РЕШЕНИЕ
№ 32
Плевен, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Съдия:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието
на прокурор Анна Баракова, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.
адм. дело № 563 по описа за 2021 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Административното дело е образувано по искова молба на
М.Г.К.,***, съдебен адрес:*** срещу ГДИН, гр. София с искане за присъждане на обезщетение в
размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди - изгубено законово
право да ползва домашен отпуск за периода от 01.10.2020 г. – 06.07.2021 г.,
право на УПО и по този начин удължаване
на престоя в затвора, нанесени травми на страх, безпокойство, влошено нервно
състояние от действия и бездействия на служители на ГДИН в затвора Белене.
В същата се сочат незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на ГДИН в затвора Белене по време на престоя му от
18.05.2017 г. – 06.07.2021 г. Посочва се, че вредите са – изгубено законово
право да ползва домашен отпуск за периода от 01.10.2020 г. – 06.07.2021 година,
право на УПО /условно предсрочно освобождаване/ и по този начин удължаване на
престоя в затвора, нанесени травми на страх, безпокойство, влошено нервно
състояние, системен стрес и се претендира обезщетение в размер на 10 000 лева. Твърди, че л.с. И.П.Д.е подхвърлил в неговото спално
помещение телефон и карта памет, за да бъде ищецът наказан. Това е било
извършено под давлението на служители от НОС /надзорно-охранителния състав/, с
цел да бъде дискредитиран и наказан. Сочи постановление на прокурор и проверка
на Вътрешна сигурност, които според него доказват така наведените твърдения.
В о.с.з., проведено на 11.11.2021 г., е посочен периодът на претенцията - 01.10.2020 г. до
06.07.2021 г., като се посочва, че стресът и страхът са резултат от това, че
спрямо ищеца – в неговото помещение, непрестанно са подхвърляни забранени вещи,
за които ищецът е следвало да внимава къде се намират.
Ответникът по иска – ГДИН, е подал писмен отговор на
ИМ, чрез юрк.П.. В същия /л.л.47-48/ се сочи, че не са налице твърдените
незаконосъобразни действия на служители на ГДИН, за което прилага
доказателства. При нарушаване на реда в затвора ищецът е бил наказван, а при
позитивни прояви е бил награждаван. По време на изтърпяване на наказанието си
има общо 3 дисциплинарни наказания и е награждаван общо 10 пъти, в това число 4
пъти с домашен отпуск. Неоснователни са твърденията, че е бил лишен от право на
УПО, тъй като това е една правна възможност. Доколкото е извършвал
дисциплинарни нарушения, предложение за УПО не е правено от началника на затвора.
Ищецът сам е подал молба за УПО, като съдът е отказал да я уважи. Моли да се
остави без разглеждане, алтернативно да се отхвърли ИМ и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на ГДИН в размер на 300 лева.
В съдебно заседание ищецът - М.Г.К.,***, съдебен адрес:*** , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се
явява лично. Сочи, че служители на
администрацията на затвора и в частност инсп. К., е организирал действия с цел
ищецът да бъде лишен от права като затворник в Затвора – Белене. Действията са
довели точно до това, че действително е бил наказан, за което са налице
заповеди. Твърди, че действията са констатирани от прокурора, не са доказани и
сигналът е изпратен на Вътрешна сигурност. Посочва се, че дирекция „Вътрешна
сигурност“ ги е установила и затова с цел запазване живота и здравето на
останалите лишени от свобода в Затвора – Белене, и тъй като инсп. К. заема
висок пост в затвора, е предприето тяхното преместване в друг затвор. Счита за
доказани неправомерните действия на инспектора, държавен служител към Затвора –
Белене, които са довели до лишаването му от права. Поддържа исковата молба.
В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, се представлява от юрк. П.П. с пълномощно на
лист 49 по делото. Моли да се отхвърли така предявения иск от ищеца. Подробни
съображения е изложила в писмения отговор, като счита, че не са налице
незаконосъобразни действия, тъй като не са налице отменени като
незаконосъобразни актове. Посочва, че с оглед доказателствата лицето е награждавано, то не е
било ограничавано от полагащите му се възможности, съобразно неговото поведение
от администрацията на Затвора – Белене, а по отношение на твърденията, че с
действията на администрацията е лишен от условно предсрочно освобождаване, то
това се извършва с акт на съд, което не може да бъде вменено в отговорността по
чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като съдът не е орган от ГДИН. С оглед изложеното,
поддържа искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в случай,
че бъде отхвърлен искът.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор
Анна Баракова. Моли да се отхвърли
депозираната искова молба от М.Г.К. като счита, че с оглед събраните писмени
доказателства, не са налице предпоставките в състава на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
за ангажиране отговорността на ответника ГДИН. Не са доказани незаконни действия
от страна на затворническата администрация. Напротив, видно от приложените
писмени доказателства - докладни записки е установено, че ищецът не само е
наказван с дисциплинарно наказание, а същият е и многократно награждаван с 10
такива награди през време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора – Белене. В този смисъл не са доказани незаконосъобразни действия от
страна на служители на Затвора –Белене. Ищецът не е доказал и претърпени от
негова страна неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка от тях. В
този смисъл, моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен.
Административен съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно докладна записка от 25.10.2021 година на л.
34-37 от делото М.Г.К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора гр.Белене от
18.05.2017 г. до освобождаването му на 06.07.2021 г. За целия престой е наказан
три пъти, и е награждаван общо 10 пъти, в това число 4 пъти с домашен отпуск.
Последната награда домашен отпуск е ползвана през периода 31.08-04.09.2020 г. В
периода 01.10.2020 г. – 06.07.2021 г. е наказван затова, че на 26.10.2020г. в
спалното му помещение е открит мобилен телефон. К. твърди, че не е негов и че
мобилният телефон е поставен от друг в спалното му помещение. Същият е
изслушан, като твърди, че мобилният телефон не е негов, и л.с. И.П.Д.е
подхвърлил неразрешения предмет с цел отмъщение. Наказан е със заповед от
13.11.2020 г. Заповедта е обжалвана, жалбата е отхвърлена.
За добро поведение,
безупречно изпълнение на трудовите задължения и допълнително поставени задачи
със заповед от 16.03.2021 г. наложеното с предходната заповед дисциплинарно
наказание е заличено.
На 16.04.2021 г. в
спалното му помещение при извършена проверка е открита карта памет. К. е
изслушан, като твърди, че е закупил предмета от л.с. И.Д.. След това твърди, че
вещта е подхвърлена. Л.св. И.Д. твърди, че не е притежавал карта памет, нито че
му е продавал такава. Л.св. Г.П.подкрепя казаното от л.св. И.Д.. Същите двама
л.св. нощуват в друго спално помещение. К. е наказан със заповед от 27.04.2021
г., която е обжалвана и жалбата му отхвърлена. В жалбата срещу заповедта се
твърди, че И.Д. е подхвърлил вещта за отмъщение, като св. Р. Г. е виждал
картата памет в него. Л.св. Р. Г. е посочил, че не знае нищо за въпросната
карта памет.
Във връзка са
наложените наказания, в срока им К. не е предлаган за награждаване с домашен
отпуск. Същият не е предлаган от началника на затвора за УПО, доколкото
извършените дисциплинарни наказания са доказателства за негативно поведение.
Същият сам е подал молба за УПО, като в съдебно заседание е изказано
отрицателно становище от ръководството на затвора породи наложеното
дисциплинарно наказание, и съдът не е уважил молбата за УПО.
По делото е приобщена заповедта, с която на К.
се налага дисциплинарно наказания „писмено предупреждение“ от 13.11.2020 г.
/л.41/, заповедта, с която жалбата срещу същата се отхвърля /л.42/, заповедта
за награждаване от 16.03.2021 г., с която това наложено наказание се заличава
/л.44/, заповедта, с които се налага дисциплинарно наказания „писмено
предупреждение“ от 27.04.2021 г. /л.43/, и заповедта, с която жалбата срещу
същата се отхвърля /л.45/.
Приобщена е жалба до
ОП-Плевен от ищеца, с вх.№ от 22.04.2021 г. /л.л.60-61/, в която във връзка с
предмета на делото се сочи, че забранените вещи са подхвърлени от л.св. И.Д.,
който след това подава сигнал на надзирател да ги намери. Приобщено е
прокурорско постановление по същата /л.л.62-63/, с което е отказано да се
образува досъдебно производство поради липса на престъпление, но е направен
извод за груби нарушения на служебната дисциплина, като длъжностни лица
подстрекават и толерират лишени от свобода към неправомерни действия – подхвърляне
на забранени вещи на друго лице, за да бъдат открити вещите и наказани
нарушителите на реда. Видно от същото, тези изводи са направени от жалбата до
прокуратурата и допълнително събрано от К. обяснение. Постановлението е
изпратено на ГДИН за извършване на проверка.
Приобщена е докладна
записка по извършената проверка от „Вътрешна сигурност“ при ГДИН във връзка със
случая /л.л.66-67/. В същата се сочи, че са снети писмени обяснения от К., И.Д.
и Г.К.П., съгласно които обяснения дежурният главен надзирател В. К. е
организирал подхвърляне на забранени вещи и предмети, които след това
целенасочено се намират на предварително поставените места, като крайната цел е
оказване на въздействие върху определен лишен от свобода. Поради факта, че
срещу л.св. Д. и л.св. П. са отправяни заплахи, е предложено същите да се
преместят в друго място за лишаване от свобода.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът за неимуществени вреди е
процесуално допустим. Твърдят се претърпени
неимуществени вреди за периода 01.10.2020
г. – 06.07.2021 г. поради това, че в обитаваното от ищеца в затвора помещение,
са подхвърляни забранени вещи, като след откриването им е наказван, и така са
му причинени удължаване на престоя в затвора, травми на страх, безпокойство,
влошено нервно състояние и системен стрес.
Съдът обаче намира, че
исковата претенция е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 на
текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК
са юридическите лица, представлявани от
органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" за посочения по-горе исков период.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС,
е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, Затворите и областните
служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията". Предвид горепосоченото
Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за този период има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявения иск.
За да бъде основателен иска за вреди
с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС,
оборима презумпция т.е. отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/.
Съдът намира, че не са доказани
незаконосъобразно действие или бездействие по отношение на твърдените
подхвърляния на вещи, притежаването на които е забранено. С оглед приложени
заповеди не се оспорва факта, че забранените
вещи са намерени в обитавано от ищеца в затвора помещение. Събрани са обяснения
от лишените от свобода, от които е видно, че самият ищец дава противоречиви
обяснения, които се опровергават от тези, дадени от другите лишени от свобода.
По отношение на мобилния телефон К. първоначално се сочи, че е поставен от друг
в спалното му помещение, а след това – че л.с. И.Д. е подхвърлил неразрешения предмет с цел
отмъщение. По отношение картата памет първоначално К. твърди, че е закупил
същата от л.с. И.Д., а след това твърди, че вещта е подхвърлена. Л.св. И.Д.
сочи, че не е притежавал карта памет, нито че му е продавал такава. Л.св. Г.П.подкрепя
казаното от л.св. И.Д.. Същите двама л.св. нощуват в друго спално помещение. При
обжалването на заповедта за дисциплинарно наказание К. твърди в жалбата си, че И.Д.
е подхвърлил картата памет за отмъщение, като св. Р. Г. е виждал същата в него.
Л.св. Р. Г. обаче заявява, че не знае нищо за въпросната карта памет.
Така
посочените противоречия в самите твърдения на ищеца показват, че същите са само
защитна теза по отношение на извършените от него дисциплинарни нарушения. За всяко
от същите нарушения се е развило съответно производство по установяването и
доказването му и е постановен съответен акт – заповед за налагане на наказание,
като за процесния период 01.10.2020 г. –
06.07.2021 г. е постановено заповед №
Л—3413/13.11.2020 г. на НС ЗО Белене и е наложено наказание „писмено предупреждение“, като
същата е обжалвана и със заповед № Л-3533/23.11.2020 г. на началник на Затвора
Белене е отхвърлена жалбата.
Със заповед № Л-1299/27.01.2021
г. на НС ЗО Белене се налага наказание
„писмено предупреждение“ също е обжалвана и жалбата е отхвърлена със заповед
№Л-1331/29.04.2021 г. на началник на Затвора Белене т.е. не е налице, нито
действие, нито бездействие, а не е и налице отменен като незаконосъобразен акт,
които да са основание за ангажиране на отговорността на ответника.
Не се доказват твърденията на
ищеца, че служител
от НОС организира подхвърлянето на забранени вещи и предмети, като сведенията на л.св. Д. и л.св. П. са
противоречиви- в производствата по налагане на дисциплинарни наказания сочат,
че Д. не е притежавал карта памет, не е продавал или подхвърлял същата на К., а
пред „Вътрешна сигурност“ сочат, че служител от НОС организира подхвърлянето на
забранени вещи и предмети. Не е доказано в производството, че служители от НОС са
организирали или допуснали подхвърлянето на забранени вещи и предмети, както се
сочи в ИМ, а такъв извод не следва и от извършената проверка от „Вътрешна
сигурност“ при ГДИН. Следва да се посочи, че прокурорското постановление, в
което се сочат като възможни такива практики, е основано само на твърденията на
К.. По тази причина същото не доказва наличието на такива практики, сочени в ИМ
и твърденията са недоказани.
По
отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:
При проверката от „Вътрешна
сигурност“ е направено предложение за преместване от Затвора – Белене в друг
затвор на лишените от свобода И.Д. и Г.П.с цел запазване живота и здравето им, но
това не е по причина, че инсп. К., заемащ висок пост в затвора, е организирал
подхвърляне на вещи, а поради отправяни заплахи към тези лишени от свобода.
Абсолютно са недоказани твърдените неправомерни действия на инспектор, държавен
служител към Затвора – Белене, които са довели до лишаването на ищеца от права.
Съдът намира, че не е налице "безчовечно или
унижаващо отношение" по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, , което предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
Съгласно
чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая от
събраните по делото писмени доказателства не се установява, че К. е бил
поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му в Затвора Белене, изразяващи
се в подхвърляне на забранени вещи в спалното му помещение, което е довело до налагане
на дисциплинарни наказания и последващи изгубено законово право да ползва
домашен отпуск за периода от 01.10.2020 г. – 06.07.2021 година, право на УПО и
по този начин удължаване на престоя в затвора, нанесени травми на страх,
безпокойство, влошено нервно състояние и системен стрес.
Ищецът не е доказал и
претърпени от негова страна неимуществени вреди, както и причинно-следствена
връзка между неправомерни действия или бездействия и такива вреди. С оглед
липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, не
е приложима презумпцията по чл.284, ал.5 от същия закон.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощник на
ответника в писмения отговор на л.47-48 и в о.с.з по делото за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, е
неоснователно. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по
производството, по аргумент от чл. 75
и чл. 76 ГПК,
са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.
3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Затова, независимо от изхода на делото, искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Административен съд - Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля искова молба на М.Г.К.,***, съдебен адрес:***
срещу ГДИН, гр. София с искане за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени
неимуществени вреди - изгубено законово право да ползва домашен отпуск за
периода от 01.10.2020 г. – 06.07.2021 г., право на УПО и по този начин удължаване на престоя в
затвора, нанесени травми на страх, безпокойство, влошено нервно състояние от
действия и бездействия на служители на ГДИН в затвора Белене.
Оставя без уважение искането на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ:/п/