Р Е
Ш Е Н
И Е №34
гр. В.
9.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд В.,
гражданско отделение, в открито заседание на
двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател:Г. Й.
с участието на секретаря А. А. и в
присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията Г. Й. търговско дело № 13 по описа за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на М. М. С.А. (Мuller Maschines SA),
с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със седалище и адрес на управление: гр. Б., Ш.,
представлявано от управителя М. М., чрез адв. Б. К. Т. - САК, с адрес: гр. С. със
съдебен адрес:*** - адв. Б. Т. срещу:
1/"М Л. ЕАД
(с предишно наименование И А. Б. Л.), с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С.
представлявано от изпълнителните директори И. Н. К. и К. В. Г. - действащи
заедно;
2/Н. А.ЗА П., Т.
Д. - ГР. В., с адрес: гр. В.
3/„И. С."
ЕООД с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.В. представлявано от Р.В. И.
– управител
с правно
основание чл. 440, ал.1 ГПК и с цена на
иска: 123 329,72 евро.
В исковата молба
се твърди ,че ищецът М. М. С.А. (Мuller
Maschines SA),
с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със седалище и адрес на управление: гр. Б.Ш. е
швейцарско дружество, което има търговски отношения с българското дружество „И.
ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от
управителя К.В.П..
В изпълнение на
договорките между тези две дружества по отношение на поръчка за покупка на
машини от Ш. ищецът издал проформа (фактура) на „И. ЕООД, а именно проформа (фактура)
VСО 80486/27.09.2018 г., а „И. ЕООД съответно
направило частично плащане по цитираната фактура в размер на 129 000,00
евро, съгласно платежно нареждане от 04.10.2018г. (Приложение №2).
Впоследствие,
поради промяна в условията по доставката, дружествата постигнали съгласие за
прекратяване на поръчката и за връщане на платената сума от швейцарското
дружество по проформа /фактура/ VСО 80486/27.09.2018г
като същото следвало да си удържи направените разноски по отменяне на поръчката
и да върне на „И." ЕООД сумата от 123 329,72 евро.
В изпълнение на
това на 25.10.2018г. дружеството М. М. С.А. (Мuller Maschines SA),
с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със седалище и адрес на управление: гр. Б., Ш.
наредило от сметката си в банка USВ- Ш.
конфедерация сумата от 123 329,72 евро с основание връщане на сума по
договор/фактура VСО 80486 и
получател „И." ЕООД, с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С.
(Приложение №3).
Твърди се ,че поради
допусната грешка при извършване на превода вместо по сметка на „И.ЕООД в ПИБ АД
сумата грешно била насочена по друга сметка в „П."АД, а именно по IBAN ***тво - „И. С." ЕООД, ЕИК., със
седалище и адрес на управление: гр. В.
След като ищецът
бил уведомен за извършения грешен превод, се установило, че преводът не може да
бъде нареден обратно на изпращача, тъй като върху сметката на „И. С." ЕООД
е наложен запор от ЧСИ С. Н. по изп. дело № 201888980401042, по което „И. С."
ЕООД е длъжник.
Незабавно след
това ищецът М. М. С.А. (Мuller Maschines
SA),
с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със седалище и адрес на управление: гр. Б. Ш.
конфедерация, .. предприел действия по уведомяване на частния съдебен
изпълнител и на взискателя по изпълнителното дело за извършения грешен превод.
На 14.11.2018 г. с Уведомление вх. №15035 е уведомен ЧСИ С. Н. а с Уведомление
вх. №0641 от 23.11.2018 г.е уведомен и "М Л. ЕАД с предложение за доброволно извънсъдебно
уреждане на възникналите отношения, тъй като техният длъжник по изп. дело №
201888980401042 няма търговски отношения с ищеца М. М. С.А. (Мuller Maschines SA), с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със
седалище и адрес на управление: гр. Б. Ш. конфедерация, ул. .. и няма вземане
срещу наредителя М- М. С.А. (Мuller Maschines
SA),
с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със седалище и адрес на управление: гр. Б., Ш.
конфедерация, ул. ..Твърди се ,че получената сума от 123 329,72 евро не е
част от имуществото на длъжника „И. С.“ ЕООД и че принудителното изпълнение не
може да бъде насочено срещу имущество на М. М. С.А. (Мuller Maschines SA),
с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със седалище и адрес на управление: гр. Б., Ш.
конфедерация, ..
В дадения от ищеца
срок обаче необходимото съгласие от страна на взискателя
"М .Л." ЕАД не било дадено и съответно запорът от ЧСИ С. Н. не бил
вдигнат.
Ето защо се
твърди ,че , длъжникът „И. С." ЕООД, макар и да признава, че няма вземане
от М. М. С.А. (Мuller Maschines SA), с фирмен
номер СНЕ - 108.090.645, със седалище и адрес на управление: гр. Б., Ш. конфедерация,
ул. и че преводът е грешно насочен по неговата сметка, същият не може да нареди
обратно сумата на швейцарското дружество. В случая процесната сума вече била
постъпила по негова сметка и била попаднала под наложен запор въз основа на
образуваното по-рано изпълнително производство.
Предвид това се
поддържа,че ищецът М. М. С.А. (Мuller Maschines
SA),
с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със седалище и адрес на управление: гр. Б., Ш.конфедерация,
ул. е трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по посоченото
изпълнително дело, тъй като собствените му парични средства са запорирани и не
може да оперира с тях.
В този смисъл
същият имал правен интерес да установи, че имуществото, срещу което е насочено
изпълнението по изп. дело № 201888980401042 по описа на ЧСИ С. Н. ,не принадлежи
на длъжника „И. С. ЕООД по смисъла на
чл. 440 от ГПК.
Иска се на
основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
440, ал. 1 от ГПК моля да бъде установено по отношение на ответниците "М Л."
ЕАД /с предишно наименование И А. Б. Ли./, с ЕИК.., Н. А. ЗА П. Т. Д.- ГР. В. и
„И. С.“ ЕООД с ЕИК . че имуществото ,представляващо парична сума в размер на
123 329.72 евро, налична по IBAN *** „И. С.“ ЕООД
с ЕИК. не принадлежи на длъжника по изпълнението - „И. С.“ ЕООД по висящото
изпълнително дело № 20188980401042 на ЧСИ С. Н., рег. № 898 на КЧСИ и район на
действие - ОС В.
Към исковата
молба са приложени :удостоверение от Агенция по вписванията към Търговски регистър
на кантон Б. за М. М. С.А.,извлечение превод от И. ЕООД към М. М. С.А. от
04.10.2018 г.,Извлечение превод от М. М. С.А. към И. ЕООД от 25.10.2018 г.,Проформа
фактура VСО 80486;Уведомление до "М Л." ЕАД/с предишно
наименование И АР БИ Л./;Протокол от 22.10.2018 за прекратяване на поръчка по
фактура VСО 80486;Уведомление вх. №15035,Уведомление вх.
№0641 от 23.11.2018,Декларация от „И. С." ЕООД,запорно съобщение, Протокол
за прекратяване на поръчка и връщане на сумата.
В
срока е постъпил писмен отговор от Т. Д.
НА Н. В. Т., ОФИС В.,3700. гр. В.. Телефонот гл.юрисконсулт Л. А. при Т. д. на Н. В.Т.- офис В.,
процесуален представител на Н. а. за п. (л.44
от делото ).
С отговора се оспорва
иска. Твърди се ,че офис на НАП –В. не е пасивно легитимиран като ответник, тъй
като е част от структурата на ТД на Н. –В. Т. в качеството й на третостепенен
разпоредител с бюджетни средства.
Поддържа се ,че
искът е неоснователен. Твърдяло се в исковата молба съществуването на грешен превод с дата
25.10.2018 г. и за невъзможност преводът да бъде нареден обратно поради запор на сумата по сметката от ЧСИ с
взискател първия ответник „М Л.“ ЕАД и присъединен взискател НАП. Твърди се ,че „И. С.“ ЕООД има публични
задължения, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
*********/2019 г. на 24.01.2019 г., като с цел уведомяване на задълженото лице
е издадено Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С
190005-048-0000863/24.01.2019 г. Изпратено било запорно съобщение до П.И. Б. АД
, въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С
190005-022-0002396/24.01.2019 г. От полученият отговор на 06.08.2019 г. било
видно, че по откритата банкова сметка ***. НАП като присъединен взискател по
смисъла на чл.458 от ГПК бил включен по изпълнителното дело на ЧСИ след датата
на твърдения опит за обратно нареждане на паричен превод. Твърдяло се от „ПИБ“ АД, че по сметката липсват суми. От справка за
издадени удостоверения по чл.191 ал.4 от ДОПК се виждало, че НАП е издал на
ЧСИ, РС- В. и СРС 6 броя удостоверения за образувани изпълнителни дела и за присъединяване
на държавата като кредитор.
Поради липса на
имущество с Разпореждане от 09.03.2020 г. било прекратено производството по
принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК.
Поддържа се ,че НАП
не е страна в процесната търговска сделка, за да вземе отношение по въпроса за
съществуването й.
Към отговора са
приложени :пълномощно,запорно съобщение от 24.01.2019 г.,Разпореждане от
31.07.2019 г.,Разпореждане от 09.03.2020 г.,
Справка за подадени удостоверения по чл.
191 ал.4 от ДОПК,Справка за задълженията на „Интерфин север“ ЕООД .
В срока е
постъпил отговор от „М Л.” ЕАД (с
предишно наименование „И А. Б. Л.“ ЕАД), вписано в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията с ЕИК.., със седалище и адрес на
управление: гр. С., , представлявано по закон от К. В. Г. чрез адв. И. П. В.
САК, съгласно приложено пълномощно към настоящото ,със съдебен адрес:*** (л.53-55 от делото ).
Сочи се ,че като
приложение към исковата молба е представено Удостоверение за актуално състояние
на дружеството ищец, издадено от Агенция по вписванията към Търговския регистър
на кантон Берн. Същото било с дата 06.04.2017 г., поради което не предоставяло
актуална информация за правосубектността на ищеца, а именно съществуването на
дружеството, съставът на органите му и представляващите го към датата на
завеждане на исковата молба.
Поддържа се ,че
предявеният от ищеца М. М. отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ЕПК
се явявал лишен от правен интерес, което водело до неговата недопустимост.
В настоящия
случай бил предявен иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК като ищецът искал да се
признае за установено по отношение на ответниците, че парични средства в размер
на 123 329,72 евро, преведени по посочената сметка на длъжника, не
принадлежат на длъжника и не са негово имущество. Изложеното в исковата молба
не оставяло съмнение, че е предявен отрицателен установителен иск относно това,
че посочените имуществени активи не принадлежат на длъжника по изпълнението.
Тези имуществени активи обаче нямали характера на вещи или вещни права, като в
оборота парите се разглеждали единствено като мярка за стойност. При
принудителното изпълнение на парични вземания целта била събирането на
съответната парична стойност чрез превръщане на секвестируемото имущество на
длъжника в паричен еквивалент, който да се предаде на взискателя. В случая
завеждането на този иск не можело да осигури нужната защита на ищеца и искът се
явявал заведен без правен интерес. С предявения отрицателен установителен иск
нямало да се постигне защитата на правото, което ищецът твърди, че е нарушено в
исковата молба, дори искът да бъде уважен, тъй като ищецът разполагал с
осъдителен иск, посредством който би осъществил защита в пълен обем. Дори и
предявеният иск да бъде уважен, ищецът следвало да заведе друг, осъдителен иск , за
връщане на сумата. Липсвал правен интерес от воденето на делото и по общия
смисъл на т.1 от ТР на ОСГТК 8/2012 г., съгласно което правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. Решение по настоящото дело, с което искът
евентуално бъде уважен, нямало да има желания от ищеца ефект. (Определение №
260607/01.02.2021 г. по т. д. № 2728 по описа VI-9
с-в при СГС).
На второ място,
дори и да се приемело, че ищецът има вземане срещу длъжника по Изпълнително
дело №20188980401042 на стойност исковата сума, то искът по чл. 440 от ЕПК
оставал недопустим поради липса на елемент от фактическия му състав, а именно,
ищецът да твърди, че има права върху обекта на изпълнението. В случая
изпълнението по изпълнително дело № 20188980401042 на ЧСИ Н. било насочено към
вземане на длъжника "И. С.” ЕООД към „П. и. б.“ АД, а не върху вземане на
ищеца „М. М.” към “И. с.” ЕООД.
На следващо място,
дори да се установи, че ищецът е титуляр на вземането към „П. и. б.“ АД на
стойност 123 329.72 евро, срещу което ЧСИ Н. е насочил изпълнението, то това
изпълнение не засягало правата на ищеца. Това било така, тъй като, ако след запора
върху вземане на длъжника по сметка в банка, последната доброволно предаде
дължимото на съдебния изпълнител, но действителен кредитор на същото вземане не
е длъжникът по изпълнението, а друго лице, то този действителен кредитор не губел
вземането си от третото лице, нито то се освобождавало от задължението си
спрямо истинския кредитор. В тази хипотеза третото лице рискувало да изпълни
повторно спрямо действителния кредитор. Поради това за този действителен
кредитор не съществувал правен интерес да води иск по чл. 440 ал. 1 от ГПК за
установяване, че запорираното вземане не принадлежи на длъжника по
изпълнението, а на ищеца по иска. Дори и при неправилно престиране от третото
задължено лице, вземането на истинския кредитор продължавало да съществува и той
можел да претендира изпълнението му, а включително и в хипотезата на чл. 75 ал.
2 от ЗЗД той щял разполага с право на осъдителен иск спрямо лицето, което
неоснователно е получило изпълнението.
Доколкото
правният интерес от иска бил абсолютна положителна процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск и след като такъв интерес от иска по чл. 440 от ГПК
в случая липсвал, то предявеният иск бил недопустим.
По отношение на
основателността на иска се поддържа,че предявеният от ищеца иск с правно основание
чл. 124, ал. 1, вр с чл. 440 от ГПК е изцяло неоснователен и недоказан, тъй се като
твърди, че сумата в размер на 123 329,72 евро не принадлежи на дружеството М. М.
или „И.“ ЕООД, с ЕИК., каквито твърдения са изложени в исковата молба.
Посочената сума
била собственост на „И. С.“ ЕООД, титуляр на запорираната банкова сметка *** „П.
и. б.“ АД. С постъпването на сумата по банкова сметка, *** приемало, че същата
става част от патримониума на титуляра на сметката. В този смисъл било Решение
№ 214 от 23.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2606/2002 г., ТК, II г. о.,в което се
казвало :„ Следователно правилно при така установените факти, по които липсва
спор между страните, вьззивната инстанция е счела, че със заверяване на
съществуващата в "М." АД сметка на "Й. и Н. Б. на Г. "АД
със сумата наредена от ищеца ТД "М. Ц. "АД, гр.С., и уведомяването на
последната за необходимостта въз основа на извършената операция да завери
съществуващата при нея разплащателна сметка на ТД "М. Ц." АД гр. С.,
със същата сума от 45 000 $, фактическият състав на безкасовия превод е бил
завършен. Завършването на плащането от своя страна означава, че сумата по
плащането е станала част от патримониума на получателя по същото. С оглед
горното правилно е счетено, че с процесния паричен трансфер е попълнена
съществуващата в "Й. и Н. Б. на Г." АД разплащателна сметка на
търговското дружество ищец, която до момента е била с нулево салдо.
Законосъобразно в тази връзка се явява прието, че в полза на последното е
възникнало вземане именно от тази банка. В подкрепа на горното разбиране е и
фактът, че след извършения по негово нареждане превод на процесиите суми от
"М. "АД, гр. С., в "Й. и И. Б. на Г. "АД, търговското дружество
наредител се е разпоредил с вземането си, като е изтеглило 20 000 $. “
Поддържа се ,че
парите са заместими вещи с фиксирана номинална стойност, които са универсално
разплащателно средство (Определение № 171 от 24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
90/2014 г., I г. о., ГК) и за тях се приема, че е недопустимо да се води
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за връщане в качеството им на платежно
средство и всеобщ еквивалент за размяна. Те не са индивидуално определени вещи.
Правен интерес от воденето на иск по чл. 108 от ЗС за собствеността и връщането
на фактическата власт върху конкретно индивидуализирани и определени парични
знаци (банкноти или монети) би бил налице единствено ако същите имат
нумизматична стойност, или някаква сантиментална стойност или друга
нематериална ценност за конкретния ищец (например дълго пазена банкнота от
първа заплата; получена от близък човек монета и пр.), но не и когато се
претендира връщането на парите в обичайното им качество на платежно средство и
всеобщ еквивалент за размяна (Определение № 798 от 14.12.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 5667/2015 г., IV г. о., ГК).
Твърди се ,че постъпилата
сума е станала част от патримониума на „И. С. и поради това ищецът по
настоящото дело нямал правен интерес от водене на иска, а същият се явявал и
неоснователен Ищецът би могъл единствено да претендира на основание чл. 55 и сл. ЗЗД осъждане „И. С.“ да му заплати стойността на получената сума, но не и да му
предаде парите, постъпили по сметката като индивидуално определени вещи.
Оспорва се ,че титуляр
на банкова сметка *** *** „ПИБ“ АД, от
която на дата 04.10.2018 г. е преведена сума в размер на 129 000,00 евро ,не е
„И“ ЕООД, с ЕИК . а „И.С. ЕООД, с ЕИК. Ищецът не е представил документ, който
да установи кой е титуляр на посочената банкова сметка, ***.
В платежното
нареждане от 04.10.2018 г. като наредител е посочен „Interfin“.Липсвали
данни за физическото лице, което се е подписало, както и за ЕИК на дружеството,
поради което по никакъв начин не би могло да се установи твърдението на ищеца.
Оспорва се твърдението,
че Бенефициер /получател/ на плащането е „И“ ЕООД, с ЕИК, със седалище гр. С.Това
твърдение на ищеца не било аргументирано, тъй като ЕИК на получателя не бил
посочен в платежния документ. По отношение на наименованието и адреса на
получателя, то същите съвпадали изцяло с тези на „И С“ ЕООД, преди вписване на
промените в Търговския регистър (до 10.11.2017 г. „И с“ ЕООД бил с наименование „И“ и с управител П В.П.). В
този смисъл било напълно вероятно доставчикът „М М“ да не е осъзнавал, че
договаря с ново дружество със същото наименование.
Оспорва се ,че извършването
на плащането по сметка на „И С“ ЕООД се дължи на грешка. Напротив, двете
дружества са били в трайни търговски отношения, причина за която и „М М“
притежавал неговата банкова сметка. ***ения по съществуващи между „ММ“ и „И С“
ЕООД договорни отношения.
Оспорва се наличието
на твърдените от ищеца поръчка към „М М“, издадената проформа фактура и
(пред)договорни отношения между „И“ЕООД и „М М“. Твърденията на ищеца не били
подкрепени с каквито и да е доказателства, установяващи наличието на търговски
отношения - предварителни договори, оферти за сключване на договор,
кореспонденция (имейли, писма) и др. Ищецът бил представил проформа фактура, на
база на която била осъществена поръчката за закупуване на машини от „М М“. Този
документ не подлежал на осчетоводяване в НАП и не се ползвал с достоверност на дата по
смисъла на чл. 181, ал. 1 ТПК.
Оспорва се Проформа Фактура VСО80486
от дата 27.09.2018 г. изцяло по съдържание. Този документ нямал достоверна
дата, тъй като не била налице хипотезата на чл. 181, ал. 1 от ГПК.
Не се възразява
да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства и не се
оспорват същите по реда на чл.193 ГПК.
Иска се да се
върне исковата молба като недопустима ,а
в противен случай ако се приеме,че исковата молба за редовна и допустима, то се
иска същата да бъде отхвърлена.
Подадена
е допълнителна искова молба от ищеца ,с която се допълва и пояснява исковата
молба.
Уточнява се ,че
сумата от 123 329, 72 евро, налична по банковата сметка на третия ответник
„ И С“ ЕООД, в ПИБ АД - IBAN ***а плащане,
извършено от ищцовото дружество на 25.10.2018 г., не се дължи и не принадлежи
на длъжника по изп. дело № 201888980401042 по описа на ЧСИ С Н, а на ищеца М М
С.А. , тъй като било
извършено грешно плащане, изначално недължимо на И С ЕООД и извършено без
основание.
Съгласно чл. 440
ал. 1 от ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, можело
да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, т.е. в закона бил
предвиден способ за защита на правата на третите лица, засегнати от
принудителното изпълнение, под формата на отрицателен установителен иск.
В настоящия
случай ищецът М М С.А. имал правен интерес за предявяването на иска ,като
същият произтичал както от изричната разпоредба в закона, така и както е
посочено в мотивите на ТР №
3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за
предявяването му. когато по започнало принудително изпълнение за парично
задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които
засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта,
предмет на изпълнението.
Твърди се ,че правата на третото лице върху вещта, предмет на
изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславяли
правния интерес за предявяването му. В хипотеза, в която не е наложен запор
върху посочената банкова сметка ***, би
била налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, М М С.А. имал правен интерес от предяваване именно на
иск по чл. 440 ал. 1 от ГПК.
Относно Проформа
Фактура VСО80486 от 27.09.2018г. се заявява, че ищецът ще се ползва от документа.
Постъпил
е отговор на допълнителната искова молба
от„М Л” ЕАД (с предишно наименование „И А Б Л“ ЕАД), вписано в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано по закон от К В Г чрез
адв. И П. В, САК, съгласно пълномощно по делото със съдебен адрес:*** който се
поддържа изложеното в отговора на исковата молба относно
редовността на исковата молба, допустимостта и основателността на исковете.Сочи
се ,че в допълнителната искова молба по
същество нямало нови изложени обстоятелства и твърдения. Ищецът поддържал
твърдението, че сумата от 123 329,72 евро, налична по банковата сметка на
„Интерфин Север“ ЕООД в ПИБ ,не принадлежи на длъжника по изпълнително дело №
201888980401042 по описа на ЧСИ Стефан Нинов, а на ищеца „***“ С.А., тъй като
било извършено грешно плащане.
Позовавайки се
на ТР 3/10.07.2017 г. по т.д. 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС ищецът сочел, че искът
е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети
изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и
то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението.
Същевременно ищецът не бил посочил индивидуализиращи белези на тези вещи,
какъвто бил смисълът на цитираната от него практика, а продължавал да твърди,
че има право на вземането върху стойност, а не спрямо конкретна вещ. В този
смисъл отново се поддържа,че исковата
молба е нередовна, а предявените искове - недопустими поради липса на правен
интерес за воденето им.
Не се приема за основателно твърдението, че именно запорът
върху банковата сметка на длъжника е предпоставката да се приеме, че има правен
интерес от водене на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а същевременно интерес от иск
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД би имало само ако липсва запор на банковата сметка. Никъде
в закона нямало поставено изискване за липса на запор по банкова сметка ***ане
на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Цялостно
наличието на принудително изпълнение и осъществяването на способи за принудително изпълнение нямали допирни
точки с правния интерес от водене на иск по чл. 55 ЗЗД и с неговата
основателност. При принудителното изпълнение имало ред за удовлетворяване на
вземанията на кредиторите спрямо длъжника, и по -конкретно на кредитори с
установени вземания. Ищецът не поставял разграничение между понятието кредитор
и трето лице по изпълнението. Същият се определял като трето лице, но на
практика изявявал претенция на кредитор ,и то ползващ се с привилегия по
отношение на вземането спрямо сумата, която е запорирана по банковата сметка на
длъжника в ПИБ. На практика ищецът не притежавал нито едно от посочените
качества.
Доколкото
правният интерес от иска бил абсолютна положителна процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск и след като такъв интерес от иска по чл. 440 от ГПК
в случая липсвал, то предявеният иск бил недопустим.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :
Ищецът М. С.А.
(Мuller Maschines SA), с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със
седалище и адрес на управление: гр. БРУГГ, Швейцарска конфедерация, ул. ***№22е
швейцарско дружество имал дългогодишни търговски отношения с българското дружество „****"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „***",
бл.*, вх. А, ап.**, представлявано от управителя К.В.П..
Ищецът издал
проформа фактура на „****" ЕООД VСО 80486/27.09.2018 г.
„И." ЕООД направил частично плащане по цитираната
фактура в размер на 129 000,00 евро, съгласно платежно нареждане от
04.10.2018 г. –от извлечението от сметка е ведно ,че сумата е преведена на
основание „PROFORMA VCO 80486“ (л.11
от делото ,т.1 ).
По делото е
представен документ ,удостоверяващ ,че на 25.10.2018 г. дружеството М М С.А. (Мuller Maschines SA), с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със
седалище и адрес на управление: гр. Б, Ш конфедерация, ул. ***№22 наредило от сметката си в банка USВ- Швейцарска конфедерация сумата от 123 329,72
евро с основание „връщане VСО 80486“ и получател „И" ЕООД, с ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „***", бл.**** (л.16).Документът
е представен в превод на български език ,като не е представен самият документ
на оригиналния чужд език .
Ищецът твърди,че
поради допусната грешка при извършване на превода вместо по сметка на „И"ЕООД
в ПИБ АД сумата грешно била насочена по друга сметка в „ПИБ"АД, а именно
по IBAN ***тво - „И " ЕООД, с ЕИК******,
със седалище и адрес на управление: гр. В, ул. „***" №17, ет.2, ап. 4.
По делото не са
представени доказателства ,удостоверяващи кой е титуляр на сметката в „ПИБ"АД с IBAN ***.
Ищецът М М С.А.
(Мuller Maschines SA), с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със
седалище и адрес на управление: гр. Б, Ш к, ул. И №** предприел действия по уведомяване на частния
съдебен изпълнител и на взискателя по изпълнителното дело за извършения според
него грешен превод. На 14.11.2018г. с Уведомление вх. №15035 е уведомен ЧСИ
Стефан Нинов, а с Уведомление вх. №0641 от 23.11.2018 г.е уведомен и "М Л"
ЕАД с предложение за доброволно
извънсъдебно уреждане на възникналите отношения, тъй като техният длъжник по
изп. дело № 201888980401042 няма търговски отношения с ищеца М М С.А. (Мuller Maschines SA), с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със
седалище и адрес на управление: гр. Б, Ш к, ул. И №22 и нямал вземане срещу
наредителя М М С.А. (Мuller Maschines
SA),
с фирмен номер СНЕ - 108.090.645, със седалище и адрес на управление: гр. Б, Ш
к, ул. И №22.
„И С“ ЕООД има
публични задължения, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
*********/2019 г. на 24.01.2019 г.на НАП ТД В Т,офис В , като с цел уведомяване
на задълженото лице е издадено Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С
190005-048-0000863/24.01.2019 г. Изпратено е запорно съобщение изх.№С1900-003-0002451/24.01.2019
г.до П И Б АД (л.46-47 от делото,т.1),
въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С
190005-022-0002396/24.01.2019 г. От
полученият отговор на 06.08.2019 г. е видно, че по откритата банкова сметка ***.В
отговора на „ПИБ“АД се сочи,че към
момента няма наличности по сметката (щепмел с
изх.№3/1-68776 от 31.07.2019 г.върху разпореждането за изпълнение на запорно
съобщение-л.49 от делото) .НАП като присъединен взискател по
смисъла на чл.458 от ГПК е включен по изпълнителното дело на ЧСИ след датата на
твърдения опит за обратно нареждане на паричен превод. От справка за издадени удостоверения по
чл.191 ал.4 от ДОПК се вижда, че НАП е издал на ЧСИ, РС- Ви СРС 6 броя
удостоверения за образувани изпълнителни
дела и за присъединяване на държавата като кредитор(л.52
от делото).Поради
липса на имущество с Разпореждане от 09.03.2020 г. е прекратено производството
по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК(л.50
от делото).
В с.з.на
03.12.2021 г.е разпитан свидетелят К.В.П. Свидетелят заявява,че през 2018 г. получил запитване от фирма „А-М“ - Г М,
за оферта на голям обработващ център. Свързал се с „ММ С.А.“ - негов партньор в Ши той му намерил машина в И -
същата машина, която търсел клиентът. „М М С.А.“оферирал цена на тази машина и
щели да сключат договор, но после решили „И“ ЕООД – неговото дружество , да
сключи директен договор с испанската фирма доставчик, защото при сключен
договор с „ММС.А.“ – Ш-държава извън ЕС, трябвало да се плати мито. Затова свидетелят К.В.П. сключил
договор за доставка с фирма „А-М“ - Г М, като сключили договор директно с И, за
да не се дължи ДДС и данък. „М МС.А.“ от своя страна трябвало да получи 123 000
евро - парите, за които се води делото, като част от тях били негова
комисионна, а друга част -задължения за окомплектоване на тази машина.
Веднага след
като „А-М“ - Г М превели сумата на свидетеля
К.В.П., той превел на „М М С.А.“ около 123
000 евро.Тъй като договорът бил между „И“ ЕООД и испанската
фирма, а „ММ С.А.“ имала ангажименти с испанската фирма, решили ищецът да върне обратно сумата, която свидетелят К.В.П.
да преведе на испанската фирма и те от
своя страна да я преведат на „М М С.А.“ , защото той имал собствен договор с
испанската фирма. По този начин свидетелят К.В.П. превел сумата на „ММ С.А.“ и
след договорката тази сума ищецът да получи от испанската фирма, той я върнал обратно, но сумата попаднала по погрешка във фирмата „Ин С“ ЕООД
във В.
Тази фирма свидетелят
К.В.П. твърди,че я продал преди години и тя се възродила като „И С“ ЕООД.
Продал я преди години и тя нямала нищо общо с него, нито с „М М С.А.“. В тази
фирма била останала една от валутните сметки и когато свидетелят К.В.П. върнал
сумата на „ММ С.А.“ трябвало неговото
счетоводство да ги върне по същата сметка, от която свидетелят К.В.П. е
направил превода. Счетоводството на
ищеца обаче направило грешка и намерило
по незнаен начин тази сметка, останала преди години в „И С“ ЕООД и превело
сумата погрешно по сметка ,която се оказала блокирана от съдебен изпълнител.
Свидетелят К.В.П.
заявява ,че е представител на ищеца „М Мнс
С.А.“ в Б.Ищцовото дружество произвежда металорежещи машини и ищецът работел с
дружеството от много години в България, може би от 30 години. Свидетелят К.В.П.
заявява,че купувал машини, включително
от Видин ,и ги изнасял в Швейцария.
Свидетелят К.В.П.
заявява,че направил неимоверни опити да
възстанови сумата, включително и чрез „ММ С.А.“. В „П иб“АД /ПИБ/ успял да
задейства ръководството и сумата била блокирана няколко месеца, без да може
съдия изпълнителят да разполага с нея. Швбанка на „М М С.А.“, която превела
сумата –UBS се убедила, че преводът е грешен, но поискала от
българската банка „Първа инвестиционна банка“АД да признае, че грешката е нейна, но всъщност
грешката не била на банката. След няколко месеца, след многобройни писма и т.н.
се оказало, че швейцарската банка не иска да отстъпи. Направено било всичко възможно преводът да бъде върнат в Ш,но
опитите излезли безуспешни.
Свидетелят
заявява,че може да представи кореспонденцията с банките.
Преводът бил
преведен грешно на тази сметка, тъй като банките не ги интересувало адрес и
т.н., а само банкова сметка.
*** ,че като представител на „И“ ЕООД е извършвал търговска дейност с „М М С.А.“ и че
продължава да извършва такава дейност.
Заявява,че са
извършвани многократни плащания от
страна на „И“ ЕООД към „М М С.А.“
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза от Р.П.К. ***, тел.**********
На поставения въпрос има ли в счетоводните книги на ответника „И С“ ЕООД
данни за търговски отношения с М М С.А. и има ли възникнало парично вземане на
„И С“ ЕООД срещу М М С.А, съответно в какъв размер е то, кога и на какво
основание е възникнало вещото лице дава отговор ,че след многократно търсене на адреса на
регистрация на ответника „И С“ ЕООД с ЕИК ********* не е открит такъв адрес и представител на
дружеството, който да предостави счетоводни документи за изготвяне на
заключение по делото.
Вещото лице е
направило проверка в ТД на НАП гр.ВТ - офис Ви установило, че „Ин“ ЕООД със сегашно наименование „И С“ ЕООД
и ЕИК ********* е имало търговски отношения с ищеца „М М“ С.А. през месец
08.2013 г. и месец 10.2014 г., когато от „И“ ЕООД с ЕИК ********* са издадени
два броя фактури на контрагента „М М“ С.А., които фактури са включени в
дневниците за продажби по ЗДДС за м.08.2013 г. и м.10.2014 г. Други документи
свързани с търговските взаимоотношения между посочените дружества за
проверявания период от 08.11.2011 г. до 25.10.2018 г. не са установени.
На въпроса има
ли в счетоводните книги на ищеца „М Мданни за търговски отношения с „Ин“ ЕООД с
ЕИК ********* и „Ин Се“ ЕООД с ЕИК *********, от кога датират и какви парични
задължения за страните са възникнали в тази връзка вещото лице дава отговор ,че
многократно е правел опити да се свърже с ищцовото дружество ,но безрезултатно
. Тъй като ищецът е задължен от съда да предостави необходимите документи за
изготвяне на заключение и по делото не са приложени до момента такива документи
вещото лице се обърнало за съдействие към ТД на НАП- София, офис Красна поляна ,откъдето
била предоставена информация , че за периодите от 08.11.2011 г. до 09.11.2017
г. и от 09.11.2017 г. до 25.10.2018 г.
в информационната система на НАП за периода от 01.12.2017 г. до 25.10.2018 г. няма данни в дневници за покупки и
продажби по ЗДДС на „И“ ЕООД с ЕИК ********* да са отразени фактури, издадени
от и на контрагент „М М“ С.А.
От наличните
документи и информация вещото лице не
може да установи наличието на търговски
отношения на ищеца с „ИНТЕРФИН“ ЕООД с ЕИК *******и „И С“ ЕООД с ЕИК ***********,
какви парични задължения за страните са възникнали вследствие на тези отношения
и времевото съществуване на посочените търговски отношения.
При така установената фактическа обстановка Съдът
намира за установено от правна страна следното :
По несъмнен
начин се доказва ,че към настоящия
момент парична сума в размер на 123 329.72 евро не е налична по сметка с IBAN
***
„И С“ ЕООД с ЕИК ********* в „****“АД .Това обстоятелство се доказва по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства : запорно съобщение
изх.№С1900-003-0002451/24.01.2019 г.до ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД (л.46-47 от делото,т.1),
въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С
190005-022-0002396/24.01.2019 г. ,щепмел с изх.№3/1-68776 от 31.07.2019 г.върху
разпореждането за изпълнение на запорно съобщение (л.49
от делото), справка за издадени удостоверения по чл.191 ал.4
от ДОПК за издадени удостоверения за образувани изпълнителни дела и за
присъединяване на държавата като кредитор(л.52 от делото),
Разпореждане от 09.03.2020 г. за прекратяване на производството по принудително
изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК(л.50 от делото).
По делото не са
представени доказателства за това кой и кога се е разпоредил с паричната сума
,липсват даже твърдения в тази насока.
Липсата на
паричната сума по делото прави безпредметно обсъждането на въпроса чия
собственост е тази сума ,налице ли е грешка при превеждането на сумата и пр.
За пълнота на
изложението Съдът намира за необходимо да отбележи и следното :
Не се установява
кой е титуляр на банкова сметка *** ***
„ПИБ“ АД, от която на дата 04.10.2018 г. е преведена сума в размер на 129
000,00 евро .Не са представени доказателства ,установяващи кой е титуляр на посочената банкова сметка, ***.
В платежното
нареждане от 04.10.2018 г. (л.12-13 от
делото)като наредител е посочен „Interfin LTD“.Липсват данни
за физическото лице, което се е подписало, както и за ЕИК на дружеството.
Не се доказват твърдените
от ищеца поръчка към „Мюлер Машини“, издадената проформа фактура и преддоговорни
отношения между „******ЕООД и „М М“. Твърденията на ищеца не са подкрепени с
каквито и да е доказателства, установяващи наличието на търговски отношения -
предварителни договори, оферти за сключване на договор, кореспонденция (имейли,
писма) и др. След разпита на свидетеля К.В.П. в с.з.на 3.12.2021 г.
процесуалният представител на ищеца адв.Б Т е поискала да представи документите
,посочени в показанията на свидетеля П. и съдът е дал тази възможност на
страната с нарочно определение (л.30 от делото
,т.2). Такива документи не са представени от ответната страна изобщо по делото ,нито
пък са представени на вещото лице след многократни запитвания.Ищцовата страна е създала пречки за събиране на допуснати от
съда доказателства ,поради което с оглед разпоредбата на Чл.161 ГПК нейните
твърдения следва да се считат за недоказани.
По делото са
представени документи на немски,английски и френски език ,за които се твърди
,че са търговска кореспонденция (.79-85),които не са придружени с точен превод на български
език съгласно разпоредбата на Чл.185 ГПК .Процесуалният представител на ищеца е
поел задължение да представи документите в превод на български език (л.78 от делото ,т.1)
.С
определение от 29.10.2023 г. (л.2 от делото )съдът отново е задължил ищеца да представи превод на
български език ,като ищецът не е представил превод до края на съдебното дирене. Съдът отново
намира,че ищцовата страна е създала
пречки за събиране на допуснати от съда доказателства ,поради което с оглед
разпоредбата на Чл.161 ГПК нейните твърдения следва да се считат за недоказани.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Ответникът "М
Л" ЕАД (с предишно наименование И АР БИ Л), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н В, О п №260, ж.к. „*************", Сграда*, ет.*, офис 2 е
направил разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв. и е
поискал присъждане на разноските с молба вх.№263019/01.12.2021 г.(л.21-22 от
делото ,т.2),поради което с оглед изхода на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника тези разноски .
Воден от гореизложените мотиви ВОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М М С.А. (Мuller Maschines SA), с фирмен
номер СНЕ - 108.090.645, със седалище и адрес на управление: гр. БРУГГ, Ш к,
ул. И №22, представлявано от управителя М М, чрез АДВ. БК Т - САК, с адрес: гр.
С, бул. Е№ ** ет*ап. 7 със съдебен
адрес:*** - адв. Б Т, тел: **********
срещу
1/"М Л*" ЕАД (с предишно наименование И АР БИ Л), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С, р-н В, Оп №260, ж.к. „*******",
С* А, ет. 4, офис 2, представлявано от изпълнителните директори И Н Колев и К В
Г - действащи заедно;
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ТЕРИТОРИАЛНА Д - ГР.
В, с адрес: гр. В 3700, ул. „Ш с" №12
2/„И С" ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. В, ул. „П" №17, ет.2, ап. 4,
представлявано от Р.В. И.– управител срещу ответниците "М Л" ЕАД /с предишно
наименование И АР БИ Л/, с ЕИК *********,
3/НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,ТЕРИТОРИАЛНА
ДИРЕКЦИЯ - ГР. В.
за признаване за установено, че
имуществото ,представляващо парична сума в размер на 123 329.72 евро, налична
по IBAN *** „И С“ ЕООД с ЕИК ********* не
принадлежи на длъжника по изпълнението - „И С“ ЕООД по висящото изпълнително
дело № 20188980401042 на ЧСИ СН, рег. № 898 на КЧСИ и район на действие - ОС В.
ОСЪЖДА ММ С.А. (М M SA), с фирмен номер СНЕ - 108.090.645,
със седалище и адрес на управление: гр. Б, Ш, ул. И №22, представлявано от
управителя М М , чрез АДВ. Б К Т - САК, с адрес: гр. София, бул. Енос № ** ет.**,
ап. **съдебен адрес:*** - адв. Б Т, тел: ********** ДА ЗАПЛАТИ на "М Л"
ЕАД (с предишно
наименование И АР БИ Л), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С, р-н В, О път №260, ж.к. „С Б Це", С А, ет. 4,
офис 2, представлявано от изпълнителните директори И Н Ки К ВГ - действащи
заедно направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 200 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред А с - С в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :