Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 30.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и
деветнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Пенка Цанкова и прокурора Калина Накова, като
разгледа докладваното от съдията ГЕТОВ ВНЧД № 922/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 341, ал. 1 вр. гл. XXI от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Е.Б., чрез защитника му адв. В. срещу определение, постановено по НЧД № 1361/2019 г.
по описа Софийски районен съд, 5 състав. С атакуваното определение СРС е
групирал наложените наказания на Б., определил му е едно общо, най-тежко
наказание – „ЛОС“ за срок от 6 години, като
на основание чл.24 от НК е увеличил така наложеното наказание с 2 години.
Определението е обжалвано от осъдения Б., чрез защитника му адв. В., която в срока и по реда на чл. 436 ал. 2 НПК е
подала жалба, с която е поискала отмяна на обжалваното определение в частта му,
с която е приложен чл. 24 от НК и определеното наказание е увеличено с две
години, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В жалбата не се
правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на осъдения,
както и разпит на свидетели и вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитникът на осъдения – адв. В., поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Счита, че обжалваното определение немотивирано,
необосновано, несправедливо и постановено при нарушение на материалните и
процесуалните норми. Намира мотивите за бланкетни и
пледира за липса на доказателства, обосноваващи необходимостта от изолация на
подсъдимия, за период, по-голям от срока, определен по реда на чл. 24 от НК.
Моли съда да отмени атакуваното определение в частта, като потвърди само
лишаването от свобода за шест години.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че определението, с
което са групирани наказанията на осъдения е правилно и законосъобразно.
Спазена е разпоредбата на чл. 25 от НК, като на база на наложените наказания е
определено едно общо най-тежко наказание, а
именно 6 години ЛОС. Прокурорът изразява становище, че съдът е изложил
ясно и категорично мотивите си за приложението на чл. 24 от НК, намирайки
обстоятелството, че и петте групирани деяния са извършени в условията на опасен
рецидив за достатъчно доказателство за престъпните навици и липсата на
възпитателно въздействие при изтърпяване на предходните наказания. Иска
подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.
В предоставеното му право на последна дума осъденият Б. не се съгласява с
констатацията на СРС за установени трайни престъпни навици, като изтъква
липсата на извършени нарушения в течение на 4 години от последната му присъда.
Твърди, че живее в чужбина и е създал семейство, за което се грижи и не
извършва престъпления. Признава за допуснати в миналото грешки, които счита за
поправими, поради което счита, че увеличението на наказанието трябва да
отпадне.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната
жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е протекло по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК и е било
образувано по предложение на Софийска районна прокуратура за групиране на
наложените на осъдения Е.Б.Б. наказания по НОХД №
22232/2015 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, по НОХД № 12383/2016 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, по НОХД № 1660/2015
г. по описа на PC Благоевград и по НОХД 1859/2017 г. по описа на
СРС, НО, 5 състав. В хода на първоинстанционното
производство е внесено изменение в така направеното предложение, като е добавено
наказанието по НОХД № 457/2015 г. по описа на PC Благоевград.
С оглед изисканите справка за съдимост, бюлетини за съдимост и справка от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ първостепенният съд е констатирал,
че до момента на постановяване на определението от първата инстанция Б. е бил
осъждан многократно, изтърпял е част от наложените му наказания, като
същевременно са били извършени и групирания на такива.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК за групиране на наложените на
осъдения Б. наказания по следните дела: по НОХД № 22232/2015 г. по описа на
СРС, НО, 5 състав, по НОХД №
12383/2016 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, по НОХД № 1660/2015 г. по описа на
PC Благоевград, по НОХД 1859/2017 г. по описа на СРС, НО, 5 състав и по НОХД
№ 457/2015 г. по описа на PC Благоевград.
Както е посочил и първостепенния съд престъпленията по цитираните дела са
извършени от Б. преди да е имало постановена и влязла в сила присъда за което и
да е било от тях, поради което те се намират в съвкупност и за тях са налице
основанията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. Ето защо и
правилно съдът е определил на Б. едно общо най - тежко наказание измежду
наказанията, наложени му по цитираните НОХД, а именно - "Лишаване от
свобода" за срок от шест години, наложено на осъдения по НОХД 1859/2017 г. по описа на СРС, НО 5 състав, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Извършеният
от настоящата инстанция анализ на доказателствените
материали не даде основание за промяна на определението на първостепенния съд в
тази му част.
Същевременно с обжалваното определение съдът е преценил, че така
определеното общо най-тежко наказание от 6 години лишаване от свобода следва да
бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК с две години, като Б. следва да изтърпи
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 години. Съдът е приел,
че това се налага за
реалното му превъзпитание и възпрепятстване извършването на нови престъпления, доколкото в групата са включени наказанията по осъждания за деяния,
извършени от осъдения Б. в условията на рецидив по отношение на предходни многобройни
деяния, а неприлагането ѝ би могло да затвърди погрешна представа у
осъдения, че законът толерира извършването на множество престъпления, с оглед
формираните у осъдения трайни престъпни навици.
Изводите на съда за необходимостта от приложението на чл. 24 от НК спрямо
осъдения, макар и лаконични, са ясни, правилни и законосъобразни, като въззивният съд не споделя доводите на защитата в обратна
насока. Законосъобразно съдът е отчел многобройните осъждания на Б. за
престъпления срещу собствеността, повишаващи обществената му опасност. В
групата са включени наказанията по 5 бр. осъждания, всяко от които е за
престъпление, извършено при опасен рецидив, а едно от производствата е водено
за деяния, извършени при условията на продължавано престъпление. Съобразявайки и
размера на конкретно наложените му наказания за престъпленията в съвкупността, СРС
обосновано е преценил, че са налице не формални, а съвсем конкретни основания
за увеличаване на така определеното общо наказание с една трета. Към този
момент осъденият многократно е изтърпявал и ефективно наказание лишаване от
свобода, но това очевидно по никакъв начин не е могло да спомогне за неговото поправяне
и превъзпитание. Поради това и към този момент определянето на по-високо
наказание на осъдения Б. по реда на чл. 24 от НК следва да е насочено преди
всичко към другата визирана в закона цел на наказанието, а именно - същият да
бъде отделен за по-дълго време от обществото, като му се отнеме възможността да
върши други престъпления. При това увеличеното с по-малко от предвидения в
закона максимум общо най-тежко наказание не се явява прекалено тежко.
Неоснователни са и доводите на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения при прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК от първоинстанционния съд без нарочно искане за увеличение на
наложеното най-тежко наказание, тъй като в процедурата по групиране на
наказанията, респ. в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК съдът не е
обвързан да се произнесе само по посочените в искането присъди, а е задължен да
прояви активност, като изиска информация относно всички предходни осъждания на
лицето. Що се касае до приложението на чл. 24 НК, която се отнася до възможността
общо най-тежко наказание да бъде увеличено, съдът е длъжен да я обсъди и
приложи във всички случаи, когато са налице основанията за това, като
цитираната от защитата практика на върховната инстанция засяга единствено инстанционния контрол в светлината на забраната за
влошаване на правното положение на осъденото лице, без наличието на съответен
протест.
Поради изложеното по-горе въззивният съд е
категоричен в разбирането си, че жалбата на защитника на осъдения се явява
абсолютно неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ и б. „б“ от ЗИНЗС СРС е определил така
формираното, увеличено по реда на чл. 24 от НК наказание за групата, да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Първостепенният съд законосъобразно е приспаднал от така определеното
общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанията, включени в групата,
както и времето, през което осъденият е бил задържан по смисъла на закона по
делата, включени в съвкупността.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото отменяване
или изменение, като и не разполага с възможност да увеличи определеното по реда
на чл. 24 от НК на осъдения общо най- тежко наказание, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение, като потвърди изцяло
определението на СРС.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло протоколно определение от 06.02.2019г., постановено по НЧД № 1361/2019
г. по описа Софийски районен съд, НО, 5 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.