Р Е Ш Е Н И Е
Номер 195 от 17.02.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.Галя Русева
при
секретаря И. Л. и прокурор Д.Х. като разгледа докладваното от
съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 2624 по
описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.С.М. ***, с ЕГН **********, против Решение № 616/11.10.2021г., постановено по НАХД № 2459/2021 г. по описа на Районен съд -Бургас, с което за нарушение на чл.17, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, т.2, във вр. с чл.3, ал.1,т.3 от ЗОП и на основание чл.256, ал.1 от ЗОП, на М.М. в качеството и на ректор на Университет „Професор д-р Асен Златаров“, е наложена глоба в размер на 1375.50 лв. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.М., БАК, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Пледира съдът да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касация – АДФИ София, не изпраща представител
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение, че оспорването е неоснователно.
Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С Решение №616/11.10.2021г., постановено по НАХД № 2459/2021
г., Районен съд–Бургас,
е потвърдил наказателно постановление №11-01-715/28.04.2021г.,
издадено от заместник – директора на Агенция за държавна финансова инспекция
София, с което за нарушение
на чл.17, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, т.2, във вр. с чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП и
на основание чл.256, ал.1 от ЗОП, на М.М. в качеството и на ректор на
Университет „Професор д-р Асен Златаров“, е наложена глоба в размер на 1375.50
лв.
За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е приложен материалния закон, като е отчетено обстоятелството, че предвид стойността на извършените разходи, която попада в стойностния праг по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, възложителят е следвало да приложи процедурата по публично състезание (чл.178 от ЗОП) или по пряко договаряне (чл.182 от ЗОП) за извършването на услугите. Изложени са аргументи, че в случая М. не е приложила предвидения в закона ред, въпреки, че са били налице законовите основания за това. Услугите са възложени при по облекчен от предвидения в закона ред, а именно чрез директно възлагане (чл.20, ал.4, т.2 от ЗОП), с което жалбоподателката виновно е осъществила състава на чл.17, ал.1 от ЗОП, вр. чл.20, ал.2,т.2 от ЗОП. На 17.11.2020г. на М. е съставен АУАН, в който са отразени посочените обстоятелства. Въз основа на съставения АУАН е издадено и оспореното пред районния съд НП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
С нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП е предвидено задължение за възложителите да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това - при извършване на разходи, достигащи или надвишаващи минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2 от същия закон. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по чл. 256, ал. 1 от ЗОП. В случая, както се посочи, съставомерните елементи на нарушението са налице – жалбоподателката не е приложила предвидения в закона ред за възлагане на обществените поръчки за столово хранене за студенти въпреки размера на разходите. През 2018г. са извършени разходи за услуги по столово хранене на студентите в общ размер на 114 458.77 лв. без ДДС (137350.50 лв. с ДДС), отчетени въз основа на 29 бр.фактури , издадени от „Ален Мак 2002“ ООД и „Веронели клон Бургас“ ООД, в резултат на което поръчката за услуги по изхранването на студентите е възложено при по-облекчен ред.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията, изложени в жалбата, по-голяма част от които са идентични с тези, изложени пред районния съд. РС – Бургас е изложил подробни мотиви относно характера на нарушението, приложимата процедура, санкционната норма, защо чл.28 от ЗАНН в случая е неприложим, като изложените в тази насока мотиви на РС-Бургас се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с непосочване датата на нарушението, която според касатора е определяща и за началния момент на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Напротив, в АУАН и в НП, е посочена дата на нарушението и това е 25.10.2018г. (датата на плащане по фактура №**********/30.09.2018г.), с която е надвишен минималния стойностен праг по чл.20, ал.2,т.2 от ЗОП.
Не е налице и твърдяното противоречие, нито съществува неяснота относно фактическите и правните рамки на обвинението, очертани с наказателното постановление, поради което и не би могло да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Съдът не споделя и възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП – това, че в мотивната част на постановлението проф. М. е описана като ректор на висшето учебно заведение, а в диспозитивната част на НП е наказана като физическо лице, без да се конкретизира качеството й на представляващ публичноправна организация. От фактите в обстоятелствената част на НП се установява, че проф. М. е извършила нарушението именно в качеството си на възложител и ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров" – Бургас, доколкото сключените от нея договори имат за получател университета, който ръководи и представлява като ректор. Санкционната норма на чл. 256, ал. 1 от ЗОП предвижда, при установяването на признаците на фактическия състав на нарушението, налагането на административно наказание "глоба" на "възложител", а от фактите в НП се установява, че професор М. е действала точно в това качество. Текстът на НП следва да се разглежда в цялост и непосочването (изрично) в диспозитива на качество на наказаното лице, че е ректор, не съставлява нарушение, засягащо правото му на защита.
При извършената служебна проверка
настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е
допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал
фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал
вътрешното си убеждение
С оглед изложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд - гр.Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №616/11.10.2021г., постановено по НАХД №2459/2021г. по описа на Районен съд –Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.