Р Е Ш Е Н И Е
№ 90/
22. Февруари 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и трети януари 2019г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1054/ 2018г.
по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Г.К.К. *** срещу Заповед №
РД-11-116/29.10.2018г. на Кмета на Община – Червен бряг, с която на осн. чл.
225а ал.1 от Закона за устройство на територията е наредено премахването на
незаконен строеж „Навес“, находящ се в парцел ІХ, кв.70 по ЗРП на гр. Червен
бряг ж.к. „Победа“ в междублоковото пространство между блок 3/70 и блок 4/70,
извършен от Г.К.К. и П.Т.П..
Жалбоподателката оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила и противоречие с материално-правни
разпоредби. Твърди, че в заповедта не се прави разграничение кой каква
собственост има, кой с какви документи разполага, какви актове е издавала
общината през годините. Заповедта е издадена, без да бъдат съпоставени
издадените от общината документи за строежите и фактическото положение. Твърди,
че в изп.д. № 20138140400302 на ЧСИ Н. В. с район на действие ОС –
Плевен се съдържат описи, справки и изискани документи, които противоречат на
констатациите на общината. В писмената защита посочва, че обектът не
представлява строеж и не е вярно, че в сегашния си вид е бил изграден след
2007г. Цитира издадени документи, в които не е отразено да е съществувал
навеса. Няма как П.П. купувайки „снек-бар пристройка“ в края на 2016г. изведнъж
да забележи, че има незаконни строежи, тъй като този обект е ползван под наем
от фирма на сина й и същата е посещавала и работила в обекта и са били в
приятелски отношения с жалбоподателката. Твърди, че навеса е изграден към
снек-бара, ползва се от него и затова жалбоподателката няма нищо общо с него,
неправилно общината е издала заповед за премахване на строежа по отношение и на
нея. Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на заинтересованата страна.
Ответникът – Кмета на Община Червен бряг, чрез адв. Х.
от АК - Ловеч изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в
хода на процедурата по чл. 223 ал.2 т.1 ЗУТ по установяване законосъобразността
на посочените в подадения сигнал от П.Т.П. строежи, в частност „навес“, не са
представени от съсобствениците на построените търговски обекти: хранителен
магазин – собственост на Г.К.К. и снек-бар, собственост на П.Т.П. необходимите
документи – строителни книжа, установяващи законността на процесния обект –
навес, който е установен и върху двата обекта, които обслужва и затова е
възложено на двамата собственика да го премахнат. Моли да се отхвърли жалбата и
се присъдят направените разноски.
Заинтересованата страна – П.Т.П., чрез адв. Н. от АК –
Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че навеса е в
лошо състояние, разположен и трайно прикрепен и към двата обекта – магазин и
снек-бар, за него не са налични строителни книжа и следва да бъде премахнат, не
се представят доказателства кога е бил построен и няма как да е бил построен
през 2002г., както твърди жалбоподателката. Съществуващото помещение е било
преустроено в магазин за хранителни стоки и кафе аперитив през 1999г. и през
2000г. е издадено разрешение за ползване. През 2006г. е реализиран строеж –
снек-бар, за който има протокол за степен на завършеност от 2009г. Счита, че
навесът е изграден след тази година от собственика на имота – Г. К. като навеса
е изграден, както върху магазина за хранителни стоки, който е нейна
собственост, така и е трайно прикрепен към снек-бар-пристройка към обект за
обществено обслужване. Затова не е търпим строеж съгласно § 127 ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, което е видно от доказателствата по делото. Посочва, че е станала
собственик на обект – снек-бар през 2016г., изграден до груб строеж, който
впоследствие е изграден, въведен в експлоатация през 2018г., нанесен е в
кадастралната карта, но не и навеса и затова представлява незаконен строеж. Моли
да се отхвърли жалбата и да й се присъдят направените разноски.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 215 ал.4 вр. ал.1 от Закона за устройство на територията.
Заповедта е връчена на жалбоподателката, чрез нейния
пълномощник на 31.10.2018г. с писмо с обр. разписка. Жалбата е подадена на
13.11.2018г. в законния 14-дневен срок от активно легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Във връзка с постъпил сигнал от П.Т.П. рег. №
44-П-311/21.08.2018г. за незаконно строителство и в изпълнение на издадена
Заповед № РД-11-108/27.09.2018г. на Кмета на Община Червен бряг, е извършена
проверка на място от служители в Дирекция „Строителство,архитектура, общинска
собственост и стопански дейности“ при Община Червен бряг. При проверката е
съставен Констативен акт № 5/05.10.2018г. за строеж „Навес“, изграден в гр.
Ч.бряг, жк „Победа“ парцел ІХ, кв. 70 по ЗРП на гр. Червен бряг, разположен
между блок 3/70 и блок 4/70. При проверката се установило, че поземленият имот,
в който е изграден навеса е частна общинска собственост съгласно АОС №
1254/30.01.2004г., приложен по делото. Проверката е извършена в присъствието на
з.стр. П.Т.П., която е получила уведомление и в отсъствието на з.стр. Г.К.К.,
за която няма данни да е получила съобщение. Според констативния протокол от
проверката строежът представлява навес от дървена конструкция, открит от три
страни с размери : дължина 13,30м, ширина 4,90м и височини 2,50м-3,20м. Монтиран
е трайно на източната фасада на обекти за обществено обслужване: хранителен
магазин, кафе-аперитив и снек-бар, находящи се в имота – частна общинска
собственост. В ниската си част, при височина 2,50м. стъпва на 5 дървени колони,
монтирани в бетонни стъпки, трайно хванати към тротоара. Дървената конструкция
е покрита с платно от промазан винил. При проверката са представени документи
за собственост и учредено право на строеж. Посочено е, че строежът е извършен
от Г.К.К. и П.Т.П. по стопански начин, не са представени строителни книжа и
документи, няма издадено разрешение за строеж и представено нотариално заверено
писмено съгласие от собствениците на поземления имот в нарушение на чл. 148
ал.1 ЗУТ и чл. 182 ал.1 ЗУТ. Поради това с КА е открито производство за
издаване заповед за премахване на незаконния строеж по реда на чл. 225а ал.1 ЗУТ. Екземпляр от констативния протокол е залепен на фасадата на обекта и на
таблото за съобщения в общината. Г.К.К. е подала възражение с вх. №
44-Г-270/12.10.2018г. в законоустановения срок срещу съставените при проверката
констативни актове, в което твърди, че посочените обекти към момента на
закупуването на магазина през 2002г. са били построени и са съществували, само
във времето са правени козметични ремонти.
Въз основа на констативен акт № 5/05.10.2018г. е
издадена процесната Заповед № РД-11-116/29.10.2018г. на Кмета на Община –
Червен бряг, с която на осн. чл. 225а ал.1 от Закона за устройство на
територията е наредено премахването на незаконен строеж „Навес“, находящ се в
парцел ІХ, кв.70 по ЗРП на гр. Червен бряг ж.к. „Победа“ в междублоковото
пространство между блок 3/70 и блок 4/70, извършен от Г.К.К. и П.Т.П., които
следва да го премахнат.
В мотивите на заповедта подробно е обсъдено
възражението на Г.К. относно времето на построяване на обекта и отхвърлено като
неоснователно. Посочено е, че съгласно строителните документи, налични в
общината и по преписката и документите за собственост, приложени при съставяне
на констативния акт (които са налични по делото), към 1999г. е реализиран
строеж: „Преустройство на съществуващо помещение за магазин за хранителни стоки
и кафе-аперитив“ със застроена площ
78,70 кв.м. Издадено е Разрешение за ползване № 322/29.10.2002г. на
строеж: „Магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив (преустройство на хидрофор
– 78,70 кв.м.)“ Съгласно документите за
отстъпено право на строеж, проектна документация, Разрешение за строеж №
01/04.01.2006г. и одобрени съществени изменения по чл. 154 ал.5 ЗУТ на
29.11.2006г. е реализиран строеж: „Снек-бар пристройка към обект за обществено
обслужване“. За същия е издаден протокол за степен на завършеност от
28.10.2009г. Затова с оглед годините на реализиране на обектите: хранителен
магазин, кафе-аперитив и снек-бар, последния реализиран до етап – груб строеж
към 2007г., е направено заключение, че обследваният навес в сегашния си вид, е
изграден след 2007г. Предвид времето на построяване на навеса след 2007г. е
прието, че не са налице обстоятелствата за търпимост съгласно § 127 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, липсва и документ за учредено право на строеж в чужд имот от
собственика на имота – Община Червен бряг. Посочено е, че извършените
строителни и монтажни работи по своето същество представляват строеж по смисъла
на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, като същият е от VІ категория съгласно чл. 137 ал.1
т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете
строежи, за което е необходимо издаване на разрешение за строеж с приложена
ситуационна скица с обозначени линии на застрояване, разстояния и височини,
каквото не е налице. Строежът е изграден без разрешение за строеж в нарушение
на чл. 148 ал.1 ЗУТ, в чужд поземлен имот, без съгласието на собственика – в
нарушение на чл. 182 ал.1 ЗУТ и затова е заключено, че представлява незаконен
строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ, който подлежи на премахване от Г.К.К.
и П.Т.П..
Процесния обект „навес“ представлява строеж по
дефиницията на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Представлява дървена конструкция в
височина от 2,5м-3,20м., открита от три страни, която е бетонирана трайно към терена върху пет дървени колони. Изграден
е по източната фасада на построените в поземления имот (общинска собственост) обекти
– хранителен магазин, кафе-аперитив и снек-бар и е трайно монтиран към фасадата
на тези обекти. Строежът е от шеста категория на осн. чл. 137 ал.1 т.6 вр. чл.
147 ал.1 т.1 от ЗУТ, защото представлява обект на допълващо застрояване, чието
изграждане е допустимо в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно
застрояване с височина до 2,5м над прилежащия терен, но след издадено
разрешение за строеж съгласно чл. 148 ал.1 ЗУТ. Обектът не попада сред
изключенията по чл. 151 ал.1 ЗУТ, за които не е необходимо разрешение за
строеж, тъй като височината му надхвърля 2,50м и във високата част достига до 3,20
м. Построен е в междублоковото пространство - общинска собственост съгласно
АОС, т.е. в чужд поземлен имот без да е налице съгласие на собственика на
поземления имот, което е в нарушение на чл. 182 ал.1 ЗУТ.
Съгласно чл. 223 ал.1 т.8 и чл. 225а ал.1 от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице е овластено да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи по смисъла на чл. 225 ал.2 ЗУТ от четвърта, пета и шеста категория или
части от тях на територията на общината.
Строеж или част от него, който се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж е незаконен на основание чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ.
Заповедта за премахване се издава въз основа
на констативен акт, съставен от служителите по контрол на строителството в
администрацията на общината. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които
могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Ако заповедта за премахване не се
изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината
по ред, определен с наредба на общинския съвет. Въз
основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за
извършените разходи по премахването се издава заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл. 418 от Гражданския
процесуален кодекс. Принудителното
премахване е за сметка на извършителя.
Издател на заповедта е кмета на община Червен
бряг, който е материално и териториално компетентния орган.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на
всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и
фактически основания за своето издаване. Обекта, категоризиран като незаконен
строеж, е индивидуализиран еднозначно, описан с всички негови индивидуализиращи
белези и характеристики, които не се оспорват и които може да се направи
еднозначен извод за неговите характеристики и вид, което позволява да бъде
определен като строеж по смисъла на закона, за изграждането на който е
необходимо издаване на разрешение за строеж. Посочено е, че е изграден без
изискващите се по закон строителни книжа.
Съгласно §3
от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК
адресат/адресати на заповедта могат да бъдат - физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на
терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж,
спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж.
Спазена е
процедурата по издаване на заповедта, разписана
в чл.225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа
на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ. В
констативния акт обектът е описан подробно, чрез предназначението, материалите,
от които е изграден и начина на изграждането му, ситуирането върху терена и
положението му спрямо съществуващите сгради, и начина на трайно свързване към
сградите и терена. Това подробно описание позволява обекта да бъде еднозначно
индивидуализиран и определен като строеж на допълващо застрояване от шеста
категория.
След като
жалбоподателката не е била намерена, констативният акт е обявен по предвидения
в закона начин – чрез залепване на фасадата на обекта и обявление в сградата на
общината. Упражнила е своевременно правото си на възражения, като е възразила
единствено относно годината на построяване. Тези възражения са обсъдени в
мотивите на заповедта като са съобразени представените от страните документи за
собственост и строителни книжа за построените в обекти в поземления имот и
наличните в общината. Приложените с преписката и в хода на съдебното
производство, а именно наличните в изпълнителното дело доказателства, не
разколебават направените фактически и правни изводи относно времето на
постояване на обекта и извършителя на строежа.
Оспорената
заповед е съобразена с приложимия материален закон. С разпоредбата
на чл.
225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за
упълномощеното от него длъжностно лице, да издава заповеди за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,
ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза и
видно от доказателствата по делото, процесния обект на допълващо застрояване представлява
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е категоризиран като незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без разрешение за строеж. Не се и спори
между страните , че за обекта „навес“ - предмет на премахване с оспорената
заповед няма издадени разрешение за строеж, тъй като такива не са приобщени към
делото. Тази констатация категоризира процесния обект като незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и той подлежи на премахване.
Изключение е предвидено в §127,
ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.),
съгласно която норма строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Следователно, за да се установи дали сградата е в режим на „търпимост” и не
подлежи на премахване, въпреки липсата на строителни книжа, следва да се
изяснят няколко въпроса: сградата, предмет на премахване, да съставлява строеж;
строежът да е изграден до 31.03.2001 год.; да е бил допустим по разпоредбите,
които са действали по времето, когато е извършен или по действащите разпоредби
съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта. Едната предпоставка - обектът
на премахване да е строеж, е налице.
Спорно по делото е дали е налице другата
предпоставка - строежът да е изграден до 31.03.2001 год.
Във възражението си Г.К. твърди, че
към 2002г. обектът „навес“ е бил изграден.
Правилно е съобразено съгласно строителните документи и документите за
собственост, че към 1999г. в поземления имот е реализиран строеж „Преустройство
на съществуващо помещение за магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив“ със
застроена площ 78,70кв.м. Впоследствие за този обект със същата застроена площ
е издадено разрешение за ползване № 322/29.10.2002г. на строеж: „Магазин за
хранителни стоки и кафе-аперитив – (преустройство на хидрофор – 78,70 кв.м.),
собственост на Г.К. съгласно документите за собственост. Другата сграда -
„Снек-бар пристройка към обект за обществено обслужване“ е реализирана по късно
с отстъпено право на строеж, одобрена проектна документация и издадено
Разрешение за строеж № 01/04.01.2006г. Със Заповед № РД-01-03-728/09.08.2006г.
на Гл.арх. на общината като нов титуляр/възложител на строежа е вписана Г.К.К.,
въз основа на представени от нея нотариални актове за собственост. Впоследствие
са одобрени съществени изменения по чл. 154, ал.5 от ЗУТ на 29.11.2006г. Въз
основа на тези строителни книжа е реализиран строежа „Снек-бар пристройка към
обект за обществено обслужване“, собственост на Г.К.К.. За същия е издаден
протокол за степен на завършеност до груб строеж от 28.10.2009г.
Дървените подпори на навеса са трайно
бетонирани към терена и конструкцията е трайно прикрепена към магазина с
кафе-аперитив и към снек-бара – пристройка, което означава, че е построен по
време или след завършването на втория обект – снек-бар през 2006г. – 2009г. от
собственика Г.К.К., както според документите за собственост на обекта, така и
според обема на отстъпеното право на строеж и строителните книжа. В приложеното
изпълнително дело е изготвена оценителна експертиза от 2014г., към която е
приложен снимков материал и е описано състоянието както на магазина, така и на
снек-бара, изграден до етап „груб строеж“, тогава собственост на Г.К.. В
описанието на обекта по заключението е описано, че пред обекта „снек-бар“ е
изграден дървен навес, което означава, че към този момент навеса е съществувал.
П.Т.П. е придобила обекта „снек-бар“, изграден до етап „груб строеж“, заедно с
отстъпеното право на строеж за изграждането на сградата с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 29.11.2016г. на ч.с.и. Н.В., вписан в
службата по вписвания с вх. № 508/23.02.2017г. и е въведена във владение на
02.05.2017г., откогато е започнала да упражнява фактическата власт върху имота.
От последваща оценителна експертиза по изпълнителното дело, изготвена м.май
2017г., във връзка с въвода във владение се установява, че от 2014г., когато е
осъществен описа, до май 2017г., сградата снек-бар не е променена и е запазила
очертанията и разпределението си. Съществуващия навес пред снек-бара също е
запазил своя вид. След постигане на споразумение и уреждане на финансовите взаимоотношения
с длъжника – Г.К.К. взискателят – Банка Пиреос България е поискал прекратяване
на изпълнителното дело.
„Навеса“ е разположен пред снек-бара, в пространството
между двата обекта, към които е трайно прикрепен – магазин, собственост на Г.К.К.
и снек-бар, собственост на П.Т.П.. Обектът е изграден в периода 2006г.-2009г. и
е запазил съществуващия си вид до 2017г., когато П.Т.П. е придобила
„снек-бара“.
Строежът
не е бил допустим по разпоредбите на ЗУТ, които са действали по времето, когато
е извършен или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на
заповедта – чл. 147 вр. чл.46 ал.1 вр. ал.2 ЗУТ, защото постройки на допълващо
застрояване е допустимо да се изграждат само в урегулирани поземлени имоти за
ниско жилищно застрояване и то с височина до 2,50м. над прилежащия терен, а
процесния навес надвишава това ограничение, тъй като е с височина от 2,50м до
3,20м. във високата си част.
Следователно
строежът „навес“ е изграден след 31.03.2001г. , не е допустим според
строителните правила и норми и затова не е търпим строеж по смисъла на § 127
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от
2012 г., в сила от 26.11.2012 г.,) и подлежи на премахване от извършителя на
строежа – Г.К. и собствениците на двата обекта – магазин и снек-бар, между
които е ситуиран и към които е трайно прикрепен. Поради това правилно като
адресати на акта са посочени Г.К. и П.П.. Представеният договор за наем на
снек-бар от 01.12.2015г. по никакъв начин не променя горните изводи, тъй като
от изготвените в хода на изпълнителното дело огледи и експертизи се установява,
че навесът е съществувал в непроменен вид в периода 2014г.-2017г. Не са
представени и други доказателства от жалбоподателката, които да доказват
твърдението й, че навеса е построен преди 2002г. или да оборват констатациите
относно собствеността и момента на построяването на обекта.
Спазена е и целта на закона -
недопускане изграждането на строежи, неразрешени съобразно действащите
нормативни актове и правилата за строителство.
Ето защо
жалбата против оспорената заповед се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този
изход на делото на осн. чл. 143 ал.4 АПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
А на осн.
чл. 143 ал.3 АПК на заинтересованата страна следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение. Но с оглед направеното възражение за
прекомерност, адвокатския хонорар следва да се редуцира до размер до 600 лв.,
определен в чл. 8 ал.1 т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради неголямата фактическа и правна сложност на делото и
обстоятелството, че същото е приключило в рамките на едно съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.К.К. *** срещу Заповед №
РД-11-116/29.10.2018г. на Кмета на Община – Червен бряг, с която на осн. чл.
225а ал.1 от Закона за устройство на територията е наредено премахването на
незаконен строеж „Навес“, находящ се в парцел ІХ, кв.70 по ЗРП на гр. Червен
бряг ж.к. „Победа“ в междублоковото пространство между блок 3/70 и блок 4/70,
извършен от Г.К.К. и П.Т.П..
ОСЪЖДА Г.К.К. *** да заплати на Община Червен бряг
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Г.К.К. *** да заплати на П.Т.П. *** направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я: