№ 12693
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110148035
по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца Н. Г. Г. обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника
СДРУЖЕНИЕ за сумата в размер на 9000 лв., представляваща неизплатени
възнаграждения за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. по Договор от
04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол, ведно със законна лихва
от 13.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 180
лв. за периода от 01.01.2020 г. до 12.03.2020 г. и мораторна лихва в размер на
197,50 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 30.09.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 03.11.2020 г. по ч. гр. д. № 49352/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът Н. Г. Г. твърди, че на 04.11.2019 г. между страните е сключен
договор, с който му е възложено извършването на подробна и детайлна
селекция на състезатели по волейбол във всички възрасти на подрастващи и
във възраст 18-21 години, със срок на действие от 01.01.2020 г. до 31.12.2021
г. срещу месечно възнаграждение от 1000 лв. Посочва, че на 31.03.2020 г., на
30.06.2020 г. и на 29.09.2020 г. е изпратил на ответника отчети за дейността си
за трите тримесечия. Твърди, че на 09.07.2020 г. е изпратил покана до
ответника да заплати полагащото му се възнаграждение в 7-дневен срок от
уведомяването, като същата била получена на 10.07.2020 г., но не последвало
погасяване на паричното задължение. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът СДРУЖЕНИЕ е депозирал писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа,
че ищецът не е изпълнил задължението за постигане на определения с
1
договора резултат, поради което не е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение. Твърди, че съдържанието на изготвените от ищеца отчети за
тримесечията не отговаряло на изискванията според договора, тъй като
липсвала информация за място на извършване на дейността и описание на
извършената дейност, поименен анализ относно физическото и техническото
състояние на всеки един от наблюдаваните състезатели и препоръки относно
кои състезатели следва да бъдат включени в съответните национални отбори.
Навежда твърдения, че за второто тримесечие ищецът не е извършил
наблюдение на състезатели и не е предложил селекция. Посочва се, че с
уведомление с изх.№ 84/08.04.2020 г. процесният договор е бил едностранно
прекратен от ответника, като същото е връчено на ищеца чрез куриер на
22.04.2020 г., с оглед което счита за недължими претендираните суми за
главница и лихва за този период. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между ответника СДРУЖЕНИЕ в качеството на
възложител и ищеца Н. Г. Г. в качеството на изпълнител е сключен Договор
от 04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол. По същество той
представлява договор за поръчка, поради което от съществено значение е
постигането на резултат. Съгласно чл. 2 от Договора, същият е със срок на
действие от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., а в чл. 3.1 е уговорено дължимо
месечно възнаграждение от възложителя на изпълнителя в размер на 1000
лева.
Спорен по делото е въпросът за дължимостта на уговореното
възнаграждение в общ размер на сумата 9000,00 лева за периода от
01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.
Съдът счита, че от събрания по делото доказателствен материал
категорично се установява, че ищецът Н. Г. Г. е изпълнявал задълженията си
по сключения граждански договор. Видно от представените от ищеца
писмени доказателства – същият през процесния период е предоставял на
възложителя СДРУЖЕНИЕ дължимите тримесечни отчети по чл. 5.3 от
Договора. Съобразно граматическото и логическото тълкуване на изявленията
на ответника, същият не оспорва физическото получаване на отчетите, а и с
исковата молба са представени доказателства в тази насока (един изпратен по
електронната поща и два чрез Български пощи с известие за доставяне).
Ответникът оспорва единствено с наведените в отговора на исковата молба
възражения липса изискуемото съдържание на тримесечните отчети на ищеца
по чл. 5.4 от Договора което не може да бъда споделено от настоящия състав.
В същите ясно и разбираемо е посочен от страна на изпълнителя период и
място на извършване на дейността, поименен анализ на наблюдаваните
състезатели и своеобразни препоръки относно които състезатели следва да
бъдат включени в съответните национални отбори. Макар отчетът за второто
тримесечие на 2020 г. да е по-лаконичен предвид обявеното извънредно
2
положение, не се твърди и не се установява възложителят да е изискал
допълнителни сведения от изпълнителя относно поставените задачи, каквито
права са му предоставени с разпоредбата на чл. 4.1 от Договора. Поради
изложеното не се установява твърдяното неизпълнение на договора от страна
на ищеца.
Направено е от ответника в отговора на исковата молба твърдение за
едностранно прекратяване на договора с писмено уведомление изх. №
84/08.04.2020 г. без да е посочено конкретно основание за прекратяване. В чл.
4.2 от Договора е предвидена възможност договорът да бъде прекратен
едностранно от възложителя при неизпълнение някое от задълженията от
страна на изпълнителя, но както беше обсъдено по-горе, такова неизпълнение
не бе установено по делото. Недостатъчни в тази насока са и показанията на
разпитания св. В. М. Н.. На първо място следва да се отбележи, че
настоящият състав изцяло се солидаризира с изразеното становище в
Решение № 136/25.07.2016 г. постановено по гр.д. № 6323/2015 г. по описа на
ВКС, III ГО, съгласно което липсва изрична забрана за свидетелстване от
страна на управител като представляващ търговското дружество и
показанията на управителя като представител на съответното търговско
дружество следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК, а в
зависимост от тяхното съдържание, същите могат да се квалифицират и ценят
като обяснения на страната по чл. 176 ГПК. В настоящия случай св. Н. като
член на управителния съвет на ответника категорично заявява, че през
процесния период от м.01.2020 г. до м.09.2020 г. ищецът не е изпълнявал
задълженията си, защото не е имало първенства за наблюдаване. Показанията
на свидетеля не си кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал и изпратените от ищеца тримесечни отчети, а и категорично се
оборват от заявленията на процесуалния представител на ответника, който
признава, че за целия период е имало налице правоотношение с друго лице,
което изпълнявало същите функции ефективно.
На следващо място – в самото уведомление за прекратяване не е
посочено, че е налице каквото и да е виновно неизпълнение от страна на
задълженията на ищеца, а единствено е посочено обстоятелството
непреодолима сила – епидемичната обстановка вследствие на
разпространението на ковид-19. Същото се навежда от процесуалния
представител на ответника в първото по делото открито съдебно заседание.
Видно от разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ институтът е уреден в полза на
длъжник, който е поставен в невъзможност за изпълнение на задължението си
поради непреодолима сила. Хипотезата е неприложима към настоящия
случай, тъй като въведените противоепидемични мерки не рефлектират върху
възможността за изпълнение на паричното задължение на ответника да
заплаща уговореното възнаграждение по начин, че да го направят обективно
невъзможно. Още повече, че по делото не се установява извънредното
положение съществено да е възпрепятствало дейността на ответника, както и
да се преустановила получаваните трансферни такси (видно от представения
от ответника Протокол от заседание на Управителния съвет на БФВ от
28.05.2020 г.) Наведените твърдения, че е налице обективна невъзможност за
3
ищеца да изпълнява задълженията си се оборват от събрания по делото
доказателствен материал – представени тримесечни отчети и с направеното
признание от страна на процесуалният представител на ответника, че за целия
период е имало налице правоотношение с друго лице, което изпълнявало
същите функции ефективно.
Поради изложеното съдът счита за ирелевантно дали процесното
уведомление за прекратяване е надлежно връчено на ищеца по куриер или по
електронната поща, доколкото с него категорично не се установява надлежно
упражнено право на страна на ответника възложител да прекрати договора
едностранно поради неизпълнение задълженията на насрещната страна.
Поради това предявеният иск по чл. 79 ЗЗД е основателен и доказан в
пълния предявен размер 9000,00 лева и за периода 01.01.2020 г. до 30.09.2020
г.
Предвид основателността на главния иск, основателни се явяват и
акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва в посочения от
вещото лице В. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размер –
204,16 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в заповедното производство в размер на 187,55
лева – платена държавна такса в заповедното производство и 500 лева –
реално заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Съобразно уважената част от иска следва да се присъди сумата 674,79 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените
от него разноски в исковото производство в размер на 187,55 лева – платена
държавна такса в исковото производство, 300,00 лева – депозит за експертиза
и 800,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди
сумата 1263,75 лева.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 50,00 лева – депозит за свидетел.
Съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъди сумата 0,90 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. Г. Г., ЕГН
********** с адрес /населено място/ срещу СДРУЖЕНИЕ, ЕИК ..... със
4
седалище и адрес на управление /населено място/ искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , че
СДРУЖЕНИЕ, ЕИК ..... ДЪЛЖИ на Н. Г. Г., ЕГН ********** сумата в
размер на 9000 лв., представляваща неизплатени възнаграждения за периода
от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. по Договор от 04.11.2019 г. за селекция на
състезатели по волейбол, ведно със законна лихва от 13.10.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 204,16 лв. за периода
от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2020 г. по ч.
гр. д. № 49352/2020 г. по описа на СРС, 166 състав КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за мораторна лихва за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 377,50 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление /населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Г., ЕГН ********** с
адрес /населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 674,79 лева
– разноски в заповедното производство и сумата от 1263,70 лева – разноски в
исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН ********** с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ на СДРУЖЕНИЕ, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление
/населено място/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0,92 лева –
разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5