О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 26.02.2021 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия
в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Цекова
ВЧНД № 44 по описа за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по ЧАСТНА ЖАЛБА на В.И.Н.,*** срещу
Определението на КнРС от 15.12.2020 г., постановено по ЧНД № 1394/2020 г. по
описа на съда, с което на основание чл.243 ал.5 НПК е потвърдено
Постановлението на КнРП от 5.11.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство за извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК. В жалбата е посочено,
че извода на съда за правилност и обоснованост на прекратителното постановление
не могат да бъдат споделени поради пълно противоречие в мотивите на атакуваното
определение между две последователни изречения на стр.1-ва от него и поради противоречие
между възприетото от съда за твърдение
от пострадалия за престъпление оп чл.206 ал.1 НПК и фактите по едлото, както и
че не е обсъдено възприетото от прокурора за приложение на чл.9 ал.2 НК в
постановлението. По тези съображения се моли за отмяна на определението и на
прекратителното постановление и връщане делото на прокурора с даване на
указания по приложението на закона.
Жалбата е
допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 243 ал.6 НПК и от надлежна страна и
ще се разгледа по същество.
След
запознаване с контролирания съдебен акт и доказателствата по делото, в рамките
на законовите му правомощия по чл.243 ал.7 и 8 във вр. с ал.6 НПК,
Кюстендилският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на
съдебен контрол в настоящото производство е определението на КнРС и
потвърденото с него постановление на КнРП за прекратяване на наказателното
производство.
Досъдебното
производство е образувано с Постановление на КнРП от 2.09.2020 г. за това, че на 5.08.2020 г. в гр.Кюстендил противозаконно
е повредена чужда вещ – счупено е ляво странично огледало на лек автомобил,
собственост на жалбоподателя В.И.Н. -
престъпление по чл.216 ал.1 НК.
В периода
от образуване на досъдебното производство до настоящия момент са извършени
релевантните процесуално-следствени действия. Събрани са писмени и
гласни доказателства – разпити на свидетелите:пострадалия В.Н., **/очевидец на деянието и
разпознала извършителя/, ***/ отишлият на място полицейски служител по обаждане на Н.
на тел.112/, Протокол за предупреждение
от 19.08.2020 г. по чл.65 ЗМВР на *** и Справка за съдимост на ***, съгласно която той е
неосъждан/реабилитиран/.
С процесното Постановление от 5.11.2020 г. на
КнРП е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно
производство с цифрово посочено правно основание за това чл.243 ал.1 т.1 във
вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК.
От
разследването и събраните доказателства е установена следната фактическа
обстановка: На 5.08.2020 г. около обяд жалбоподателят Н. отишъл пред
канцелариите на „Общински пазари“- Кюстендил да плати такса, където била и св.***, чакаща за същото. Н.
отишъл дотам с автомобила си „Фолксваген“ с ДК № КН 88 27 ВР, който паркирал
наблизо до посочените канцеларии. Докато чакал, покрай автомобила му минал
непознат за него мъж/разпознат от св.** като **/, който счупил страничното огледало на автомобила и
започнал да дърпа предните чистачки. Тогава Н. тръгнал към ***/с неустановена от него
към този момент самоличност/ и го запитал какво му пречи колата. На това **ов му отвърнал:“Какво
сега, искаш да ме биеш ли?“ Като видял, че ** е агресивен, Н.
отговорил отрицателно, но ** го блъснал с ръце в гърдите, при което Н. отстъпил назад
и се отдалечил. Тогава се намесила св.**, която се развикала и ** си тръгнал.
Малко след
това по обаждане на Н. дошъл автопатрул от РУ-Кюстендил, в чийто състав бил *** и Н. му разказал за
случилото се. ** не бил установен на мястото. Св.** е заявил при разпита си като свидетел, че счупеното
странично огледало е било с паднало стъкло, а чистачките са били здрави. Н. при
разпита си като свидетел е заявил, че сам си е поправил огледалото, като е
поставил такова втора употреба, което струвало 50 лв.
При така установеното от фактическа страна
прокурорът е приел възникнал спор за паркиране между Н. и *** и че двете страни били
изнервени и проявили агресия един към друг, а нанесената щета е на ниска
стойност, поради което е приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 НК. Тъй като по
делото е представено медицинско свидетелство от Н., в постановлението
прокурорът е приел още, че липсват данни от него за причинена средна или тежка
телесна повреда на Н.. По тези съображииня с постановлението е прекратено
наказателното производство.
С
проверяваното определение е потвърдено прекратителното постановление, като І-инстанционният
съд е приел, че разследването е проведено в пълнота и че постановлението е обосновано
и законосъобразно.
Въззивният
съд се съгласява единствено с тези правни съображииня на районния съд, които
намира за правилни и законосъобразни. В останалата част от мотивите на
определението се съдържат общи изрази, както и противоречия, едно от които е
посоченото в жалбата на Н..
Въпреки това обаче като краен резултат
атакуваното определение е правилно. С настоящото определение ще се внесе корекция само в неговите мотиви.
За
прецизност на изложението въззивният съд намира за необходимо да посочи, че не
споделя възприетото в постановлението, че е възникнал спор за паркиране между ***, тъй като единственият
свидетел-очевидец – св.** не е съобщила за такъв факт. Нещо повече – установено е,
че преди появата на ** Н. е паркирал
вече автомобила си, а св.***е заявил, че автомобилът не е пречел на движението от
мястото, където е бил паркиран. Освен това е установено също, че ** се е движил пеша.
Настоящият състав намира за законосъобразно
възприетото от прокурора в постановлението, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 НК. За прецизност на изложението въззивният съд намира за необходимо да посочи,
че не споделя възприетото в постановлението, че е възникнал спор за паркиране
между **,
тъй като единственият свидетел-очевидец – св** не е съобщила за такъв
факт. Нещо повече – установено е, че преди появата на ** Н. е паркирал вече автомобила си, а св.** е заявил, че
автомобилът не е пречел на движението от мястото, където е бил паркиран. Освен
това е установено също, че *** се е движил пеша. Тази корекция във фактологията обаче
не се отразява на правилността на постановлението.
Съдът в настоящото определение ще изложи
собствените си съображения за приложимостта на чл.9 ал.2 НК по следния начин: Разпоредбата
на чл.9 ал.2 НК предвижда , че не е престъпно деянието, което, макар и формално
да осъществява признаците на
престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Като се съпостави тази
разпоредба с посочените в нея две алтернативи и установените по делото факти, настоящият
състав приема, че е налице втората алтернатива на чл.9 ал.2 НК. Безспорно е
установено, че *** е повредил чужда движима вещ, като е счупил страничното
огледало на автомобила на Н.. Повредата се изразява в падане стъклото на огледалото.
Самият жалбоподател Н. е заявил, че го е подменил за огледало втора употреба и
това му е струвало ** лв.
Като взе
предвид обстоятелствата, при които деянието е осъществено и стойността на
причинената вреда от повреждането на вещта – ** лв., както и личността
на извършителя/неосъждан, реабилитиран/, въззивният съд приема, че обществената
опасност на деянието е явно незначителна.
За престъплението по чл.216 НК не е предвидена възможност за налагане на
наказание по административен ред, което е предвидено за други престъпления в
чл.218 б НК. Но все пак на *** е съставен Протокол за предупреждение по ЗМВР.
Като обобщение, по посочените съображения в
прекратителното постановление на прокурора на посоченото правно основание то е
обосновано и законосъобразно. Погрешното цифрово посочване на престъплението,
за което се прекратява наказателното производство, съдът възприема за
техническа грешка, която не се отразява на неговата правилност. Затова като правилно и законосъобразно
постановлението следва да се потвърди, което е сторил КнРС с обжалваното
определение, но по изложените в настоящото определение съображения за това.
Несподелянето на правните съображения в определението на КнРС в крайна сметка
не се отразяват на неговата правилност като краен резултат.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 243 ал.8 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определението
на КнРС от 15.12.2020 г., постановено по ЧНД № 1394/2020 г. по описа на съда.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: