РЕШЕНИЕ
№ 1163
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203577 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Диленгет“ ООД ЕИК 20425912 със седалище и адрес на управление
гр.Варна, против НП № 553117-F580730/30.12.2020год. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 178
ЗДДС на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 500лв. за нарушение на нормата на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй
като е издадено при допуснати съществени нарушения на процес. правила и в
нарушение на материалния закон. Сочи, че нямо фактически и прави
основания за налагане на санкцията защото не били събрани доказателства за
адм. нарушение. Твърди, че в АУАН и НП не се съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено. В АУАН не били
посочени времето, мястото, часа и обстоятелствата при които било
извършено нарушението, а описаната в НП фактическа обстановка не сочела
на извършено нарушение. Отделно от това изразява становище, че ако и да
има нарушение то случаят е маловажен. Моли НП да бъде отменено като му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а
1
във фазата по същество моли същата да бъде отхвърлена и НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Счита, че
нарушението е безспорно доказано, че не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН,
а в хода на адм. наказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процес. правила. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за
установено следното:
На 04.11.2020год. въззивното дружество подало в ТД на НАП Варна
заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 100, ал.1 от същия закон.
Във връзка с постъпилото заявление с резолюция /
032692003306314/05.11.2020год. било възложено извършването на проверка
за наличие на основанията за регистрация по ЗДДС като проверката
обхващала периода от 01.11.2019год. до 31.10.2020год. В хода на проверката
извършена на 16.11.2020г. се установило, че през периода на проверката
01.11.2019г. до 31.10.2020г. въззивното дружество е извършвало
маркетингови проучвания, консултантска дейност по информационни
технологии, други дейности и услуги в областта на информационните
технологии, обработка на данни и други. Същото нямало регистрирано
фискално устройство като приходите от дейността постъпвали по банков път.
За периода от 01.11.2019г. до 31.10.2020г. дружеството имало издадени
приходни фактури/дебитно известие: от №**********/30.12.2019г. до
№**********/26.10.2020г., както следва: Дебитно известие с
№**********/30.12.2019 г., издадено към фактура №**********/01.10.2019г.,
с получател „Бъни 2012" ООД с ЕИК *********, с основание - козметичен
комбайн, на стойност 10,00 лв. и фактура №**********/03.04.2020г.,
издадена на „Реми Варна БГ" ООД с ЕИК *********, с основание шлемове, на
стойност 80,00лв., с посочен начин на плащане - по сметка. Фактури с
№**********/12.02.2020г. и №**********/26.02.2020г., от
№**********/26.05.2020г. до №**********/26.10.2020г., на обща стойност
49601.57 лв., с получател SAS CIRRA PLUS с VAT № FR 88422747139, с
основание - аванс, маркетинг и проучване, регуларизация, икономически
консултации и проучвания, производство видео дентално обучение 500часа, и
начин на плащане - по сметка. Мястото на изпълнение на извършените услуги
с получател данъчно задължено лице /ДЗЛ/ от Франция, на основание чл.21,
ал.2 от ЗДДС било мястото, където получателят е установил независимата си
икономическа дейност (т.е. във Франция). Тези доставки били с място на
изпълнение извън територията на страната и не формирали облагаем оборот
по чл.96 от ЗДДС. Задълженото лице /ЗЛ/ било доставчик на услуги с
получател данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС в друга
страна членка на ЕС /Франция/. От представените банкови извлечения за
2
период от 01.11.2019год. - 31.10.2020год. се установило, че постъпват суми от
SAS CIRRA PLUS с VAT № FR 88422747139, като първото плащане било на
стойност 12147,41 лв. /6229,44 евро/. В тази връзка на 23.10.2020г. ЗЛ било
издало на SAS CIRRA PLUS с VAT № FR 88422747139 фактура е
№**********/23.10.2019г., на стойност 12183,73 лв., с основание -маркетинг
и проучване и инвойс фактура със същия номер на стойност 6229.44евро.
При тези установени факти било прието,че за въззивното дружество
било възникнало задължение за задължителна регистрация по чл.97а, ал.2 от
ЗДДС, тъй като съгласно посочената норма на регистрация по закона подлежи
всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на
територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на
изпълнение на територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 97а, ал.4 от ЗДДС заявлението за регистрация следвало да
бъде подадено не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за
доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие) в случая
не по-късно от 16.10.2019год.
Преценено било, че въззивното дружество е напушило разпоредбата на
чл. 97а, ал.4 от ЗДДС и на 24.11.2020год. св. Д. съставила срещу същото
АУАН № F580730. Актът бил предявен и връчен на 24.11.2020год. на
надлежно упълномощено от страна на представляващата дружеството лице.
На 26.11.2020год. от страна на въззивното дружество било подадено писмено
възражение срещу акта, в което по същество се развивали доводи за
маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Във
възражението освен адрес (съвпадащ с този на управление вписан в ТР) били
посочени и два телефона за връзка.
На 30.12.2020год.въз основа на АУАН наказващия орган издал
атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в
него. Приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 97а,
ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 178 от същия закон му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Като писмени доказателства към АНП са приложени 4бр. известие за
доставяне; плик - 4бр.; справка адреси СУП - 3бр.; справка ЕСГРАОН;
справка от Търговски регистър; възражение; пълномощно: удостоверение за
ел. връчване на покана №476/17.11.20; удостоверение за ел. връчване на
извлечение - 2бр.; фактура; инвойс: резолюция; заявление за регистрация по
ЗДДС: справка за облагаем оборот по чл.96 ЗДДС - 2бр.; Заповед № ЗЦУ –
1149 от 25.08.2020 на ИД на НАП.
Допълнително в хода на съдебното следствие са приети представени с
въззивната жалба хронологичен регистър на „Диленгет“ ООД от
27.09.2016год. до 15.11.2020год., както и фактура оригинал №
33/26.10.2018год. с издател „Диленгет“ ООД и получател SAS CIRRA PLUS с
VAT № FR 88422747139 за сумата от 9070лв., с посочено основание
икономически консултации и проучвания от 01.11.2018год. до 28.02.2019год.,
3
както и изискан по силата на служебното начало Протокол № П-
03000320201203-073-001/08.03.2021год. за установяване на факти и
обстоятелства издаден от Анна Станчева Кондакова – Инспектор по
приходите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй
като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП.
Що се касае до направената в НП отметка, че същото било връчено на
09.07.2021гд. на 09.07.2021год. по реда на чл. 58 от ЗАНН, съответно до
направеното в хода на съдебното производство възражение от процес.
представител на въззиваемата страна за недопустимост на жалбата поради
просрочие, те не се споделят от съда по следните съображения:
Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Настоящата инстанция счита, че не са изпълнени предпоставките визирани в
нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи
посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата
жалбоподателят е била търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и
отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване
факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата
отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на
наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и
определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред
въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е
обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В случая НП не е било редовно
връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е
направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето
не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе
липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма
съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете
4
предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2
от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в
НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му
на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че
адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането
писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не
е намерено на адреса. Видно от приложените към АНП известия за доставяне,
до въззивното дружество е било изпратена една единствена пратка по пощата
през месец април 2021год. (на адреса на управление) която е била върната в
цялост с отметка „няма никой на адреса“. От това отбелязване няма как да се
да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов
адрес, неизвестен никому. Отделен е въпроса, че очевидно адреса на
управление на въззивното дружество не е променен доколкото точно на този
адрес е посочен и във въззивната жалба и точно на този адрес получава и
съдебните книжа, а и АНО е разполагал и с два телефона за връзка с
въззивника, посочени изрично в подаденото възражение срещу акта, на които
телефони няма данни да е бил правен опит за уведомяване. Поради
изложеното по-горе настоящият състав намира, че НП не е връчено редовно
/по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на
жалбоподателя до 23.08.2021год. (дата посочена от самия него като дата на
получаване на НП), поради което въззивната му жалба не би могла да се явява
просрочена. Последната е депозирана пред АНО на 27.08.2021год.. Предвид
горното, с оглед липсата на годни доказателства по преписката за редовното
връчване на НП на по-ранна дата, съдът счита жалбата за подадена в срок. В
горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични
казуси- например Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно
к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело
№ 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.;
Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда
;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд –
Варна и много други.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуване и провеждане на адм. наказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити,
предвидени в нормите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Както в акта така и в
НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен
вмененото на въззивника нарушение. Ясно в обст. части на акта и НП е
посочено ва какво се състои самото нарушение, - неподаване на заявление за
регистрация по чл. 97а, ал.2 от ЗДДС в определен срок. Посочени са фактите
5
налагащи подаването на такова заявление – фактури, получател по фактурите
в това число неговото местанохождение, посочен и срока до който е следвало
да бъде подадено заявлението за регистрация. Допуснати съществени
нарушения на процес. правила свързани с описание на нарушението от
обективна страна съдът не констатира и в тази вързка не споделя наведеното в
жалбата възражение в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП въззивното дружество е било наказано за нарушение по чл. 178 от
ЗДДС във връзка с чл. 97а, ал.4 от ЗДДС.
От обективна страна съставът на нарушението изисква деецът да е
бил длъжен да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС и да не е подал
същото в определения в закона срок за това.
Съгласно чл.97а, ал.2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко
данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на
страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на
територията на друга държава членка.
Съгласно ал.4 на същия член от закона за лицата по ал. 1 и 2 възниква
задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-
късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем
(авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на
получената услуга подлежи на облагане с данък.
В случая по делото не е спорно, че въззивното дружество е
предоставяло услуги на юридическо лице установено на територията на
Франция, за които услуги е получавало и съответното възнаграждение.
Горното явства по категоричен начин от приложените към АНП фактури и
извлечение от банковата сметка на дружеството, както и от приложените с
жалбата фактура № 33/26.10.2016год. и хронологичен регистър от
27.09.2016год. до 15.11.2020год. Видно от извлечението от банковата сметка
на дружеството за периода от 02.11.2019год. – 02.12.2019год. то е получавало
плащания (преводи) от чуждестранното юридическо лице като първото
плащане е било направено на 05.11.2019год.
От представената представените към жалбата хронологичен регистър и
фактура и най-вече от съдържанието на Протокол № П-03000320201203-073-
001/08.03.2021год. за установяване на факти и обстоятелства издаден от
служител на приходната агенция – ТД на НАП Варна, се установява, че
6
въззивното дружество е извършвало доставки и е получавало плащания от
същото чуждестранно ЮЛ още през 2018год. като първата издадена от
въззивника фактура е № 33/26.10.2018год. и плащането по нея е постъпило в
сметката на дружеството на 31.10.2018год. Тези факти са описани подробно в
коментирания по-горе протокол съставен след извършване на проверка на
въззивника за един по-продължителен период от 2016год. до 2020год. който
протокол съдът кредитира изцяло. Отделен е въпроса, че в протокола издаден
от самата приходна агенция се съдържат неизгодни за нея факти.
При тези факти съобразно нормата на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС въззивното
дружество е било длъжна да се регистрира по ЗДДС 7-дни преди да настъпи
данъчното събитие (плащането) по първата фактура от 2018год., т.е. до
24.10.2018год., което няма спор, че тя не е било сторено. В този смисъл е
налице нарушение на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС и е осъществен състава на чл. 178
от ЗДДС, който предвижда санкции за данъчно задължено по този закон лице,
което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за
прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове.
Нарушението обаче е било извършено на 25.10.2018год. (първия ден след
изтичане на срока), а не на 17.10.2019год. (съобразно посочената в НП дата
16.10.2019год. до която следвало да бъде подадено заявлението).
В тази връзка следва да се посочи, че регистрацията по чл. 97а от ЗДДС
е задължителна и специална като задължението за регистрация възниква още
преди първото получено плащане от лице чуждестранното ДЗЛ, а не
избирателно преди всяко последващо такова. Това становище е застъпено
впрочем и от служителя на самата приходна агенция извършил проверката на
въззивното дружество за периода 2016-2020год., които изрично в протокола е
посочил, че АУАН не следва да се издава тъй като е изтекла давността за адм.
наказателно преследване. Същия подход (съобразно по-ранната фактура,
съответно по-ранното плащане) са приложили и актосъставителя и АНО
определяйки момента на възникване на задължението за подаване на
заявление за регистрация) видно от съдържанието на АУАН и НП където са
цитирани повече от една фактури, по които видно от приложеното извлечение
от банковата сметка на въззивника са постъпвали плащания по различно
време.
И след като в случая задължението за подаване на заявление за
7
регистрация за въззивника е възникнало далеч преди датата посочена в НП,
то НП се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова
следва да бъде отменено тъй като неподаването на заявление през 2019год. е
несъставомерно. Налице е извършено нарушение на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС, но
то не е извършено на датата посочена в НП, а на друга такава. Отделен е
въпроса, че към момента, а и още към момента на възлагане на проверката
във връзка с подаденото заявление за регистрация по чл. 100 от ЗДДС
(резолюция от 05.11.2020год.) възможност за ангажиране на
адм.наказателната отговорност на дружеството за това нарушение е нямало
поради изтичане на двугодишната давност предвидена в нормата на чл. 34 от
ЗАНН. Безспорно извършването на тази проверка (посочената в НП) не е
обхващала периода преди 2019год., а само година назад от момента на
подаване на заявлението за регистрация по чл.100 подадено от въззивника,
съответно проверяващия не е бил запознат с коментираните по-горе факти и
не ги е съобразил. Това обаче няма как да бъде отчетено в ущърб на
въззивника, за който както бе посочено по-горе задължението за
задължителна регистрация е възникнало още в момента на първото получено
плащане от чуждестранно ДЗЛ.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искани яса направени
своевременно.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна ) искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователно и се отхвърля от съда.
С оглед крайния изход на делото принципно въззивника има право на
разноски съобразно нормата на чл. 63, ал.3, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от
АПК. В случая обаче по делото липсват каквито и да било доказателства за
направени от него разноски в хода на производството, поради което и
неговото искане се явява неоснователно и също се отхвърля от съда.
С оглед на горното Варненският районен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 553117-F580730 от
30.12.2020год. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
Варна, с което на „Диленгет“ ООД ЕИК ********* със седалище в гр.Варна е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
500лв. на основание чл. 178 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл.97а, ал.4 от
ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Диленгет“ ООД ЕИК
********* за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9