№ 199
гр. Перник, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200438 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4523699 на ОД на МВР
Перник, с който на А.Г.А., ЕГН **********, в качеството на управител и
законен представител на „Адвиго” ЕООД, ЕИК ******* е наложено
административно наказание глоба в размер на 400.00 лв (четиристотин лева)
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон,
установено и заснето на 22.02.2021г. в 15:59 часа, в гр. Перник, път І-6, км
86+300, ПВ Църква с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 11743D0.
По изложени в жалбата доводи, А.Г.А. моли ЕФ да бъде отменен, като
издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на
процесуалните правила.
Не участва лично в хода на съдебното производство, в което се
представлява от пълномощника си адв. С. И. от САК, която поддържа
подадената жалба. Релевира допълнителни съображения за отмяна на ЕФ,
предвид правилата за експлоатация на автоматизираното техническо средство
и изготвения протокол във връзка с неговото използване.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд и в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 22.02.2021г. в 15:59 часа на път І-6, в участъка на км 86+300, ПВ
Църква в рамките на гр. Перник, преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743D0 заснело товарен автомобил „Фиат
Пунто” с рег. № ******* със скорост от 96 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Е.С.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 24.02.2021г. с № 1158р-1859. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело, посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства - от гр. София към гр. Радомир,
при приближаващ трафик, наличието на монтиран пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „Адвиго” ЕООД, ЕИК
*******, чийто управител и законен представител е именно жалбоподателя. В
отсъствието на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.2, вр.
чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400.00 лв,
предвид отчетената допустима грешна от минус 3 км/ч и посочената при
описание на нарушението установена скорост на движение - 93 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било
прието, че е с 33 км/ч, като при описанието е посочено, че с пътен знак В26 е
било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а
обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
2
пътни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Фиат Пунто” с рег.
№ ******* е собственост на „Адвиго” ЕООД, ЕИК *******, поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.5, вр. чл. 188, ал.2 от
ЗДвП е била ангажирана административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя в качеството му на управител и законен представител на
търговеца. От страна на А.А. не се навеждат и възражения, че друго лице е
извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално
упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 5 ал. 6
от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените
хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
При това положение А.А. е субект на вмененото нарушение.
В административнонаказателната преписка е приложено статично
изображение - снимка № 11743D0/0333883, установяваща, че на 22.02.2021г.
в 15:59 часа автомобил с рег. № ******* е засечен със скорост от 96 км/ч.
За използването на системата за видеоконтрол на процесното място е
изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. От неговото
съдържание се установява мястото на което е бил извършван контрола,
номера на автоматизираното техническо средство, с което същият е бил
осъществяван - 11743D0, времевия отрязък през който системата е работила,
режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане на
АТТС - към приближаващия трафик, наличие на пътен знак, въвеждащ
ограничение от 60 км/ч.
В обжалвания ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство с индивидуален номер
11743D0, който е напълно идентичен с този, вписан в протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. От приложеното
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология за преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата
е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност
07.09.2027г. От приложеното писмо изх. № 20-00-73-2 от 07.10.2020г. от
Български институт по метрология, се установява, че е извършена
първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743D0 и че същата
съответства на одобрения тип. От протокол № 59-С-ИСИС от 28.09.2020г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология се
установява, че на 24.09.2020г. е извършена последваща проверка на
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
3
фабричен номер на средството за измерване 11743D0. Следователно са
налице достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната
техническа система и нейната техническа годност, което води до извод, че
контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера
на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано
техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид.
В случая се касае за мобилно автоматизирано техническо средство, което е
било стационарно разположено временно на пътния участък.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа надлежно
описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП. От обстоятелствата, описани словесно в ЕФ ясно се
индивидиуализират пътния участък, който се намира в населено място – гр.
Перник, лекия автомобил, чиято скорост е засечена, стойността на
установената скорост, като е конкретизирана и стойността на превишената
такава, предвид направеното описание, в което се твърди, че в контролирания
район обективно е въведено ограничение от 60 км/ч с пътен знак В26. Това е
напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит,
описващ твърдяното нарушение, като по този начин е очертана обективната
страна на нарушението, което е предявено на наказаният субект.
За преценка на законосъобразността на осъщественото
видеонаблюдение съдът е изискал справка от Областно пътно управление
Перник за наличните пътни знаци в процесния участък. От писмо изх. № 11-
00-116 от 29.03.2023г. се установява, че към датата на нарушението -
22.02.2021г. в процесния пътен участък за движещите се в посока от гр.
София към гр. Радомир е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч с
пътен знак В26, който е позициониран 20 метра преди мястото на
извършвания контрол – км 86+300, което съществено променя превишението
на скоростта на заснетия лек автомобил с рег. № *******. Посоченото
писмено доказателство, което е кредитирано в хода на съдебното
производство, опровергава вмененото на жалбоподателя
административнонаказателно обвинение, че твърдяното нарушение е
извършено при неспазване на пътен знак В26 на посоченото място, който е
въвеждал ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Не е спорно, че всяко деяние представлява съвкупност от елементи,
които очертават конкретен състав на предвидено в закона административно
нарушение. При това положение в настоящия случай вменената като
нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП е задължавала
4
наказващият орган категорично да установи конкретната стойност на
въведеното ограничение на скоростта в пътния участък, тъй като
превишението на скоростта се определя между въведеното конкретно
ограничение на скоростта и установената скорост на движение на автомобила.
В конкретния случай тези обстоятелства са посочени некоректно в ЕФ. Това е
относимо както за коментираното по-горе съвсем друго въведено
ограничение на максималната скорост – такова от 80 км/ч, така и че при
установена скорост от 93 км/ч превишената е различна величина от тази, за
която е предявено обвинение на санкционираното лице. В случая няма как
деянието на жалбоподателя да бъде преквалифицирано чрез прилагане на
закон за по-леко наказуемо нарушение (по чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП), тъй
като в ЕФ не са описани съставомерни факти по отношение на ограничение на
скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В26, което да е било нарушено от
страна на жалбоподателя, освен предявеното обвинение за такова от 60 км/ч.
При непредявени фактически обстоятелства не само, че пряко се засяга
правото на защита на санкционираното лице, но и е недопустимо в
административнонаказателния процес, който е строго формален, съдът за
първи път със своя окончателен акт да извежда от доказателствата по делото
факти, за които не е било предявено обвинение.
Предвид установените категорични несъответствия в стойността на
ограничението на скоростта, която е въведена за процесния участък с пътен
знак В26 се въвежда основателно съмнение относно извършването на
конкретното нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП и правилното
приложение на санкционна норма, респективно на размера на наложената
глоба, поради което атакувания ЕФ се явява незаконосъобразен, предвид
както на недоказаност на обективните признаци на нарушението, в резултат
на което материалния закон е приложен неправилно, което води до неговата
отмяна.
За пълнота на решението съдът маркира, че не споделя тезата на
процесуалния представител на жалбоподателя, че поради нанесени поправки
в графите за началния и крайния час, определящи периода през който АТСС е
била експлоатирана е опорочен протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
6912 от 29.07.2015г. до степен на незаконосъобразност на процедурата по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Вярно е, че законодателят е въвел строго формални изисквания при издаване
на електронни фишове, но в конкретния случай въпреки коментираните
поправки протоколът в тази част не е порочен до степен на
незаконосъобразно ползване на АТТС, тъй като вписаните данни в протокола
и тези от създаденото статично изображение по отношение на дата, времеви
интервал, посока съвпадат напълно. Ето защо съдът счита, че направените
поправки не се отразяват и не засягат съществено правото на защита на
нарушителя.
Неоснователно е възражението, че протокола по чл. 10, ал.1 от
Наредбата е съставен на дата, различна от датата на използване на
5
техническото средство, тъй като от неговото съдържание ясно се установява,
че е вписана като дата именно 22.02.2021г., когато е и съставен документа.
Визираната дата 24.02.2021г. е относима към вписания рег. № 1158р-1859 и
касае регистрирането на протокола в системата на МВР, което се извършва в
по-късен момент, предвид административното отчитане на дейността и
осъществяване на контрол по отношение на установените нарушения. В
настоящия случай такава проверка е извършена на 23.02.2021г. от инсп. В. Б.
от АСКПД, която чрез вписване на името си и със своя подпис е
удостоверила, че данните за установените на 22.02.2021г. 43 броя статични
изображения се съхраняват по надлежния ред и във вида, изготвен от АТСС
на компютърна конфигурация, тъй като системата включва стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран софтуер,
интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната система
„Администратинонаказателна дейност” за обработка на нарушенията за
скорост и генериране на съответния ЕФ.
Обжалваният фиш не се явява незаконосъобразен, предвид неговото
връчване приблизително две години след извършване на нарушението.
Действително се касае за един твърде продължителен период, което обаче не
е довело до съществено процесуално нарушение на процедурата по налагане
на административното наказание, което да води до неговата отмяна на
формално основание, тъй като преклузивните срокове по чл. 11 от ЗАНН,
препращащи към уредбата относно погасяването на наказателното
производство по давност в НК не са изтекли.
В конкретния случай обикновената давност за преследване е три
години съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК и след като нарушението е извършено
на 22.02.2021г. от този момент тя е започнала да тече. С оглед чл.81 ал.2 от
НК е била прекъсната на 12.01.2023г., на която дата на жалбоподателя е бил
връчен процесния ЕФ, от която дата е започнала да тече нова тригодишна
давност, която към настоящия момент не е изтекла. Не е изтекла и
абсолютната давност по чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК от четири
години и шест месеца, която е започнала да тече от 22.02.2021г. (датата на
нарушението).
Съдът не споделя цитирания в жалбата ред за приложение на
давностните срокове по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, тъй като тази процедура е
неприложима в конкретния казус. Съгласно чл. 189, ал.11 от ЗДвП ЕФ се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаването.
Предвид коментираното по-горе съображение за несъответствие между
вмененото на жалбоподателя нарушение свързано с превишаване на
максимално разрешената скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В 26 и
съществуващия обективен реален скоростен режим в процесния участък, е
налице съществено процесуално нарушение, свързано с описанието на деяния
6
и недоказаност на вмененото такова, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон, в резултат на което обжалвания ЕФ е
незаконосъобразно издаден и подлежи на отмяна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1
и т.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 4523699 на ОД на МВР Перник,
с който на А.Г.А., ЕГН **********, в качеството на управител и законен
представител на „Адвиго” ЕООД, ЕИК ******* е наложено административно
наказание глоба в размер на 400.00 лв (четиристотин лева) на основание чл.
189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и
заснето на 22.02.2021г. в 15:59 часа, в гр. Перник, път І-6, км 86+300, ПВ
Църква с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта №
11743D0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7