 10.05.2022 г. Н. Г. е получила съобщение от съдебния изпълнител, с което
повторно я уведомява, че жалба вх. № 4003/29.03.2022 г. е оставено без дивжение на осн. чл.
262, ал. 1, вр. чл.261, т. 4 от ГПК. Указано е, че в едноседмичен срок от получаване на
съобщението следва да представи доказателства за довнесена държавна такса в размер на 15
лв. по сметка на ВОС, както и доказателства за платени такси по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ по
сметка на ЧСИ Захари Димитров. Същевременно длъжникът е уведомен, че при
неизпълнение на указанията жалбата му ще бъде върната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
На 17.05.2022 г. е заведено искане с вх. № 5960, към което жалбоподателката
представя доказателства за довнесена държавна такса по сметка на ВОС в размер на 10 лв.
С Разпореждане от 02.06.2022 г. искане вх. № 4003/29.03.2022 г. /по същността си
жалба/ е върнато, на основание 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Съобщението за връщане е връчено
лично на жалбоподателя на 08.06.2022 г.
Искане с вх. № 14271/15.06.2022 г. по рег. на ВОС /по същността си жалба срещу
разпореждане за връщане на искане вх. № 4003/29.03.2022 г./, подадено от Н. Г., чрез
дъщеря си Е. Д., е изпратено с разпореждане от 16.06.2022 г. на ВОС в кантората на ЧСИ
Захари Димитров за администриране.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 436, ал. 1 във вр. ал. 4 от ГПК, жалбите срещу действията на съдебния
изпълнител се подават чрез съответния такъв, на когото законът възлага администрирането
на жалбата, връчването на преписи от нея и извършването на проверка за редовност,
включително с правомощията да върне подадената жалба при условията на чл. 262, ал. 2 от
ГПК.
Изискванията за редовност на жалбата са изчерпателно изброени в чл. 260 и чл. 261
от ГПК. Съгласно чл. 261, т. 4 ГПК към жалбата следва да бъде приложен документ за
внесена такса. Таксата по смисъла на цитираната законова разпоредба представлява
държавна такса, дължима по сметка на съда в полза на бюджета за разглеждане на жалбата.
Държавните такси, по арг. от чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, представляват публични държавни
вземания и предварителното им събиране е предпоставка, обуславяща извършване на
3
съответното искано действие от страна на сезирания държавен орган. За разлика от
държавните такси, дължимите на частния съдебен изпълнител такси по ТТРЗЧСИ са частно
вземане за възнаграждение за положен труд с кредитор ЧСИ.
Независимо от обстоятелството, че таксите по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ са във връзка с
действията, които съдебният изпълнител следва да извърши при администриране на
жалбата, същите не са такси по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК и невнасянето им
не е основание за нейното връщане по смисъла на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Предвид изхода на спора не са налице основания за присъждане на разноски в полза
на Я. И. Я..
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.06.2022 г. за връщане на искане №4003/29.03.2022 г.
(по същността си жалба) по изп. дело №20218080401152 по описана ЧСИ Захари Димитров
с рег. № 808 в КЧСИ и район на дейстдвие Окръжен съд Варна.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Захари Димитров за администриране на „искане“
№4003/29.03.2022 г., /прието с разпореждане от 31.03.2022 г. на ЧСИ като жалба/, по реда на
чл. 436 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4