Р Е Ш Е Н И Е № 74
Гр. Сливен, 02.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осми май две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 543 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „МЦД 02“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *********, представлявано от Управителя Ф.С.Ф.
срещу Ревизионен акт № Р-02002019000043-091-001/04.09.2019 г., частично
потвърден с Решение № 205/25.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на
дружеството са допълнително определени данъчни задължения по ЗКПО за 2013 г. в
размер на 37 325,27 лв., ведно с лихва за забава.
Оспорването е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди се, че незаконосъобразно приходната администрация оспорва правото
на преотстъпване на корпоративния данък, като се позовава на чл. 167 ал. 1 от ЗКПО, приемайки, че към 31.12.2013 г. дружеството е имало подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения – данък общ доход в размер на
772,20 лв. От друга страна органът оспорвал и допустимия размер на
преотстъпване, като приел, че същият не следва да бъде 37 325,27 лв., а
30 473,63 лв. Заявява от фактическа страна, че за м. 11.2013 г. е подало
декларация обр. 6, по силата на която възникнало задължение за плащане на данък
доход на заети лица в размер на 772,20 лв., като по същото време за дружеството
възникнала процедура по приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 92 от ЗДДС
по подадена СД вх. № 20001159303/13.11.2013 г. за м. 10.2013 г. с деклариран
ДДС за възстановяване в размер на 77 356,91 лв. Извършено било прихващане
на дължимите към бюджета задължения на 25.11.2013 г. със задължението на
бюджета към „МЦД 02“ ЕООД за възстановяване на данъчен кредит, като за остатъка
за възстановяване в размер на 37 021,18 лв. течала процедура по
приспадане. За м. ноември 2013 г. дружеството подало СД по ЗДДС вх. №
20001162938/12.12.2013 г. с ДДС за възстановяване в размер на 5 521,18
лв., която сума също била прибавена към започналата процедура по
възстановяване. Към 31.12.2013 г. бюждетът дължал на дружеството данъчен кредит
за вазстановяване в размер на 42 542,86 лв. Жалбоподателят не споделя
доводите на органа, че прихващането на дължимите сум е станало при издаването
на АПВ през 2014 г. Позовава се на нормата на чл. 92 ал. 1 от ЗДДС, в която
връзка заявява, че към края на месеца на подаване на СД по ЗДДС, а именно: м.
декември 2013 г. дружеството е имало единствено процесните задължения по ЗДДФЛ
в размер на 772,20 лв. Счита, че правно погасителния ефект за прихващане на
дължимата от дружеството сума в размер на 772,20 лв. към 26.12.2013 г. с
дължимата от бюджета сума в размер общо на 42 542,86 лв. към същия момент,
е настъпило по силата на закона, а не с издаването на АПВ, както е прието от
органа – издател на РА. Цитира и чл. 104 ал. 2 от ЗЗД, съгласно който, две
насрещни задължения се смятат за погасени до размера на по – малкото от тях от
деня, в който прихващането е могло да се извърши. Счита още, че това не е денят
на изявлението за прихващане, а денят, в който двете вземания са съществували
като противопоставими и годни за компенсиране, като действително погасяването
настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. Твърди още, че
органът по приходите неправилно е определил и размера на подлежащия на
преотстъпване корпоративен данък, като неправилно е определил каква част от
нетните приходи от продажби и съответните към тях разходи се отнасят за
дейностите, за които законодателят е предвидил преференциална норма за
преотстъпване на корпоративен данък. Видно било от ОПР на дружеството, че в
статия 2. Увеличение на запасите от продукция и незавършено производство в
Раздел Б Приходи е записана сума от 14 521,19 лв. В себестойността на това
незавършено производство били вложени разходи по икономически елементи, чиито
дебитни обороти са формирали разходната част на Раздел А Разходи, т. 2 – 4. При
определяне на счетоводната печалба от дейността на земеделския производител, за
която има право да извърши преотстъпване, трябвало разходите да бъдат
редуцирани с тези, които са приключени към незавършеното производство, а не към
продадената продукция. Това не можело да се извърши само на основата на ОПР, а
следвало да се проследи главната книга с кореспонденциите, което органът по
приходите не бил сторил. Моли съда да отмени ревизионния акт в неговата
обжалвана част.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и
своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Г. Н. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. В писмени
бележки с подробни съображения и анализ на събраните по делото доказателства мотивира
същото искане.
В открито съдебно заседание административният орган, редовно и
свовременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк Т. Ж., която
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В писмени бележки по делото заявява, че предмет на спора е дали
жалбоподателят в качеството си на земеделски производител има право да
преотстъпи 60 на сто от корпоративния
данък за 2013 г. от данъчната си печалба от дейността по производството
на непреработена растителна и животинска продукция в съответствие с
разпоредбите на чл. 189б и 167 от ЗКПО и в какъв размер. Въз основа на
представените в хода на ревизията хронологии на счетоводни сметки от гр. 60,
61, 71 и 75, оборотна ведомост, ОПР на дружеството за 2013 г. и справка за
преизчисляване на преотстъпения данък, органът по приходите определил размера
на приходите, разходите, счетоводния финансов резултат, увеличенията и
намаленията на СФР, данъчната печалба и дължимия корпоративен данък за
дейностите, за които се ползва преотстъпването на корпоративния данък, като
правилно определил размера на данъчната печалба и размера на корпоративния
данък, който има право да преотстъпи за 2013 г. съгласно чл. 189б ал. 1 от ЗКПО
– 30 473,63 лв. При подробно посочени в РД инвестиции, правилни били
изводите на органа, че размерът на допустимия преотстъпен данък по чл. 189б ал.
1 от ЗКПО е 30 473,63 лв., вместо декларирания 37 325,27 лв., като
били изпълнени за 2013 г. едновременно условията на чл. 189б ал. 2 от ЗКПО, но
дружеството не отговаряло на общото изискване по чл. 167 ал. 1 от ЗКПО – да
няма към 31.12.2013 г. подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения, както и лихви, свързани с невнасянето им в срок. Досежно
приложимостта на чл. 167 от ЗКПО заявява, че към 31.12.2013 г. има изискуемо
задължение за данък общ доход на заетите лица по трудови правоотношения за м.
11.2013 г. в размер на 772,20 лв., което задължение по арг. От чл. 65 ал. 11 от ЗДДФЛ било изикуемо след 25.12.2013 г. Същото задължение било прихванато с АПВ
№ 1401092/03.02.2014 г. от остатъка ДДС за възстановяване по приключила
процедура по приспадане на ДДС за възстановяване за м. окномври 2013 г. в
размер на 87 286,90 лв. С цитирания АПВ орган по приходите извършил
прихващане на изискуеми задължения за данъци и ЗОВ по реда на чл. 92 ал. 1 т. 4
и т. 5 от ЗДДС в общ размер 7 213,53 лв. (в т.ч. ДДФЛ в размер на 772,20
лв. и дължимите лихви) и ефективно възстановил ДДС в размер на 80 073,37
лв. Законосъобразно било приетото от органа по приходите, че към 25.12.2013 г.,
когато е изискуемо задължението за данък върху доходите по трудови
правоотношения за м. 11.2013 г., декларираните резултати ДДС за възстановяване
за периодите 01.10.2013 г. – 31.10.2013 г. и 01.11.2013 г. – 30.11.2013 г. са в
процедура по приспадане, която приключва с подаването на СД за ДДС за периода
01.12.2013 г. – 31.12.2013 г., като на 13.01.2014 г. и до тази дата те не
подлежат на прихващане/възстановяване. С позоваване на чл. 103 и сл. от ЗЗД
твърди, че на 31.12.2013 г. има само изискуемо задължение за данък общ доход,
но липсва насрещно вземане, с което да може да бъде прихванато.
Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002019000043-020-001
от 04.01.2019 г., изменена със Заповеди № № Р- 02002019000043-020-002/15.03.2019
г., Р-00202019000043-020-3/16.04.2019 г. и Р-02002019000043-020-004/03.05.2019
г. длъжностни лица – инспектори по приходите при НАП извършили ревизия на „МЦД
02“ ЕООД, със седалище с. С., общ. Сливен с обхват на проверката корпоративен
данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. Проверяващите констатирали, че основната
икономическа дейност на дружеството е селско стопанство, с обработка на земя и
отглеждане на 252 бр. крави, чието мляко се продава на млекопреработвателни
предприятия, а дружеството е регистрирано като земеделски производител и на
основание чл. 189б от ЗКПО има право на преотстъпване на корпоративен данък.
При проверката било установено, че за финансовата 2013 г. дружеството е подало
Декларация по чл. 92 от ЗКПО вх. № 204351400273865/26.03.2014 г. със счетоводен
финансов резултат – печалба в размер на 613 084,24 лв. и данъчна печалба в
размер на 622 087,90 лв., с деклриран корпоративен данък в размер на
62 208,79 лв. и преотстъпен данък в размер на 37 325,27 лв. Съгласно
представена от дружеството справка за изчисляване на преотстъпения корпоративен
данък, последният е в размер на 30 473,63 лв., съставляващ 60 % от дейност
земеделие в размер на 50 789,39 лв. Проверяващите констатирали, че през
2013 г. дружеството е бракувало млекодайни крави (биологични активи), които е
предоставило безвъзмездно на работниците, с отчетен разход за брак в размер на
11 122,55 лв. Отчетеният резултат не бил признат за данъчни цели,
доколкото работниците са извън посочените в чл. 31 от ЗКПО лица. Установено
било още, към 31.12.2013 г. дружеството има изискуемо задължение за данък върху
доходите на заети по трудово правоотношение лица за м. 11.2013 г. в размер на
772,20 лв., което задължение е прихванато с АПВ вх. № 201131400015967/03.02.2014
г. по реда на чл. 92 ал. 1 т. т. 4 и 5 от ЗДДС от остатъка ДДС за
възстановяване по приключила процедура по приспадане на ДДС за възстановяване
за месец октомври 2013 г. в размер на 87286,90 лв. В СД за ДДС вх. №
20001159306/13.11.2013 г. за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2013 г. дружеството
декларирало за възстановяване ДДС в размер на 77 356,91 лв., като с АПВ №
*********/25.11.2013 г. по реда на чл. 92 ал. 1 т. 1 от ЗДДС било извършено
прихващане на задължения за данъци и ЗОВ в общ размер на 40 335,91 лв., а
по отношение на остатъка от 37 021,18 лв. започнала двумесечна процедура
по приспадане. В СД за ДДС вх. № 20001162938/12.12.2013 г. за периода 01.11.2013
г. – 30.11.2013 г. дружеството декларирало за възстановяване ДДС в размер на 5 221,68
лв., който се включвал в процедурата по приспадане. В СД за ДДС вх. № 20001166532/13.01.2014
г. за периода 01.12.2013 г. – 31.12.2013 г. дружеството декларирало за
възстановяване ДДС в размер на 45 044,04 лв. и резултат ДДС за
възстановяване по приключилата процедура по приспадане на ДДС за
възстановяване, започнала през м. 10.2013 г. – 87 286,90 лв., като с АПВ №
*********/03.02.2014 г. било извършено прихващане на изискуеми задължения за
данъци и ЗОВ по реда на чл. 92 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗДДС в общ размер на
7 213,53 лв. (в т.ч. ДДФЛ за м. 11.2013 г. в размер на 772,20 лв. и
дължимите лихви) и ефективно било възстановено ДДС в размер на 80 073,37
лв. Прието било от проверяващите, че съгласно чл. 65 ал. 11 от ЗДДФЛ, данъкът,
който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-то число на
месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан и съответно – задължението
за данък доход на лицата по трудови правоотношения за м. 12.2013 г. е изискуем
след 25.12.2013 г. Според проверяващите, към тази дата декларираните резултати
ДДС за възстановяване за м. 10.2013 г. и м. 11.2013 г. са в процедура по
приспадане, която приключва с подаването на СД по ЗДДС за м. 12.2013 г. на
13.01.2014 г. и до тази дата те не подлежат на прихващане/възстановяване. Резултатите
от ревизията били обективирани в Ревизионен доклад № Р-02002019000043-092-001/09.07.2019
г., съгласно чиято констатация е установен за 2013 г. корпоративен данък в
размер на 63 321,05 лв., от които внесен в размер на 24 883,52 лв. и
дължим КД в размер на 38 437,53 лв. РД бил връчен по електронен път на
дружеството – адресат на 16.07.2019 г. Въпреки
удължения срок за представяне на възражения, такива не са представени от
ревизираното дружество.
На 04.09.2019 г. Началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор
по приходите при ТД на НАП – Бургас - ръководител на ревизията съставили Ревизионен акт № Р-02002019000043-091-001,
с който въз основа на ревизионния доклад било прието, че на основание чл. 167
от ЗКПО за 2013 г. се дължи преотстъпен данък в размер на 37 325,27 лв. Според
мотивите в ревизионния акт, при ревизията е установено, че данъчната печалба на
дружеството е 622087,90 лв., в т.ч. от дейността по производството на
непреработена животинска продукция 507983,90 лв. (според РД, 11188,02 лв. са от
финансиране и 231,38 лв. – от друга дейност), от което следвало, че размерът на
допустимия преотстъпен КД по чл. 189б ал. 1 от ЗКПО е 30473,63 лв., вместо
декларирания 37 325,27 лв. Според издателя на акта, за 2013 г. са
изпълнени едновременно условията на чл. 189б ал. 2 от ЗКПО за данъчно
облекчение, но дружеството не отговаря на общото изискване на чл. 167 ал. 1 от ЗКПО за преотстъпване на КД, тъй като към 31.12.2013 г. има изискуемо
задължение за данък доход на заетите по трудово правоотношение лица за м.
11.2013 г. в размер на 772,20 лв. РА бил връчен по електронен път на
дружеството – адресат на 11.09.2019 г., като срещу същия на 04.10.2013 г.
постъпила жалба до горестоящия административен орган – Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Бургас при ЦУ на НАП. По
постъпилата жалба сезираният орган се произнесъл с Решение по жалба срещу
ревизионен акт № 205/25.11.2019 г., с което РА бил потвърден в частта за
установен корпоративен данък за периода от 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., както
следва: главница в размер на 38 437,53 лв. и лихва в размер на
21 189,50 лв., както и за периоди 2014 и 2015 г. (които не се оспорват в
настоящото съдебно производство). Жалбата срещу потвърдителната част от
решението досежно установените задължения за корпоративен данък за 2013 г. е
подадена до настоящия съд на 10.12.2019 г., чрез административния орган.
Към доказателствата по делото са приобщени справки от ИС – РБСС на БНБ,
СВп, искания за представяне на документи, писмени обяснения, лихвени листове,
уведомления, ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г.
Със СД вх. № 20001159306/13.11.2013 г. „МЦД 02“ ЕООД декларирало ДДС за възстановяване за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2013 г. в размер на 77 356,91 лв. Към доказателствата е приобщен и Акт за прихващане и възстановяване № 1316527/25.11.2013 г. (л. 47), с който е извършено прихващане на задължения за данъци и ЗОВ по реда на чл. 92 ал. 1 т. 1 от ЗДДС в общ размер на 40 335,73 лв. Съгласно този акт, след извършеното прихващане, за остатъка от данъка за възстановяване за м. 10.2013 г. в размер на 37 437,17 лв. започва процедура по приспадане на основание чл. 92 ал. 1 т. 2 от ЗДДС.
Със СД вх. № 20001162938/12.12.2013 г. „МЦД 02“ ЕООД декларирало ДДС за
възстановяване за периода 01.11.2013 г. – 30.11.2013 г. в размер на 5 221,68
лв., който бил включен в процедурата по приспадане
Със СД вх. № 20001166532/13.01.2014 г. дружеството е декларирало ДДС за
възстановяване за периода 01.12.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на
45 044,04 лв. и резултат за възстановяване по приключилата процедура по
приспадане на ДДС за възстановяване, започнала през м. октомври 2013 г.
87 286,90 лв. С Акт за прихващане и възстановяване № 1401092/03.02.2014 г.
(л. 83) било извършено прихващане на изискуеми задължения за данъци и ЗОВ по реда
на чл. 92 ал. 1 т.4 и т. 5 от ЗДДС в общ размер на 7 213,53 лв. (в т.ч.
ДДФЛ за м. 11.2013 г. в размер на 772,20 лв. и дължимите лихви). Съгласно същия
акт, с подаването на СД за м. 12.2013 г. приключва процедурата по приспадане на
ДДС, започнала през м. октомври 2013 г. с резултат ДДС за възстановяване в
размер на 87 286,90 лв.
По делото е извършена и приета като неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като изготвена компетентно и безпристрастно.
Съобразно заключението на същата, към 31.12.2013 г. В счетоводството
на дружеството има отразени вземания от бюджета от ДДС за възстановяване за
данъчните периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2013 г. в размер на 87 286,90 лв.
общо, като към 31.12.2013 г. част от тези вземания са декларирани със СД по ДДС
от 13.11.2013 г. (37 021,18 лв.) и със СД по ДДС от 12.12.2013 г. в размер
на 5 221,68 лв., или общо декларирани 42 242,86 лв. Според
експартизата, към 31.12.2013 г. в счетоводството на дружеството са отразени
задължения към бюджета общо в размер на 33 182,92 лв., от която сума са
декларирани задължения, както следва: по декларация обр. 6, приета с протокол
от 20.11.2013 г. – 772,20 лв., с падеж 27.12.2013 г. и с декларация, приета с
протокол от 21.12.2013 г. – 766,41 лв., с падеж 27.01.2014 г., както и вноскиза
задължително осигуряване по декларация обр. 6, приета с протокол от 21.12.2013
г. с падеж 27.12.2013 г. в размер на 2 787,93 лв. Заключението на експерта
е, че от посочените декларирани публични задължения, изискуеми към 31.12.2013
г. са 3 560,00 лева, както следва: авансово удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. 10.2013 г. – 772,20 лв., за фондовете на ДОО за м. 11.2013 г. –
1727,93 лв., за ДЗПО – УПФ за м. 11.2013 г. – 307,67 лв. и за здравно
осигуряване за м. 11 2013 г. – 752,20 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваният ревизионен акт е издаден от
Началник Сектор при ТД на НАП – Бургас, възложил ревизията и ръководителя на
същата, действащи при спазване на териториалните предели на правомощията си и в
рамките на предоставената им с разпоредбата на чл. 119 ал. 2 от ДОПК материална
компетентност. Като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорения ревизионен акт
като валиден. Освен като валиден, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по делото като неоспорени от страните, обжалваният
акт се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издаден в съответствие
с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Особените правила
за извършване на ревизии и проверки за спазване на занъчоното законодателство
са уредени в глава петнадесета от ДОПК „Данъчно – осигурителен контрол“, в чл.
110 и сл. от с.к., като производството се инициира от посочено в нормативния
акт (чл. 112 ал. 2 от ДОПК) длъжностно лице с издаване на нарочна заповед за
възлагане на ревизията. В случая последната е възложена със Заповед № Р-02002019000043-020-001/04.01.2019
г. на Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Бургас, определен по реда на
чл. 112 ал. 2 т. 1 от ДОПК и съгласно Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на Директора
на ТД на НАП – Бургас. Заповедта за
възлагане на ревизията съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 113 ал.
1 реквизити и е надлежно връчена на нейния адресат „МЦД 02“ ЕООД, срокът за
извършване на същата е продължаван, при спазване изискванията на чл. 114 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 117 от ДОПК с Ревизионен доклад №
Р-02002019000043-092-001/09.07.2019 г., съставен от компетентните, натоварени
със задачата длъжностни - органи по приходите, който акт съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 117 ал. 2 реквизити и е връчен на неговия адресат с
предоставена на последния възможност да възрази срещу констатациите и представи
доказателства. В случая настоящият оспорващ не се е възползвал от така предоставената
му възможност и не е подал възражения срещу констатациите в доклада.
Процесуалните изисквания на чл. 119 от ДОПК са спазени както досежно
нормираната компетентност, така и при съобразяване с указаните от законодателя
срокове. В разглеждания случай при условията на чл. 152 от ДОПК ревизионният
акт е оспорен по административен ред пред директора на дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – гр. Бургас при ЦУ на НАП, който е разгледал
жалбата по същество и се е произнесъл с Решение № 205/25.11.2019 г., с което
частично е уважил жалбата и е потвърдил ревизионния акт в частта, с която са
установени дължимите от МЦД 02“ ЕООД задължения за данъци, както следва:
корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на 38 437,53
лв. главница и 21 189,50 лв. лихва; за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014
г. в размер на 7 669,88 лв. главница и 3 448,79 лв. лихва и за
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. 6 568,84 лв. главница и
2 451,10 лв. лихва. Решението на горестоящия орган е мотивирано, съобразно
нормативните изисквания, като настоящото оспорване е срещу потвърдената част от
решението досежно установения корпоративен данък в размер на 37 325,27 лв.
При анализа на горните доказателства настоящата съдебна инстанция приема, че
при издаване на процесния ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
В настоящото
съдебно производство се оспорва Ревизионен акт № Р-02002019000043-091-001/04.09.2019
г. в частта му, с която на основание чл. 167 от ЗКПО е допълнително определен
корпоративен данък за 2013 г. в размер на 37 325,27 лв., потвърден в тази
му част с Решение № 205/25.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП. Спорът по делото е дали дружеството
има право да преотстъпи 60 на сто от корпоративния данък за 2013 г. от
данъчната си печалба от дейността по производство на непреработена растителна и
животинска продукция и в какъв размер. Преотстъпването на корпоративен данък е
правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените
по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на
задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 189б ал. 1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в
размер до 60 на сто на дъначно задължени лица, регистрирани като земеделски
стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена
животинска продукция. В чл. 189б ал. 2 от ЗКПО законодателят е поставил
кумулативно условия, които данъчно задълженото лице следва да е изпълнило, за
да се породи правото му на преотстъпване.
В случая органът е
приел, че за „МЦД 02“ ЕООД условията по чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на
корпоративен данък са изпълнени, но е редуциран размерът, деклариран от
дружеството в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. При проверката е установено, че
дружеството е реализирало данъчен финансов резултат от дейност на земеделски
производител 507 893,91 лв., от финансиране – 111 880,15 лв. и от
друга дейност – 2 313,84 лева, или общо 622 087,90 лв. С оглед
изискването на чл. 189б ал. 1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва за
данъчната печалба от земеделска дейност – производство на непреработена и
животинска продукция. В случая органът по приходите правилно е установил, че от
дейност земеделие финансовият резултат е 507 893,91 лв. и дължимият
корпоративен данък възлиза на 50 789,39 лв. При тези данни правилно е
определен и размерът на преотстъпения данък в размер на 30 473,63 лв.
(50 789,39 лв. х 60 на сто).
На следващо място
ревизиращият екип е установил, че към 31.12.2013 г. дружеството има задължение
към бюджета за данък върху доходите на физическите лица за лица, наети по
трудово правоотношение в размер на 772,20 лв. Това задължение е декларирано от
дружеството с декларация обр. 6, приета с протокол № 2040313043962/20.11.2013
г. и това задължение е отразено в счетоводството жалбоподателя, съгласно
заключението на експертизата. Съобразно разпоредбата на чл. 65 ал. 11 от ЗДДФЛ,
данъкът, който работодателят е длъжен да удържа по чл. 42 от закона, се внася
до 25-ти число на следващия месец. Следователно, декларираното с цитираната
декларация задължение за данък върху доходите на физическите лица в размер на
772,20 лв. е дължимо и изискуемо към 25.12.2013 г., респ. към 31.12.2013 г.
Съгласно нормата на визирания от органа чл. 167 ал. 1 т. 1 от ЗКПО, по реда на
тази глава се преотстъпва корпоративния данък, съо.тветно се намалява
счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при
условие, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма
подлежащи на принузително изпълнение публични задължения; задължения за санкции
по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните
актове относно публичните задължения и лихви, свързани с невнасянето в срок на
задълженията по т. 1 и 2. Цитираното задължение е прихванато с влязъл в сила
Акт за прихващане и възстановяване № 140192/03.02.2014 г., но към 31.12.2013 г.
същото е било дължимо и изискуемо. Спхоред разпоредбите на чл. 103 и сл. От
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с прихващането се уреждат задължения между две насрещни страни до размера на по –
малкото от тях. Съгласно чл. 104 ал. 2 от ЗЗД, двете насрещни вземания се
смятат за погасени до размера на по – малкото от тях в деня, в който
прихващането е могло да се извърши. Съдът намира, че в случая е налице особена
процедура, регламентирана от законодателя, при изпълнението на която
производството по прихващане и възстановяване се смята за приключено с
издаването на нарочен административен акт - АПВ. Именно този акт обективира
насрещното волеизявление на данъчния орган по искане за прихващане и
възстановяване. Този извод се налага от употребеното от законодателя в нормата
на чл. 105 от ЗЗД понятие „съгласие на кредитора“. Видно е от доказателствата
по административната преписка, че за м. 10.2013 г. дружеството е декларирало
ДДС за възстановявне в размер на 77 356,91 лв., като с АПВ №
1316527/25.11.2013 г. са прихванати задължения за данъци и ЗОВ, в размер на
40 335,73 лв., а остатъкът от 37 021,18 лв. е включен в процедура по
приспадане. В същата е включен и декларираният на 12.12.2013 г. за
възстановяване ДДС в размер на 5 221,68 лв. От доказателствта се
установява, че със СД вх. № 20001166532/13.01.2014 г. за периода 01.12.2013 г.
– 31.12.2013 г. дружеството е декларирало за възстановяване ДДС в размер на 45 044,04
лв. и резултат ДДС за възстановяване по приключила процедура по приспадане на
ДДС за възстановяване, започнала през м. 10.2013 г. в размер на 87 286,90
лв. С издадения на 03.02.2014 г. АПВ № 141092 процедурата по приспадане на ДДС
е приключила, като органът по приходите е извършил прихващане на изискуеми
задължения за данъци и ЗОВ в общ размер на 7 213,53 лв. и ефективно е
възстановено ДДС в размер на 80 073,37 лв. С този акт е извършено и
прихващане на задължението за данък върху доходите на физическите лица в размер
на 772,20 лв. Това обстоятелство мотивира съда да възприеме извода на решаващия
административен орган, че към 25.12.2013 г., когато процесното задължение по
ЗЗДФЛ е било изискуемо, декларираните резултати ДДС за възстановяване за м.
10.2013 г. и м. 11.2013 г. са в процедура по приспадане, която приключва с
подаване на СД вх. № 20001166532/13.01.2014 г. за възстановяване на ДДС за
периода 01.12.2013 г. – 31.12.2013 г.
На следващо място,
както се отбеляза по – горе, по подадената за м. 10.2013 г. СД по ДДС от общо
декларираните за възстановяване 77 356,91 лв. с АПВ № 1316527/25.11.2013
г. са прихванати от органа по приходите задължения за данъци и ЗОВ в размер на
40 335,73 лв., като за остатъка от 37 021,18 лв. е започнала
процедура по приспадане. Съгласно чл. 92 ал. 1 т. 2 от ЗДДС, когато няма други
изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по – малък от
посочения в справката – декларация данък за възстановяване, регистрираното лице
приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за
внасяне, посочен в справка – декларациите, подавани в следващите два данъчни
периода. В процесния случай процедурата по цитирания ред е приключила на
13.01.2014 г. с подаване на справката – декларация за ДДС за м. 12.2013 г. Съгласно
чл. 92 ал. 2 от ЗДДС, органът по приходите няма право да извършва прихващане на
изискуеми публични вземания, събирани от НАП от данъка за възстановяване,
посочен в СД за двата периода от процедурата по приспадане по ал. 1. При тази
законова регламентация за органа по приходите е невъзможно да извърши
прихващане на задължения на дружеството с ДДС за възстановяване до 31.12.2013
г., доколкото няма изискуеми вземания на данъчно задълженото лице към
държавата.
При горните
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че общата хипотеза по чл. 167
ал. 1 от ЗКПО не е изпълнена, поради което законосъобразно и правилно органът
по приходите е отказал преотстъпване от ревизираното дружество на корпоративен
данък за 2013 г. в размер на 37 325,27 лв., довело до установяване на
корпоративен данък за довнасяне, със следващата се лихва за просрочие.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Ревизионен акт №
Р-02002019000043-091-001/04.09.2019 г., издаден от длъжностни лица при ТД на
НАП – Бургас - началник сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта с която е допълнително определен за внасяне
корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на
37 325,27 лв., ведно с дължима лихва за забава е валиден и издаден в
съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия жалба
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на ответника
за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да се определи в размер на 2 267,00 (две хиляди двеста шестдесет и
седем) лева, съобразно нормата на чл. 161 ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 7 ал. 1
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЦД 02“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *********, представлявано от Управителя Ф.С.Ф. срещу Ревизионен акт
№ Р-02002019000043-091-001/04.09.2019 г., частично потвърден с Решение №
205/25.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството са
допълнително определени данъчни задължения по ЗКПО за 2013 г. в размер на 37
325,27 лв., ведно с лихва за забава, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „МЦД 02“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********,
представлявано от Управителя Ф.С.Ф. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно
– осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП разноски в размер на 2 267,00
(две хиляди двеста шестдесет и седем) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: